Прекрасни новини! От тук нататък само здраве, усмивки и всеки ден малките герои да радват мама и тати с нови неща 
- Публикувана: 12 ноем. 2010, 22:11 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2012, 10:04 ч.
Близнаци родени в 27гс
Здравейте! Днес моите момчета бяха на очен лекар, очичките са добре за момента! Лъчи има запушено слъзно каналче и постоянно прави гурелчета, но смятам, че и с това ще се справим! Иначе хапваме добре, вече сме 3200гр (500гр за седмица). Любче се очертава глезанкото, много обича да заспива в мама. И двамата са големи сладури, всеки с номерата си и много се промениха от както са си във вкъщи - станаха някакси по спокойни и повече се гушкат.
Чувствам се страхотно, самата аз се усещам, че съм по - спокойна, друго е когато децата са ти пред очите!
Поздрави на всички!
Чувствам се страхотно, самата аз се усещам, че съм по - спокойна, друго е когато децата са ти пред очите!
Поздрави на всички!
Здравейте Майчета! Голяма суматоха настава към 4 часа сутринта (храната прави борбата) - единия реве зверски, а другия вика, колкото му сила стига 
. Коликите ни мъчат здраво, Любче плаче до посиняване-чак се затъква и за секунди престава да диша та му духам в устата.
Искам да Ви попитам, кога според вас трябва да се започне рехабилитация? Докторите от дома ми казаха като станат 4кг, защото тогава се натрупвала мускулна маса!
На своя глава вечер преди къпане караме колело, правим раздвижване на ръчичките -лява горе-дясна долу, двете в страни, цялата гимнастика трае най-много две минути. След къпане ги мажа с масло и ги разтривам. Като стигна до гръбчето ги обръщам за половин минута (даже по-малко) по корем за да разтрия гръбчето хубаво и те се изправят на ръчичките си, повдигат си главичките, забиват коленете и започват да движат краченцата сякаш се опитват да пълзят.
От седмица на сам Лъчи казва много ясно "А...ГУ" - веднъж до два пъти на ден. Любче може и да може да каже А...ГУ, но той с отварянето на очите започва да плаче и явно не му остава време
Днес ставаме на три месеца, а на 05.02 ми е термина и тогава ще пусна снимки (доста съм суеверна
). Както казват хората: "Страх лозе пази!"
. Коликите ни мъчат здраво, Любче плаче до посиняване-чак се затъква и за секунди престава да диша та му духам в устата.Искам да Ви попитам, кога според вас трябва да се започне рехабилитация? Докторите от дома ми казаха като станат 4кг, защото тогава се натрупвала мускулна маса!
На своя глава вечер преди къпане караме колело, правим раздвижване на ръчичките -лява горе-дясна долу, двете в страни, цялата гимнастика трае най-много две минути. След къпане ги мажа с масло и ги разтривам. Като стигна до гръбчето ги обръщам за половин минута (даже по-малко) по корем за да разтрия гръбчето хубаво и те се изправят на ръчичките си, повдигат си главичките, забиват коленете и започват да движат краченцата сякаш се опитват да пълзят.
От седмица на сам Лъчи казва много ясно "А...ГУ" - веднъж до два пъти на ден. Любче може и да може да каже А...ГУ, но той с отварянето на очите започва да плаче и явно не му остава време
Днес ставаме на три месеца, а на 05.02 ми е термина и тогава ще пусна снимки (доста съм суеверна
). Както казват хората: "Страх лозе пази!"
Мила Жики!
направо настръхнах докато изчетох страничките. Само ти си знаеш през какво си минала и дай боже ама от все все сърце се моля всичко да е наред с двете ти съкровища и да са живи и здрави. Дано само хубави неща да ви се случват оттук нататък и много, много целувки от нас.
аз също бях с проблемна бременност. от деня на теста прокървих, бях в болница на системи, после пък плацентата ми беше много ниско и отново на системи и шепи хапчета. на ден ми се събираха по 22 хапчета + 6 инжекции + системи нонстоп... влязох в 26 г.с. с контракции уж за проследяване, а останах до раждането в 36 г.с. през тези 10 седмици бяхме ден за ден. нито за минута не съм била изключвана от системи /само докато ми сменяха абокатите или перфузорите/ правихме 4 курса за разгъването на дробчетат, после се оказах с много нисък белтък и всеки ден ми вливаха плазми и какво ли още не.
