- Публикувана: 7 ноем. 2010, 21:30 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2010, 23:33 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 2
Великият везир дава аудиенция "под купола" в Топкапъ сарай (картина от 18 век)
Великият везир е главния министър на султана на Османската империя (нещо като министър-председател), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на държавния глава. Назначава се и се сваля само от османския султан в периода до Танзимата.
Великият везир е държател и съхранител на държавния печат на Османската империя. Той свиква заседанията на дивана, в които участват другите везири. Заседанията на дивана са се провеждали в специална стая, наричана "под купола" в Топкапъ сарай. Службата на великия везир се е помещавала във Високата порта. В периода на съграждане и укрепване на Османската империя до 1364 г. е използван само терминът "везир". Първият от везирите, който получава титлата "велики везир" е Чандарла Кара Халил Хайредин паша по времето на Мурад I (майка му е от персийски произход), през 1364 г. Първият велик везир е инициатор за въвеждането на кръвен данък и за създаването на еничарския корпус, който е в основата на османската военна и политическа мощ до 1826 г. По времето на великите везири от рода Кьопрюлю през втората половина на 17 век, ролята на великя везир достигнала своя пик. Отличителни черти при управлението на наследствените велики везири Кьопрюлю били затягането на военната дисциплина, повишаване приходите в хазната и организирания финален военен поход към Централна Европа, който завършил трагично за османците с битката при Виена, последвана от Голямата турска война с Карловецкия мирен договор от 1699 г. и Константинополския мирен договор от 1700 г. След ликвидирането на еничарския корпус (1826 г.) и с началото на Танзимата (1839 г.), великите везири придобили статут подобен на министър-председателите в европейските страни.
Великият везир е главния министър на султана на Османската империя (нещо като министър-председател), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на държавния глава. Назначава се и се сваля само от османския султан в периода до Танзимата.
Великият везир е държател и съхранител на държавния печат на Османската империя. Той свиква заседанията на дивана, в които участват другите везири. Заседанията на дивана са се провеждали в специална стая, наричана "под купола" в Топкапъ сарай. Службата на великия везир се е помещавала във Високата порта. В периода на съграждане и укрепване на Османската империя до 1364 г. е използван само терминът "везир". Първият от везирите, който получава титлата "велики везир" е Чандарла Кара Халил Хайредин паша по времето на Мурад I (майка му е от персийски произход), през 1364 г. Първият велик везир е инициатор за въвеждането на кръвен данък и за създаването на еничарския корпус, който е в основата на османската военна и политическа мощ до 1826 г. По времето на великите везири от рода Кьопрюлю през втората половина на 17 век, ролята на великя везир достигнала своя пик. Отличителни черти при управлението на наследствените велики везири Кьопрюлю били затягането на военната дисциплина, повишаване приходите в хазната и организирания финален военен поход към Централна Европа, който завършил трагично за османците с битката при Виена, последвана от Голямата турска война с Карловецкия мирен договор от 1699 г. и Константинополския мирен договор от 1700 г. След ликвидирането на еничарския корпус (1826 г.) и с началото на Танзимата (1839 г.), великите везири придобили статут подобен на министър-председателите в европейските страни.
