Съквартирантски неволи и приключения!

  • 65 322
  • 375
  •   1
Отговори
# 300
# 301
  • Мнения: 30

Пъзелите ти са страхотни! Благородно ти завиждам. На мен би ми било интересно да живея с човек като теб, честно казано!   bouquet


 Аз също бих живял с теб! Евала за хубавото ти занимание! Simple Smile


Към края на студентството ми живеехме четирима души в един апартамент, последен етаж от кооперация, а под нас - хазаите. Три момичета и момче (гадже на едната съквартирантка). Та за него ми е думата Simple Smile. Той не беше студент, а дошъл от любов към съквартирантката. С този човек сме забавлявали страхотно! Голяма партия бяхме Simple Smile. Танцувахме "Лимбо" по следния начин: аз се качвам на раменете му ("на конче"), двамата заедно пеем песента , като едновременно с това той влиза и излиза през вратата на стаята, като аз съответно трябва да се навеждам назад  Laughing. И така все по-бързо и по-бързо, докато ни се завие свят или аз си тресна главата в касата  Laughing. След което падахме и се хилехме като идиоти по половин час. Съквартирантките дружно ни бяха обявили за невменяеми, но гледаха на нас със снизхождение, щото учеха психология, та бяхме добра почва за тренингите им.
   Другата забава беше т. нар. Хор на флегматика. Лягаме двамата на терасата (квадратна беше) и започваме да пеем някоя песен, но възможно най-бавно. Колкото по-бавно, толкова по-добре. "Хубава си моя горо" сме я докарвали до половин час. И така докато хазаина не се разкрещи отдолу, че го излагаме пред съседите.
   Една зимна сесия съквартирантките си заминаха да учат за изпити по родните места и ни оставиха двамата - аз да го надзиравам да не ходи по жени, а той мене - да чета. Много идилично си прекарвахме - аз уча, той шие пердета за кухнята (много сръчен човек е) и си мълчим. На всеки кръгъл час обаче, аз хвърлям учебника, той пердетата, изпяваме една патриотична песен и продължаваме - всеки със заниманието си.
   Има и още весели преживелици, но стана дълго. Поне увековечих Жоро от Русе, този съквартирант-мечта, да е жив и здрав  Grinning!

 Ехе невероятно сте си прекарали! Много як съквартирант си имала.


Що ще котка/куче в общежитие? Не е ли забранено отглеждането на животни?  newsm78

Написах "котките около общежитието", вкарваха ги вътре само, за да се пързалят на мозайката.

Моите котки не са пиели, пък нали уж животните се оприличавали на стопаните си Grinning Моите са изключения. Внушавахме си като пушехме трева на младини, че котките ги хваща, може и да им е ставало нещо от дима.


 Нищо не им става от тревата. Преди 2 месеца бях на купон в един приятел, бяхме 10 човека. Изпушихме 5 масура  котката беше  в стаята нищо й нямаше, а в стаята дим, не може да видиш човека до теб. След това едно момче легна да спи, ама котката отишла и почнала да диша във носа му  hahaha ядоса се момчето и като подгони котката с нож и вилица  hahaha . Спасихме котката, спряхме го. В никакъв случай не си мисля, че щеше да я убие, но самата гоненица беше забавна.

Flexi какво се оправдаваш сега... Кой ли знае какви си ги свършила и ти онази вечер с котето, но си ги премълчаваш, защото тук доста хора те нападнаха. Аз ги подкрепям, на същото мнение съм. Човек ,който не обича животните, не обича и хората. Дано детето ти да не прилича на теб!

