ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ ЗА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

1. Какво предлагаш ТИ конкретно?
2. Моля за източниците на инфомация, които да подкрепят твърденията по отделните точки в поста ти. Всъщност има ли пясъчници в училищните дворове?!?

Ще допълня мързеланка с някои въпроси:
Колко родители са обучени адекватно да реагират в подобни ситуации? Те също  са в " ежедневен контакт, по няколко часа с децата и са първите, които могат да им се притекат на помощ".
Колко семейства разполагат с " НЯМАТ НАЛИЧНИ И ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНИ КОМПЛЕКТИ ЗА СПЕШНА ПОМОЩ" в дома си?
Питам, защото случилото се във Варненското училище може да се случи в извънучебно време и дори в присъствието на родител.
Впрочем за споменатия случай изчетох доста противоречива информация, от ритник в крака, ритник в корема, удар с топка, до колабиране без видима причина. На повечето места пишеше, че детето е починало от сърдечен проблем, който е имало преди фаталния ден.
Що се отнася до остарелите спортни съоръжения и опасните елементи в училищните дворове, мисля че родителите на учениците в конкретното училище в цивилизован разговор с директора да поискат ремонт или отстраняване. В много училища има и родителски настоятелства, които биха могли да съдействат.
В двора на нашето училище има и всяка година бива самоотвержено пълнен с пясък, за да се  използва по предназначение ( всъщност е трап за скок на дължина), а съседите още по-самоотвержено си вземат по кофа, две, три...

Предлагам:
1. Училищните лекари да преминават през определен период (например 2 год.) курс за оказване на първа помощ, след който да полагат изпит (не "формален") пред действащи лекари от съответните Центрове за спешна помощ;
2. Същото трябва да правят и всички учители, които водят часове по физическо възпитание и спорт, както и всички класни ръководители;
3. Всяко училище да разполага с ГОДЕН комплект за оказване на първа помощ - в медицинския кабинет или на друго ДОСТЪПНО по всяко време място, като достатъчно служители в училището са обучени да го използват КОМПЕТЕНТНО;
4. Да бъдат изработени национални стандарти за безопасност на училищата (или ако има такива - да бъдат "изтупани от праха"), които да включват ежегоден одит на: всички спортни съоръжения и площадки в училищата; одит на безопасността на класните стаи (няма да повярвате, но има училища, в които кабинентите по химия се използват като класни стаи - децата вдишват по - 6-7 часа  , всеки ден изпаренията на химикалите в тези кабинети); одит и на другите учебни помещения - училищни работилници, например - където децата имат занятия по "труд и техника" (или нещо под.), готовността, пригодността и квалификацията на съответните учители, училищни лекари и др. (например дали притежават валиден документ за издържан успешно курс по т. 1 и 2).  
5. За  дейностите по т.4 да има ОТГОВОРНИ ЛИЦА, които да осъществяват тези одити и да удостоверяват безопасността на училищната среда с личните си подписи , като съответно носят ОТГОВОРНОСТ, ако са си "затваряли очите".
6. Да, пясъчници в училищните дворове има. Дори и в училището, където се  е случило нещастието с детето има "занемарени спортни" съоръжения, в т.ч. "пясъчник", в който пясъкът е твърд почти колкото асфалт (кой да се сети и в началото на уч.година да го напълни с нов пясък?).