ПРИВЕТ, МИЛИ ДАМИ
Влизайки в темата, се откъсвам от реалния свят и потъвам в друга епоха,много интересни постинги, с огромно удоволствие Ви чета Откъса е по дълъг ,но се отнася за България(с тайната надежда ,че Халит виж е пристигнал на снимки и в България
) 
Българската земя стенеше от нашествието. Като някакъв ис-полински октопод войската се впиваше с хиляди смукала в градовете, селата, полетата със снопи, пчелите и във всяко добиче, във всяка струя дим, във всеки кладенец и смучеше ли, смучеше, носеше страх, робство и опустошение. От всеки двор вземаха по един дукат, две овци (или една с агънце) и овен. Двадесет къщи обединяваха в катун (лятно пасбище). От всеки катун се искаше по една шатра, пита кашкавал, три въжета и шест юзди, един тулум масло и един овен. Само в София беше заповядано да докарат десет хиляди каруци с продоволствие за войската. Освен това от всеки пет къщи трябваше да тръгне по един войн на поход със султана. От тези, които оставаха, се вземаше по един дукат на човек и една десета част от реколтата за султана, дето пази земята на аллаха, една четвърт от реколтата беше за спахиите, а по две аспри на всяка глава добитък, на всеки пчелен кошер, кон, кладенец и на дима от печките се вземаха за пашите, които тръгват на път, и за пашите, които се връщат, за войската, когато преминава, и пак за войската, когато трябва да се попълва. Но съгласно закона това бяха обикновените данъци — харадж[4], ашар[5] и джизие[6]. А там, откъдето минаваше войската, султанските кехаи, които вървяха отпред с еничарските отряди, започваха да събират данък по навик. Водеха се принудителни работи; строяха се крепости, прокарваха се пътища, вдигаха се мостове. Султанските събирачи на продоволствие денем и нощем трупаха запаси за войската: ечемик, пшеница, брашно, месо, дърва. Който укриваше запасите, подлежеше на незабавно и безпощадно унищожение — хората, селищата, общините. Какво ли би могло да остане дори и в най-богатата страна след такъв грабеж? Но изобретателността на султанските дефтердари нямаше край. Измисляха се нови данъци и се смъкваха с още по-голямо старание и жестокост: фураж за султанските коне и животни, помощ за нуждите при похода — помощ за свещената война, данък за престояване на войниците и дори данък за труда, положен от зъбите на османците при яденето на християнските храни — диш парасъ.
Ако султанът беше взел в похода и харема си, тогава биха събирали и данък за харема, но Сюлейман водеше само стамбулския зверилник: върху огромни каруци, теглени от волове, бяха поставени железни клетки с лъвове, тигри, пантери, хиени, вълци и мечки. За зверовете се събираше прясно месо.
Вземаха коне, биволи, магарета, всяко колело, греда и парче въже. Злочестите хора, като грабваха, каквото можеха, а често и с празни ръце, бягаха по горите и планините, поне да си спасят душата, търсеха плодородна земя колкото може по-далече от пътищата, хвърляха там в земята зърното, за да поникне някой класец и да могат да изхранят дечицата си, да продължат рода си и да не бъдат затрити.
Султанът изложи плана си за похода едва на Съвета на везирите в София. Трябваше да отидат към Белград, да превземат тази крепост и да се укрепят завинаги на Дунав, като изпълнят волята на прадедите. Намерението беше дръзко, но достойно за величието на султанската държава. Сам Мехмед Завоевателя не бе можал да превземе Белград дори и след като се бе прославил с превземането на Цариград и когато изглеждаше, че няма сила, която да устои пред неговата мощ. Сюлейман питаше везирите си за съвет, но всички виждаха, че този мълчалив и загадъчен властелин няма да отстъпи от смелото си намерение, пък и огромната войска, която цял месец тъпчеше българската земя, вече не можеше да се върне назад. Стрелата беше сложена на лъка, тетивата беше опъната — нямаше друг изход.
откъс от "Роксолана"-П.Загребелни
В какъв смисъл съпричастни, не разбрах?
Доста години сме живяли със сърбите ,но винаги е имало едно желание за надмощие между двата народа.Векове нашите царе са се титуловали Цар на българи,власи и сърби и това малко комплексира съседите ни. Това ,че ни използаха за нападенията на НАТО,според мен беше грешка ,но кой ни иска мнението.
Това е от турската медия за посещението на Халит и Берг в Хърватия. всичко сме го гледали но те са събрали най важното от различните телевизии заедно.
http://www.youtube.com/watch?v=PQsCk5BJJqU
http://www.youtube.com/watch?v=PQsCk5BJJqU
ДОБРА ВЕЧЕР, МОМИЧЕТА! ЧЕСТИТЯ ПРАЗНИКА НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО НА ВСИЧКИ ВАС! ПОЖЕЛАВАМ МНОГО ТОПЛИНА , УЮТ, УСМИВКИ, СЛЪНЧЕВО НАСТРОЕНИЕ, ВЗАИМНО РАЗБИРАТЕЛСТВО, ЛЮБОВ, ЩАСТИЕ, И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ЗДРАВЕ, КАКТО ЗА ВАС, ТАКА И ЗА ВСЕКИ ЧЛЕН ОТ ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА! НЕКА РАДОСТНИ ИСКРИ ДА БЛЯСТЯТ ВИНАГИ ВЪВ ВАШИТЕ ОЧИ! НЕКА ЖИВОТА ДА БЪДЕ ЗА ВАС ЕДИН ПРАЗНИК БЕЗ КРАЙ!
