Деца, отгледани от един родител

Да, този момент винаги идва. Но това вече е личният извод на самото дете, ако същото в продължение на години не му е било налагано един "лош образ" за дадена фигура.Т.е детето не е било манипулирано.Но, въпреки всичко детето ти държи контакт с бащата. А това е най-важното, и за това става въпрос.
Мислиш ли, че има родител който да не обича децата си????
Причините за един развод или раздяла не трябва да се прехвърлят на детето.
Отношението и причините за това, нямат нищо общо с отношението на детето с другият родител след раздялата. Това се опитвам да обясня.
Естествено, че няма да лъжеш детето си, но не е и правилно да изграждаш един образ в него чрез който да налагаш собственото си АЗ. Защото за теб може да е лош съпруг, лош баща, лош човек - но това е за теб и твоето възприятие и виждане. А за детето може да е обратното.

Много е важно децата да не се лъжат  .

 Предполагам, че един ден синът ми ще ме попита как е станало така, че сме се разделили с биологичния му родител. Не планирам да му говоря политически коректни глупости и да му мътя главата с фантазии. Ще му кажа истината, такава, каквато я виждам аз и ще му предложа да потърси гледната точка и на биологичния си родител (стига той да не се е омъглил съвсем). С удоволствие бих участвала в дискусия и между тримата, но не мисля, че БНД би инициирал такава, а още по-малко би се оставил да бъде въвлечен. Ако можехме да дискутираме, нямаше да сме се разделили.

Какво се предполага, че трябва да кажа на детето - "Биологичнит ти баща много те обича, но...". Каква представа ще си изгради тогава за това какво е обич - напускането, неплащането на издръжка, изпиването на подаръците в пари, които пращат за него баба му и дядо му, пълната липса на интерес? Не можеш да градиш позитивен образ на някого, ако той също не учества със свой принос. А да изкривявам реалността, за да съм политически коректна и да оневинявам себе си за избора на баща на детето ми... няма много смисъл в това. Обич проявява онзи, който се грижи за сина ми 24 /7, а това сме вторият му баща и аз. Важно е детето да има здравословни критерии какво е любов и какво - нелюбов. Нелюбов е това, което прави баща му и - моля, нека ме опровергае с действия, по-щастлив човек от мен няма да има.

Какво значи "да манипулираш детето", при положение, че единият родител просто е абдикирал от всякакви отговорности?

Симон, вече съвсем не разбирам какво говориш.  

Saule трябва да се прочетат предишните постове на симон...

simon9 - нищо лично  но според мен ти си се самопоставила в много лоша позиция. Не си била допусната до проекта "семейство", бившия ти те изоставя, започва този проект с нова жена и ти сега не можеш да излезеш от режим на екзекутор - ако има как бившия да го отнесе, ако има как жената до него да го отнесе... търсиш вината им и циклиш в нея. Лошото е че влияеш на детето с избора си да се самоекзекутираш. Дано имаш сили за нов живот сама, а дай Боже и с готин мъж 

Аз просто казвам, че в твоя случай няма да застана зад нито една от идеите, които се опитваш да защитиш просто защото имаш погрешни мотиви.

Nesiha, четох, честно, ама тя си противоречи - първо обяснява колко гадно от страна на бащите е да не поддържат контакт с децата си, после - как образът на отсъстващия родител не трябва да се уронва. Кое е вярното? Та нали тя първа се е изказала зле за такова поведение?

Е, личната история зад това обяснява много неща... не е лесно да се надживее тази ситуация, разбираемо е  Но пък не е и добре да се крием за чувствата на децата ни, защото понякога е по-лесно, отколкото да изговорим собствените си.

Аз също !

Simon9 ,

Как да обвия образа на БНД с ореол на светец , след като не търси детето по режима на свиждане , а когато се сети . На месец , два , както дойде . Ако няма други по-важни за него мероприятия , разбирай запои и скитане с компании ?
 А през лятната ваканция му се полага 1 седмица ( защото той не иска повече !!! ) , но дори и през тази седмица не я взе , защото нямал възможност ???  
Как да повярва дъщеря ми , че баща й я обича след като цял месец не може да й даде 10 лв. ,изпратени от баба й , защото ги е изпил ?

