Подсъзнанието може всичко 32 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Малко неделен смях от мен с пожелание за хубав  ден

Alexander Simov - Слънцето бляска като погледа на фолкпевица пред годежен пръстен, даден й от банкер, небето се синее като коктейл на плажа в Малибу, а вятърът подухва, но леко като млада стажантка в Белия дом...Как да ти се работи в такава неделя?

Ей, направих си и аз виртуална карта. Разгеле! Друго си е да цъкаш на компютъра, вместо да си играеш на труд и творчество с ножичка и лепило.

Портретът на циганката го гледа, гледам, но не виждам никакви други лица

Споделям: Снощи реших да чекна в нета изображения на чудотворни икони, попаднах на една"Призри на смирение". Всичко прекрасно, хубава икона, зареждаща. Обаче оттам тръгнах да видя какво,аджеба, е смирението според нашата Църква. Е, четох, четох...и накрая си казах, че просто няма начин да е чак толкова брутално това изискване. Че то синтезирано излиза да се радваш да си беден, грозен, жалък, да търсиш обидите и унижението съвсем съзнателно, да не се харесваш изобщо, да мислиш за себе си като за нищожество...
Направо ми изглежда абсурдно Бог, който ни е създал по свой образ и подобие да очаква подобно нещо от нас. То грозна работа, направо. Продължавам да мисля по въпроса, но имам усещането, че това са някакви твърде остарели тълкувания, думи на отци, канонизирани и т.п., но не и действоителното Божие желания.
Мисля си, че да се смириш значи да приемеш с радост и балгодарност това, което си, това, което имаш, но да мечтаеш и да се молиш за това, което сърцето ти желае. Без гордост, без честолюбие, без зли намерения... Нещо такова...а не да живееш с мисълта, че си нищожество. Прочетох безумни неща, като - ако се погледнеш в огледалото и се харесаш, това е от лукавия, веднага трябва да се разкаеш и да си кажеш колко си грозен и ужасен, за да не се възгордяващ, щото гордостта е смъртен грях.
Честно, мисля да спра да чета подобни неща, щото са в противоречие с личните ми светоусещания. Ако Църквата мисли, че по този начин може да привлече миряни и да бъде утеха и радост за хората, то хич не виждам как ще стане тая работа.

Нищо чудно, че хората се обръщат много повече към източните религии, а вярващи като мен са хора, които не са чели преди всички тези неща и са си живели с идеята, че БОг е любов и всеопрощение...

Дами от първата тема ли  трябва да започна да ви  чета  като за начало имам само книгата Подсъзнанието може всичко


 

КЛОНКА,   за споделеното!

Добре дошла!
Ако започнеш да четеш от първата тема, има опасност да се пенсионираш, четейки
Сериозно - информацията е необятна. На 1 страница е изнесено всичко важно в синтезиран вид. Ако не знаеш какво търсиш, цъкаш напосоки и четеш. Възможно е прочетеното да не ти допадне. Не се насилвай да го харесаш, започни друго. Когато попаднах тук и аз имах само "Подсъзнанието". Така и не го дочетох, не е моята книга. За сметка на това пък открих техники и книги, които ми "говорят".

КЛОНКА,       Според мен, Бог е и винаги е бил любов, а останалото е човешка направа, за да се държи масата в подчинение


 

gicka, влез в играта, ползвайки интуицията си и 1-ва страница

А,бе, хора, какво ви стана с това картоправене   Отивам да творя - колективната енергия е заразителна На това му викам горене на лисчета  


П.П. На 14 ноември са Коледните заговезни, когато за последен път се яде блажно. От следващия ден, 15 ноември, започват Коледните пости, които траят до Бъдни вечер на 24 декември включително, или до Рождество Христово на следващия ден – 25 декември. - http://www.dar-center.com/article/?article=1378