бебчо се роди в 36 г.с 2.450 - 47 см, но много ме бяха наплашили. все още не мога да се отпуснем с баща му и да му се зарадваме спокойно. имаше разширени вентрикули с течност и тя беше на горна граница. ходихме в софия да му правим мноооого изследвания /дори генетични/ за да отпаднат съмнения за много болести. за сега пу пу пу бебчо се развива много добре. тежи 11 кг и е 80 см. доста над наборите си, все още течността в мозъчето му е завишена и в събота ще ходим на ТФЕ тук в русе при д-р Радкова. Дано да ни успокои и да не се налага да ходим отново в софия. Много е тежко когато не знаеш какво става с детето ти и за това само да чуя или прочета подобна тема и не мога да спра да плача.
силно стискам палци на всички малки сладурковци. дано Богородичка ги пази и да са живи и здрав
а на родителите им кураж и късмет
направо настръхнах докато изчетох страничките. Само ти си знаеш през какво си минала и дай боже ама от все все сърце се моля всичко да е наред с двете ти съкровища и да са живи и здрави. Дано само хубави неща да ви се случват оттук нататък и много, много целувки от нас.
аз също бях с проблемна бременност. от деня на теста прокървих, бях в болница на системи, после пък плацентата ми беше много ниско и отново на системи и шепи хапчета. на ден ми се събираха по 22 хапчета + 6 инжекции + системи нонстоп... влязох в 26 г.с. с контракции уж за проследяване, а останах до раждането в 36 г.с. през тези 10 седмици бяхме ден за ден. нито за минута не съм била изключвана от системи /само докато ми сменяха абокатите или перфузорите/ правихме 4 курса за разгъването на дробчетат, после се оказах с много нисък белтък и всеки ден ми вливаха плазми и какво ли още не.
бебчо се роди в 36 г.с 2.450 - 47 см, но много ме бяха наплашили. все още не мога да се отпуснем с баща му и да му се зарадваме спокойно. имаше разширени вентрикули с течност и тя беше на горна граница. ходихме в софия да му правим мноооого изследвания /дори генетични/ за да отпаднат съмнения за много болести. за сега пу пу пу бебчо се развива много добре. тежи 11 кг и е 80 см. доста над наборите си, все още течността в мозъчето му е завишена и в събота ще ходим на ТФЕ тук в русе при д-р Радкова. Дано да ни успокои и да не се налага да ходим отново в софия. Много е тежко когато не знаеш какво става с детето ти и за това само да чуя или прочета подобна тема и не мога да спра да плача.
силно стискам палци на всички малки сладурковци. дано Богородичка ги пази и да са живи и здрав
а на родителите им кураж и късмет
Здравейте! Ние вече сме над 4кг и сме на 3 месеца и половина, коликите ни мъчат здраво, но се справяме - носим на ръце, гушкаме и какво ли още не.
Преди две седмици правихме ТФЕ - при Любче вече не се забелязва асиметрия на левия вентрикул, но има доста хиперексогенни зони и дилатация, Лъчи е по - добре в това отношение. В петък ходих и подадох документите за рехабилитация - тази седмица трябва да ми се обадят и да стартираме, нямам търпение вече. Иначе малките си хапват добре и много им се радваме - толкова е хубаво да си прегърнеш децата - голямо щастие!
Малките Звездички вече направиха един месец от както са си у дома!
Moli_B, Радкова спаси децат ми - за това, че не ги остави, а се е борила 5минути да ги спаси винаги ще съм и благодарна! Ние ходим на ТФЕ при д-р Алексиева, д-р Радкова предпоследния път ни прати на ЯМР, при което се консултирах с доста хора и всички бяха против - по тази причина започнахме да ходим при Алексиева, тя е детски невролог. Ако нещо те интересува пиши ми на лични. Къде ходихте в София, имат съмнения за хидроцефалия ли при вас?
Преди две седмици правихме ТФЕ - при Любче вече не се забелязва асиметрия на левия вентрикул, но има доста хиперексогенни зони и дилатация, Лъчи е по - добре в това отношение. В петък ходих и подадох документите за рехабилитация - тази седмица трябва да ми се обадят и да стартираме, нямам търпение вече. Иначе малките си хапват добре и много им се радваме - толкова е хубаво да си прегърнеш децата - голямо щастие!
Малките Звездички вече направиха един месец от както са си у дома!
Moli_B, Радкова спаси децат ми - за това, че не ги остави, а се е борила 5минути да ги спаси винаги ще съм и благодарна! Ние ходим на ТФЕ при д-р Алексиева, д-р Радкова предпоследния път ни прати на ЯМР, при което се консултирах с доста хора и всички бяха против - по тази причина започнахме да ходим при Алексиева, тя е детски невролог. Ако нещо те интересува пиши ми на лични. Къде ходихте в София, имат съмнения за хидроцефалия ли при вас?
