Март-енчета

Ей, ама сте се утрепали от писане докато дремнем с Рая. Ми тя спи още..и заспа в 2 ч. и после що заспивала късно, ама сърце не ми дава да я събудя.

Аз пък обожавам дънките и тениските, ама пък имам и чести изблици на откаченост и нося и панталони и поли и рокли и токчета. Е, не си се представям с тънки и високи токчета, но с високи и стабилни - да..още повече, ако са на елегантни дънки. Рокли имам - ама са по-младежки някак... не са от тези дето майка ми носи. Не знам как да го обясня. Докато ходих на работа особено лятото рядко обличах панталони, щот много жега. А по конференции и големи събития не ми се повтаряха дрехи 2 пъти в седмицата.... Ех, времена.... сега в къщи си карам с анцунг и едно яке, с което ми е адски удобно да излизам с Рая, щото не ми пречи да клякам, ставам и прочие упражнения. А преди имах само зимни връхни дрехи - 4-5 различни цветово и с различни кройки, според тоалета. Да не казвам за шапките и шаловете - обожавам ги.... ама тук не съм донесла почти нищо. Дали някога пак ще се обличам така?! Имам чувството, че няма да е в този живот...

Поли, благодаря ти! Ще отидем със сигирност...щом работи до края на годината.

Успех на всички с начинанията и новите работи.

Ох, ох, какви болни теми сте захванали... Явно краят на годината влияе особено на жените 

Да се присъединя и аз към порасналите деца. Осъзнавам, че двете ми деца спомагат доста за вдетиняването ми, но и преди това никога не съм била от типа жени от Ситито, ако се сещате какво имам предвид. Винаги съм била амбициозна в работата си, но не по онзи наперен и агресивен начин. Сега искрено се радвам на моментите, когато сядам да играя с децата - независимо навън или у дома, и успявам да се отдам изцяло на играта. В такива моменти успявам да се забавлявам повече отколкото с каквото и да е друго! И това ми е достатъчно, за да съм щастлива.

На мен също любимото ми облекло са дънки, блузки, ниски обувки, яке... Доволна съм, че на настоящата ми работа дрес кода е точно такъв, включително и по срещи с клиенти като ходим обикновено единствената по-официална дреха е някоя и друга риза за мъжете, и примерно панталон вместо дънки за жените. На предната ми работа обаче имахме дрес код, а и позицията ми беше такава, че ми се налагаше да ходя с костюми и токчета, просто нямаше друг начин... Костюмът не винаги означава "лелка", има няколко много готини фирми, любимата ми от които е Кензол  Преди харесвах и Капаска, но напоследък много им се изчанчиха моделите. Има една фирма - RESERVE, купувала съм си от Прага техни дрехи, а сега гледах май в Мол Сердика или Дъ Мол че имат фирмен магазин, но май не видях много интересни колекции... Обичам и дрехите на Бенетон - техните стилове от спортен до официален ми допадат всичките, защото са леко хлапашки, дори и официалните са елегантни, но със закачка. Сега гледам костюмите в гардероба и обувките с токчета в килера и понякога въздишам, защото ми се носят някой път ей-така, за разнообразие. Имам и някои рокли, които много ми се иска да ми станат отново някой ден - например една пак от Кензол, или една много хубава от Касиди.

