Близнаци родени в 27гс

Аз съм водила детето на Войта, както и на дрег вид рехабилитация, но не помня как се казваше, трябва да потърся епикризата.
Защо говориш за 30 минутен рев. Рехабилитацията не трябва да причинява подобни негативни емоции у децата. На мен са ми казали, че по-скоро детето трябва да се забавлява и насърчава, а не да се "измъчва". При моето бебе беше точно така, даже с удоволствие го водех, като гледах, че му е любопитно.
Не се притеснявай, дори и да не е Войта има още доста методи. Да не говорим, че има и лекари, които никак не симпатизират точно на Войта.

Преди да напиша каквото и да било по темата искам да поясня, че това е моето мнение, съставено от преживяно и видяно и че не целя да обидя или да противореча на лекари, майки итн.

Моят син не е ходил на Войта. Не се предлагаше в Лондон. Той изоставаше дори за коригираната възраст но ми казваха да го оставя да си се развива сам. Ревеше ми се и все мислех, че нещо му има. Водих го на най-различни остеопати, алтернативни и други и това почти изяде спестяванията ми. Накрая спрях, защото се местехме. Имаше друга мама със същите "проблеми" без синът и да е бил недоносен - не сядаше, не можеше да седи седнал. Не можеше да седи и падаше назад като си отидохме в БГ и беше на 11м или 8 коригирани. Е, на година (коригирана) проходи. Доносената ми дъщеря пък не прохождаше до 1г5м!!!!!!!!!!!

jiki_ll, твоите, доколкото помня, са на 2-3 месеца коригирана, нали? Личното ми мнение е, че в БГ се злоупотребява с тези процедури. В какво точно изостават. Едно двумесечно бебе суче, спи и това е, доколкото помня.

Недоносените имат проблеми със синтез на определени аминокиселини, минерализация и ей такива нещица. На моят син мобилността значително се подобри като му изписаха карнитин (не казвам, че и на тввоите им липсва точно това).

Аз доста бих си помислила дали да подложа и без това изстрадалото си дете на процедура, толкова опасна за сърце, ретина и други, че да изискват бележка от специалист.

Ако не е тайна, би ли написала в какво точно изостават?

С този пост не искам да те обидя или натъжа и се извинявам ако постът ми е остър. Просто си мисля, че с процедури или без, засега сте добре. Не се притеснявай ненужно!

 

Невена , съгласна съм с теб , че рехабилитацията не трябва да е мъчение , но моята дъщеря също много плачеше .
Носех една музикална играчка , само тя я успокояваше донякъде .

Жики , предвид състоянието на очите обмисли внимателно нещата , искай второ , трето мнение и избери това , което е най-щадящо .

Здравейте мами, предупреждавам Ви, че ще четете повечко, защото ще напиша всичко, което са казали докторите и моите впечатления за децата!

Децата започаха рехабилитация на 07.03. в дома по медикосоциални грижи в Русе.
При започването бяха на 1месец корегирана и на 4месеца от раждането.
Първо за Лъчи (първия близнак или както всички му казват баткото  ) - той не държеше главата - много я мяташе, не се заглеждаше в играчки, много рядко казваше агу, само спеше и ядеше (най-прекрасното дете - можеш да си свършиш всичката работа, а дето спокойно си спинка, гледка и т.н.). С две думи беше много отпуснат и спокоен.
За две седмици масажи и някои упражнения, детето започно да държи главичката, да се заглежда в играчки, по-често да гука, да се усмихва (като усмивката преди това нямаше). Беше като малък ученик - кинезитерапевтката Дияна - (СТРАХОТЕН ЧОВЕК, СТРАШНО ВНИМАТЕЛНА, РАБОТИ С ЛЮБОВ И Е МНОГО СПОКОЙНА) направо го промени, детето ходи с кеф на гимнастика.
В момента той е почти 3месеца коригирана и 6месеца от раждането - смее се с глас, пищи постоянно говори агу, ау, гага бе и е много сладък бъбривко, не спира да се усмихва. Единственото, което ме притеснява е че не посяга към играчки - гледа ги, усмихва им се, като ги сложа в ръцети му ги задържа, пъха ги в устата, дрънка ги, но ако аз държа играчката с/у него не посяга към нея. Рита постоянно с краченца, като го изправя - друса дупето и е много смешен, като го гушна с гръб към мен и го наклоня леко напред - гърбът  и главичката са изправени и стабилни.
Има повишен мускулен тонус - силно стиска с ръцете, рязко изпъва крачетата.
При Чавдаров от позиционните реакции направи почти всичко - детето хванато за коленете и рязко се обръща с главата надолу, хванато за едното коляно и обърнато с главата надолу - другото краче се свива  и др. Според Чавдаров, това, което е постигнатодо момента не е от масажите и упражненията, които сме правили, а от това, че детето пораства. Според него правим упражнения за нормално родени деца и си губим времето. Според мен - да децата порастват, но макар и гимнастика за нормално родени според мен оказа голямо въздействие в/у двамата и не мога да омаловажа труда на Дияна и моя (защото аз ги масажирам на обяд и вечер преди баня).

