А от друга гледна точка, зад парите на тези хора се крие и много труд. Защото не става дума само за писане на книги. Повечето от тях не могат да "произведат" повече от 2-3 книги, без да почнат да се повтарят. Ето това вече си е проблем. Не само повтарят себе си, но повтарят и всички останали.Освен това, някои откровено почват да си измислят глупости и това си личи. Затова откриват школи, пътуват много, търсят начини да са популярни, работят с пиари, дават консултации, правят центрове, в които впрягат труда на други хора. Изобщо, хич не е лесно. Докато една Джоан Роулинг няма нужда от това. Ето тя, според мен, е материализирала висшата си мечта. Тя е богата и известна посредством нещо, което е правила с любов. И вече не й е нужно да прави нищо повече. Освен това, не само тя е щастлива, колко хлапета зарадва, колко възрастни....
НЕ зная каква е била нейната "врътка", нейният "златен номер", но аз съм във възторг.
Но тези хора, все пак, имат различна мечта, нали? Едните се изживяват (с основание или не) призвани да помогнат на човека да се върне към това, което е изначално - творец - и пишат, говорят, дават консултации и т.н. За мен положителен пример в това отношение са Джери и Естер Хикс. Подчертавам думите "за мен". Слушам семинарите им от поне година-две, свалям следващите от нета и така. Защо ли? Не защото не знам каква е теорията зад отговорите на примерите, които дават, а защото това, което правят, ми действа стимулиращо. Всички семинари започват с въведение, което е насочено към това, човек да се почувства горд и всемогъщ от същността си на творец и да му се повишат вибрациите. Оттам нататък са конкретните въпроси и отговори. Понеже семинарите са явно доста, и въпросите са най-разнообразни, но в записите някакси няма повторения - подбрани са различни въпроси и всеки път, макар и нещата звучат макар и познато като основа, винаги има нещо различно. И като послушам малко - се чувствам добре, заредена с нова енергия. Точно с енергия мога да си го обясня - по никакъв друг начин. Слагам слушалките да послушам, когато се "скапя", преуморя или ядосам. Действат ми почти моментално.
Докато други подобни неща не ме зареждат така, напротив, на втората-третата минута или сменям записа или зарязвам книгата. Естествено, не са само те - има и много други.
Джо Роулинг, по един удивително прекрасен начин, успява да внуши същото усещане с книгите и филмите си. За мен това е критерий - хора, които успяват да вдъхновят хората да вярват в себе си, да създават живота си такъв, какъвто биха искали да бъде.