Което ме прехвърля в темата на Шу за самочувствието - ох, ами какво да кажа, понякога имам, понякога - не. Никога не съм била мацка, винаги съм била по-скоро хлапачка, от типа мъжко момиче, мотаех се все в мъжка компания... Обаче до преди да родя Гого си бях готина, така да се каже , или поне аз се харесвах. А сега съм много на настроения. Има дни, в които се кефя и как изглеждам, и как съм се облякла... Но има дни, в които просто искам да се скрия от огледалото. Така или иначе 15-те килограма отгоре от двете бременности ми тежат и не спомагат никак за доброто ми самочувствие. Още пазя дрехи от преди да родя Ники с надеждата да ми станат, но тези от преди да родя Гого това лято ги разчистих - каквото можах дадох на майка ми, за жалост повечето ми дрехи са й големи и сега имам доста почти нови и хубави, маркови дрехи за даване и не знам на кой да ги дам, а не ми се изхвюрлят. Просто си седят прибрани... Както и да е, де, мисълта ми беше, че вече не се надявам да вляза в тях, някак се примирих и това май не ми харесва. Но, годините, двете деца, изобщо животът и стесът си казват думата и все повече някак ме натискат да се примиря. Все пак се надявам да си върна формата. Преди време един мой ментор, който много ни учеше на NLP, ми каза, че жена му след раждането искала много да отслабне и за да си припомня този факт постоянно, си сложила снимка колко е дебела на хладилника. Дълго време стояла там снимката, но тя така и не отслабвала... Един ден, след поредния курс за НЛП, на който бил, той я посъветвал да си сложи снимка на хладилника от най-слабия си период, на която изгрежда божествено. Тя го послушала и само след няколко месеца била влязла във форма  Май и аз трябва да намеря някоя такава снимка.

За новата работа и обратите, какво да ви кажа... Пожелавам успех на всички, решили да сменят попрището си и в търсенето на нова работа. Ако мога на някой да помогна с контакти по агенции за подбор, казвайте. Иначе, вие знаете моята дилема от пролетта. Пред мен също стоеше въпроса дали да се върна в сферата, в която съм работила, на висока позиция и хубава заплата, със служебна кола и прочее придобивки, но пък с нула време за семейството или... да правя това, което правя сега  Срещу доста по-малко пари естествено и малко придобивки, но пък средата, свободата, разбирането, което срещам, стила на работа и общуване, новата област и новите неща, които уча и най-вече - достатъчно време за личния живот и семейството ми, са ми далеч по-ценни. Аз направих този избор преди да имам нещо сигурно, отказах няколко много хубави предложения, а в нашата област това се разчува ..., без да имам сигурност за сегашната ми работа. Но пък бях решила - сега или никога. Ако исках да направя промяна, сега беше момента, защото върнех ли се някъде в същата област, това означаваше да остана там завинаги, а това не ми се нравеше и така... Мда, който рискува, пИчели - стига да знае какво рискува и какво печели  И най-вече - какво иска. Така че на момичетата, решили да направят завой, пожелавам да се придържат към това което решат и да не се обръщат назад с въпроси от сорта на "какво щеше да стане, ако..."

Ами, стана дълго и не особено свързано с децата  , дано някой е имал търпение да ме изчете.

А за тези, които са имали търпение да ме изчетат, може да им е интересно да четат отвреме на време и тук. Още не е съвсем готово и няма много инфо, но се надявам да имам повече време да го поддържам. Идеи иначе имам много 

СЗА, много се зарадвах да видя "твоето местенце". Ще те чета с удоволствие
Описала си донякъде и моите размишления за промяната в професионален план - нужда от повече време за семейството, подходящ момент за започване на нещо ново, преди рутината да е заглушила вътрешното ми желание и готовността да рискувам....абе, както казваш, предновогодишни женски терзания

 Ех, чак такъв герой, какъвто ме изкарахте не съм, даже напротив  . Като се случи нещо такова сякаш ми спира сърцето и чакам да отмине, като през това време действам машинално. Както и да е само чукам на дърво да не се повтаря.
 Относно женствеността и самочувствието - много интересна тема. Аз лично никога не съм се възприемала като мацка. Случвало се е на младини да се маскирам като такава, но не съм се чувствала себе си. Явно имам доста детска физиономия, защото често по градинките разни лелки ме ожалват, че съм родила толкова млада, а като кажа, че съм на 33 ме гледат така  Ама хич не го възприемам като комплимент това, даже се дразня. Никога не съм и полагала кой знае какви грижи за външния си вид, но времето започва да си казва думата и май трябва да започна ако не искам да придобия вид на лелка, преди да съм заприличала на жена. Лошото е, че винаги си казвам - от утре или от другата седмица започвам - диета, спорт и т.н., но истината е че за момента ми е голямо постижение дори да успея да се изкъпя толкова често, колкото ми се иска  И даже не е толкова въпрос на време, колкото на смазваща умора и липса на желание.
 Ох, май пак се наоплаквах 
 

здравейте пак 

Шу- сигурна съм, че скоро и на моята улица ще изгрее слънце.