 Аз пък не подкрепям тези които нападнаха  Flexi. Сякаш вие не сте правили глупости?! Какво значи: ,,Дано детето ти не прилича на теб!'' Да не е убила човек? Ей това женската злоба край няма!  Naughty

# 302
  • Габрово
  • Мнения: 311
Колко се смях докато четох..  Joy

Студентка съм втора година, сега съм в 4-та различна квартира, от хората покрай мен аз съм сменила най-много  Laughing
Квартира номер 3. Живея с моя колежка, с която уж се разбирахме. Вече към края на съвместното ни съжителство - аз съм си вкъщи, тя в квартирата. Звъни ми една вечер по телефона и започва да ми се обяснява колко е тъжна и т.н. Ще се самоубива!  Shocked Първо бяха самоубийства, после беше див рев... Двучасов телефонен разговор, след който вече бях убедена, че и от там ще се изнасям.
Друга случка със същото момиче... Във въпросната квартира имаше хлебарки... Страшно много.. ОГРОМНИ!!! Той целият блок беше пълен.. Confused Таа някой й беше подарил малко скорпионче и тя се чудеше с какво да го храни. Накрая реши, че така и така имаме много хлебарки, поне да бъдат полезни по някакъв начин. И започна да лови хлебарки в буркан  Shocked За един ден събра 20-тина в един буркан, затвори буркана, остави го до телевизора и беше супер доволна от себе си.. а те лазеха..  Shocked Sick След ден-два умряха от липса на въздух (предполагам).. Този буркан се изхвърли чак в дена, в който се изнасяхме  Sick

# 303
  • Мнения: 0
Такааа... Откаде да започна!!! Като бивш спортист сам обиколил бая квартири и все мъжки, но най бруталната гледка беше една женска такава. Имах едно гадже, приятно момиче, живееше в една гарсониерка с две приятелки. Един ден ме кани у тях на купон. Отивам аз,влизам и казвам ви по мръсно място не сам виждал!!! Като се започне от мръсни чинии, през паяци прах и т.н. Нашето момиче се излегнало на пода (аз бях първия пристигнал) където върху килима се беше образувал втори такъв от трохи, косми и бог знае кво!!! Sick Както и да е. Купона почна, по  някое време отивам до кенефа и... Shocked Shocked Shocked под мивката една купчина от мръсни прашки висока колкото мивката!!! Представете си влагата в баня от панелка, как добре  бяха втасали Laughing препоръчвам като ароматизатор за баня newsm74

# 304
  • област Софийска
  • Мнения: 1 720
Тъй като всеки още живея със съквартиранти, и живея така от края на 1999г, като съм сменила над 10 места, и десетки съквартиранти ( веднъж дори се опитвах да си правя "родословно дърво" на съквартирантите, с кой кога съм живяла, с кого съм се запознала покрай него , кого е домъквал в нас и т.н..) имам много за разказване, но пък сигурно и за мен много да се разкаже. Аз предпочитам да разказвам за комични случки около самото живеене под наем:)
 За мен винаги важно условие е било да не живея с хазаи. С една мацка решаваме да търсим стая заедно, тя има същото условие. Отиваме пред Ректората , където е седянката на хазайки и хазаи, но ловко отбиваме атаките на бабите, искаме да живеем сами. Идва някакъв мъж на средна възраст, казва, че има гарсониера лукс, а той живее в съседния апартамент, ние се съгласяваме да го наемем. Бабите ни предупреждават, че този мъж е "коцкар" и се натиска на квартирантките, ма ние мислим че от злоба го казват и игнорираме съвета. Апартамента се оказва някакъв бивш огромен, преграден, да, нашата част наистина е гарсониера, но имаме общ вход и обща баня с хазаина. Ей, побърка ни този човек. Той иначе не беше лош, забавен, комуникативен, разведен беше и живееше сам и само си търсеше повод да дойде до нас. Един път чука на вратата и му казвам да изчака малко. Ама онзи продължава, и аз изкрещявам :" По бельо съм, един момент"...а той:" Аз съм бе, Цвети, хазаина" Joy Сигурно при това признание трябваше да отворя и да му се метна в обятията. Имаше изискване да не водим мъже вечер, той не искал домът му да става бардак. И една сутрин се засичат на излизане с мой мъж на вратата, на него нищо не му казва, ама после подпука мен- нали сме имали уговорка:) И аз му казвам- "ами той от обед беше в нас, не съм предположила, че ще остане да спи", не ми мина номера и започна скандал, аз му казвам- "Какъв е проблемът, че правя секс или в кое време на денонощието ще го правя?". Останахме там само два месеца.
Хаха, случайно да не се казва Мишо хазяина?