Права е Saule , ти просто не можеш да понесеш факта , че БНД те е сменил с друга и търсиш път към него , използвайки датето си . Ти си знаеш , може и да не е така ...

Happy mama, да не сме били женени за един и същи мъж     Не, сериозно, все едно за моя бивш слушам  

А иначе съм 100 % със Симон по въпроса, че родителят не трябва да бърка своите чувства с тези на детето... Но за целта първо трябва да събере сила и да признае: "Мамка му, бясна съм и ми е обидно, и тъжно, задето тоя човек постъпи така с мен" и да остави детето само да определи чувствата си, а после да помага. Ама наистина е много по-лесно да се тръшкаш, че са изоставили детето ти, докато всъщност се ядеш, че са постъпили зле с теб (не, че не ти е мъчно и за детето, де, то едното не противоречи на другото).

Не знам как е било при вас, ама и аз бях паднала в същия капан. Девет месеца бременност и шест майчинство оревах орталъка какъв безотговорен бъдещ, а после и настоящ баща е БНД. После си дадох сметка, че ми е безкрайно тъжно за положението, в което съм се озовала лично аз... но доста време се крих зад чувствата на детето (които към оня момент бяха основно глад, мокро, болки в коремчето и т.н  , пък аз каква драма му вмених още оттогава)...  

happy mama - факта, че ДОРИ и когато си поиска вижда детето, означава че не е АДИКИРАЛ от детето си. И защо непременно трябва да се спазва решението на един съд. Едно такова решение е форма на "обличане закона в рамки". Аз също имам решение, но това не означава, че на всяка цена държа именно на тези дни. А тук идва и това основно действие на хората- КОМУНИКАЦИЯТА. И тук не става въпрос за това дали искаме или не искаме да комуникираме помежду си, а с оглед контакта на децата с другият родител и други такива свързани с тези деца. Просто сме длъжни да го правим, за да не прехвърляме нашите негативни чувства върху тях, па макар и несъзнателно.
"Да , манипулираш детето" - означава да създадеш в него един негативен образ, възпроизведен от собствените ти чувства и емоции, съобразно възрастта на детето: Като например: Мъж се кара на детето си, и ти даваш пример с това",Аааа, че лош татко, виждаш ли колко е лош и нашият татко е такъв". Това се нарича манипулация, изтласкването на подсъзнателните ти чувства и лични емоции към този човек, които моментално детето възприема като негативизъм "лошота" за родителя си баща/майка.Но ако се подходи по друг начин в такава ситуация, като например: Да, кара се. Но сигурно има защо. И нашият татко/мама ти се е карал/карала, но това не значи, че не те обича или , че е лоша. Тогава какво става с детето. То възприема възрастният като една фигура която е значима за него и от която може да извади модела какво може и какво не. Психологията на детето е много обширна тема, за това няма да се задълбочавам. Просто исках да ви насоча в една тема на размисъл върху поставените от вас въпроси.
Saule - абсолютно наясно съм със себе си и чувствата си към този човек. И се старая по никакъв начин те да не рефлектират върху детето ми, тъй като практически по никакъв начин то не е виновно, за отношението на бащата спрямо мен.А именно това е разликата.Детето ми обича баща си, а можеше и да не е така. Можеше и да го възприеме като един "чичко"-примерно, тъй като спомените на едно дете започват от 3-4 година. Т.е при самата раздяла тя беше на 1г и 12м, което означава че можеше дори и да не го познава, ни най-малко пък да има някакъв спомен за него. Но с оглед хобито си с което се занимавам от години и благодарение на това съм натрупала доста познания, разбрах, че това е безсмислено. Защо? Защото рано или късно, човек иска да разбере своят произход, да намери всъщност кой е той, от къде произлизат корените му, как се е създал, кои са всъщност биологичните му родители. Макар и отгледан от други хора които възприема като родители от наложените законови норми, той все пак търси пътя за своето осъзнаване и съществуване.