Любомир (втори близнак - малчо  ) - при започването на гимнастиката за нормално родени той не спираше да плаче - от 30мин. - 25мин. го успокоявахме. Беше изключително стегнат в караката, направо не можеш да ги сгънеш или изпънеш, Дияна го прави упражнение с което цели да го обърне на ляво - той се обръща на дясно, с две думи правеше всичко на обратно - според мен голям инат. Когато тръгваше да масажира стъпалата на краката рев, макаж на ръцете - не рев, а дране, масаж на коремчето - рев, дране, чак не можеше да си поеме въздух-ставаше лилав. Не гукаше, не се усмихваше, не следеше играчки, само плачеше - NON STOP! Колики ли бяха, главоболие ли, но направо се бях отчаяла с него - много неспокойно дете!
Към днешна дата детето е усмихнато, гука, следи играчки и постоянно търси да се гушка, според мен е мамин син (дано да успея да го променя това). Двигагелно - по време на масажите е спокоен, усмихнат, караката са отпуснати, мога да масажирам вяка част от тялото му с удоволствие. Детето ритка (по-малко от Лъчи, но макар и близнаци те са много различни) с краченца, даржи главата - голяма промяна! Тези промени ги отдавам на добрата работа на Дияна - много внимателно, полекичка, без натиск. Понякога плачат или са нервни (хора са все пак не всеки път им се прави гимнастика)- тогава тя не прави всички упражнения и масажи, само тези на които детето се кефи, с две думи не ги насилва.
При прегледа в София, Любче не направи нищо от позиционните движения (детето с главата надолу и д.р.), а беше много спокоен, гукаше и се усмихваше през цялото време. Според Чавдаров риска от ДЦП при него е много голям. Бях там и видях всичко, детето не отреагира на тези позиционни движения, а гледахме на един плакат със снимки, по месеци как трябва да отреагират децата - гледахме корегираните 2месеца. Прибрах се аз от София и макар и със страх го висих и детето и при мен не парави това, което се очаква по принцип.
Според личният им лекар и една педиатърка  в Русе, както и д-р Черноокова децата трябва да заминат в София и да се прави рехабилитация по Войта. Според друга педиатърка, която се грижи в дома за тях - тази стегнатост не била толкова голяма. Имала случай, при който детето не можело да си свива краката и ръцете, а Любче като е спокоен си свива и мести вичко - опънатост има когато плаче, дразни се от нещо и т.н. Той също не посяга към играчки, гукането е значително по-малко от това на Лъчи.
Според невроложката в Русе, никой дори и най-добрия невролог на света не може да каже дали децата ми се развиват добре или не в този момент и никой не можело да твърди ще имат или нямат ДЦП на този етап.
Последните ТФЕ показват пренебрежимо малка дилатация на вентрикулите, а при Любче хипоехогенните зони преди бяха много, сега в заключението пише силно редуцирани хипоехогенни зони.
Децата иначе си хапват хубаво, Лъчи е 7300гр., а Любче 6300гр.

Снощи със съпруга обсъдихме вариантите и стигнахме до следните заключения:
- няма смисъл да рискуваме зрението за което се борим вече 6 месеца;
- да направим консулт с д-р Литвиненко (детски невролог в университетска болница);
- да направим консулт с д-р Лисичиков (невролог правителствена болница).