Здравейте! Моите Звездички от понеделник започнаха рехабилитация. Лъчи е по-отпуснат, а Любче е по-стегнат. Близнаци, а са толкова различни! При Лъчи се оказа, че трябва да стимулираме гръбчето понеже не може да държи главичката все още стабилно, а при Любче ми препоръчаха да го гушкам - ембрионална поза, но той е толкова стегнат, че...
Според педиатърката, която работи в дома, момчетата са добре двигателно, а според кинезитерапевтката има доста да работим. Малко се притеснявам, че на моменти реагират светкавично на дадени упражнения за рефлеските, а друг път не - това обикновенно става, когато са разсеяни или са се загледали в нещо. Според кинезитерапевтката това не е нормално, защото това е рефлекс и той няма нищо общо със заглеждането. Любче много плаче, той мълчи едниствено когато спи, а сънят му трае само 15-20мин и после цял ден носене на ръце. Лъчи, милия пък е толкова кротък, че в целта си да угодя на Любче направо го пренебрегвам и той все спи и е легнал, което ме навежда на мисълта, че тази отпуснатост може да се дължи на това, че не го нося. Колкото и да е, ако го държа изправен пак си е някаква гимнастика. Иначе днес водихме Любче на очен и при него съдовете стигат периферията и започваме да го водим през седмица. Прекалено много ще ги разкарваме в това студено грипаво време - понеделник, сряда и петък на рехабилитация, вторник на очен, четвъртък на педиатър и горките ми те се оказва все по лекари.
Иначе с кг вече сме 4900гр - Любче, а Лъчи - 5200гр., в момента са на четири месеца от раждането и един от термина - с хапването нямаме проблеми!
Според педиатърката, която работи в дома, момчетата са добре двигателно, а според кинезитерапевтката има доста да работим. Малко се притеснявам, че на моменти реагират светкавично на дадени упражнения за рефлеските, а друг път не - това обикновенно става, когато са разсеяни или са се загледали в нещо. Според кинезитерапевтката това не е нормално, защото това е рефлекс и той няма нищо общо със заглеждането. Любче много плаче, той мълчи едниствено когато спи, а сънят му трае само 15-20мин и после цял ден носене на ръце. Лъчи, милия пък е толкова кротък, че в целта си да угодя на Любче направо го пренебрегвам и той все спи и е легнал, което ме навежда на мисълта, че тази отпуснатост може да се дължи на това, че не го нося. Колкото и да е, ако го държа изправен пак си е някаква гимнастика. Иначе днес водихме Любче на очен и при него съдовете стигат периферията и започваме да го водим през седмица. Прекалено много ще ги разкарваме в това студено грипаво време - понеделник, сряда и петък на рехабилитация, вторник на очен, четвъртък на педиатър и горките ми те се оказва все по лекари.
Иначе с кг вече сме 4900гр - Любче, а Лъчи - 5200гр., в момента са на четири месеца от раждането и един от термина - с хапването нямаме проблеми!
Мила Жики, чета темата ти от самото начало. Макар и изпълнена с тревога е много хубава и позитивна! Вярвам, че твоите юначета ще се справят макар и с повечко усилия и време 
Нямаш ли някой близък да гуши и Лъчи? Постепенно нещата ще се наредят отлично за бебетата. Ще станат големи и здрави момчета. Ти си прекрасна майка! 
Ох, разревах се...
Нямаш ли някой близък да гуши и Лъчи? Постепенно нещата ще се наредят отлично за бебетата. Ще станат големи и здрави момчета. Ти си прекрасна майка! Ох, разревах се...
Здравейте! Котьо Тръмп благодаря ти за хубавите думи!!!
Днес бяхме на ТФЕ и мозъчетата са наред според докторката! Според рехабилитаторката децата се справят много добре! Лъчи милия вече го носим и гушкаме повече и за почти една седмица рехабилитация вече държи главичката много по-здраво, според рехабилитаторката има много голям напредък
Според повечето лекари, които познават децата ми от самото начало - вече не им личи, че са недоносени!
Аз все още не мога да се отпусна и вярвам, че всичко ще се нареди, но ни чака много работа!
Поздрави и прегръдки на всички!
Днес бяхме на ТФЕ и мозъчетата са наред според докторката! Според рехабилитаторката децата се справят много добре! Лъчи милия вече го носим и гушкаме повече и за почти една седмица рехабилитация вече държи главичката много по-здраво, според рехабилитаторката има много голям напредък
Според повечето лекари, които познават децата ми от самото начало - вече не им личи, че са недоносени!