за самочуствието- имам си го и слава богу. Според мен съм красива, умна, работна, кадърна и т.н 
Ако нямам самочуствие и мъжа няма да имам. Да не говорим за това как ще се чуствам в ежедневието си. Гледам да не излизам без грим, сресана, с подходящи дрешки. И го правя за себе си, защото се чуствам добре така. Даже, когато ми е кофти настроението си "прасна" едно цветно лакче на ноктите, едно цветно пано сложа на очите и се оправям.
В крайна сметка ако ние не си го оправим самочуствието, кой да го направи?
Айде горе главите- много готини майки сме.

за дрехите- и аз като повечето ходя сега с дънки, ниска обувки и блузки за всеки ден. Намират се и нещо по така и ми е кеф от време на време да се спретна по така. Честно казано се харесва повече като дама.

Хайде от мен лека и мека

Ама чакайте сега - 33г си е младост  А за мацките - нали нямате предвид външност на поп-фолк певица - с 1кг грим и силикон 

Тук е станало уникално готино!

От последните 2 страници  четене и всичко друго ми се изпари от мозъка!

Аз бях от клуба "високи токчета" , обожавам този стил! Искам винаги да съм в джаза! Сега обаче не се получава нещо , както ми харесва! Депресията ме хвана още през пролетта и все още не ме е пуснала! Рязката промяна  и в общуването и  с външния ми вид много ме терзае! Роклите и полита и костюмите преобладават в гардероба ми и дори като бях бременна си го отварях и си прегръщах дрехите  , с огромно желание да си ги обичам отново! И до ден днешен ми е мъка , че някои не успях да облека тази година!  Проблем се оказа  също , че нямам какво да обличам за да ходя с детето навън-нито едно от нещата ми в гардероба не беше подходящо. Е купих си два анцунга и едни дънки и карам с тях. Срамота направо! 
Сега съм като един парцал буквално- от умора и нерви свързани с различни неща , дори като се замисля нямам желание за каквото и да било!  Искам просто да спя много и ако мога поне за миг да забравя всичко!  Дори заявих една сутрин на моите мъже , че отивам на саМаториум  Промяната която виждам в огледалото  изобщо не ми се нрави- вече имам и бръчки , тъмни кръгове, прораснали корени на косата абе ужас! Чак ме е яд да се гледам. Все още успявам да маскирам следите  , но се чудя до кога ! Трудно приемам остаряването , плаши ме и ме подтиска! Искам винаги да съм хубава и млада!

СЗА  страхотно си го написала , разпознах  и мои размишления в твоите редове! Успешен старт в новото ти начинание , пускай линк от време на време за да те следим!  И дааааа изчетох те от край до край.

Винаги много ме радва като някой пише дълги постове! Чета с интерес!

miramar- от всички майки тук за мен  ти наистина си най големият герой !


Gery Moore- пък ей това ме изпълни направо-нужда от повече време за семейството, подходящ момент за започване на нещо ново, преди рутината да е заглушила вътрешното ми желание и готовността да рискувам....абе, както казваш, предновогодишни женски терзания

Ели на твоята улица винаги е греело слънце!    И за напред ще е така, сигурна съм!

Бухте къде се загуби? И все да те питам- ама ти сериозно ли ще играеш там с онази топка? Да ли не е по удачно да поизчакаш малко ,примерно към 8 месеца ааааа? 

зеленко, плътно заставам зад думите на Анчето!  За престоя още 1-2 годинки примерно! 

Лека нощ, ако се сетя нещо пак ще пиша!






 

 Сещам се сега, имахме в гимназията 2 учителки, и двете на по 36 г. Коренна разлика - едната абсолютна лелка по дрехи, маниери, телосложение,  неомъжена и без деца, другата можеше да бъде сбъркана с по-елегантна ученичка, а имаше  дете. Между другото и двете бяха готини по характер и преподаваха биология. Явно не е толкова въпрос на възраст, нито дори физ. данни, още по-малко дали имаш дете или не. Всичко опира до себеусещането. Както се чувстваш, такова и усещане ще предизвикваш в околните.
~Elg~, харесва ми как разсъждаваш.
Elwing, сигурна съм, че под ''мацка'' всеки мъж и всяка жена разбират различно нещо. Въпрос на вкус. Поне аз съм далеч от фолк стереотипите.