# 305
  • Мнения: 4 120
 Ох, не се сещам, апартаментът е до Ректората на ПУ, мисля, че "Лев Толстой" е улицата. Той е на средна възраст, бивш барман, разведен, с дъщеря на около 20-23 г трябва да е вече Simple Smile

# 306
  • Мнения: 431
И аз съм сменила няколко чифта съквартиранти и съквартирантки... Simple Smile

Сещам се за първата ми година в Студентски град и едно момиче, което не си падаше особено по реда и чистотата. В общи линии по цял ден седеше пред компютъра със слушалки, гледаше си сериали, хрупаше снаксове и пиеше кола, а край нея -- планина от мръсни чинии и чаши  Shocked Заклевам се, игла не можеше да падне на това бюро. Нямаше къде!
Същата не обичаше да се къпе и да пере. Усещали сме специфичния мирис на дрехите  ooooh! Тя просто си ги обличаше десетки пъти, преди да се сети, че са за 'пране'. Най-интересното е, че в банята нямаше свой нито душ гел, нито сапун (само шампоани и балсами -- за косата си се грижеше особено прилежно). Как да е, с другата съквартирантка се усетихме, че минават месеци, а тя не си купува (но не ползваше нашите, сигурна съм, че щяхме да разберем) -- просто се миеше само с вода и гъба  newsm78 Един ден не се сдържах и й направих забележка -- изчерви се, побесня, разфуча се, но си купи сапун.  bowuu

Всъщност, впечатлението ми през последните години е, че жените са станали доста по-големи мърли от мъжете. На какви истории се нагледах в една от следващите ми квартири -- леле... Едната девойка готвеше, хапваше малко, и после зарязваше тенджерите, кой да се сети да ги измие, преди вътре да се навъди няколко пръста мухал, честно...  Sick В хладилника нон-стоп разлагащи се неща. Но не се сещаше да си ги изхвърли. Останалите й вървяхме след г*за :/ А за миене на съдове дума и не можеше да става. Тя беше заявила, че се прибира 'само за да спи' -- е, нито беше вярно, нито пък се предполага, че сме длъжни да й осигуряваме чиста посуда...  Naughty

Иначе като цяло нямам много интересни неволи и приключения. Една друга девойка, държеше да се съблича гола преди да влезе в банята (не знам аз ли съм консервативна, но просто не мисля, че съм длъжна да я гледам как ми се показва?  newsm78 не беше някаква красавица...), една друга киснеше в банята по средно 40-50-60 мин. (не питайте как съм стискала и колко ми се е ревяло вече -- банята и WC бяха на едно), една пък се изнесе без да ни каже думичка -- просто се прибрах и заварих стаята празна (тя беше донесла перденца, килимчета, а-у, и един ден просто изчезна, може и да е била обидена нещо, знам ли).

# 307
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Спомних си за първата си самостоятелна квартира. Приятелката ми си беше хванала гадже, голяма любов, голямо нещо, но въпросното гадже вървеше в комплект с куп дружки - идиотчета като него. Купоните ставаха, разбира се, у нас. Аз, като свободен електрон в тогавашния момент, съм обект на засилен (и нежелан) интерес, но има заповед "да не се закача малкото" и интересът е от разстояние.

Прибирам се една вечер късно от лекции и виждам тайфата, насядала на пода около казан с рибена чорба. Кьор кютюк пияни, естествено. Почват в хор да ме канят да споделя вечерята им. Аз любезно им обяснявам, че от много малко неща ми се гади повече, отколкото от рибена чорба и се опитвам да се скрия в кухнята, за да се спася от вонята на риба. Да, ама некъф образ се настройва романтично и идва да ми предлага сърцето си и някои региони южно от него. Отказвам. Образът не ми е по вкуса, а и се бях запознала с гаджето му. Отказът ми явно не достига до размътения му мозък и продължава да настоява. Писва ми. Отвъртам му як шамар. Образът тъжно се заклатушква към стаята, аз въздъхвам облекчено. В следващия момент върху мен се изливат литри рибена чорба. Sick Тайфата скача и награбва ромеото, преди да съм го убила. Изтрезняват моментално и започват да сипят извинения. Аз рева и драйфам под душа. Пълен цирк.
Ромеото повече не стъпи у нас.

