ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ ЗА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

И поредният новорегистрирал се.  Винаги съм се отнасяла с подозрение към подобни потребители, които си правят регистрация само, за да подкрепят точно определена тема секунди след регистрацията си. Но двама в два поредни дни ми идват наистина множко.

Вижте, нещастието, станало повод за тази тема във форума, се случи само преди няколко дни - съвсем естествено е родителите на деца от училищата на Варна да бъдат много ангажирани с нея. Дори мисля, че е съвсем естествено всички родители , от цялата страна да бъдат съпричастни. С изумление чета коментарите ви и опитите ви де се изявявате като детектив. Ясно е, че същината на проблема е далечна и дори неясна за вас. Не знам какви са конкретните ви мотиви (вие си имате право на своя позиция, което аз не оспорвам) но постоянно се опитвате да насочите дискусията към някакви периферни въпроси. В същото време, опитите ви да подхранвате егото си са твърде "семпли".  А кое, лично на вас, "ви идва множко" е без абсолютно никакво значение. Категорично не мисля, че съгурността на децата ми в училище е "въпрос на лотария, или късмет".
И още нещо: не знаех, че участниците във форума се делят на "новобранци" и "стари кучета" (като в казамата), както и, че мнението на едните "тежи" по-малко от това на другите. За да не се напъвате още в детективските си занятия ще поясня, че  има  група по същата тема в най-голямата социална мрежа - с над 150 членове към момента - съвсем нормално е, някои от тях да поглеждат какво се дискутира и тук, в най-големия и свободен форум на България. И да коментират, също, за което е нужна регистрация, нали?

Яааа, и кои ли са тези, които твърдят, че "всичко по отношение на безопасността в у-щата си е наред"? Нещо ме кара да си мисля, че намекваш за мен, но аз не съм казвала точно това

   Пишещите във форума не се делят на групи, но опитите да се поддържа темата на първа страница чрез писане от няколко профила е смешен.
   Тук има доста родители от Варна, които пишат в различни теми от доста време. От пост на такава майка научих за случилото се нещастие. Задавате ли си въпроса защо те не вземат отношение по въпроса тук?
   Същината на проблема ми е ясна, но предпочитам да направя нещо по въпроса, а не да призовавам по форумите за надигане на " будното гражданско общество". И след като смятате за редно родителите да подвиват опашки и да си мълчат, за да не засегнат директора на училището, след като питате колко струва животът на децата ни, а се оплаквате че разговорите с училищния директор все опират до пари, какво всъщност очаквате от потребителите в този форум?
   Държавата бездействала, държавата не си вършела работата... А кой е държавата? Не сме ли всички ние?

Mari Derm, ако целта на повдигнатата от теб тема е да се обсъдят начини за повишаване на сигурността на децата ни в училище, то не виждам защо се дразниш на информацията, подавана от Дидева.

От твоите постинги разбрах, че искаш
- да има нормативни разпоредби по темата;
- да има редовни одити за спазването на тези разпоредби.

От Дидева разбрах, че:
- има нормативни документи по темата;
- има добри примери за това как училищно ръководство и родители постигнат желаното ниво на защитеност;
- тя счита, че всеки един от нас трябва да бъде активен, а не да се жалваме от институции и държава.

Дотук противоречие в целите май няма. За това как да се постигнат те - аз заставам на мнението на Дидева, изразено в последния й пост.

Защото виждат в случката нелеп инцидент, завършил с много голяма трагедия. Защото децата ни звъняха по телефоните и казваха: "Мамо, едно дете май умря". Защото на другия ден прочетохме некролога, видяхме лицата на другите деца от класа, на родителите им и на учителите им. Защото не търсят под вола теле и повод за махленски дискусии.
Всички знаем, че децата играят ежедневно футбол. Играят след часовете и в междучасията. Играят и в час по физическо. Което от една страна е нещо много хубаво, но от друга има опасност от травми. Мъжът ми е бивш футболист. Има страшно много контузии и операции в следствие на тях. Нищо обаче не може да помрачи любовта му към този спорт.
Преди по-малко от година един футболист от световноизвестен отбор почина на терена. Пред очите на публика, треньори, супер обучени лекари и всички други. Преди още една година се случи същото с друг футболист. Случи се и със скиори. Такива неща просто стават, това е.