Брррр, фолк стереотипи 

Значи виж сега, аз започвам да се уча, а до 8мия месец ще съм вече факир на топката. После раждам, събирам се за нула време, още на масата дет' се вика, и после хуквам по парка с белите маратонки и изтърканите джинси, пък народът да хълца и да мърца след мен! Това е план А. План Б е да съм по-голяма от прашлясалата в ъгъла топка и да си скубя косата.    А по-сериозно, моя приятелка води гимнастика за бременни, точно с такива топки. Има за после и с бебета  Но още не съм се разиграла, де, ще си търся упражнения и силици да започна.

Чудна тема сте хванали, чак се чудя споделя ли ми се   Аз за мацка не съм се брояла никога. Кефя се на жени, които се поддържат, млади майки с количките, но гледаш - сресали се, помислили, подбрали тоалет. Леле, имам една приятелка - винаги е била страшна мацка. По дънки, с рокля - все страхотна. Роди, на третия месец беше back to normal, но нейното нормал си е живо "хлъц". Е, как винаги е толкова стилна, толкова красива - с количката и бебето са си цял ансамбъл, но пипнат до детайлите - пълни ми очите винаги. Далеч не винаги е с токчета. За мен тя е просто дама - отвътре й идва. На мен не. За съжаление като излизаме заедно, се чувствам като грозното патенце. И не само с нея, но тя е особен пример. Тя е изтъкана от финес, аз не съм. Оценявам го високо, но не бих могла да го поддържам за себе си.
Иначе дънките, маратонките, спортните удобни дрехи определено са моя стил. Понякога ми се  приисква да си спретна по-дамски гардероб, да приема друг имидж, но нещо все не ми се получава. Помня, че покрай раждането на Ния имаше такава вълна, но само в главата ми. Отделно, имам по тялото някакви натрупвания и релефи, не ги знам какви са и какво правят там, но определено ме подтискат.    Вече правих няколко акции по подаряване на дрехи, които явно никога вече няма да ми станат (след като не можах да направя акция по подаряване на килограми), пазя и още някои, с неясни засега надежди Честно казано, сега като мисля с какво да изляза (ако го правя) е до голяма степен и съобразяване дали ще мога с тези дрехи/обувки да търча след хАлата. Но за мен мацка и спортно облекло съвсем не са несъвместими. Мисля, че самочувствието прави излъчването, а от него много зависи как ще те възприемат. Останалото все пак си идва от стила, защото и чучела със самочувствие сме виждали бол! 

Колкото до промени и кръстопътища ...... хм, при мен май се започна с разминаване на очакванията и реалността за майчинството. Не, че се оплаквам от нещо, просто явно аз нещо не се организирах и в някакъв момент поизпуснах нещата и ги оставих да ме повлекат. Сега, както вече споделих, съм на тотален кръстопът. В главата ми гъмжи от въпроси, а се чувствам и доста изтощена и забатачена, за да мога да седна и да подредя пъзела. Признавам също, че не съм от най-решителните. Дез е ужасно права за смелите. Последния срок, който си дадох, беше да спре гаденето, за да се стегна и да захващам вече нещо, преди да съм потънала. Пак подцених новата си роля на майка, мислейки си явно, че щом имам дете с чудесен сън, това винаги ще е така. Да, ама не! Явно трябва да свикна, че от днес за утре всичко може да се обърне на 180 градуса ..... може би съм позагубила и гъвкавост.    Та кръстопътищата са плашещи, особено като има до тебе двама, трима или повече, които все пак зависят от избора ти. Но са си и предизвикателство, покана да се върнеш "на коня" и да бъдеш даже още по-добър. Аз вярвам, че далеч не сме само майки, аз поне имам вопиюща нужда и от друга реализация, предполагам, че там се коренят и голяма част от проблемите ми.