В момента много съм изморена, имам на глава то много грижи, и нямам силите да се впускам в подробности и примери.
Надявам се да сте ме разбрали правилно, до колкото към този момент и тази тема мога да изложа някакво становище.

Няма безгрешни родители, добри или лоши. Въпроса е на време да съзнаем грешките си и да не ги повтаряме.
Целувам ви всички.

П.П - Ходя често по съдилищата(причинно или без причинно). Присъствах на дело за домашно насилие  в което майката съди детето си. Тогава ми направи впечетление изкаването на детето (16годишно). То се обърна към майка си и каза:Защо ме съдиш за това в което вие сте ме превърнали?Болката изразена в душата и, и чрез интунацията на гласа и беше ОГРОМНА. Вярвайте ми, за определено време съдът остана безмълвен, както и присъстващите в залата.Момичето  (т.е детето) се разплака, не можа да издаржи и излезе от залата.Представителят на момичето от Закрила на детето се опита да обясни реакцията му, но съдията го прекъсна с жест който за мен означаваше "РАЗБИРАМ".

Saule , 

То и аз като чета във форума ми се струва , че повечето БНД са едноячни близнаци  !
Много се радвам за теб , че така добре се е подредил животът ви    !

simon9 ,

Аз съм в отлични отношения с БНД , поддържаме връзка и добра комуникация . Не искам да взема детето по график , съгласна съм да я вижда когато и колкото поиска , но той не желае  . Правиш ли разлика ? Просто не му се занимава , предпочита неговия си безгрижен живот  .
Затова аз твърдя , че той е абдикирал от задълженията си на родител , а ти както искаш така го разбирай  .

Привет!   
 Моите родители се разведоха, когато бях на 5, а брат ми на 7. Мама получи родителските права. Брат ми ходеше по-често при тате, но аз доста рядко. Причина- мама доста злословеше по негов адрес и ме настройваше отрицателно към него. Когато бях на 16 тате почина от рак. С течение на годините мама явно доста е бъркала в отношението си към мен и брат ми (да не изпадам в подробности). Стигна се до там аз да се изнеса от вкъщи на 18г- това е преди 3 години. Оттогава не поддържам никакви отношения с майка ми. Брат ми и той се изнесе- малко преди миналата Нова година. И то живее не къде и да е, а при втората съпруга на тате. Вече от разстояние си дадох сметка, че нещата, които е говорила мама за тате не са били точно такива- това си беше нейната "истина", но за мен вече не е реалната...

Да манипулираш детето си не означава само това  да създадеш в него един негативен образ
Детето заявява на родителя си - много ни е трудно откак се разделихте, а ти не искаш да ми е тъжно и да плача.
или - ти не ни обичаш и не ни искаш, ако твърдиш че не е истина ще се върнеш при нас.
Чиста манипулация, без изграждане на негативен образ.

Радвам се за теб, това говори страхотно много в положителна насока.
за другото. Какво значи"той не желае". Та нали самият той проявява САМОИНИЦИАТИВА" да вижда детето ви, дори и във възможностите когато ги има. Погледни монетата от добрата страна. Друг остава въпроса, ако по някакъв начин ти самата се постараеш да направиш тези контакти по чести. Как? Не мога да знам. Това зависи от вашите взаимоотношения. Ти знаеш най-добре.

