Съквартирантски неволи и приключения!

 

  Да не ви изпусна и се връщам да чета.

Като цяло имах прекрасно студенство в Свищов. Първата ми квартира бе с хазяи, препоръчани. Добри хора- правеха ми закуска, бяха съвременни и гаджето си идваше, но видяха, че ми е тъпо и ме уредиха на общежитие в известния блок 1 – „връзкарския”. Там стаите са по 2 като апартамент с общи коридор, баня и тоалерна. Попаднах при 2 баскетболистки професионални, от студенсткия отбор, а към тях се завъртяха още две момичета. За тези 4 луди глави и досега си спомням с усмивка и обич. Делили сме пари, бедност, пиячка, мъже, дрехи ... всичко. И въпреки, че бяхме много различни изкарахме весело няколко години. Настаняват ме, чува се гръцка музика, наздравици от чаши  – едното момиче , хубаво дългокосо като Покахонтас ме поглежда и казва „Тук да знаеш никой не е изтрайвал дълго, всички ги гоня” Казах добре, ще видим  кой кого и надух нещо хард. За да няма различен музикален фон и за да ме проверят що за стока съм ме поканиха на питие- натряскахме се като казаци и  та така се сближихме. Странните случки са много:
-   Намирала съм чужд мъж в леглото си, ама доста пиян и доста ербап. Изчакахме го да стане на сутринта, но предвидливо му бяхме скрили дрехите и гащите;
-   излизахме на кръчма с уговорката кой ще се прибере с мъж и къде да спят другите- никой не спазваше уговорката .... и спяхме накуп.
-   Откраднаха ни от перваза тенджера пържоли, е виновника бе известен и гащите му бяха закачени във фоайето на общежитието с бележка.
-   Едната дама изчезна за няколко дни и тъкмо да звъним в полицията къде ли е, се оказа, че запива на корабчето дето мери нивото река Дунав „об уравне реки Дуная...”. Та 3 дни яли пили с моряците, всички дойдоха у нас и я доставиха цяла и невредима, видимо развеселена..... е догонихме ги откъм градус и емоция;
-   Друга я отвлякоха в нетрезво състояние в Ловеч, но тя бе опасна и като се събудила, завела похитителя при местните умутри да пият кафе и му поръча да й купи гребен с дупка да се приведе във вид и да може да си го закача. Помня този розов гребен. После станаха гаджета.
-   Там се научих да готвя боб и да пържа по 80 палачинки, докато съквартирантите ми изпиха олиото вместо ракията.
-   Една вечер, скъквартирантката се беше заключила много много пияна отвътре в стаята и не даваше принаци на живот. Останалите разбихме вратата, да проверим добре ли е. Е, добре беше, а причината за спането „под ключ” - защото се страхуваше един младеж да не и оформи веждите с пинсетата, докато спи. Е тя спеше, но така стискайки пинсетата, че не можахме да я откопчим от ръцете й да не се нарани.
-   Имахме много луди съседи- спортисти, зубъри, пияници, но живеехме весло.
-   Излекувах си хепатита с кайсиева ракия и свинско в буркан.
-   Лових  птици влетяли през  прозореца с калъфка от възглавница и опищях света – колеги се притекоха на помощ.
-   Заведоха ме пияна -заляна в 8 да се явя на изпит по стрелба, имам 6, но не помня да съм била на изпит.
-   Много се смеехме, защото масово състудентките ни бяха дошли да се омъжат, не да учат, личеше им , че досега са държани на къс повод от тати и за тях класно бе да имат гадже с кола. Та по тоз повод имам незаменими спомени с една момчешка помашка тайфа от Тетевенско- мили момчета, но за тях бяхме опасни като арабски джинове- аморални, нахакани и непукистки, които не уважават патриархата. Много спорове за мъжката и женска работа сме имали до сред нощ. Носеха ни и баница в 5 сутринта.
-   Топлата вода на режим- идваше посред нощ или рано сутрин. Та тогава се научихме да се къпем спящи и с невероятна скорост. За да заем кога идва топлата вода обръщахме един леген с дъното нагоре да тропне водата като се появи и като влезеше първия го пълнеше  за вс. случай.
-   Имаше проблеми с ел. захранването и все котлоните не работеха, та се нау4ихме да пе4ем филийки и да пържим яйца на печка "Елба" с реотанчета, обърнаха на 2 тухли, какато и да варим боб с бързовар.
-   Аз съм от ранно-ставащите със сешоара, но никой не обръщаше внимание. Можехме се да спим при всякакви условия и с всяко присъствие.
-   В 4ти курс имах съквартирантка, която ставаше в 3 преди изпит гримираше се до 4 и лягаше с грима и дрехите да подремне до сутринта. А странно не се размазваше.
-   В тъмна нощ, завита през глава от студ усещам как се повдига одеалото над главата ми , но нищо не виждам – само едни зъби. Стреснах се за нищо. Имахме си колега негър- искал да ми пожелае лека нощ. Чух съкварирантския кикот.
В последствие те завършиха- 2 г. преди мен, и на два пъти се премествах с други колеги  и досега поддържаме отношения някакви, но не сме така близки. Не съм попадала на мърли или други трагични случаи, повечето все на смях, пиене и секс го избивахме. Сдърпвали сме се, но не съществено. Който не пасваше достатъчно си заминаваше. Хубави години.