Между другото, едно време много ме биваше по литература и пишех добре. Сега едва ли някой успява да разбере бъркотевиците, които бълва главата ми, особено по тези часове.      

СЗА, браво за блога!

Бухте все забравям, топката ми е 65см.

Иначе си пишеш супер, мисля че понеже нашите глави за разбъркани в същата посока, мнооого добре си се разбираме  

Иначе моите проблеми също идват от тази нужда от реализация. И всъщност от факта, че точно намерих сферата, мястото, колектива и тн.,почувствах се уважавана, ценена, търсена и харесвана (без това да има каквато и да е връзка със семейство, познати, приятели и тн.) и трябва да го напусна и да остана само домакиня и майка. Това не знам дали го споделих (мале старост не радост) не помня вече, но преди няколко седмици имах сериозна криза в това отношение. То бяха ревове, разговори, хлипания и тн. Като чели почнах да го приемам, но.... а от друга страна мъжо се сърди че поставям на кантар от едната страна здраве, обучение и щастие на децата и неговото а от друга моето лично щастие и едва ли не излезе, че за да може другите да са щастливи, здрави и образовани, трябва аз да съм нещастна

Бухте, май моите мисли са по объркани, а?

Ох много сте ми забавни    (тая емотикона ХЪГ, нещо се е бъгнала)
Много пъти съм искала само да напиша това, ама е- сега вече го направих.  Няма да разсъждавам и аз по темите, че нямам време за писане.
Бухта, напротив- много увликателно и занимателно пишеш.
СЗАм страхотно за блога! Дано да имаш време да изложиш повечето идеи!
Много хубави, умни мисли и сентенции видях, дано да ми се заковат по- дълго в главата.
И аз съм за нещо ново, но съм супер несигурна. Я кажете сега преди Новата година да звъня на вариантите или да оставя за януари...

Бухте, Шу много добре го е казала (то се отнася и за нея самата):


С две деца в къщата ежедневието със сигурност става още по-наситено, но винаги може да се намери начин и за себеизява, при добро желание. Със сигурност не трябва да се жертва собственото щастие в името на другите, защото на по-късен етап човек се чувства зле (неразбран, неотплатен и прочие НЕ). Важно е да се потърси "златната  среда" и в това отношение SZA май е за пример. Аз намерих изход с детегледачката - прекрасен човек, добре се разбира с Митко и аз мога да си върша работата почти добре (преди Митко стоях по 12-13 часа на работа, но с по-добра организация и по-малко поети ангажименти може да се вместя и в по-малко време).

Що се отнася до топката, завиждам на ентусиазма ти. Аз всеки път много се умилявам, като гледам гимнастика с бебета, но така и не започнах да практикувам такова нещо сама. А да спазвам час и ден за тренировки се оказа кауза пердута за мен още преди да забременея - все изскачаше нещо по-важно в  работата (а се бях записала на танци, които се провеждаха в същата сграда!), та се отказах за си плащам и да пропускам.

SZA, браво за блога. Ти също имаш хубав стил и интересни мисли. Мен по-ме бива да се изказвам по вече повдигнати теми, но някак не се сещам да повдигна аз някоя интересна за обсъждане и за това само чета чуждите блогове. Чукча не писатель (да префразирам един стар виц)!

Окич, аз бих събрала пълна информация, за да мога след празниците да съм наясно със себе си къде искам да настоявам и къде не ме интересува чак толкова. От друга страна може би е по-добре да си проведеш разговорите сега, за да можеш да започнеш от януари... Ама и аз ти помогнах!