И сега се хилим, като си спомним "рибената супичка".

Последна редакция: нд, 26 дек 2010, 21:09 от Делфина фон Ю.

# 308
  • Мнения: 1 788
 Joy
Това с "ромеото" ми припомни подобно преживяно от моите съквартирантски неволи...
Та, в последната квартира живеех с момиче и момче - гаджета. Съквартирантът ще празнува рожден ден. И тъй като е средата на седмицата, гостите ще са отбрани и малко, най-приближените, а събитието - кротко.
На следващия ден имах някаква изключително важна лекция и предварително казвам, че ще лягам рано и не искам да ме закачат.
Всичко върви ок, става 12 ч., лягам си аз спокойно и моменталически заспивам.
Не знам колко време съм спала, но в един момент вратата се отваря с трясък и един от гостите, по боксерки и порядъчно почерпен влиза в стаята, някак си странно сгърчен. В просъница чувам, че му било ужасно студено (останал да спи у нас) и трябвало да се постопли в моята стая.
Светкавично, но още спейки, ставам и му хвърлям одеало на съседното легло.
В момента, обаче, в който лягам в собственото си легло, се събудих окончателно...
Пичът явно разбрал, че не съм усетила тънкия намек и си легнал направо в леглото ми...
Вярвайте ми, голяма мъка ми беше да го изгоня от там.

# 309
  • област Софийска
  • Мнения: 1 720
Ох, не се сещам, апартаментът е до Ректората на ПУ, мисля, че "Лев Толстой" е улицата. Той е на средна възраст, бивш барман, разведен, с дъщеря на около 20-23 г трябва да е вече Simple Smile
Точно до Ректората вляво, нали? Предполагам, същият е. Живяла съм и аз там за няколко месеца, но тогава той не живееше в апартамента, което обаче не му пречеше постоянно да ни посещава. И понеже все се върти пред Ректората около вестниците, много трудно беше да избегнеш срещите с него.

# 310
  • Мнения: 702
Олее този и аз го знам  Mr. Green
Да не е един с брада? Супер антипатичен тип  Sick

# 311
  • Мнения: 4 120
Ами не беше с брада, и всъщност беше много забавен като си пийне, много смях имаше с него. Просто беше коцкар и ограничаваше мъжете на квартирантките си, може би ги искаше само за него  Grinning

# 312
  • Мнения: 702
Ок, значи бъркам човека Simple Smile

# 313
  • област Софийска
  • Мнения: 1 720
Абе, май с брада беше  newsm78 Ама не съм сигурна, отдавна беше. Кооперацията, в която беше квартирата, се намира отляво на Ректората, много удобно наистина. На втория етаж май. Един дълъъг коридор и две стаи, едната имаше и кухненски бокс и тераска, другата - не. А хазяинът е нон-стоп пред Ректората, обикновено на вестниците. Абе, нямам лоши впечатления от него, единствено, че като се лепнеше за теб и няма отърване, малко досаден, но иначе нищо лошо не мога да кажа.

# 314
  • Мнения: 4 120
А-а-а, сетих се за този тип  Grinning Не, не е той, този верно все се лепва и се опитва уж да помогне, казва коя обява  е от  агенция, в коя квартира кое не е наред, всичко знаеше  Grinning Моят образ е от другата страна на булеварда, зад стола се пада всъщност, голям апартамент, преграден 3 или 4ти етаж беше, без асансьор.
 А в Свищов се носеха легенди за 2 бабки- хазайки, които предпочитат наема в натура. Нямам познат живял при тях Mr. Green, така че не знам доколко е вярно. Но съм попадала на такава обява в Пловдив, и то залепена на стената на библиотека "Иван Вазов" Shocked "Млад мъж, предлага квартира с всички екстри на студентка срещу консумация". Бяхме преписали номера веднъж , докато пушехме навън по време на сесия и звъннахме, много приятен глас на млад мъж, попита наясно ли съм с условието, отговорих , че да, но не съм сама , а с приятелка, при което той отговори, че за него не е проблем, стига и тя да е наясно с условието. Тогава вече не издържах и се разсмях...та не се стигна до договор за наем Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт