Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2

 
    anna3com, alex_b сърдечно благодаря!     

Благодаря за което!

Макар и с не точно такава брада , но страшно го харесвам!!

Ани, Алекс  
Страхотен рекламен клип, много ми хареса и развесели!
Благодаря и на всички, които поместват исторически данни и любопитни факти и информация за времето, през което ще се развиват събитията в новия сериал на Халит.  
Моля размерът на шрифта да не е малък, защото и с очила трудно разчитам текста. Предполагам, че и други се затрудняват. Пък и страницата се изписва от броя постове в нея, а не от големината им. Май само за това размерът няма значение.
 

Пного интересно предсказание! След като в Европа са си имали Нострадамус, нормално е да има и Муста Един. Жалко,че толкова малко знаем. Благодаря ти за чудесния откъс.
Може би трябва да съберем всичко на едно място - толкова много неща се написаха.      

Подробности за падането на Константинопол от хрониките на писаря Фаранцес.
 Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата „Света София” и започнали да пеят псалми, за да измолят Божията милост, докато Мехмет II обстрелвал стените на Теодосий. Патриархът отслужил на свещи последната литургия и в опит да успокои хората високо казал: „Не се страхувайте, братя и сестри! Утре ще бъдете в царството Божие и ще бъдете запомнени до края на времето!” Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите: „Не плачи! Ще умрем за нашата вяра в Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!” Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града  и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се, като гасели свещите с малките им отсечени глави. Клането продължило от сутринта до вечерта. Спрели, когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах”! Навън Константинопол горял, турците разпъвали на кръст, бесели, набивали на кол жителите. Еничарите насилвали и колели монахините – четири хиляди за няколко часа! Оцелелите оковавали във вериги и ги продавали на пазара в Анкара. Слугите подготвяли пира на победата, по време на който в нарушение на заповедите на Пророка, Мехмет се напил с кипърско вино. Султанът имал слабост към малки момчета. Затова заповядал да доведат първородния син на византийския аристократ Нотарас. Четиринадесетгодишното момче било известно с красотата си. Пред очите на всички Мехмет го изнасилил. После заповядал да доведат и семейството на момчето. Родителите му, бабите и дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Пред него султанът собственоръчно им отсякъл главите. Един по един. Сетне заповядал да разрушат олатарите и да разтопят камбаните на всички църкви в града. Превърнал ги в джамии или базари. Ето така Константинопол станал Истанбул.
Три години по-късно, през 1456 г., турците завладели Атина. И там Мехмет II превърнал всички църкви в джамии. Със завладяването на Атина те приключили с окупацията на Гърция, която изтезавали в продължение на четири века. После се насочили към Венецианската република. През 1476 г. войските им се появили във Фритули и в долината Исонцо. През 1480 г. отново се нахвърлили върху Пулия и на 28 юли Ахмет паша превзел Отранто след двуседмична обсада. Градът бил отбраняван само от жителите му и малко войници. Нахлули в катедралата и веднага обезглавили архиепископа, който раздавал нафора на вярващите. Освен него, отсекли главите и на всички свещеници. Отвлекли младите и красиви жени, хвърлили ги на войниците. Останалите избили или поробили. Накрая обкръжили осемстотин оцелели момичета и момчета на около осемнадесет години и ги докарали в лагера на Ахмет паша, който им предложил следния избор: „Какво искате – да приемете правата вяра, или да умрете?” „Искам да умра!” – отговорил 16-годишния Антонио Грималди Пецула, тъкач на дрехи. Другите го последвали с викове: „И аз, и аз, и аз!” Ахмет паша изпълнил желанието им – заповядал всички да бъдат обезглавени. На ден падали по сто глави. Клането продължило осем дни. Само един човек на име Марио Бернабей спасил живота си, като приел Исляма. Но скоро след това се оказало, че е лош мюсюлманин и го набили на кол. (Така ни разказва Пиетро Колона в книгата си Commenti sull’ Apocalisse).