Гледам си децата и според мен се развиват добре, не се уплаших от думите на Чавдаров, защото виждам децата си как се борят и стараят и всеки ден те правят нещо различно.
Любче повече изпати - пневмоторекса и по продължителното време на апаратна винилация го карат да върви с две, че дори и четири седмици след Лъчи. Въпреки това има неща които той ги прави, а Лъчи не - те просто са две различни човечета (според мен)!

Невена, не бих се расърдила на никоя от вас, защото много сте ми помогнали - благодарение на Вас не се чувствам сама, радвам се, че мога да споделя и хората от среща да ме разберът. Както казва поговорката: "Не питай старило, а патило!" Относно англичаните 2009 бях на специализация в Лондон 6месеца - разбирането на тези хора е много по-различно от нашето.
В медицината 2+2 не е равно на 4 и аз вярвам, че с повече любов, всеотдайност, търпение и грижи ще се спавят двете ми Звездички. В крайна сметка, ако някъде е драснато, че ще бъдат увредени не Войта, Бобат  и незнам си кой няма да помогне. Просто като майка искам да направя всичко за да не ми тежи един ден, че съм могла да помогна на децата си, а не съм го направила.

Според Дияна (кинезитерапевтката) децата също трябва да заминат в София и да правят рехабилитация по Войта.

Ако се сетите за алтернативна рехабилитация, добър невролог пишете!

Благодаря Ви!

Страшно ме кефиш с твоя оптимизъм и любов. Когато изпадам в униние веднага се сещам за теб

Предлагам да се разтърсим къде е драснато, че момчетата може да бъдат увредени Няма да бъдат увредени, просто им трябва време. С толкова отдадена майка просто не може да се случи!
 

А какво е мнението на неонатолозите от Варна? Мисля, че скоро бяхте на ваксина. Вътрешно имам добро предчувствие за Любчо и Лъчи. А и като се сетя моите дечица колко по-късно правеха, тези неща дето ти изреждаш със заглеждане, обръщане, гукане, посягане ... още повече съм оптимсистка.

И аз като препатила ще се включа с мнение.
Жики, много съм учудена, че са ви поискали такива прегледи и браво, защото на нас никой не ни спомена за други рискове при прилагане на Войта освен при епилепсия. И според мен решението ти е правилно, и аз не бих поела риска във вашата ситуация. Но все пак се консултирай поне с още един очен лекар. Можеш да провериш какви са възможностите за Бобат във Варна, ще ти пиша на ЛС. Децата много плачат на Войта. Сами свикна за няколко седмици, после ревеше само на едно от трите основни упражнения. Но с израстването започна отново да плаче, да се дърпа неистово, особено на мен. Не съжалявам, че приложихме Войта, мисля, че помогна, но към днешна дата напълно поддържам мнението на Станислава. За нас, за съжаление рехабилитацията е за цял живот и според мен, той трябва да я харесва и приема като игра, иначе изобщо не се получава.
Невена, специално за изразеното от теб мнение - много е късно да се чакат недвусмислени знаци за ДЦП, за да се започне рехабилитация. Синът ми посягаше към играчки на 2-2.5 м. кор. възраст, вдигна си главата на 3 м. при издърпване до седеж, обърна се на 4.5 м. Ако гледах само това, трябваше да се притесня чак на около 7-8 м, че не седи. Всъщност  с изключение на седежа (на 10 м),  досега е направил всичко в норма за коригираната си възраст, но е с ДЦП. Изправи се сам на 10 м., започна 2-3 дни след това да обикаля в леглото, на 11 м. свободно се придвижваше по мебелите и с уокър. Казвам всичко това, защото децата с по-лека степен на ДЦП, не се различават особено от връстниците си в тази възраст, освен ако не знаеш точно какво да гледаш. И в никакъв случай не трябва да се разчита само на наблюдателността на родителите при рискови бебета. Иначе и моето мнение е, че в БГ се прави доста ненужна рехбаилитация на здрави деца. Но това по-скоро се отнася за недоносени след 6-месечна кор. възраст, когато за много голяма част от тях е ясно, дали имат или не ДЦП.
Освен това Жики е прозряла доста рано нещо, което повечето майки разбираме (или си признаваме) по-късно. Засега в световен мащаб няма доказан начин за превенция на ДЦП. Със сигурност мозъкът на кърмачето е много пластичен и съм твърдо убедена, че именно тогава е възможно възстановяване на функции, независимо от налични мозъчни увреждания, но в определени граници.  Това е лично мое мнение, базирано на личен опит и много четене.  В заключение, за мен ранната рехабилитация е много важна и смисълът й е ако детето евентуално е с ДЦП, да се развие по най-добрия възможен начин. Но превантивните й функции, според много невролози, са спорни и недоказани.
Жики, за преглед при Литвиненко или друг невролог, изчакай поне до 4-5 м коригирана възраст. Когато Сами беше на 3 м. кор. възраст, той ни каза, че детето най-вероятно не е с ДЦП и само 3 седмици по-късно ни постави диагнозата. Наистина много е рано да се каже за твоите момчета. Възхищавам се на трезвия ти поглед, на борбеността и оптимизма ти и от сърце ти пожелавам всичко при вас да е наред.
Прекалих с писанията .