Здравейте!
Напълно подкрепям предложенията.
Медицинските лица в училище са доста несигурни в знанията и уменията си, поради липса на практика и знания с отминала давност.
Конкретният случай е действително доста сложен от медицинска гледна точка(поне от това, което се говори в училището и това, което се изнесе в пресата), но ние имаме право да се съмняваме в компетентността на медицинските кадри в училищата. Ако действително имаше такива курсове (например към спешните центрове, където казусите са реални) със съответния изпит и сертификат, който да дава право за практикуване, тези съмнения и някои обвинения в по-голямата си част биха били безпочвени.
За доста професии в България е необходимо периодично обновяване на знанията и уменията, а за тези медицински лица, които поемат отговорност за много деца, нямаме никакви изисквания.
Например офицерският състав на всички кораби (български и чужди) периодично минава през такива курсове със съответния сертификат и след изтичането на срока за валидност, те нямат право да се качат на кораб. Само, че правилата за тях се съставят от международни органи и българските моряци са принудени да се съобразяват с тях.
Аз нямам за цел да вменявам вина на някого,(има си компетентни органи за това) но как ние родителите можем да знаем дали това медицинско лице е осъвременявало знанията си или не след като всичко е в ръцете на неговата добра воля за усъвършенстване и няма никаква система за контрол?!И освен това едно са знания от книга, а друго умения, добити в практиката.
Ние искаме тези лица да са по-уверени, можещи и решителни в критичните за техния професионален път и в КРИТИЧНИТЕ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦА МОМЕНТИ! А тази увереност те могат да добият само така.
Статистически тези случаи са рядкост, но доста зачестяват случаите на агресия с опасен изход сред децата, както и хронични заболявания, които нерядко са съпътствани със застрашаващи живота ситуации. Да, но никой не се интересува от статистика, когато "попареният" си ти и за теб тя е "100%".
Колкото до оборудването, в аптечната мрежа действително има такива комплекти с материали за първа помощ(кислороден апарат, кислородна бутилка, средства за осигуряване достъпа на въздух - за отваряне на устата, изваждане на езика , шиниране и т.н.) и те струват около 1000 лв. Какво обаче има в училище - аз май не знам.
Това, което предлагаме няма за цел да обиди и унизи някого, както и не мисля,че би струвало много.
ПРОСТО Е ВРЕМЕ ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА БЪДЕМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ЗАЕДНО ОТГОВОРНО ДА РЕШАВАМЕ ОБЩИТЕ ЗА ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ!
ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ Е "ЗАСТРАХОВАН" !

И се регистрира само, за да подкрепиш поста на авторката? 
Между другото имате сходен правопис и еднаква склонност за използване на главни букви. Да не сте роднини? 

Mari Derm, абсолютно съм съгласна с всичко. Недопустимо е хора, работещи с деца, да нямат елементарни познания за оказване на първа помощ. Още повече не мога да повярвам, че има майки, които го намират за нормално, дори когато пред очите ни се случват трагедии, които могат да бъдат предотвратени. Вместо да е стандарт за всички хора, още повече тези с деца, да преминават обучения по първа помощ и действия в критични ситуации, в БГ масово се смята, че дори професионално ангажираните няма нужда да го правят. Боли ме за починалото детенце, боли ме и за всички останали, които тепърва ще пострадат заради повсеместното безхаберие.

Mari Dermрпредложенията  ти са добри,но не виждам кой и как може да ги изпълни.
В повечето училища няма лекари,а има медицински лица,които не поемат никаква отговорност и освен да дават хапчета против главоболие и да превържат някоя рана,нищо друго не правят.

Да, регистрирах се, за да  подкрепя авторът на темата ! Това, че имаме еднакъв стил на писане, се дължи на факта, че сме от една "порода"
Моето дете е в злополучния 6 "в" клас, който загуби прекрасното слънчице, Васко!
Да, тук съм, защото децата ми са в шок, съпругът ми също. Нямах време да ровя и да търся тъпите акаунти и пароли в 3 те ми пощи.(ползвах отворената в момента)
Надявам се, че това задоволява недобронамереното любопитство на някои хора. !!!!!

Господ да пази децата ни! 
Но само искам да попитам - какво като имаме перфектно обучено и опитно медицинско лице, перфектна животоспасяваща апаратура, ако детето действително е било със сърдечно заболяване и случаят се окаже неспасяем?!  Май винаги трябва да има виновни за нещо?
Нима на работните ви места има животоспасяваща апаратура и всеки от колегите ви е спец, ако ви стане нещо, веднага да започне сърдечен масаж или друг фокус?! 
В големите болници имат животоспасяващи апаратури от Първата световна, вие ми говорите за още по-бедните училища! Темата нещо...
Мир на душицата на детенцето!

   И какво да му ( си) подкрепяш? Ако аз видя остаряло и/или опасно по мое мнение спортно съоръжение в двора на училището, няма да тичам до компютъра да пускам тема във форума, а ще отида при директора, за да видим какво може да се направи. Ако имах съмнения, че медицинското лице в нашето училище е некомпетентно, непохватно или незаинтересовано, ако се притеснявах, че в случай на произшествие на детето ми няма да окажат адекватна помощ бих направила същото. Ако проблемът не може да се реши на място, ще потърся помощ по-нагоре.
   Да, смъртта на едно дете е голяма трагедия, но преди това нещастие да се случи вие какво направихте да го предотвратите? Защо се сетихте за всичко, което изброявате в поста си чак след тази случка?
Това повсеместно безхаберие е в основата на нещата. Ако всеки родител се опита да направи нещо конкретно по въпроса в училището на децата си ще постигнем много повече, отколкото с писане по форуми и търсене на глобални решения.
MR0902, прекалено много ухилени емотикони за човек, скърбящ за някого.