harmony_broken 
Има ли още?

Да се редактирам, вместо нов пост- Ая като си била там нещо няма ли да разкажеш?

И аз бях в първи блок в Свищов 

Първата ми"квартира"беше в оборотния блок 19,понеже на 23  му правиха ремонт.Имах две много различни съквартирантки,едната нещо не беше съвсем добре,майка и стоеше по 2 месеца с нас,сутрин в 6 и правеше закуска и ходеше с нея на училище.Момието явно беше живяло точно като в саксия.Един ден,когато майка и си замина ме помоли да отида с нея,е искала да си купи сенки,червило,парфюм,а не знаела как да си избере.Купи си тя,много хубави /разполагаше с много пари/.На следващия път майката ни вдигна скандал как сме развращавали щеркаи, за малко да си извади окото като си слагала спирала.После беше докопала тлефона на другата съквартирантка и се беше обаждала на родителите и,да им кажела каква разюздана мома имат.Слава Богу,моя телефон не го беше открила/ама и аз го пазех/

Втората ми стая пак беше в същия блок, с бивша спортистка,която се беше отказала от волейбола,но не и от храненето на активен спортист.Понеже бяхме близо до кортовете на ВИф,все ходеше да бяга и все се ядосваше на мен,е не си влиза в старите дрехи,,,
По това време имах един сладур,които по-късно стана професор,много хубаво момче.Нямах идея,е го харесвала и затова миправеше всякакви магарии-например,да ми изсипе козметиката в мивката,да ми нацапа дрехите ор гардероба в малиново сладко и т.н.
След 2 месеца и тя се премести, и аз.

Третата ми стая беше нещо като склад-момичето,което живееше там имаше поне 12 тенджери.Като я попитах за какво са и толкова много ми каза,е в едната си вари супа, в другата яхния, в третата сладко,в етвъртта боб, в петата сарми и все в тозиред.
Но, имаше и навика да се запасява като за чеиз- беше на 29,аз на 20.Купуваше ли купуваше миксери,кафе-машини,апарати за кръвно и никога не ги позлваше-като се ожени.
Още не е женена и продава в една лавка сандвии и вафли.Учеше библиотекарство и имаше книги колкото за библиотеката на селско читалище.


следващите две момиета с които живях в момента с амного известни-едната е бесарабка,която ми настаниха с идеята тя да научи български.Ние обаче само на руски си говорехме.
Другата е много добра челистка. И двете работят във Виена.
И двете водеха по всяко време мъже, а понякога и жени.Всички идалговци бяха много екзотични интересни.

После живях с едно момиче,което беше много странно,но пушеше ужасно и скоро се премести.Около половин година живеех сама/кеф/ после мипратиха една художничка, с която веднага си допаднахме и много хубаво си прекарахме една година-купони,купони,заведения,дискотеки,изобщо-много хубаво време.