Момичета помагайте Някъде бъркам,но не знам къде.Прочетох Подсъзнанието може всичко,Излекувай живота си,сега чета Законът за привличането,на 6 тема съм/започнах всичко отначало/,пиша всичко по интересно в една тетрадка,но страховете ми са същите ,промяна няма.Страх ме е да оставам сама.Вчера се наложи да остана в нас сама за около час и всичките страхове ми се върнаха отново,даже не можах да си наложа да мисля за хубави неща и положителни утвърждения.Главата ми бучеше,получих силно сърцебиене,оставих входната врата отворена - в момента в който детето ми се прибра аз се почувствах добре.Днес бях в една приятелка на кафе и видях че съм си забравила чантичката с хапчета /никъде не излизам без тях/- докато детето ми го донесе бях разтреперана цялата,в момента в който изпих едно хапче валериан се почуствах добре,а то едва ли е започнало да действа в първата минута.Значи подсъзнанието не ми е наред,някъде бъркам,но къде?.И какви утвърждения да казвам ,за да се излекувам от този страх от самотата.

svetli333, като начало нещо много елементарно и бързодействащо


И попей малко - http://vbox7.com/play:9eb23266

Клонка засягаш тема, която и на мен никак не ми е безразлична и много се радвам, че я повдигна.Като всеки българин, роден тук би трябвало да съм православна християнка, но аз не приемам сама за себе си това определение, всяка религия ми е чужда. Аз съм християнка, която вярва че Бог ни е дарил със ВСИЧКО, дал ни е цялата свобода, здраве, радост и всичко необходимо така лесно и достъпно чрез делото на кръста, т.е жертвата на единственият си син Исус. Това с две думи, всички останали ограничения, които се опитват да насадят религиите не разбирам, и дори не се занимавам да оборвам, че те край нямат. Също така Бог чрез духът си ни води в сърцата всеги миг, ето го изворът на смелостта-за по-кратко аз това наричам интуиция.
Не са ми приятни и нападките, че знанието за силата на мисълта е атеистично, който настоява на това, според мен,ограничава сам себе си като прекрасно божие създание. Отдавна съм се отказала да търся формули за това кое вярно и кое не, опитвам всичко, което имам желание да опитам и да направя, носи ли ми радост значи всичко е ок.

svetli333 нито си първата нито последната, която изпитва панически страхове от нещо си. Ето на мен какво ми е помогнало - Насочвай вниманието си към неща, които те правят щастлива, така ще мултиплицираш щастливите моменти. Примерно когато си сама вместо да трепериш от страх опитай се да поработиш върху нещо, което ще донесе радост примерно на детето ти, да кажем да му приготвиш специална изненада, така ще ангажираш ума си с изненадата и ще виждаш само усмивката на детето вместо страховити сцени. ТЕС също ми е помагал не веднъж, опитай както те е посъветвала Лени! Успех!

Като направиш картата, отляво долу имаш линкове - последният е "сохрани карту", т.е. запази картата, като го натиснеш, изчакай, ще се отвори нова страница с готовата ти карта, отдолу излизаха два линка, единият е - в твоя компютър - по спомени. Изчакай, става бавно.

Линковете отляво са интересни, може да:
поставиш дата достижения целей - дата на достигане на целите
скрыть/показать текст - да скриеш или покажеш текста
очистить карту - да изчистиш картата (предполагам, ако искаш да почнеш отначало)
изменить фон - да смениш фона
вставить свое фото - да сложиш своя снимка от компютъра (става бавно!)
сохранить карту - да запазиш картата (в компютъра и не помня къде още)

Клонка, и аз като Лени смятам, че е добре да се подхожда избирателно. Да не забравяме, че светите писания, в какъвто вид ги имаме днес, са променяни многократно от хора, не винаги с най-чисти намерения. Организираната религия винаги си е имала и стремежа да властва над умовете на хората, затова и колкото по-покорни, толкова по-добре.

За мен, освен че Бог е Любов, е вярно и това, че сме създадени по подобие на Твореца - т.е. ако сме творци и имаме смелостта да мечтаем и да изпълняваме мечтите си, тогава сме най-близо до божественото си предназначение.