Здравей annie13, напълно подкрепям мнението ти!
Според бабите и дядовците, а и съпруга на децата нищо им няма! Те били гледали деца и според тях всичко е наред. Никой обаче от тях не седна поне веднъж да прочете какви са рисковете и какво трябва да прави едно недоносено дете. Именно поради тази причина аз не спирам да чета и да се интересувам, защото в семейството никой друг не го прави!
Само не мога да разбера, ако ние не можем да правим Войта, то няма ли друг вид рехабилитация, която би могла да помогне! Трудно ми е да повярвам, че само един метод може да помогне!!!
Аз съм инженер по професия и се занимавам с измервания, когато се измерва дадена величина можеш да използваш минимум три методики и пак да получиш същия резултат. Трудно (или поне не е редно да) се прави паралел между техническите  науки и медицината, но всичко се базира на основни закони. Ако Войта е основата, то нима след него никой не е развил паралелна методика за рехабилитация, но по щадяща?!
annie13 въпросът не е в това къде ще правим рехабилитация, а дали Войта и Бобат са подходящи за деца минали през ретинопатия на недоносеното!
В понеделник ще се обадя на д-р Николова от Варана и ще я питам дали този вид рехабилитация ще е удачна за моите момчета?
Ти като майка на дете с ДЦП, знаеш ли друг детски невролог освен Чавдаров (виждам, че си от София) на чието мнение би се доверила или друг вид рехабилитация?

Момичета, Ани, дайте някакви примери със знаци за ДЦП. Аз пак се ошашавих, като ви чета постовете. Моите дечица до годинката всеки месец бяха преглеждани от неонатолог. Водихме ги и при невролог, правиха им и рехабилитация. Гледали са ги трима педиатри. Питала съм и за симптоми за двигателни увреждания, понеже при тях много късно ставаха нещата. Например чак в края на 3-ти корегиран месец може да се каже, че държаха изправени главичките. Едва тогава имаше наченки на гукане. Едното успя да се обърне едва на 5 корегирани месеца другото чак на 7. Единствено със седенето не сме имали много проблеми. Сравнително бързо започнаха да седят стабилно. Изправиха се в кошарата едва на 10 корегирани. Проходиха, но все ми се струва, че нещо не е наред с походката. Най-вече се интересувах от мнението на неонатоложката дали се нуждаят от други прегледи, но и тя малко преди годинката беше твърдо убедена, че нямат нужда от други прегледи. И аз като вас не искам да изпусна нещо. То е ясно, че само нас ни интересува здравето на децата и май е най-добре да се захващаме здраво като Ина и да станем половин лекари. Също ще съм благодарна и на линкове с информация.

Каро, стига се шашка, ако им имаше нещо на твоите вече да е било забелязано - при вас всичко е наред не се притеснявай!!!

