ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ ЗА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

   Не, не съм учителка. Дори не работя в училище. Но съм свидетел как, ако има желание може да се направи нещо. В училището на детето ми спортните съоръжения са добре поддържани, а преди време бяха отстранени няколко опасни такива ( остарели баскетболни кошове). Пейките бяха ремонтирани, защото също бяха опасни не само за децата, но и за останалите хора, имащи намерението да ги използват. Клоните на дърветата в училищния двор редовно се подрязват. Зад хандбалните врати има храсти с остри бодли, които също редовно се режат до корен. Има дори забрана за каране на велосипеди в двора, докато учебните занятия не са приключили.
   Не " неглижирам проблема", просто не смятам, че приемането на наредби и издаването на заповеди  ще го реши. Такива със сигурност има и в момента, поне що се отнася до безопасността на съоръженията. Кой контролира тяхното спазване и какви наказания се налагат? Ако разговорът с директора приключва с " няма пари, като искате повече - купете ( дарете)", не се ограничавайте до този разговор. Директорът не е последна инстанция.
   Така е, в много случаи става дума и за родители, които вероятно ежедневно минават покрай опасни за децата им съоръжения( не само в училище) и не правят нищо по въпроса. Незаинтересоваността не е присъща само на работещите в училищата. Но ако всеки от нас направи нещо конкретно, колкото и малко да е то ефектът би бил далеч по-голям от търсенето на някакъв " обществен натиск върху държавните и общински администрации ( не знам защо ми се струва, че и там отговорът ще е като този на директора).
   

Случаят с починалото детенце във Варна е изключително трагичен, наистина.
НО - не знам дали е свързано с компентността на медицинското лице в училището или с остарелите и необезопасени спортни съоръжения. Факт е обаче, че децата често получават травми в часовете по физкултура - в класа на дъщеря ми за три години и малко /в момента е в четвърти клас/ има поне 10 инцидента - изкълчени ръце, крака, счупвания, разбити носове, сцепени чела и вежди, счупени предни зъби, съдрани колене и лакти... И всичко това се е случвало не при ползване на спортни съоръжения, а основно при провеждане на игри със състезателен характер и при покриване на нормативи като скок /на височина и дължина/ и бягане. Явно децата се превъзбуждат, когато са поставени в стресови ситуации на съревнование. Може би е редно просто да се намалят темповете при повеждане на часовете по физкултура.

Е това вече е малко прекалено. Децата да не тичат и да не скачат, че  можело някой да си изкълчи крака или да падне и да се ожули. Ми дай да ги увием в памук тогава Такива неща просто се случват. Не може заради това да държим децата в саксия.

А нима вие не сте играли в часовете по физическо игри със състезателен характер? Защо тогава децата не се превъзбуждаха? И защо агресията в училищата се засилва, както пишеше в някой от постовете горе? И за това ли са виновни учителите, лекарите, съоръженията? Докато родителите не започнат да възпитават децата си в толерантност към другите, промяна няма да има. Но, за да научат родителите децата си на толерантност и уважение към другите, трябва самите те да са възпитани така.

В контекста на конкретния случай, темата отива в неприятна посока.   Никой не е казал, че нечия агресия или превъзбуда е причина за случилото се. Не търсете под вола теле.
И говорим все пак за играта футбол, а не народна топка. Няма как да не се сритат и ударят.

Не познавам медицинското лице в у-ще"Кирил и Методий". Не знам дали е лекар или сестра. Не мога да оценя дали е действала адекватно или не, защото не съм била там, а мненията на очевидците са много разнопосочни. Не мога да обвиня безпочвено и неоснователно никого.Сигурна съм,че и на лекарите с по-ангажираща практика не им се налага да вадят глътнат език или да спасяват човек в толкова критична ситуация ежедневно. Мисля,че предложенията за опресняване знанията на медицинските лица в училище са конструктивни и изпълними. Един 2 -седмичен стаж в спешно отделение през лятната ваканция би бил достатъчен и полезен. (и то на 2-3-5 години ако щете)
Признавам, че този случай ме накара да си задам доста въпроси и за моята готовност да се справя в подобна ситуация, като родител. Знам, че в цивилизованите страни има начини принудително да бъдат заставени родителите да отговарят на определен минимум от изисквания,за да им бъде позволено сами да отглеждат собствените си деца. За съжаление много хляб има да изядем...
В тези страни компетентността на професионалистите не е оставена в ръцете на субективното мнение на некомпетентни хора (в случая болшиството родители). Там има регулаторни механизми, които те принуждават  периодично да доказваш професионалните си умения, за да имаш право да практикуваш съответната професия. В момента също има много курсове, но те са предимно на доброволен принцип, което мисля не е достатъчно.
Да, вярно е, че нещастия се случват непрекъснато, понякога дори и супер квалифициран екип не може да помогне, но моето мнение е,че предложението е конструктивно, изпълнимо и не е свързано с твърде много разходи на данъкоплатеца.

Въпроси към Дидева:

1. Колко от родителите и как биха могли да преценят професионалната пригодност и способността на училищния лекар да реагира в екстрени ситуации? Не е ли по-правилно това да се прави от професионалисти, а не от "родители-ентусиасти"?
2. Колкото и да ви се струва невероятно, оценката сигурността на спортните съоръжения не е занимание за аматьори - дори и това да са "загрижени родители" - в Германия, например твърдостта на "траповете за скок на дължина" се контролира с уред, който не е скъп и се нарича "акселерометър" - колко от родителите във вашето училище разполагат с такъв уред? А замерването на твърдостта (1-2 пъти /год.) на съответната повърхност може да предотврати десетки ненужни травми на децата.
3. Имате ли представа в колко от стотиците малки  селски училища, някой родител ще се осмели да развали рахатлъка на училищния директор със забележки по сигурността на спортните съоръжения? Ще кажете - "като не смее, сам си е виновен". Но децата какво са виновни?
Инициативите във вашето училище са похвални и сте права, че контролът от страна на родителите върху училищните администрации трябва да е ефективен. Но не отмина ли вече времето на "Ленинските съботници"? Аз плащам (повярвате ми - не малки) данъци на тази държава и имам правото (всеки има това право) да искам тя (нейните чиновници) да си върши работата КАЧЕСТВЕНО. Поне по отношение на сигурността на децата ми.

Училищата могат да се различават по нивото и качеството на образованието, което дават, но е недопустимо те да се различават по степента на сигурност за здравето и живота на децата, които се обучават там. Ето защо е необходимо да има единен и ефективно прилаган стандарт за безопасност на училищата - без значение дали те са във Варна, Габрово или с. Горно нанадолнище.

Да използваш уред за мерене на твърдостта на трапа е престараване, а и безсмислица в същото време. Твърдостта на пясъка зависи от влажността му и от сбиването. Кога трапът е негоден се вижда с просто око. Освен това трапът може да е ОК днес и само след седмица да е твърд и непригоден. Тогава каква е ползата от меренето 1-2 пъти годишно? По мое време, когато предстоеше да се скача в трапа, учителят по физическо си намираше някоя/няколко жертви, връчваше им по една права лопата и те правеха трапа пухкав като нов. И толкова. Кому са нужно разни превземки с уреди? Такива няма и на стадиона, където скачат състезателите и странно, никой не се контузва. 

Естествено, че нещастни случаи стават. Само че статистиката отдавна е показала, че именно намесата в първите минути е решаваща. В този смисъл не е въпросът да има лекар и/или мед. сестра  в у-ще, а всеки учител да има подготовка за оказване на първа помощ. Родителите - също. А не когато стане непоправимото, да се чудим не сме ли можели да помогнем.
И да, в цивилизованите страни обученията по първа помощ са задължителни за всички офиси, предпроятия и пр., на всички работни места, и навсякъде има необходимите материали за първа помощ. На всички обществени места, вкл. в големите магазини, има автоматични дефибрилатори, които могат да се използват от всеки човек.