Между другото, точно тази страна на нещата си има много тълкувания и в самите църкви. Аз ходя тук в една местна църква (няма православна наоколо) - те са вид протестантски, има най-различни, но повечето са на Church of Scotland, т.е. Шотландска църква, както има отделна Church of England, която май наричаме Англиканска църква - при тях нещата са по-различни, поне видимо е така.

Ходим на църква, защото ни харесва това, което прави църковното общество - изцяло насочено към помощ на обществото, както в Шотландия, така и в чужбина - напр., тази година се събират пари за кладенци в Перу (ако не се лъжа), eдин от които струва 2000 лири и се изпращат хора лично да проследят дали парите са се употребили точно за това. Както беше Амазонския проект - купуват се кораб и се изпращат лекари и един зъболекар, оборудвани с кабинети и лекарства и практически обслужват хората там. Отплеснах се. Та... когато отидеш на служба в църквата, в която ходим, няма да чуеш неща, които да те карат да се чувстваш малък и нищожен. Макар и едната от молитвите да е за признаване на греховете и покаяние, всичко е много меко и с разбиране и съчувствие. Свещеникът организира цялата служба така, че след нея си излизаш с усмивка, окрилен и вдъхновен да правиш добро и "да носиш светлината". Точно затова избрахме и него и тази църква, всъщност... Аз също имам доста по-различен начин на приемане на Бога в нас, но ми харесва да отделям всяка неделя по час и нещо, като се моля и размишлявам над нещата.  От време на време свещениците си гостуват едни на други или просто се заместват, когато излизат в отпуск. Има и точно от този тип, който цитираш - гневно издигат глас срещу грешника в нас - предизвикват усмивка у мен, пък и у доста хора около мен. Но като цяло, всички се стараят да окуражават доброто у нас, да ни стимулират, въпреки грешките, да се изправим отново и да продължим да творим добро.  Явно разбират, че иначе биха отблъснали хората.  Един от тях, обаче, който вече е пенсиониран, отиде дори по-далече, като намекна, че има прераждане - във вид на въпрос - нещо от рода на - дали няма един ден, след смъртта си, да имаме възможността точно като Христос да се върнем и да видим/направим... и т.н. Лично аз останах поразена, не само от това, че си позволява да говори за това в църква - мислех, че за всички тях това е ерес.

Благодаря ви момичета
Вдъхвате ми кураж,че ще успея да се преборя с тези страхове.Лошото е ,че приятелят ми започна да ме смята за луда и по никакъв начин не ми помага - той е на 300 km от мен и откакто започна този ад ,аз се страхувам и да пътувам сама.Вземам детето винаги с мен когато тръгна,но зная че това не е решение.Трябва да го преодолея,надявам се да стане по-скоро.Ще споделям с вас как вървят нещата при мен.
Цяло лято родителите ми бяха на село и не мога да ви опиша какви комбинации съм правила през деня,за да не остана сама - добре че поне едната ми комшийка ме разбира и се опитва да ми помага - стигаше ми да знам че си е в тях,за да се чувствам малко по-добре.Оххх,да не се оплаквам,а да действам

svetli333, като начало що не смениш подписа си  

Например





Или ти си намери нещо подходящо  

/"Животът е път, а не спирка. Всеки от нас го извървява сам, без значение кого среща. Самотата не е страшна, опасен е само страхът от нея." Л.Филипова/

Ако си от Пв - готова съм на среща с теб  

Побърках се  гледам чета кое по напред  може би да си сменя снимката на аватара 

Светли, тук всичко е техника за самопомощ. В товя случай е добре да се консултираш и с терапевт. Но не се подлагай на някакви медикаментозни лечения, ако кризите ти могат да бъдат овлядявани и по друг начин. Пробвай с психолог, не се хвърляй на психиатри, те са способни да влудят и здрав човек

Мила, исках нещо да напиша, но докато творях този пост, свърших куп неща, проведох 5 разговора и вече не помня...
Ще прочета пак горе и ще пиша.

lenny_pldа,благодаря,много си права - трябва да е нещо позитивно

От Русе съм,иначе с удоволствие бих се срещнала с теб

Да знаете за добър психолог в Русе