http://vbox7.com/play:677bb0f2
VIDEO / HIT REKLAMA U REGIJI: Onur i Šeherezada u šopingu u Hrvatskoj
Televizijska reklama koja se posljednjih dana vrti na TV stanicama u susjednoj Hrvatskoj postala je pravi hit u regiji. Naime, u spomenutoj reklami se pojavljuje lijepa hrvatska glumica Marijana Mikulić, te slavni glumački par Halit Ergenc i Berguzar Korel iz sapunice '1001 noć'
Hrvatska glumica Marijana Mikulić (29) odjevena u svečanu haljinu na romantičnoj je večeri uz violine i svijeće s Halitom Ergencom (40), poznatijim kao Onur iz '1001 noći'.
- Jako sam sretan što sam ovdje s vama - govori joj Onur na turskom, a ona mu odgovara kako još ne vjeruje svojim očima.
- Ali ja vjerujem - uzvraća turski zavodnik držeći je za ruke.
Marijana se pita sanja li. U sljedećem trenutku shvaća kako je to samo san jer je u šopingu u supermarketu. Odjednom i ondje vidi Onura. Štipa se kako bi se uvjerila da ne sanja. Nađe se na blagajni odmah iza njega. Obrvama pokušava sugerirati blagajnici da vidi je li to doista on. Onur se tad okrene prema Marijani i pita je hoće li s njim popiti kafu, iako se zapravo obraća svojoj dragoj Berguzar (28), koja je iza nje. Marijana se onesvijesti od uzbuđenja. Poslije je ipak na kafi s bračnim parom. Tad konobar koji donosi kafu padne u nesvijest ugledavši Šeherezadu.
Sadržaj je to najiščekivanije Konzumove reklame u Hrvatskoj, zbog koje su glumci iz popularne turske serije '1001 noć' dolazili u Zagreb na nekoliko dana.
Agrokor je, kako neslužbeno doznaje hrvatski Poslovni dnevnik, zagrebački boravak i snimanje reklame za Konzum, turskih glumaca Halita Ergenca i njegove supruge Berguzar Korel platio oko dva miliona i 190 hiljada (oko 300 hiljada eura) kuna. U Agrokoru nisu htjeli otkriti visinu honorara bračnog para koji se na našim prostorima proslavio sapunicom '1001 noć'.
simo66, very nice fotos! 
Нищо нова няма в тази статия. В началото се казва, че рекламното видео на Konzum с участието на Халит, Берг и Marijana Mikulić , която се върти от няколко дни по TV в Хърватия и околностите, е станала истински хит в региона.
После се преразказва съдържанието на рекламата /което аз лично вече съм научила наизуст от толкова гледане
/, а накрая се споменава хонорарът, който са получили от рекламната агенция Agrokor, която ги е наела /около 300 000 евро/.
Нищо нова няма в тази статия. В началото се казва, че рекламното видео на Konzum с участието на Халит, Берг и Marijana Mikulić , която се върти от няколко дни по TV в Хърватия и околностите, е станала истински хит в региона.
После се преразказва съдържанието на рекламата /което аз лично вече съм научила наизуст от толкова гледане
/, а накрая се споменава хонорарът, който са получили от рекламната агенция Agrokor, която ги е наела /около 300 000 евро/. / 21.11.2010Halit Ergenç je baš poput Onura... Kad vas pogleda onim plavim očima, imate osjećaj da vam same govore
ZAGREB - Netko je jednom objasnio zašto je Humphrey Bogart besmrtna ikona muževnosti. Glumio je muškarce koji balansiraju između mačizma i dirljive, unutarnje plemenitosti, što je tako atraktivna formula da bi je nekako trebalo buteljirati. Danas, šezdeset godina kasnije, tu je formulu ponovno otkrio Onur u seriji “1001 noć”.