През следващия век се повторили същите събития. В 1512 г. властта в империята поел Селим Мрачния. Отново приложил закона за убийство на роднини – удушил двамата си братя, петте племенника, няколко халифи и везири и седнал на трона. Именно този джентълмен е бащата на мъдрия султан, който искал да създаде Ислямски европейски щати, Сюлейман Великолепни. Скоро след като дошъл на власт, той събрал армия от 400 хиляди души, 30 хиляди камили, 40 хиляди коне и 300 оръдия. От ислямизираната Румъния през 1526 г. Сюлейман се отправил към католическа Унгария и въпреки героизма на унгарците, унищожил армията им за две денонощия. Стигнал пред портите на Буда, днешната Будапеща. Опожарил столицата и отвел в робство в Истанбул 100 хиляди души, мъже, жени, деца. Отгатнете колко роби имало през следващата година на другите пазари, съперничащи на истанбулския – в Дамаск, Багдад, Кайро и Алжир. Три милиона! Но и това не било достатъчно за алчността на султана. За да създаде Ислямски европейски щати, той събрал втора армия, с 400 оръдия и през 1529 г. от Унгария потеглил към Австрия. Ултракатолическата Австрия тогава била считана за крепост на християнството. Сюлейман Великолепни не успял да я победи. След пет седмици на неуспешни атаки той решил да отстъпи. При остъплението си султанът набил на кол 30 хиляди селяни, защото не считал, че са ценни, за да бъдат продадени в робство. Цената на робите паднала поради това, че имало твърде много – три милиона и сто хиляди, които били пленени в Унгария. Когато се върнал в Истанбул, Сюлейман заповядал на прочутия пират Хаир Ад-Дин, известен като Барбароса, Червената Брада, да реформира имперската флота. Благодарение на реформата, Средиземно море станало ислямско владение. След като потушил дворцов бунт и удушил двама от синовете си и шестте им деца, т.е. внуците си, през 1565 г. Сюлейман се отправил към друга християнска крепост – Малта. Но през 1566 г.съвсем ненавреме умрял от инфаркт. Алелуя!

******

Съвсем ненавреме, защото тронът бил наследен от третия му син, известен не като Великолепния, а като Пияницата. При царуването на Селим Пияницата, през 1571 г. генерал Лала Мустафа нахлул в християнския Кипър. Там извършил неописуеми жестокости, които завинаги опетнили Лъча на цивилизацията. Имам предвид мъченичеството на венецианския сенатор и управител на острова Маркантонио Брагадино. Историкът Пол Фрегоси в забележителната си книга „Джихад” пише, че след като подписал документа за предаването на острова на победителите, Брагадино отишъл при Лала Мустафа, за да обсъдят мирните условия. Тъй като бил педант, той пристигнал в пълния си блясък. На прекрасен жребец, облечен в лилавата си сенаторска роба. Придружавали го 40 души с аркебузи в парадна униформа и един изключително красив паж с разкошна шапка, Антонио Квирини, син на адмирал Квирини. Но, не били проведени никакви разговори за мир, драги еднопосочни пацифисти. Според предварителния план еничарите веднага пленили красивия Антонио. Затворили го в сарая на Лала Мустафа, който обезчестявал момчета с по-голямо удоволствие дори от Мехмет II. Турците обкръжили войниците с аркебузите и ги насекли на парчета с ятаганите. Буквално на парчета, като варено месо. После свалили Брагадино от коня и отрязали носа и ушите му. Така осакатен, го накарали да коленичи пред чудовищния Лала Мустафа, който заповядал да го одерат жив. Екзекуцията чрез одиране се състояла след 13 дни пред жителите на Кипър, които били принудени да присъстват. Еничарите се подигравали на Брагадино, който бил без нос и уши. Накарали го да обиколи няколко пъти града, да влачи торби с боклук и да лиже всеки път земята, когато минавал пред Лала Мустафа. Тогава последвала екзекуцията. Брагадино умрял, докато жив го одирали. След това Лала Мустафа заповядал кожата му да бъде напълнена със слама и така направили нещо като манекен. Поставили манекена върху една крава и обиколили още веднъж града. Сетне завързали манекена за главната мачта на флагманският кораб на Брагадино. За вечната слава на Исляма.

