Любители на котки - тема 44

Ами аз мисля, че по-скоро реагират на познат глас
Когато майка ми повика нашата банда - всички с един скок са на терасата  
Когато аз ги викам - само ако са мнооого гладни. Затова аз измислих мой сигнал - потропвам по ламарината на терасата и този сигнал им идва по-познат отколкото викането по име  

Прекрасни снимки
Каква любов 

Жоржета, съчувствам ти, мила. 


Прояде. Но аз до тази сутрин го карах на почти пълен глад, той поне си пийваше млекце.  Мама казва, че и потекли сълзи, като поискал да му дадат от коричките на нашенския /най-хубавия в БГ/ хляб - то при тях сутрин си е ритуал. После е хапнал и малко Orijen.

Апостилчо, милият, направо ми къса сърцето. Цял ден стои самичък и вечер след работа настъпва голяма радост - скачане, целувки, прегръдки. Да, но нощем си го оставям самичък и да знаете - и 5 звездните условия като за котка в неговата част на апартамента не могат да заменят човешката топлина, защото по цели нощи или плаче пред моята спалня, или спи на перваза на вратата. Не мога да рискувам да спим заедно през седмицата, защото предозирането на лекарства ме успива и ме прави неработоспособна. Нарочно си лягам късно, за да сме максимално заедно, но така или иначе все трябва да поспя. Ако можеше да се сети да си лежи в някой ъгъл на спалнята, без да ме гушка...

Мъркащото е добре! Благодаря ви момичета Ходи си нормално, играе, скача, тича, без оплаквания.

alximika, бързо оздравяване ви пожелавам!

За да си научи името, трябва да го асоциира с нещо приятно - например, всеки път като го повикате, да го гушкате и галите, или при даване на храна да му викате името, преди игра да му викате името. Трябва да го свърже с нещо, за което си струва да дойде  Известно време ще идва, очаквайки въпросното нещо, но с времето ще стане навик и просто ще идва при повикване. Иначе котките нямат достатъчно самопознание за да свързват името със себе си; котето не разбира, че "Макси=аз". Дори и да свикне да асоциира името си с хубави неща и да идва при повикване, ако му се скараш викайки името му с ядосан тон, това няма да му развали асоциацията чак толкова (въпреки че не е препоръчително). Той ще се ориентира много по-добре по интонацията, отколкото по самата дума.



Наистина жестока снимка! И как знае да го хване отдолу, да не му виси дупето  Точно като човек хванал коте е.



И аз така си мислех, не може да са ги оставили тия радиатори ако са толкова опасни, в страната на съдебните процеси  Само мъжът ми ме наплаши така, че били едва ли не нелегални в днешно време и били опасни, пък той нали си е тукашен, реших че е по-осведомен. И ние на село имаме такива печки, даже все още баба с тях се отоплява. Котка вътре не сме пускали, но си спомням като бяхме деца много ни беше страх да не се лепнем за тях. Пък и в спалнята печката беше на половин метър от леглото ми, и нощем в тъмното като ставах до тоалетна все се държах за леглото и по топлината се ориентирах да не се опра в печката. Леле като си спомня в какви условия сме расли, при днешните американски стандарти отдавна да са отнели родителските права на наш'те 

А, тия наблюдателници се казват cat perch или cat window perch - много готино име, нали "perch" е "кацам" - баш като кацнали на перваза са. Нашите первази също са прекалено тесни за дебелото Богданкино дупе, и мисля за коледен подарък да й взема едно от тия неща. А тя горката май досега не беше виждала прозорци, и беше много смешна. Нали досега живяхме в подземен апартамент само с две френски врати, които гледаха към задния двор, където нищо особено не се случва. А сега, от нивото на първи и втори етаж сочещи навън се виждат и чуват всякакви неща - коли, хора, кучета... Отначало я беше страх от прозорците, сега започна да проявява любопитство. Ние като я взехме я беше страх и от телевизора и от компютрите... а беше на цяла една годинка. Къде е живяла дотогава, че да не е виждала прозорци и телевизор, нямам представа 