Типични примери за ДЦП:
Прекалена стегнатост на краката и ръцете (повишен мускулен тонус);
Отпуснатост (понижен мускулен тонус).
Във възраста, в която са моите момчета в момента нещата трудно се забелязват, едва като наближи момента за обръщане, сядене, прохождане ще го забележим ние неуките (имам в предвид неуки по медицина).
Детето е нормално да е стегнато през първите месец, два. Не е нормално на два месеца да прави опити да ходи - този рефлекс трябва да изчезне, а моя Любче тича по теракота (разбира се не сам, аз го държа). Много са нещата, но ще трябва много време да ги опиша.

Не мога да не се съглася с мнението на Nevena Virolan, за това че в БГ много често се злоупотребява с диагнозите по въпроса, както и с насочването към безумни рехабилитации.
Наистина недоносените трябва да се следят внимателно, но и прекалените неща не са добре. Аз например почнах рехабилитация след 7-ия месец, като до тогава детето си изоставаше дори и от коригираната възраст. Но нямаше как да не е така, тъй като след 3 месеца прекарани в кувьоз, си го взех два килограма. По цял ден спеше. Но все пак си беше на 3 месеца. Според вас какво точно трябваше да очаквам според разни там таблици, като детето дори не можеше да изпие 50мл мляко и нямаше сили да плаче, да не говорим да си вдига главата и да се обръща?
Та с две думи аз избрах да не пришпорвам нещата. Почнах с най-обикновена рехабилитация, за да свикне детето известно време и заради евентуални проблеми с ретината, както и заради херния. Като преди това си правех всеки ден вкъщи упражненията показани ми в неонатологията и масажите. Стресирането при рехабилитация може да има обратен ефект - детето да стане пасивно и да не желае да прави нищо. Например упражнението с хващане на играчка - ако детето го свързва с причиняване на болка и негативни емоции, то лесно губи интерес и желание да се стреми да хване играчката.
jiki_ll , моето дете имаше същия рефлекс с "тичането". И на мен ми казаха, че никак не е добре. Но не ме насочиха веднага към рехабилитация. Следяха го идвестно време. Чак след два месеца рефлекса намаля, но все пак го имаше. В последствия ме насочиха за рехабилитация, но чак когато се установи, че детето не само че не стои седнало и не сяда, но и явно няма да го направи.

Жики, Бобат е много щадящ вид рехабилитация и се препоръчва за деца с епилепсия, които в никакъв случай не трябва да се подлагат на голям стрес. За съжаление в БГ не се работи по много различни системи и няма достатъчно подготвени специалисти. В много страни Войта не е водещата методика. Тя е по-разпространена в Германия и Източна Европа. В Англия например се прилага най-вече Бобат. Аз лично съм чела и за метода на Глен Доман, и за мануалната терапия на Козявкин (Украйна). Има много за и против за всяка от тях. Ето някои линкове: http://www.bobath.org.uk/, http://www.reha.lviv.ua/, за Доман има инфо в началото на темата за ДЦП.
Каро, я се вземи в ръце! Момичетата ти писаха, писаха в другата тема и ти сега пак  . Децата ти НЯМАТ ДЦП. Отчитай индивидуалния им темепрамент и характер. Аз съм много благодарна, че Сами има неизчерпаемо желание за движение и това много му помага, но не е задължително всяко дете да е така. Пример  - аз съм била много спокойна, направо мудна, проходила съм на 1 г. и 3 м. Никога не ми е идвало наум да се катеря на тази възраст,  а Сами вече се качва на спалнята ни сам, набира се на собственото си легло от външната страна и се катери успешно, слава богу вече може да слиза безопасно, независимо от двигателния проблем. Но за "тихи" игри в седнало положение изобщо не го търси. Ако искаш за твое успокоение ги заведи още веднъж на невролог, че да не го мислиш повече.

Аааах, колко много сте изписали. Откъде да започна

Майчин инстинкт - съгласна съм, че майката чувствува ако нещо не е наред. Аз предчувствувах, че синът ми ще се роди недоносен. Предчувствувах, че няма да засуче. Предчувствувах, че не може да се храни с лъжица. Оказах се права - роди се недоносен, не успях да кърмя успешно въпреки страхотната помощ от страна на персонал и усилия (дадоха ми стая, помпа итн) и до 2 годишен се хранеше само от шише Авент с биберон с 1 дупка за новородени и се давеше от по-голям.