После прословутия блок 23 най-после беше готов и моята стая беше стая за купони,понеже беше накрая.Имам колеги,които и ди днес не знаят кои точно живеел там,понеже портиерката казваше на всеки,е ако не намериш този,който търсиш в неговата стая можеш да идеш в 231 и там ще го намериш.
Посред нощ са ми чукали на вратата за аспирин,лепенка,кисло мляко,викали са ме да пея на някой купон,но ми е било много весело.
Последните няколко месеца дойде едно момие от Пловдив,но тя някакси никак не се вписа в нашата компания.

И като завърших се почна прословутото търсене на квартира.Първо живеех в Лозенец,при братовчедка ми и нейния възл'юблен,но нещо не ми допадна да си намирам в стаята рано сутрин някои напил се някъде из капанчетата на НДК и спящ на съседното легло,без да бъда предупредена.
Намерих си гадже и изкарах зимата у тях.После си намерих квартира в ИЗток при една баба,която беше много мизерна и с тежък характер.Скоро се преместих и живях няколко месеца с 3 момичета,но тъй,като почти не се прибирах,нямам кой знае колко впечатления ит тях.

След това си намерих квартира в Обеля,имах увството,е съм на заточение.Освен това все идваха някакви съмнителни типове да си търсят парите,а аз полуавах бележки,че ако не платя еди колко си милиона ще дойде съдия-изпълнител.Преместих се вСердика.Там имахме една луда хазяика,имах съквартирантка,която в последствие се оказа компанионка и един ден съвсем изезна,точно преди да се плати наема.След един безумен скандал с хазяиката,която ми връи някакви бележки за неплатени сметки от няколко години /аз бях там 3 месеца/ и докато зи изнасях багажа ми открадна много ценни граматики и една книга за Елена Обрзцова,която ми беше много скъп подарък.Много лош спомен имам от тази квартира и на никой не бих препоръчала да живее под наем в бл 7 в Сердика.



След това се преместих в Редута,но останах там само 6 месеца,понеже хазяина нещо го раздаваше женкар.Там обае имах съквартирант,който беше изгряващ футболист и си нощем правеше луди купони.

Искам само да вметна,е където и да съм ситърсела квартира,все попадах на хазяи-женкари,на единия дъщетя му тъкмо беше поинала и той миобясняваше как само секса можел да го утеши.Изобщо,толкова съм се отвратила от хазяи...един пък даваше стаи на студенти и като отидох да видя стаята,наема беше сносен,тои военен инвалид,казва ми,ела да си поговорим в моита стая.Стаята му кочина,с огромен плазмен тв, около който наредени порно касети.Тръгнах си и тои почна да ме псува.

После попаднах на една обява,за стая под наем в Младост срещу помощ в домакинството.Пак се оказа един 50 годишен чичко,дето искал да ме гледа как спя и това мубило достатъчно...

Известно време живях в Лагера при един пияница,който обае като беше трезвен беше супер,понеже е готин майтапчия и много хубави истории разказваше/бивш оператор от Бояна/.Обаче там пък дойде да живее племенника му и за 2 дни трябваше в най-натоварената част от сезона да си намеря дом.Половината ми багаж беше изхвърлен ей така,без да ме предупреди.

Последните 6 години обаче живеех при най-добрата хазяика на света и все още поддържам връзка с нея.

Когато съм живяла в самостоятелна квартира все някой правеше проблеми за сметките /аз например имах служебен телефон/ и като дойде сметка 500 телефон или  пък почнат да идват мутри все си прецакан.Освен това,не само мърлявостта,но и доста хора имат навика да крадат и да ползват ужди вещо без да попитат дали може,което мен не ме устройваше.С хазаи,когато са разбрани, се живее много лесно,освен това,винаги,когато не исках някой да ми досажда у дома казвах,е хазяйката не дава да се канят гости.Нищо,че аз винаги имах.