На 7 октомври през същата 1571 г. гневната Венецианска република в съюз с Испания, Генуа, Флоренция, Торино, Парма, Мантуа, Лука, Ферара, Урбино, Малта и Ватикана, разгромила флотата на Али Паша в битката при Лепанто. Тогава Отоманската империя била в зенита на могъществото си и при следващите султани продължила безпрепятствено да напада континента, който Сюлейман Великолепни искал да превърне в Ислямски европейски щати. Армиите на полумесеца стигнали чак до Полша и два пъти нахлули в тази страна – през 1621г. и 1672 г. Мечтата на Сюлейман била разрушена едва през 1683 г. Тогава великият везир Кара Мустафа събрал армия от 600 хиляди души, хиляда оръдия, 40 хиляди коне, 20 хиляди камили, 20 хиляди слона, 20 хиляди биволи, 20 хиляди мулета, 20 хиляди бикове и крави, 10 хиляди овце и кози. В обоза на армията имало 100 хиляди торби с царевица и 50 хиляди торби с кафе, както и 100 съпруги и държанки. С целия този рог на изобилието, великият везир се завърнал в Австрия и построил там гигантски лагер от 25 хиляди палатки. Везирската палатка, в която имало фонтани, била украсена с щраусови и паунови пера. Кара Мустафа пристигнал пред вратите на Виена и обсадил града за втори път.

Факт е, че през 1683 г. европейците били умни. Те всички се втурнали да защитават Виена, която тогава била крепостта на християнството. С изключение на французите, които и по онова време обичали да блудстват с Исляма – Луи XIV, кралят-слънце, подписал Договор за съюз с Отоманската империя. Но французите обещали да пазят неутралитет. Да, всички европейци – англичани, испанци, германци, украинци, поляци, италианци (хората от Милано, Генуа, Венеция, Тоскана, Пиемонт, поданиците на папската държава). На 12 септември 1683 г. те удържали необикновена победа и принудили Кара Мустафа да избяга и да изостави камилите, слоновете, биволите, мулетата. Великият везир изоствил и обоза с царевицата, кафето, пауните и щраусите, съпругите и държанките си. Но преди да избяга, за да не попаднат в ръцете на врага, им прерязал гърлата – на всички, една по една.

Още една статия от пребивавенето на Халит в Загреб във в. "Vecernji list"



ХАЛИТ ЕРГЕНЧ

НЕ СЪМ ВИЖДАЛ СВОЯТА БЕРГЮЗАР ДВА ДНИ И ВЕЧЕ БЕЗКРАЙНО МИ ЛИПСВА

Популярният актьор разказва, че не е ревнив като Онур, че господарят в къщи е синът им Али, че любовта със съпругата му е награда за всички трагедии.





- До сега не съм имал възможност да видя красотите на Хърватия, но от това, което преживях, се чувствам като у дома. Скъпи хървати, от сърце ви благодаря за гостоприемството – казва турският актьор Халит Ергенч по време на представянето на новата промоционална кампания  „Kornzum  сбъдва сънища” и нейното рекламно лице – популярния Онур от сериала „1001 нощ”. Пресконференцията за журналистите в Superkonzum се оказа далеч от протокола. Непосредствено преди започването й, Халит Ергенч неочаквано тръгна към скупчилото се множество от негови почитатели /от двата пола/, фотографира се с тях и раздаде автографи. Някои от тях бяха заели позиции от рано сутринта, особено продавачките от близките магазини, които накипрени и с нови прически, високи токчета, гримирани, накичени с бижута, нетърпеливо чакаха с фотоапарати в ръце. Ролята на рекламно лице на търговската верига Халит Ергенч изигра перфектно, приканвайки посетителите в магазина да купуват, тъй като по този начин ще имат възможност да спечелят екскурзия до Истанбул, при която той ще бъде домакин.

СКРОМНА ЗВЕЗДА

Малко по-рано сутринта, Халит Ергенч даде ексклузивно интервю за „Vecernji list” Първоначално си мислехме за него, че е публична личност, разглезена звезда, но с удоволствие разбрахме, че е много скромен и от организаторите е поискал само добър хотел.

- А какво друго да искам? Знам, че съм в Загреб по работа, знам, че ще съм уморен, така че всичко, което ми трябва е едно легло и всичко, което искам е да се наспя. На мен това ми е достатъчно, аз съм щастлив – смее се актьорът и добавя, че досега за Хърватия е знаел само някои исторически факти и, че хърватите са гостоприемни, в което сега, както казва,  се е уверил.