Не седеше и не говореше, беше хиперактивен (според мене и не само), качваше 2 стола един върху друг и по тях се качваше на гардероба и скачаше оттам. Мислех, че не е наред............. и не само аз. Но, сега нищо му няма и си е нормален и с висока интелигентност.

Ако майчиният ти инстинкт показва, че нещо не е наред, търси и други мнения.

ДЦП - моят син не е имал никога и отдавна е извън риск. При него рискът беше нисък, защото не е имал кръвоизливи, кисти или друго обезпокоително в мозъка, което да ни насочи към това. Специалистката казваше, че тонусът е добър (нито е повишен, нито понижен). Някой писа, че за ДЦП няма превенция, има. По наше време даваха магнезий в по-големи дози, някакви витамини и киселини, които вече не помня какви бяха. Но, за ДЦП има и генетичен компонент, тоест, предразположение. Рехабилитацията помага, но сравнявайки родители, започнали я късно с такива, които започнаха рано........................... не виждам разлика  Да, помага малко и така. Рехабилитацията няма да излекува вече съществуващо ДЦП, още по-малко тежките форми. При тежки спастични форми, каквито засега вие нямата, помпа с Баклофен съм чела, че много помага. Но, само съм чела.

Търсиме под вола теле - всички ние, родителите на недоносени. - с риск да обидя някого, което и да е бебе на тази възраст, ако бъде държано над теракот ще прави така и ще си отрежа главата ако не прави така. Как знам? От опит! И аз така като тебе. Даже пробвах с чужди бебета  Казах на лекарката и тя ме попита за какъв такъв го държа над теракотата. Жики, след някой друг месец гръб няма да ти остане, мила. Бебетата не се развиват по учебник а те твоите не са и стандартни, милите - близнаци, нямало място в утробата и бързали да излязат да тропкат по теракота  Вече може да им купиш бънджи гащи да подскачат. Хем държат гърба и разтварят краката, хем са полезни и за твоя гръб. Това беше идея на педиатърката и ще съм и благодарна цял живот. Закача се на касата на вратата

http://www.myhome-bg.com/product/3142/bandzhi-gashti-pilsan.html

Синът ми буквално живна в това нещо. Пищеше ако го вадя и скачаше до полуда докато заспи. Като му клюмне главата го свалях внимателно иначе пак почваше.

Недоносените имат нужда от сън и почивка. Много ми хареса поста на Станислава и особено:


Англия- дам, луди са за вързване. Сичката им е наопаки. Движението обратно, топла и студена вода от 2 различни крана. Амииии, колкото и да са зле, по показатели като преживяемост и нисък брой увреждания са на едно от челните места. Доста по-добре от БГ, където, предвид, че повечето недоносени изобщо не влизат в статистиката, защото се изчаква да наддадат и ако оживеят, тогава. Еми, Жики, не мога да се оплача от Англията. Ей го на, нищо му няма. Сори, ама причиняването на болка на недоносени води до забавяне на сенсорните нам си кво. Не се сещам на български. Казаха ми го.

annie13 и моят син не можеше да седи и да играе тихи игри. Водих го на 20 професора и потроших шест цифрена сума за масажи и рехабилитация. Ефект нямаше и затова съм скептична.

Баби, дядовци и съседки - ревах с години. Нямам нерви да опиша всички противоречия, надрънкани глупости и даже обвинения. Но............... понякога има резон в казаното.

Аз не бих правила Войта заради ретинопатията, която при вас не е и риск ами факт. Не знам защо, аз лично, предпочитам да съм с ЦП отколкото сляпа. Не е лесно да гледаш дете с ДЦП, още по-малко сляпо. Ако е сляпо с ДЦП, не знам? Знаеш, че ДЦП не може да се излекува. Ако обаче тези упражнения, които са си изтезание (виждала съм с очите си и даже  пробвала), увредят ретината? Не е случайно, че очните не ти дават бележка. Това, което ти пиша, са най-грубите и цинични думи, които някога съм писала и даже рева докато ти ги пиша. Пази като зеницата на окото си! е казал народа и има защо.