Хах, какви сте мацки Бухте, не разбирам защо се чувстваш като грозното патенце, както казваш - на някои жени им идва отвътре, независимо какво сложат. По същия начин релефите и формите на тялото не са причина да спре да ти идва отвътре. Познавам доста отпуснати тялом жени, които обаче просто си имат излъчване на мацки, знаят как да се "отворят" с цветове, бижута. Мисълта ми е - ако искаш да си такава, няма какво да те спре, ако пък не се чувстваш съвсем в кожата си, няма смисъл да го правиш само, защото така уж е по-готино. Аз като цяло съм от отбора на мацките, но има дни, в които изобщо не ми се занимава с неща като дрехи и грим. Като родих бях така и мисля, че работата сега ме посъживи, макар, че едва ли скоро ще бъда, както едно време. Макар, че по техниката на СЗА - като си видя маценските снимки и сама се удивлявам колко добре съм се справяла и ми идват свежи идеи как да си разнообразя вида сега. Сигурно майчинството много ме е променило, но аз не го усещам толкова, че да го отбележа като значителен фактор. Като цяло от много време съм в един спокоен период, а аз в такива забравям всичко лошо и неприятно и мога само да се хваля Станала съм по-нервна около детето и това много ме дразни, но мисля, че скоро ще се стегна.
Като цяло много се старая да не изгубя себе си и колкото и да ми е трудно, гледам да си поддържам имиджа на хубавичко и умничко момиче, което може да готви, да прави разни красотички и т.н. занимания, нали така в Средновековието са оценявали жените - по броя на страничните им занимания, та и аз така

Бухте, все едно си ми бръкнала в устата и от там си извадила цялата ми житейска история. И мойта милост така се е забатачила и овъртяла, а ми се иска и на мен да съм мацка, супер мама и страхотна бизнес дама. Ама не винаги се получава. Всяко от децата иска нещо, иска време, иска внимание. А до децата се е наредил и половинчо, който говори, че иска трето и да го кръстим Митето. Засега съм го парирала, че ако се наредим с трето и ще се казва Елана.   А аз ще ходя на психопреглед ако ми се случи.   В този тон мога да се похваля, че за първа година откакто се знаем с мъжа ми не сме бременни и не раждаме. Дочаках 12 цикъла и ми иде да почерпя 

И аз като Шу съм на кръстопът. Преди седмици успях да взема изпита за адвокати и младши адвокати и вече мога да практикувам професията. ОООББАЧЕ!! Това значи да напусна работата и сигурния месечен доход. И засега изчаквам да минат празниците и ще взимам решение. Или другия вариант е да се опияня с винце по празниците, да ми дойде смелост и да си омаскаря или оправя живота генерално.  

Може ли някой да драсне ред кога точно и къде е партито на мартенчетата? Някъде четох, но забравих. А ми се иска да се видим и запознаем и на живо. Таман да използвам момента, че сме здрави.

Ето и линкче да ни видите колко сме пораснали. Това с лентата на главата е мартенчето Калина, рошавото е сестра й  
http://www.snimka.bg/?album;aid=556494

Хех, мерси, аз не исках да си търся комплименти, по-скоро се извинявах, ако на някой му идват повече писаниците ми

Нагаина, аз май се опитвах да кажа точно това - не се опитвам да съм като въпросната приятелка, няма и да се получи, точно защото не съм такава. Липсва ми въпросното "отвътре" и ще е някаква гротеска най-вероятно. Но явно имам и някаква потребност, щом до нея изпитвам дискомфорт понякога. И да, много пухкави мацки си ходят напети, спретнати и доста стилни и на тях даже още повече се кефя. То перфектната фигура  е по-лесно да я "опаковаш" подобаващо. А ти, понеже те виждам и на живо, отстрани излъчваш  точно това, което описваш и много ти се радвам. Продължавай да се хвалиш

Окич, а за вариантите има ли значение дали е края на тази или вече другата година? Бюджети, таргети, които да имат връзка с теб и плановете ти? Иначе има 10-ки "за" и "против" и в двата случая. Да прекараш празниците под стрес, но да помислиш, или пък да рискуваш да ги прекараш разочарована, но наясно, дай Боже пък безкрайно удовлетворена и нетърпелива за едно ново начало ..... едва ли може някой да  ти каже.    Успех!

Някой да е чувал за сироп Алора? Билков, успокояващ. Педиатърката ни го даде снощи. Много се чудих и го дадох на малката. Тази нощ спахме  ( не сте ме прочели!). Но да питам все пак, малко ми е чоглаво, че давам такова нещо, но ми е кеф, че поспахме, а тя сутринта беше весела.

Хахахаха, Тедсан, ако обаче е женско третото, може и на Белана да се прекръсти   Или Олуейс, Либрес, Паломита ...