Iva Balent, izvršna direktorica marketinga koncerna Agrokor, ne skriva svoju duboku očaranost Onurom, odnosno Halitom Ergençom s kojim se družila nekoliko dana sredinom studenoga dok su snimali božićnu reklamnu kampanju za Konzum.
“On je privatno baš poput Onura… Kad vas pogleda onim plavim očima, imate osjećaj da vam njegove oči same govore, doista je čovjek predivnog karaktera. Ne glumi zvijezdu, posve je otvoren i pristupačan”, objašnjava s karakterističnim širokim osmijehom na 20. katu tornja Cibona, u jednom od velikih konferencijskih salona Agrokora.
Na pitanje je li to bila njezina ideja da hiperpopularne likove turske serije, Šeherezadu i Onura, zauvijek za naše TV gledatelje poveže s Konzumom, Iva Balent to profesionalno prešućuje i kaže da su sve ideje u Agrokoru uvijek zajedničke, timske.
Već je posve jasno: vi ste i osobno veliki fan serije ‘1001 noć’.
- Da, moram priznati da na YouTubeu pratim srpsko izdanje serije jer su oni nekih 30 epizoda ispred nas. Neku je večer bilo toliko napeto da nisam mogla izdržati i našla sam i tursku verziju i pokušala seriju pratiti na turskom, bez prijevoda. Zamislite sad mene koja se trudim slušati i shvatiti turski. Nakon pola epizode rekla sam samoj sebi: Iva, ti stvarno nisi normalna… Ništa nisam razumjela, pohvatala sam tek koju riječ, no ipak sam morala vidjeti je li onaj u središtu zbivanja ostao živ ili nije. Onaj tko je tu seriju počeo pratiti otpočetka, onaj tko je vidio ključne, nevjerojatno napete prve četiri epizode, morao ju je pratiti i dalje.
Ja sam od onih rijetkih žena u našoj zemlji koja sam te prve četiri propustila pa danas naprosto ne mogu shvatiti taj fenomen.
- Pogledajte ih na YouTubeu poput mene. I ja sam ih propustila na RTL-u. No, bila sam na večeri u Manu s oduševljenom prijateljicom koja mi je rekla da sve mogu pronaći na internetu. Došla sam doma u ponoć i, ne budi lijena, ukucala na YouTubeu 1001 noć, epizoda 1… Ostala sam gledati do pet ujutro, nisam mogla prestati, toliko je bilo napeto. I tako sam postala ljubitelj… No, moram naglasiti da Onura i Šeherezadu nismo pozvali zato što ja obožavam tu seriju ili zbog nekih vrijednosti koje serija zastupa, nego zbog rejtinga, zbog nevjerojatne gledanosti koju je serija kod nas ostvarila. To je doista fenomen, nešto poput ‘Dinastije’ prije trideset godina.
Kako je proteklo snimanje spota ?
- Snimali smo upravo u restoranu Mano u kojem sam prvi put čula za Onura i u Superkonzumu u Ivaniću. Trebali smo snimati u Vrbovcu, u posve novoj trgovini, no netko je na Facebooku obznanio da tamo snimamo spot i morali smo hitno mijenjati lokaciju, koju smo onda do kraja držali kao strogu tajnu, koju je znalo samo četvero ljudi. Šeherezada i Onur bili su nevjerojatno kooperativni. Superprofesionalci s kojima nema ponavljanja. Jedno snimanje kadra i bilo je gotovo. Redatelj me pitao što da radi, zašto bi ga gnjavio bezveze kad je otprve dobio što je želio. Onda sam i ja rekla: da, to je to, što ćemo čovjeka bezveze gnjaviti… Šeherezada odnosno Bergüzar snimala je samo jednu scenu u dućanu i jednu u restoranu, a on je snimao puno više, cijeli dan.
Jesu li ipak bili iznenađeni svim tim svojim hrvatskim fanovima ?