- В момента съм в командировка, така че няма да успея да видя много, но мисля, че ще се върна със съпругата си като турист – казва Халит.

Съпругата си Бергюзар Корел, която снима новия сериал „Безкрайна песен” на брега на Егейско море, не е виждал от два дни и признава, че вече много му липсва. Но не – не е толкова ревнив като героя му Онур.

- Смятам, че за ревността трябва да има много основателна причина, но дори и така, преди да я покажа, пак доста бих помислил. Ревността унищожава връзката – казва Халит, който все пак има нещо общо с Онур: склонност към романтика. Заради това и Пабло Неруда е пръв в списъка му от любими автори.

Как се справя  в моментите, когато е сам в къщи?

- Прилично се справям с домакинската работа, дори и готвя. Не чак да приготвям сърми, но ризотото ми е специалитет, а, като всеки мъж, съм експерт и по месото – разкрива Халит, който твърди, че, за разлика от Онур, не е господар в къщата си.

Синът ми ме прави по-добър!

-  Господар е синът ни Али, който дори и като плаче, пак последната дума е негова – казва актьорът, който засега няма планове да увеличава семейството си.

- Бергюзар е твърде заета, аз също – с подготовката за снимките на „Сюлейман Великолепни”, а детето се нуждае от внимание. Към този момент от живота Али няма да се сдобие с брат или сестра, но в бъдеще силно се надявам, че това ще стане – казва Халит. А също така допълва, че бащинството, дори и на 40 год. го е заварило неподготвен.

- Неописуемо съм щастлив. Ако бях станал баща когато съм бил млад, вероятно нямаше да изпитам това, което усещам сега. Синът ми ме направи по-добър човек – признава актьорът, който по време на снимките на „1001 нощ” е намерил любовта, но и е загубил двама близки хора – баща си и племенницата си. На какво се е научил от живота?

- Че животът е кратък и, че трябва да обичаме близките си – това съм научил. Винаги се опитвам във всяко зло да намеря и нещо добро. В противен случай не бих могъл да живея. Мисля, че трябва да се учим от всичко, което ни поднася животът – казва Халит, за който любовта с Бергюзар му е дошла като награда за самотата, лутанията и трагедиите, точно както и популярността в далечната за него Хърватия.

Почитателите му са дошли от всички краища на Хърватия.

За да видят своя идол, много от феновете му е трябвало да пътуват до Загреб. За едно ръкостискане, прегръдка или фотография с него, те какво ли не биха направили?! Ученичката от основно училище Дона, за да види любимеца си от екрана, помолила учителката си да я освободи от последния час.
- Три дни не съм спала от радост, че ще го видя. Цяло лято си мечтах за това и накрая сънят ми се сбъдна. Харесвам и Робърт Патинсън, но прекрасните сини очи на Халит, все пак, са ми на първо място – казва Дона. На въпроса дали малко не се е влюбила в актьора, тя казва:
- Малко съм се влюбила наистина. Никой не може вече да ме слуша колко съм обсебена от него – заявява девойчето. Съпругата Бергюзар не е голяма конкуренция, тъй като Дона с цялото си сърце обича и нея – Шехерезада.

Емоциите, свързани с турския актьор споделя с Дона и г-жа Мелания от Сплит. Тя едва  събрала пари за билет, оставила трите си деца при познати и се впуснала в тази авантюра, само и само да види любимия си актьор.
- Донесох му сувенир от Сплит – гургулица, която свири /пее/. Ужасно съм щастлива! Много ми хареса, когато веднъж, докато го гледаше на екрана, най-малкият ми син извика: „Татко!”- пошегува се тя и допълни:
- Нямам усещането за Халит да е фалшив – скромен е и нормален като всички нас. Затова и ми харесва – казва дамата от Сплит, чийто мъж в момента е в командировка в Истанбул. И докато той се върне и донесе полъх от Турция, Мелания се утешава със загребските си преживявания.

Между всички в тълпата, Халит Ергенч се среща и с малката Ника Рогар. Девойката, която е болна от церебрална пареза, със сълзи на очи се снима с актьора и праща по него поздрави и снимки на съпругата му Бергюзар и на сина му Али.


Ученичката Дона















Лукреция, Пав, много интересни разкази!   Чета ги с удоволествие и се потапям в атмосферата на "Великолепния век"!