Наскоро се присетих за една случка за някакъв цар едно време - някаква важна личност в Западна Европа май беше. Та царят имал котка, която много обичал, и не искал да я безпокои докато тя спи. Един ден тя заспала върху ръката му, както си седял на царското кресло, и за да не я събуди като стане, той отрязал ръкава на царската си роба и си изнизал ръката тихомълком изпод котката. Това ме наведе на въпроса... Какво сте правили/жертвали за спокойствието на котките си?  Ама не истински сериозни жертви, като лечение, охарчване за качествена храна и т.н. Говоря за ненужни преувеличени изблици на загриженост, като отрязването на ръкава. За себе си имам пресен пример от снощи. Като си легнахме, Богданка заспа върху левия ми крак. И не мръдна цяла нощ добичето! Съответно аз няколко пъти се будих с изгарящата нужда да сменя позицията, сплеска ми се задника да лежа в едно положение цяла нощ, но по някаква причина така и не се преместих... да не я събудя... На сутринта тя си беше на същото място върху вече изтръпналия ми крак, а аз се бях схванала  По принцип не изпадам в такива крайности, но снощи нещо ми стана  Имате ли подобни абсурдни случаи на екстремно умиление? 

 

Аз кажи-речи си изгорих лицето с домашна маска за лице (хума+вода)...
...по принцип това нещо се държи 10-15 минути, но Миша така сладко се беше сгушила, че просто сърце не ми даваше да стана и да се измия; престоях може би двойно, и още не мога да залича червенината от лицето си (минаха 2 седмици) 

Не е смешно, де, много се бях панирала тогава, ама аз съм си виновна. ... заради блаженството и спокойствието на Миша се окепазих 

Хахаха   Диди.... абсурд е да си отрежа ръкава, камо ли пък да не мръдна цяла нощ. Спи ли ми се, ставам едно зло и егоистично, ама много зло. Това някой да ми пречи да си спя спокойно... ни дете, ни котка! Шута и марш в другата стая  
Не че се гордея с тази си черта, но си го признавам най- чистосърдечно.
Единствено малките като бяха бебета ги изтърпявах да е будят по 100 пъти на вечер, ама там нямаше как. И котета бебета съм хранила по нощите... но това са изключения.
Спомням си наскоро ... спя аз и хъркам. И мъжа вместо да ме сръга, както аз правя, ако той хърка - надвиснал се над мене и тихо шепне- гуци, гуци (това му е начина да се сетя да се обърна на другата страна) обаче аз като се стреснах, като станах и като се развиках    нещо несвързано май беше, сънено, ама много виках, направо крещах, за малко и да тръгна да го бия. Навиках се за 1-2 минути и си легнах да спя. А той стои така   леко в шок...
Извода- ни човек, ни котка трябва да пречи на съня на кака ви Тед  

А такава маска и аз си правя, но сместа я правя гъста и  слагам дебел слой. Добре е да се стои с нея поне час, понеже е лечебна и отнема токсините. С тънък слой не се постига положителен резултат.

Меичка, значи не съм само аз така - олекна ми!

Ама аз наистина не съм така по принцип, просто в последно време откакто съм в болнични и по цял ден се гушкаме с Богданка, съм изпаднала в едно такова изключително умилено състояние, като че ли ми е дете (да му се не види и биологичния часовник значиии   )

Теди  Мъжо е като тебе - нищо не може да застане между него и съня/храната му, и си я подритва Богданка нощем. Може би затова аз търпя повече, да има къде да отиде горкото (не че си няма котешко легло, ама добичето си иска стадото).

Виждали ли сте това любопитно коте ?  http://vbox7.com/play:9b809863

Мда, често ми се случва. Или да заспя с глава в ъгъла на леглото, защото Нейно глезанчество Кетя се е наместила върху цялата възглавница, а на мен сърце не ми дава да я избутам