- Ne, bili su prije dva tjedna u Grčkoj gdje su isto tako nevjerojatno popularni. No, svi smo bili zaprepašteni u Komediji gdje sam ih vodila na ‘Jaltu, Jaltu’. Pitala sam njihovu menadžericu kamo da ih vodim navečer, da ne sjede u hotelu, i ona mi je otkrila da Halit beskrajno obožava mjuzikle. Kad smo se u kazalištu počeli spuštati prema svojim sjedištima na balkonu, krenule su ovacije, ljudi su pljeskali, oni su se samo pogledavali, ispalo je kao da su oni zvijezde predstave.
Kako im se svidjelo ?
- On je bio oduševljen, digao se, pljeskao neumorno. Ona malo manje, mislim da i nije ljubitelj mjuzikla, cijelo vrijeme mi je ponavljala da ne razumije što se događa, ja sam joj malo objašnjavala… On nije ništa pitao, imam osjećaj da je sve pratio i razumio.
Što je onda Bergüzar Korel najviše kod nas zanimalo? Osim, naravno, šešira Kobali, o čemu smo čitali ?
- Kod Nade Kobali došla je slučajno. Tražila me da je odvedemo u dućane s hrvatskim dizajnerima. Bila je kod Luke Grubišića i kod Amarie, no htjela je vidjeti i dućane s cipelama pa smo je odveli u Gundulićevu. Kada je shvatila da je to centar grada, išla je sama šetati i tako došla do šešira Kobali. Rekla mi je da je uživala, da je provela lijepo popodne jer je ljudi nisu napadali na ulici… Htjela je kupiti i neke suvenire pa je bila u Bakačevoj. No, ona je puno zatvorenija od njega.
Kako su tekli pregovori ? Jeste li ih doista platili milijune kuna, kako se pisalo u medijima ?
- Ne, iznos, koji je poslovna tajna, u medijima je preuveličan. Znate kako to ide, prvo smo kontaktirali njihovu menadžericu i dobili odgovor s cifrom od koje smo se onesvijestili. A onda je došlo do pravog balkanskog pregovaranja. Naime, Turci nemaju fiksne cifre kao što to imaju glumci u Americi, već vam kažu da sami ponudite koliko biste platili. Nakon tri tjedna ipak smo se dogovorili, sve napravili u vrlo kratkom roku i dobili superkampanju. Imali smo ideju da ispred Superkonzuma na Črnomercu napravimo binu i pozovemo ljude da dođu vidjeti Onura, da im se obrati i da se s njim fotografiraju. No, nakon grčkog iskustva gdje ga je nevjerojatna masa ljudi zaskočila on na to nije pristao, već je tražio da se fotografira s određenim brojem ljudi u zatvorenom prostoru, u kontroliranim uvjetima… I tako smo nakon nagradne igre usrećili 50 naših kupaca, točnije 49 žena i jednog muškarca, policajca.
Je li ih Onur oduševio uživo ?
- Baš sam rekla da bi bilo divno da smo barem mogli tako usrećiti više ljudi. Tu sam prvi put vidjela koliko ljudima znači stati pokraj svog idola. Svaka ta žena, i mlada i stara, gledala ga je s toliko žara…
Doista ? Budimo realni, Halit nije Brad Pitt.
- Uvjeravam vas - da je došao Brad Pitt, ne bi bilo tako. Nema šanse. Onur zrači nekom posebnom energijom, on je jako pozitivan lik, njega vole i mladi i stari. Snimali smo između ostalog i najavu za nastavak kampanje s nagradnom igrom, s kojom deset parova ide u Istanbul na pet dana, gdje će ih on dočekati, pokazati im mjesta na kojima je snimana serija i s njima biti na koktelu. Ja sam sjedila dok je on snimao taj svoj poziv i gledala u ekran… Okrenula sam se prema ekipi iz Konzuma i rekla: ‘I ja ću igrati ovu nagradnu igru’. On vas tako šarmira…
Mislim da je to mali, ali značajan pomak za čovječanstvo da nam nije neodoljiv klasični ljepotan, već proćelav, posve običan muškarac koji zrači tom idejom snage, koji je požrtvovan…
- Ja sam mu rekla da mora shvatiti zašto je on kod nas toliko popularan, da je on za sve žene koje ovdje gledaju seriju princ na bijelom konju. Koji ne postoji, dakako, ali ipak… Vi u seriji možete riješiti svaki problem, rekla sam mu.