Аз зададох подобен въпрос за дома и семейството, но авторката любезно пропусна да ми отговори.

Вярно е, че може да се направи много. Най-уместно е да се проверят всички спортни съоръжения и да се махнат всякакви нестабилни стоманени конструкции, незакрепени хандбални врати и пр. Но много други неща са малко или много трудно осъществими.
И още нещо - няма абсолютна безопасност. Ако ще да облечем с вата всеки ръб и всяка колона в училище, нали децата ходят и по улиците. И ако всяка година при инциденти в училище умира едно дете (или по-малко), то сгазените от коли деца са десетки. Но не си спираме децата да ходят по улиците, а много родители оставят децата си да скитосват и по нощен живот.

Уважаема Дидева,
     Нещастия се случват навсякъде и ежедневно. Но често това става заради наличието на предпоставки, допуснати от незаитересовани хора. Това, че "родителите не са специално обучени..." не е основание, учителите да нямат подходящата подготовка- те са хората, на които ние поверяваме нашите деца и независимо дали ги научават на нещо или не, тези хора трябва да са в състояние да оказват елементарна първа помощ (защото българското училище е все по-рискова и опасна среда за децата, нали?).
    "Цивилизованият разговор с директора" обикновено свършва с аргумента "Няма пари! Като искате безопасна среда - съберете пари и купете/дарете за училището". Нужен е обществен натиск не върху директорите, а върху държавните и общинските  администрации, защото те очевидно подценяват проблема.
      Независимо дали нещастното детенце е имало или не здравословен проблем (това има значение за успеха на реанимационните усилия), от реанимация може би нямаше да има нужда, ако някой подготвен (дори и учител) му е извадил езика навреме.
    Проблемът, който е поставен на обсъждане тук е твърде сериозен, за да намесвате в него вашите съседи в Габрово, които крадат с кофи пясъка от спортната площадка на училището ви. Също толкова е неуместна и усмивката.
    Предполагам, че сте учителка по математика от Габрово, което обяснява (отчасти) склонността ви да неглижирате проблема. Позволявам си да направя този коментар, понеже виждам, че сте коментирала правописа ми - "сходствата в правописа" на хората понякога се получават и поради ползването на един и същ, книжовен български език, нали? Не е нужно да сте следовател, за да се досетите.

Преди доста време, когато синът ми беше на две години, си глътна езика пред очите ми. Чичо ми го държеше за ръка и вървяха точно пред мен. Детето се подхлъзна на нещо и падна по гръб. Изглеждаше съвсем леко и безопасно падане. След две-три секунди обаче синът ми не ставаше и започна да изглежда странно. Като в мъгла ми е и не мога да го опиша точно. Леля ми разбра, че си е глътнал езика. Опита се да го извади, но челюстта му беше вкаменена и не се отваряше. Аз седнах на тротоара и просто гледах. Леля ми е дългогодишна медицинска сестра в спортно училище. Каза на баща ми да държи сина ми за краката овесен с главата надолу. Накрая успя да му извади езика. След секунди пак го глътна. Такъв ужас не си спомням да съм изпитвала никога. Не знам ако бях сама какво щеше да се случи. Може би щях да реагирам адекватно, може би не. Всъщност понятие съм си нямала какво да правя в такъв момент.

Във връзка със случая в Кирил и Методий. Детето ми учи там. Знам за случката от това, което разказват хората. Лекарката им е много свястна и е реагирала съвсем адекватно. Доколкото разбрах, когато тя е дошла езика на детето вече е бил изваден от случаен минувач, но то не е дишало. Нейният кабинет е на третия етаж и са минали поне 3-4 минути, докато я повикат и тя слезе. Тя твърди, че Бърза помощ е дошла след 20+ минути.
В двора на това училище (предполагам и във всички останали) децата постоянно играят футбол. Не виждам начин да бъдат предпазени от подобен инцидент. Може да се случи и пред блока и навсякъде.

Мир на душата на Васко.

Според учебниците, след като се разтворят челюстите и се извади езикът, последният се закопчава с безопасна игла за устната. Не, че знам откъде човек ще намери безопасна игла в такъв момент. Сигурно я има в комплекта за първа помощ   Но се знае, че ако човек си глътне езика, после неволно опитва да повтори.