Ох , simon9 , 

Наистина ли не разбираш ,че някои хора просто не се справят като родители ?
Колко пъти вече го обяснявам , БНД има друг начин на живот и съвсем изкривена представа за семейство . Той казва ,че обича детето и сигурно е така , но дори и когато живеехме заедно не поемаше никакви ангажименти като съпруг и баща ... Всичко беше моя грижа , включително и неговите нужди . Такъв е той , обича безгрижния живот , децата не вписват в него . Или по-точно децата са грижа на майката ...
А не желае да взема детето , защото в свободното си време предпочита да се запива с приятели , вместо да се занимава с дете ...
Това , което казваш , че проявява самоинициатива да взема детето във възможностите , които има ми звучи като изречено от него ... Той така казва " ако имам възможност "
Как аз имам възможност 24/7 за всичко ?
И как аз проявавам самоинициатива да отглеждам дъщеря ни вече 12-та година ?

Какво би станало , ако и аз се грижа за детето когато имам възможност ?
Наистина не те разбирам , simon9 , с най-добри чувства към теб  .

Но за щастие не всички бащи са такива  .

Симон9, ти явно си прекарваш развода и живота след него само през твоята призма и лична драма и отказваш да възприемеш, че нещата могат да са поставени съвсем по друг начин от твоята конкретна ситуация:-)
Разбира се, че детето не би следвало нито да се лъже, нито да се манипулира по някакъв начин. А и моят мъж си беше ОК - нито сме се карали, нито нещо по-тежко. Ако кажа нещо лошо по негов адрес, би било лъжа... може би освен, че беше крайно мързелив, безцелен, самовлюбен и егоистичен, което май описва по-голямата част от мъжете
Та , вече почти 5 години сме разделени, като нито аз съм го търсила, нито той мене или детето. Разведох се с него сама, той имаше назначен съдебен защитник - това беше факт 330 дни преди да се роди малката ми дъщеричка (бая чакане беше за нас да устискаме докато минат тези 300 дни след развода, а като си помисля, че можеше и да се роди по-рано и да я запишат и нея на бившия ) Бракоразводното определи някакъв режим на свиждане, но никой не го ползва, в смисъл, че бившият ми нито се е обадил да честити рожден ден на сина си, нито нова година или друг празник. За лична среща или подарък, или пък издръжка и дума не може да става  Аз пък не се оплаквам и на всяка разведена жена пожелавам същия "безпроблемен" БНД (това не знам какво значи ). А в момента съм в процес на окончателно отърваване от проблемите (от административен характер) като просто водя дело за лишаване от родителски права.
А на сина ми неговият биологичен баща не е липсвал - обграден е с любов и двама родители, има бащина фигура, когото искрено обича и се опитва да бъде като него. Понякога говорим за биологичния му баща - той знае, че има такъв. Но само с факти, без да представям бившия си в някаква светлина. Но "тате" е един - и това не е БНД. Та такъв е животът, шарен и неподлежащ на рамкиране и клишета.
В случая твоят призив за КОМУНИКАЦИЯ не е приложим. Сигурна съм, че има доста други такива случаи Хайде, признай, че всеки развод и всяка ситуация са уникални и няма как да приложиш това, което си мислиш, че е подходящо в твоя случай, за някой друг. Да не говорим, че дали и кое точно е "подходящо" и за твоя случай може да бъде доста спорно

Действително трудно ситуация....но е тъжно че се влошава от саморазрушителен режим... simon9 няма да намери друг партньор, докато е с такава нагласа. Да не говорим, че детето и страда като му е вменено чувството, че е осакатено социално, тъй като баща му не се грижи за него.

Tanya, браво за смелостта да си тръгнеш!

Tanya, и от мен браво! Защото, когато случаят е драстичен - примерно когато бащата оказва физическо насилие, пие и се държи лошо..тогава е някак по-лесно, защото жената се чувства в правото си да постъпи така. Докато ако бащата иначе е свестен човек (както е и в нашия случай), но просто не става за баща...тогава е много трудно. Защото първо го оправдаваш, той не че не иска, той не може, той не знае как...и пр., второ чувстваш нещо като вина....и трето почваш да се питаш дали пък причината той да е лош баща не е в теб...питаш се каква е гаранцията, че ще намериш друг, който няма да е още по-зле и изобщо...много е трудно.
Затова и от мен