АЛЕКС  ПАВ ЛУКРЕЦИЯ ПРЕКРАСНИ СТЕ

alex_b , страшна си!

Алекс     много благодаря за всички преводи 

и на всички момичета    които правите темата толкова интересна, още преди да е започнал сериала 

рекламата е  колко пъти я гледах 

пенда, аз като превеждах това, че ризотото му е специалитет, се сетих за един наш общ любимец от един друг сериал /дето го има и в подписа ти /, който също много ориз изяде и си пада по него, ама друг да му го приготви!

Алекс, ами кой както се уреди  то зависи и кой го приготвя, де  и аз като стане дума за ориз все за това се сещам  ама да не смесвам темите 
а съм сигурна, че ориза на Халит се дели зрънце по зрънце  да и е сладко на Берг 

Благодаря на Алекс за времето, кето отделя за превод на статиите, в които има информация за сем Ергенч.                   

Кой написа "Харем"?- Колин Фалконър.
Това е исторически роман, който проследява четиридесетилетната любов между Сюлейман Великолепни (1494-1566), султан на Османската империя между 1520 г. и 1566 г. и неговата съпруга Хурем (ок. 1500 – 1558), известна също така и с имената Александра или Анастасия Лисовска, Роксолана и Рушен.
Благодарение на своята хитрост, продадената в робство рускиня Хурем успява, измежду 300-та конкубини в султанския харем, да попадне в полезрението на султан Сюлейман, и бързо да измести от сърцето му неговата любима Гюлбехар, майка на престолонаследника Мустафа. След като дарява Сюлейман със собствено потомство, безпощадната Хурем с лукавство и интриги придобива все по-голяма власт над султана. Подбуден от нея, той екзекутира своя приближен, великия везир Ибрахим паша, първородния си син Мустафа, както и сина си Баязид. Хурем се превръща и в негов съветник по политически въпроси. Сюлейман не само престъпва традицията като пренебрегва наложниците от харема заради Хурем, но и нещо безпрецедентно - прави я своя съпруга. Въпреки своята привидно безгранична власт над Сюлейман и любовта му към нея, сърцето на Хурем е разяждано от омраза към него и желание за мъст. Според Фалконър тя успява да си отмъсти, като преди да умре подсигурява възкачването на престола на своя син Селим, останал в историята като султан Селим Пияницата.
Контрапункт на историята на Хурем е историята на Джулия – венецианска благородничка, също пленена и продадена в харема. Там съдбата я среща с някогашната й първа любов – мавъра Абас, който по заповед на баща й е кастриран и обезобразен. Абас е главен евнух в султанския харем и ще спаси живота на Джулия.
Прозата на Фалконър е лесно четивна, макар и на места похватите, които използва, да са еднообразни. Романът зрелищно пресъздава бита на Османската империя с акцент върху великолепието на материалната култура и жестокостта. Твърде обстойно са описани и всякакви пикантни подробности от нравите на харема, като Фалконър се е постарал да ги преплете с развитието на действието. В описанието на връзката между Сюлейман и Хурем Фалконър се придържа към общоприетите исторически факти. Политическите събития от епохата са пречупени през призмата на интимната интрига. “Харем” възкресява художествено една забележителна любовна история и представя света на Османската империя с ореол от екзотичност.
Публикуван първоначално под заглавието “Харем” през 1992 г., романът се превръща в бестселър в Германия, Франция, Румъния, Гърция и Словакия. През 2004 г. е издаден в САЩ под заглавието “Султанският харем”.
Колин Фалконър е роден през 1953 г. година близо до Саутенд, в онези дни рибарско селце в околностите на Лондон. Истинското му име е Колин Боулс. Амбицията му да стане професионален футболист през 1974 г. го отвежда в Австралия, където е нает от местен отбор. Преди да стане писател, работи като журналист на свободна практика. Под името Колин Фалконър (Фалконър е моминското име на съпругата му Хелън, която му вдъхва увереност да стане писател) от 1990 г. насетне е написал и издал редица съвременни трилъри, исторически романи и детски книги. Под името Колин Боулс от 1984-та насам е публикувал и сатирични произведения, телевизионни и радио сценарии и публицистика. Фалконър живее в Дънсбъро, градче с около 3 000 жители в западна Австралия. Романите му са издадени в Европа, Великобритания и САЩ, и са преведени на 16 езика.

