Съквартирантски неволи и приключения!

(: Миналата година попаднах на ужасни момичета в Студенски град. Все съм си представяла мърли, но това надхвърли очакванията ми ...  Говорим за елементарни неща като пускане на тоалетното казанче, пране на бельо и така нататък. Честно казано не ми се навлиза в гнусни подробности ..

 Случката е на един мой приятел. Учи физика във СУ, живее в студентски град. Та разправи ми той, като влязъл в общежитието. ,, Влизам вътре, отварям вратата, но не мога да я отворя до края. Чувам гласа на съквартиранта ми: ,,Чакай, че е малко разсхвърлено.'' Отваря ми той и виждам пред очите ми, дрехи на земята, на леглото му, на леглото на другото момче, което го нямаше / след като не се появи втория ден си помислих, че е заринат в купчината дрехи/ и на моето легло дрехи, а куфарите са в мен.  ,, Извинявай на кого са тези дрехи!'' пита моя приятел. Съквартиранта: ,,Моите! Остави не мога да си намеря единия чорап!'' 
При което приятеля ми нищо не казва. Отваря хладилника, и вижда боксерки вътре!
,,Какво е това?'' моя познат и сочи боксерките които са във фризера на хладилника. ,,А ето ги!'' отговаря съквартиранта ентусиазиран и си взима гащите.
 Въпросният съквартирант е на 25-26 години и е трети курс от много време насам. Изпирал си дрехите веднъж на 1 месец. Тъй като е най-голям се заповядвал. Чудя се да се смея или да плача за тези боксерки.

Ха-ха, правилно- студа убива всички бактерии, защо да ги пере. 

някои от разказите са направо уникални ;не съм живяла на квартира(затова нямам нищо за разказване),но ще следя темата с удоволствие !

айде де,разказвайте и още и още , не спирайте  , никога не съм имала преживявания със съквартиранти , понеже съм на хвърлей от университета, обаче вашите история ги чета с нескрит интерес и умирам от кеф 

неееее 

Страхотна тема...и аз ще се включа по-натам , че сега ме чака изпит и си налягам парцалките над учбниците , а колко приключения и неволи съм имала...освен това все още продъжават.

Чакаме с нетърпение ..

Да се включа и аз. Темата е малко "болна" в момента. От 5 месеца живея с моите 2 съквартирантки. Едната я познавам от дете и бяхме  много близки. С другата - просто познати. Да, но се оказа, че да си приятел с някого не означава, че можеш да живееш с него. Началният ентусиазъм премина бързо и започнаха споровете и скандалите. Сега "просто познатата" е мой приятел, а приятелката  дразнител, който няма пари вече 2ри месец за нейният дял от наема и очакваме скоро да се изнесе, но....да видим 

Аз се премествам в последните дни и е някакъв кошмар, просто кошмар. хазаите, които 4г бяха супер мили по телефона (ние не се виждахме, в различни градове сме) изведнъж показаха тъмната си страна. Направо ме поболяха.
 Изяснявайте си всичко до най-дребната подробност в момента на настаняване, за да нямате проблеми, когато един ден се наложи да се местите. Моля, ако има хазаи в темата да ми пише/пишат  на ЛС, имам спешен въпрос.

Инфантилна,какво се е случило,че има такива реакции?

Винаги съм попадала на чудесни съквартирантки и хазяи, обаче имам два незабравими спомена от квартири:

1. С една състудентка сме на квартира зад Военна академия, приземен етаж, доста усойно, в апартамента няма радиатори, но минават тръбите от парното и е относително топло. Банята една дълга, дълга, тоалетната в дъното, точно под прозорец, зимата замръзваш, ако се позастоиш, но пък в предната част, където е вратата, идеално за простиране - хем топличко, хем проветриво. Аз си имам един недостатък - мразя чужди тоалетни, но пък съм от камилското племе и мога цял ден да стискам, докато стигна до "мое си".
Та въпросния петък цял следобед съм маала по улиците, пила съм сума течности, стигам до квартирата и направо танцувам, докато отключвам вратата. Със замах бутам вратата на тоалетната, на нивото на главата ми се мярват едни крака в червен анцуг ... и припадам на прага.
След минути се освествам, хвърлям предпазлив поглед и се оказва, че съквартирантката ми си е изпрала анцуга и на две закачалки, едната закачена на другата, е сложила двете части, след което е окачила горната на една кука на тавана, да съхне по-бързо. Пък аз, незнайно защо, реших че се е обесила...

Поне не се събудих в локвичка.

2. Следващата квартира - вече самостоятелна стая, много мили хазяи, семейна кооперация. След първата прекарана нощ, сутринта се събуждам от птичи песни на открехнат прозорец и изведнъж, почти в ухото ми,  гръмва един възторжен бас "Алелуя, алелуя, хвани ме за х.я!". С каква скорост се изстрелях от леглото, не е истина просто!
Впоследствие се оказа, че това е ежедневен сутрешен поздрав към света от дядото от долния етаж, чиято спалня е точно под моята стая и също спи на отворен прозорец.

С времето изобщо не се впечатлявах вече, но пък с огромен кеф бях свидетел на реакцията на на мъжа ми (тогава още гадже), когато за сефте ми дойде на гости с преспиване.

По мое време беше по-мъжкарски и някак по-правилно момчето да гарантира терена за преспиването, нещата да се случват на негов терен. Тука чета за пичове, намъкнали се в моминската стая. Променило се е нещо без да разбера, навярно съм проспал нещо.

Еманципация се нарича:))

Ох, Гаргамел, умрях от смях, даже на колегата тука те прочетох