И търновските са подобни  Само че тарифата беше 1 лев за голямо къпане, 50 стотинки за малко къпане.  На въпроса ми какво представлява малкото къпане, ми беше обяснено, че се грее вода в чайника, разреждаш си я после със студена и се плакнеш. Но като искам да икономисам, имало едно момче в другата стая, можело да се къпя покрай него.  Така и не разбрах какво значеше "покрай него", защото отказах квартирата. Но още се чудя. Може би като спътник да го обикалям и да улавям излишните капчици?... 

Ох, не мога, това е култовооооо 

Harmony_broken сигурна съм, че имаш още за споделяне ... go girl 

Е, хубаво, де, объркала съм едно "у", признавам, пропуснала съм да го видя и поправя 

По повод за ползването на чужди вещи, имах и аз съквартирантка, която обичаше да го прави.
Всичко ползваше. Като съм се опитвала да й кажа, тя винаги ми казваше: "Е, нека си помагаме, де, ти също ползвай моите неща!"
Обаче пропускаше най-важното, че нещата, които тя имаше, не ми влизаха в употреба, а нещата, които тя ми ползваше, никога не купуваше за себе си. Например - шампоан, балсам, разни козметики, аз купувам - тя ползва, но когато свършат, тя не си купува, а чакаше аз да си купя и така... Проблемът не беше, че ги ползва, честно казано, а в това, че аз си купувах по-скъпи неща и все пак, направила съм си сметка аз да ги ползвам за даден период, все пак студенти бяхме и всеки си прави сметката сам. А като ти ги изхарчат, означава пак разход...
Иначе не беше лошо момиче. Много се шегуваше и разказваше смешни истории, кои истина, кои - не, но беше забавно край нея.

Ох ,таман говорите за ползването на чужди вещи!
Имах една съквартирантка, която ми ползваше парфюмите и то без да ме пита.
Ей, полудявах!
Давах и други неща - козметика, две торби дрехи, даже да се пръска пред мен.
Обаче това...

Освен това и излизаше някаква пъпка или цирей и тя си я цереше с преварена собствена урина. Няма да ви казвам как миришеше в кухнята!
Но това съвсем не е всичко!

Към края на нашето прекрасно съжителство се оказа, че тя няма пари за наема.
Аз отидох и преговарях с жената от агенцията и тя се съгласи да отпусне нейната половината капаро /колкото половин наем/, за да може да го погаси донякъде. Е, да но някой трябваше да даде и другата половина! А познайте кой? Аз! Плащам значи и моята част и нейната част.
Обаче пак ни казаха да си ходим.
И така и не си видях парите.

Малко по-късно научавам, че тя се е приютила при едни общи познати и им раздула, че АЗ на нея и дължа пари за наема!

Ох, и аз съм имала такива дето ми ползват нещата. Особено ме дразнеше че не питат дори, направо решават че може и взимат. А най-много ме вбесява ползването на бръсначката ми - е няма такава гадост! - накрая взех да си я крия и да я вадя само при ползване 

По едно време имах един съквартирант, който горкия си остана запомнен с едно негово умопомрачаващо умение - да изпонас*ре цялата тоалетна чиния, ама от дъното та чак под ръбовете, цялостно покритие, все едно бомба от л***а е експлоадирала вътре и е покрила цялата вътрешност на тоалетната. Не можех да си обясня как е възможно това просто физически, нали всичкото само от една дупка излиза  Ама майстор беше. Едно пускане на водата естествено не беше достатъчно да заличи нещо от такъв мащаб, и си го оставяше тъй, да закоряса и да мога да го видя и да му се чудя и мая 

Диди.... 

Смях се, смях се, изтръпвах от гнус, пак се смях Ей, много готини истории.