Здравейте ,дами!

До сега не се написа нищо за българите ,които са взели участие в управлението на Османската империя. Не е никак за подценяване да станеш велик везир и да не си по произход турчин. Трябвало е да си поне няколко пъти по- добър ,за да те забележат.
В османската историография се споме-
нават неколцина велики везири, везири, военачалници, управители на обширни области (вилаети), влиятелни интелектуалци еничари и други ислямизирани българи или техни потомци.
От български корен е великият везир (министър-председател) Хафъз Ахмед паша, ислямизиран българин. В биографията му,от Исмаил Хами Данишменд, изрично се казва: "по народност помак" роден в Пловдив. Всички негови биографи подчертават българския му произход и добавят, че бил прочут поет и певец с хубав глас, красавец и много умен.
В турската енциклопедия е казано за него ,че "Това е велик везир, роден в Пловдив, прочут като поет и със смелостта си."
 Великия везир е и Калафат Мехмед паша и всички турски историци изрично отбелязват: "По народност българин". Роден бил в село в околностите на София, някои сочат Нови хан, от родители българи. Взет за еничарин, той достигнал до високия пост еничарски ага. За велик везир бил назначен на 1 септември 1778 г. Османските летописци го характеризират като много смел, но сервилен към султана, с което спечелил благоволението му.Бил е неграмотен.
Великият везир от по-ново време Ахмед Вефик паша е известен още с името Булгарзаде, което в превод означава син на българин.
Ахмед Вефик паша бил дълги години дипломат в Париж, Лондон, Санкт-Петербург. Той е първият председател на първия парламент на Турция.Ахмед Вефик паша бил един от най-изтъкнатите на времето си турски интелектуалци и изключителен полиглот. Владеел или ползвал френски, английски, руски, персийски, арабски, немски, италиански и старогръцки. Превеждал Молиер, Шилер, Шекспир, Волтер, Фенелон. Автор е на няколко речника.Върл противник на българската кауза след войната 1878г.
Великият везир Мидхат паша, дългогодишен управител на Дунавския вилает, смел реформатор, идеолог на младотурското движение също има български корен от страна на майка си. Тя е българка.той също е искал да заличи всичко българско по нашите земи. Той е човека ,който събаря двореца в Плиска и натрошават камъните, за да ги положат по ж.п. линията Русе -Варна. В двореца в Плиска е имало първото парно отопление в България. По пода са минавали открити канали с топла вода.
Великия везир от по-нови времена Талят паша,също е потомък на потурчени българи.
Трима командващи султанския флот в  секазва ,че са българи. Най-известният от тях е Балтаоглу Сюлейман бей, който командвал обсадата на Цариград при превземането му от турците. Едно от пристанищата на Босфора носи името му - Балталимани. За този българин, достигнал върховете на турската военна йерархия, пише и проф. Иречек. Според него българското име на Балтаоглу Сюлейман преди потурчването му било Марин.
Войнук Ахмед паша, наричан и Булгар Ахмед, ислямизиран българин, бил капудан дериа -командващ флота.
Касапбаши Хасан паша е третият от командващите турския флот българин.
По различно време са командвали ,но и тримата са ислямизирани българи.
Турски интелектуалец от български произход е историкът Ахмед Джевдет паша.
Архитекта Синан също е от български произход и баща му се е казвал Христо.
Години наред в съзнанието ни са изтрити спомените  за онези българи, които са дости-
гали върховете на османското управление. Прадедите ни може би така дълбоко са се отрекли от синовете си, защото са знаели, че са оръдия на чужда власт.Съхранили сме ужаса от тези променени хора.
Митхат паша е казал,че по нашите земи живеят 1000000 мюсюлмани, които не са дошли от Азия.Те са наследници на българи, преобърнати в исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на същата тази страна, на същия народ, на същите социални слоеве.
Според мен за тези години не само Турция е оказала влияние върху България, а и обратно.Вглеждайки се в килимите им виждаме ,че са като нашите Чипровски,одеялата им, като нашите родопски, старите им къщите  са като нашите .
Извинявам се ,ако имам правописни грешки .