Виждаш, че описваните от тебе проблеми са "нормални" за силно недоносени бебета и се израстват. На мене ми казаха да коригирам възрастта, добавяйки освен времето, което е трябвало да ппрекара в утробата и времето, прекарано в болницата или поне кувьоз и чак тогава да се действа.

annie13 те е посъветвала да се допиташ до друг невролог и мисля, че с това засега трябва да спреш.

Отглеждането на недоносено е ад първоначално. Отглеждането на 2 недоносени си е тежко. Знам какво е тичането по доктори профилактично.

Ох, спирам, но и аз не мисля, че децата ти имат ДЦП и не мисля, че е добре да бъдат стимулирани. Ще потърся една статия за сенсорната хиперстимулация и колко е вредна за недоносени. Оставяш ги да спят и да ядат и толкоз. И кураж!

 

Чета ви, препрочитам и съм ви много благодарна, че помагате с информация и кураж. Страх ме беше да не ядосам някой с моите въпроси, но май вече съм на ръба да го направя. Задавам въпросите за ДЦП понеже преди няколко месеца в предаването на Гала имаше разговор с родители на деца с ДЦП. До тогава представата ми за ДЦП беше или видимо затруднено ходене или липса на ходене. Но във въпросното предаване едно от децата казвам ви момичета ми се стори много, много по-нормално във всичките си движение от моите, а беше с диагноза ДЦП. Е тогава ми се стегна душата и ми влезна муха. Дори водещата Гала беше силно изненадана, че това дете е с такава диагноза. Затова така упорито ви питам. Но мисля, че дори и да не задавам въпроси, а само да ви следя пак ще намеря нужната ми информация. На невролог ги водихме. Не знам как минава прегледа при невролог, но нас само ни гледаше от стола и заключи, че предвид преживяното непосредствено след раждането направо били супер и сме искарали невероятен късмет, като гледава какво пишело в епикризата. Иначе и аз съм на мнение, че е добре рехабилитация в определени граници. Спомням си, че моите много плачеха при рехабилитаторката. Затова я заместихме с гимнастика, която правехме с бащата за 10-15 минути. Много се радваха на "Раз два".

Майчета чух се с д-р Николова, според нея няма опасност от отлепяне на ретината и при двамата! Думите и бяха, че всяко недоносено, което плаче или се напъва можело да отлепи ретината, а такива случаи не са регистрирани и въпреки всичко и тя каза, че не може да изаде такъв документ, който да удостоверява, че децата няма да отлепят ретината?! . При Любче се наблюдавало странно развитиена съдовете, но нямало тракции и според нея едва ли ще отлепи ретината от 30мин. рев и напън!

Сега вече съм объркана, сякаш ми се искаше да каже, че има вероятност и аз да си кажа: Зрението е по-важно, много скептично съм настроена за рехабилитацията в София!

Аз също съм против подобен вид рехабилитация, с изследванията, които ни искат както казва мъжът ми - "космонавти ли ще ги правим?"

Децата в момента си ходят на рехабилитация в Русе - основно масажи и раздвиждане. Много са спокойни и усмихнати, любопитни и им е интересно -  за мен също рехабилитацията трябва да бъде приятна и интересна за децата!

Нямам намерение да бъда майка с болни амбиций - децата ми да са най...най... и се опитвам всячески да се пазя от подобно нещо!

Просто като невеж родител (макар, че много чета) ме интересува толкова ли пък няма рехабилитация, която да дава същите ефекти като Войта или Бобат, но да бъде по щадяща и по приятна за децата!
Написах по-горе, че ако е писано едно дете да бъде с ДЦП - то ще бъде!!! Нито Войта, нито Бобат, нито каквато и да било рехабилитация няма да помогне!

Колкото и страшно да звучи и аз също съм на мнение, че по- добре дете с ДЦП от колкото сляпо, но както казват хората:"да пази Господ!"Трудно един родител да вземе подобна страна, но ако се наложи, аз така бих постъпила!!!
Чрез зрението човек получава 93% информация за заобикалящата го среда!!!

Невена, колкото и "цинично"   да пишеш не ме обиждаш или плашиш, защото ти беше една от първите която ми вдъхна кураж след раждането на децата и това никога няма да го забравя!