И още нещо: езикът НЕ се забожда с безопасна игла. Дори не се вади. Достатъчно е пострадалият да се сложи да легне по гръб и главата да се отведе максимално назад. Така се освобождават дихателните пътища. След това се повдиа брадичката, отваря се устата и се проверява за дишане. Ако не диша, се започват извънгръдни притискания на сърцето ( в средата на гръдната кост) и вдухвания в съотношение 30:2.

Не да НЕ тичат и скачат, а да не се превръща това в зомбиране заради оценките. Също и да не си позволяват учителите по физическо да дават унизителни квалификации на учениците като "плондири", "мърди", "мързели", "трътльовци" и др. Да не се държат като освирепели треньори на националния отбор, а да поощряват възпитаниците си, дори и те да не са показали олимпийски резултати. Да не се оценява по спуснати не знам от кого нормативи, а по активност, старание и участие. Защото, съгласете се, но особено в началните класове има разлика в ръста на децата в един клас по над 20 см. - е, как може и този, който е висок 130 см., и този, който е почти 160 см. да се оценяват по еднаква скала. Може ли ниският да надскочи високия, или да го надбяга? Ето този момент при състезателните игри води до травми. Просто за едни задачата е изпълнима с лекота, а други трябва да надхвърлят възможностите си.

Гледах репортажа по телевизията. В заключение беше казано точно следното ....При аутопсията се доказало че причина за смъртта са множество вътрешни увреждания които не са били причинени от удара с топка. Не казаха обаче какви точно са те тези вътрешни увреждания.

Малко офтопик -  уредът, упоменат по-горе, не мери ли  ускорение?
А меренето на твърдостта на пясъка в траповете за скок по принцип  ми се струва ненужно.
Колко са училищата , които към днешна дата разполагат с пясъчници и колко от тях са използваеми,
дори и да ги има ?   Някой назад отбеляза, че по нашенски, при ремонтна дейност съседите си взимат по някоя и друга кофа пясък оттам..

Какъв удар с топка? Детето не е удряно с топка.

http://www.narodnodelo.bg/todaynews.php?news=7722

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3398391

Това трябва да го отнесете към Министерството.

Ще задоволя любопитството ви: Дадох примера с акселерометъра, САМО като илюстрация на това колко сериозно се гледа на безопасността на училищните спортни съоръжения в "белите" държави, към чиято общност се опитваме да принадлежим. Да, този уред мери ускорение - ускорението може да е "положително" (когато скоростта се увеличава) и "отрицателно" - когато тя намалява. Ако пуснете един предмет и той падне върху асфалт, при контакта с асфалта, скоростта на предмета ще стане "0" по-бързо, отколкото ако пуснете същия предмет, от същата височина, но върху пясък. И в двата случая ускоението ще е с със знак "-", но в случая с пясъка, стойността (абсолютната) на показателя ще е много по-ниска. Защо се използват акселерометри? Ами за да се прецени дали и до колко една повърхност може да е опасна или животозастрашаваща, ако в нея се удари дете, например. Ако някой го смята за "ненужни лигавщини" - това си е негов проблем. Ще добавя само, че здравето и животът на нашите, български деца са точно толкова важни и ценни, колкото здравето и животът на германчетата, италианчетата и т.н.
Аз не предлагам у нас да се използват акселерометри, а да се събуди цялата бюрократична машина и се задейства цялостна СИСТЕМА за гарантиране на безопасна училищна среда. Това "събуждане" е възможно само, ако гражданското общество е будно и оказва натиск върху бюрократите да си вършат съвестно работата. Затова създадох тази тема тук, в най-посещавания български форум (а не за да си "чешем езиците"). Не ме интересува, дали в някое си габровско училище родителите са орязали клоните на дърветата или са боядисали пейките. За мен е важно да знам, че държавата прави нужното, във всички (не само в габровските или варненските) училища, децата да имат гарантирана безопасност. И, че това не е оставено на "ентусиазма и инициативността" на родителите, защото те са аматьори. Знам, че сега тя, държавата, не го прави. Много ли искам?