Като студентка сменях много квартири, малко съквартиранти...
Първо живях с една 30 годишна, от село, което го няма на картата( нищо лошо, но със затънтеното място на раждане обяснявах някои нейни особености), която беше в заговор с рецепционистката в хотела и направи грешката да си присвои писмо от майка ми. Наред с това нещо й хлопаше дъската. Преместих се след 14 дни.
Във втората квартира живях с едни варненки, които се хвалеха как са откраднали от една болница дарения за сираци.
От следващата квартира натам стана интересно. Живях със скинарка и бързосменящите й се гаджета. Имаше един пич, македонец, който постоянно си епилираше гърдите и държеше да знае моето мнение за това дали пъпчиците по кожата му изглеждат зле. Същия си миеше чиниите с едно пръстче, намазано с малко веро. Може би това беше тактика(излязла успешна) срещу други, които биха искали да използват неговите съдини.
Друго нейно гадже често изпадаше в депресия и заплашваше с пистолет всеки, който е в полезрението му, докато е в това състояние.
"Сериозното" й гадже беше едно кльощаво момченце, също скинар, който се хвалеше, че в родния град му казвали "Гарвана". Ние го наричахме Гаргата. Така си и остана.
Казваше, че се бие за пари. Нерядко на чашка с облак се оплакваше, че "преди седмица"са му счупили ребро.
С нас живееше и още едно момче, което впоследствие ми стана гадже за следващите две години.
Една нощ, докато  скинарката я нямаше, с него и негов колега се напихме с домашна гроздова и хвърляхме ножове по нейния гардероб. Ич не съм знаела, че е неин. После трябваше да го китваме и байцваме.
От следващата квартира се изнесохме скоропостижно, през нощта.Двамата, заедно с шест кашона багаж, два сака и една котка във войнишка чанта за сухари се натъпкахме в едно тико и отпрашихме към следващия си "дом".
Като скъсахме , се преместих да живея в квартира само с момчета. За жалост на колежките слуховете, че съм спала с всеки един от съквартирантите, не се оказаха верни. Харесах си само двама. С помощта на единия и с неговия челник се сдобихме с една прекрасна холна масичка от едни тунели, зарязана незнайно защо там.
Имаше доста "приходящи", които идваха за малко. Пола ми даваше предимството да спя сама(ако не бях решила друго). Другите спяха заедно в единичните легла, докато аз се ширех на моето персон и половина. Харесваше ми да ги гледам като стана рано сутрин как са се гушнали. Подозирах много от тях в скрит хомосексуализъм. Това бяха тези, които не само увиваха ръце около другия, но и го "гушкаха" с крака .
Последваха дни на безкрайни купони, започващи със закуска от бира и фъстъци. Понякога имаше само това, защото единия от съквартирантите, който се прибираше рядко (и слава Богу), изяждаше всичко, независимо на кой е. В един такъв "гладен" ден открих невероятното вкусово съчетание на колелцето домашен колбас, потопено в истински боров мед.

Дълго време не успях да установя кой ми използва балсама за коса, докато най-накрая не уличих същия този гладник. Косата му беше подозрително мека.

Тази квартира ще си я спомня главно с това, че за два дни, две момичета и едно момче изпихме 44 литра бира(общо 22 галончета) и бутилка ракия. С колежката постоянно трябваше да подбутваме колегата, щото ни лишаваше от мъжкото си присъствие, оборил глава на масата.

Имаше едно момче (много свестен тип иначе), който винаги, когато ходеше до тоалетната по голяма нужда, се събличаше гол до кръста, защото страдаше от натрапчивата мисъл, че горната му дреха ще се умирише.

Най-голямата изцепка в тази квартира и изобщо, която някога съм виждала, дойде от гостите на единия съквартирант. Четирима човека изпиха общо 46 бири за около 4 часа като счупиха рекорда в кръчмата. През нощта единия се опита да се навре в гардероба, като мислеше, че там е тоалетната. Добре, че го спряха. Другия се намърда да легне до мен и си отнесе няколко удара с желязната лопатка за смет и коляно в междукрачието.
Третия ... се напишка в леглото на момчето, което ги беше поканило, докато спеше с четвъртия в него.
Този, който се беше юрнал да влиза в гардероба, прекарал нощта в тоалетната, барикадирал вратата. На съквартирантите им струваше много усилия да го събудят и да влязат. Изобщо... тея хора не трябваше да пият толкова течности преди да си легнат.