Дид - не пиша от няколко вечери, защото съм печка, легло, и т.н. на Маша...и в момента го правя крайно неудобно с една ръка... Любовта изисквала жертви казват. Смея да твърдя , че снощи дадох най-голямата - подобно на теб и аз спах с неудобно присвит крак, за да му е удобно на негово сиятелство - принц Писан и към 3.30 се събудих от страхотийска мускулна крампа... Продължителна и болезнена... Стенах, вих, а человека си понамести дупарката и пордължи да спи...
След като се поуспокоих и аз по примера на Теди го изшутих...ай стига толкоз жертви за една вечер...
Принцесата за претърколи и имам вече две ръце... Да кажа и аз за имената - моите дича си знаят именатаи рядко като викам някой се отзовав друг. Моят трик е от малки , когато ги гала, храня, играя с тях , дори и само акто се разминаваме да ги назовавам...по стотици пъти...неуморно, инак няма научаване. Изводите на Дидитка са супер верни! Дори отглеждайки няколко мъници на куп, когато персонално отделяш внимание и повтаряш ли повтаряш името, то се научава, че тези звукове са предназначени специално за него.
Ми ние с Маша "разговаряме"... на всяко произнасяне на името си тя отговаря и според моята интонация са и отговорите... дано не го приемете за шега , но е самата истина - трудно е за заснемане. Писанчо рядко отговаря , той е тежка артилерия, пуска глас , когато ми се кара , че няма вечеря.... Стуен, като не съм го отглеждала от малък, не си знае името..но се отзовава на всеки предвещаваш ядене звук... Дори скоро се шегувахме с Таня в скайп, че отварянето на хладилника ни се чува чак в комшиите, щото има няма минута и нашия зацвърчава на вратата... Абе като казах скайп...защо не се вкл в групата ни...нещо пооредяха редиците там...

Извинявам се за смисловите и др. грешки , все още съм възглавница...макар и с две ръце 

ИКСИ, възглавничке, я кажи как минаха твойте процедури? Посиняха ни палците от стискане 

Вярвам ти за разговорите, и аз си "разговарям" с Богданка. Обикновено като я погледна в очите, тя отговаря с въпросително гласно "мрррр?" после аз й казвам нещо, включващо името й, тя отговаря с "мррряу" и идва при мен, лафим си известно време и разговора свършва или с нейното заспиване върху мен, или ако имам някаква работа, ставам и заминавам. Това с името се получи от само себе си, просто всеки път като я галех или се обръщах към нея ми идваше да й кажа "kitty" (както на български като видя котка и ми идва да й кажа "маце", "мацинке" или нещо подобно). Та така, кити тук, кити там, и тя взела че направила връзката. Сега дори когато си говоря с мъжа ми и споменем кити, като го чуе и се обръща, или поне обръща ухо  Но на Богданка хич не отговаря 

А вие и скайп група ли имате? Не знам как ще се получи с часовите разлики, защото аз съм 7 часа назад и става кофти разминаване... Но можем да пробваме  Как става включването в група?

А, междувременно се сетих за първоначалната причина да търпя нощем и да не я сритам. Сега е от умиление, защото вече премина в тихата фаза. Но в началото сутрин ни дебнеше кога ще се събудим да я нахраним, и при всяко помръдване от наша страна, ставаше и започваше да ни се разхожда по главите, мяукайки умирачески. Та не смеех да мръдна да не я събудя, за да мога да спя  С упорит игнор от наша страна впоследствие тя загря, че с просене няма да стане и че когато ние решим да ставаме, тогава ще се яде, и сега мълчи  Абе убиването на просешкия навик е едно от най-големите ни постижения, и много се радвам че го постигнахме.

Направих един преглед при лекар в друга болница,  но се отказах то хистероскопия там, защото Фонд асистирана репродукция изненадващо увеличили срока на заповедите и ...агонията ми в гонене на първото ин витро продължава до началото на юни. Разходих се до Сф за 1 ден и безславно се прибрах. Имах удоволствието да се запозная с Марипоса и споделям, че е една красива, интелигентна и много добра млада жена! Надявам се да се виждаме и за в бъдеще ... Искрено вярвам, че всички ние от котешката тема можем да станем чудесни приятелки...само да не живеехме толкова разпокъсано...за жалост...
От известно време Маша ме приспива в късния следобед, натискайки се и прискимтявайки така сладстно, че...сега се чудя как да се насиля да заспя...а как ще ставам сутринта не ми се и мисли....А започваме усилени репетиции за вечер на патрона ни Елин Пелин...ще правим драматизация на приказка...още не сме избрали с децата коя...ще се прозявам магарешката, зарад моята принцеска
За скайп аз не съм мн веща Теди или Таня ще ти обяснят , надявам се...