Аз от ден първи с дъщеря ми се опитвам да си представя какво бих искала на нейно място и какво ми е липсвало като малка, доколкото мога да си спомня. Та много ясно си спомням, че мен никога не са ме хвалили, колкото да съм била добра в нещо, похвали - никога. Е, сега хваля дъщеря ми и при най-малкия повод. Винаги обръщам внимание когато ми говори, дори да ме прекъсва (понякога се ядосвам много, когато прекъсва), но се опитвам да обясня защо. Също я обличам много хубаво, не скъпо, но винаги с вкус, подбрани цветове, стил, знам, че в БГ това е случаят на повечето момиченца, но тук много не се държи на тези неща и виждам, че външният вид й създава много самочувствие, също колкото и да ми е трудно да я поддържам, оставих й косата, сега е дълга и руса. Другото, което мисля, че помага е отговарянето на всички въпроси, понякога е много досадно, сега е на етап "защо, и защо..." но си струва.
Моето дете е на градина от 13 месечна, не можеше да ходи още, но съм доволна безкрайно и мисля, че общуването от ранна възраст с деца и други хора, професионално ангажирани, а не близки, много помага. Сега е в група с 3, 4, 4.5 годишни деца и е истински лидер, такава, която нито аз, нито татко й сме били...Грижи се за тези, които плачат и не искат да се отделят сутрин от мама и т.н.
Съгласна съм за етапите, просто споделям къде сме ние в този момент
Моето дете е на градина от 13 месечна, не можеше да ходи още, но съм доволна безкрайно и мисля, че общуването от ранна възраст с деца и други хора, професионално ангажирани, а не близки, много помага. Сега е в група с 3, 4, 4.5 годишни деца и е истински лидер, такава, която нито аз, нито татко й сме били...Грижи се за тези, които плачат и не искат да се отделят сутрин от мама и т.н.
Съгласна съм за етапите, просто споделям къде сме ние в този момент