Аз все още не мога да се отпусна и вярвам, че всичко ще се нареди, но ни чака много работа!
Поздрави и прегръдки на всички!
Ще се оправят разбира се! Но им трябва повечко време, защото са родени много рано, а и са двама. С радост бих идвала да гушкам Лъчи , но живеем много далеко. Говорила ли си с лекарката за захласването на Любче? Не е необичайно, при бебетата се получава, но си мисля, че е малко опасно да му духаш в устата, заради някой вирус, а да се разболява бебето сега никак не му е подходящо
Чакала ви доста работа - така е, мила. Моя братовчедка роди в края на шестия месец. То беше седене в кувьоз, хранене със сонда, запознаване с майката. Ела да видиш сега - ученичка е в трети клас, здрава, пъргава. Изобщо по нищо не личи, че е родена толкова рано. А ти толкова обичаш момчетата, че обичта ти прави чудеса с тях. Нека Богородичка да ги закриля винаги!
Вкъщи и стените помагат, нали знаеш?
, но живеем много далеко. Говорила ли си с лекарката за захласването на Любче? Не е необичайно, при бебетата се получава, но си мисля, че е малко опасно да му духаш в устата, заради някой вирус, а да се разболява бебето сега никак не му е подходящо Чакала ви доста работа - така е, мила. Моя братовчедка роди в края на шестия месец. То беше седене в кувьоз, хранене със сонда, запознаване с майката. Ела да видиш сега - ученичка е в трети клас, здрава, пъргава. Изобщо по нищо не личи, че е родена толкова рано. А ти толкова обичаш момчетата, че обичта ти прави чудеса с тях. Нека Богородичка да ги закриля винаги!
Вкъщи и стените помагат, нали знаеш?
Здравейте! Лъчи е вече 6000гр., Любче 5400гр., почти сме на 5месеца.
Миналата седмица ходихме на Варна. И при двамата ретинопатията е в регрес. При Лъчи съдовете са стигнали периферията, а при Любче съдовете не се развиват както трябва, но вървят към периферията. Дано децата ми да виждат, иначе при Любче забелязвам кривене на очичките. В момента според рехабилитаторката, децата са добре двигателно. Лъчи много гука, усмихва се, държи вече главата изправена! Любче двигателно е по-добре - обръща се вече от коремче по гръбче, но от към приказките и усмивките е по - пестелив. От една седмица започна повече да се усмихва и да търси комуникация с околните, на ден по няколко пъти казва агу, ау и други подобни - просто през останалото време или спи или плаче. Смятам, че малките ми юначета продължават борбата и макар и на моменти изморена нямам право да спирам. Всеки ден сме на рехабилитация, после се прибираме хапваме, отново се обличаме и ако е хубаво времето излизаме навън с количката, когато са будни постоянно гледам да измислям нещо за да ги поддържам във форма - я някое упражнение, я да следят играчка, да правят опити да я хванат и въобще всичко за което се сетя,после къпането и масажите преди лягане и към 1часа като си легна краката не ме държът. Добре, че майка ми е при мен да ми помага иначе ме е страх да си помисля какво щях да правя
Поздрави на всички и
Миналата седмица ходихме на Варна. И при двамата ретинопатията е в регрес. При Лъчи съдовете са стигнали периферията, а при Любче съдовете не се развиват както трябва, но вървят към периферията. Дано децата ми да виждат, иначе при Любче забелязвам кривене на очичките. В момента според рехабилитаторката, децата са добре двигателно. Лъчи много гука, усмихва се, държи вече главата изправена! Любче двигателно е по-добре - обръща се вече от коремче по гръбче, но от към приказките и усмивките е по - пестелив. От една седмица започна повече да се усмихва и да търси комуникация с околните, на ден по няколко пъти казва агу, ау и други подобни - просто през останалото време или спи или плаче. Смятам, че малките ми юначета продължават борбата и макар и на моменти изморена нямам право да спирам. Всеки ден сме на рехабилитация, после се прибираме хапваме, отново се обличаме и ако е хубаво времето излизаме навън с количката, когато са будни постоянно гледам да измислям нещо за да ги поддържам във форма - я някое упражнение, я да следят играчка, да правят опити да я хванат и въобще всичко за което се сетя,после къпането и масажите преди лягане и към 1часа като си легна краката не ме държът. Добре, че майка ми е при мен да ми помага иначе ме е страх да си помисля какво щях да правя
Поздрави на всички и