Хайде спрете се малко.

Аз пък в първия пост на Mari Derm видях поне 3 абсолютно верни наблюдения и искания, за които няма нито осъвременена нормативна уредба, нито през последните години се предприемат практически действия по въпроса, не и масово:
"1. Училищните лекари (там, където ги има) са се превърнали в обикновени администратори, които предимно презаверяват болнични листи. Тяхната подготовка и умения за реакция в спешни ситуации са закърняли и НЕ СЕ ПРОВЕРЯВАТ  редовно и по същество. Те "лежат върху дипломите си", които често са с 20-30 годишна давност и не преминават през периодични подготвителни курсове.;
2. В училищните здравни кабинети НЯМАТ НАЛИЧНИ И ДОБРЕ ПОДДЪРЖАНИ КОМПЛЕКТИ ЗА СПЕШНА ПОМОЩ (струват по около 1000 лв - а колко "струва" животът на вашето дете?!!!);
3. Учителите (в т.ч. и тези по физическо възпитание и спорт) нямат подготовка за реагиране в спешни случаи - а те са в ежедневен контакт, по няколко часа с децата и са първите, които могат да им се притекат на помощ;"

Инциденти се случват, пак да си повторя, но трябва да сме направили максималното те да не завършват фатално. Футболистите ги чакат n на броя специализирани екипи, линейки и прочие. И ако някой почине, то е защото наистина не е имало какво повече да се направи. За всяко събиране на повече хора на едно място си има световни стандарти колко лица, способни да оказват първа помощ и с каква екипировка трябва да има осигурени, колко линейки и т.н. Само в БГ си мислим, че може в цяло училище с хиляди деца да има само една мед. сестра, че тя може да има знания отпреди 30 години, че в кабинета си може да няма елементарни материали, че учителите е излишно да си губят времето с такива обучения. Пардон, не само в БГ, но в западния свят, към който все гледаме с влажни поглееди, сме единствените.

"Логиката" ви за "писането от няколко профила" е наивна - администраторите на форума могат лесно да установят, ако от един и същ IP адрес се публикуват постове под различни никове.
Наивен и повърхностен е и прочита, който сте успели да направите на моите постове - затова, за вас, ще поясня: това, което искам да бъде направено касае всички деца (не само моите). Онова, което вие се хвалите, че правите касае само вашият третокласник и неговите съученици.
Не, не смятам, че "родителите трябва да подвиват опашки"  (това пък къде го прочетохте?!) - само констатирах факта, че в много малки селища родителите нито имат компетентността, нито куража да критикуват директора на местното училище по въпросите на безопасността. Това е факт - ако не вярвате, не стойте само в Габрово - разходете се в Лудогорието, Ямболско и където се сетите още.
Какво очаквам от "будното гражданско общество"?
1. Идеи - конструктивни (засега не слагам вашите сред тях), какво може да се направи за повишаване на сигурността на децата, докато са в училище; Много се надявам тук да споделят своите впечатления и идеи и родители, които живеят в чужбина- каква е практиката в училищата там (и тука засега не виждам полза от вас, г-жо Дидева);
2. Натиск върху институциите, ангажирани с осигуряването и контрола на безопасна среда в училищата. Очаквам конкретни ДЕЙСТВИЯ от държавните институции за създаване на адекватна нормативна база, както и ефективен механизъм за нейното прилагане. Ако вече има такава база- тя да се прилагапо-ефективно, за да не четем през седмица за ранени деца в училищата. (Не сте права, че "държавата сме всички ние" - няма сега да компенсирам дефицита ви областта на обществените науки.  Държавата е  институт на политическата система на обществото, но не е обществото. Ние сме обществото. Като гражданското общество може чрез различни механизми (в т.ч. и форумите като този) да оказва натиск върху държавните институции, за да работят в обществена полза (пример: скоростното ремонтиране на попилените от зимните студове варненски улици през 2010- гражданите оказаха натиск върху кмета и администрацията му и улиците бяха ремонтирани в най-кратки срокове).

Уважаема г-жо Дидева,
Много благодаря за съвета да разрешаваме проблемите си на парче и по места, но за съжаление той не ми върши работа.
Не обичам да бъда голословна и ще ви кажа защо.
Всеки, тръгнал по този път попада в множество междуличностни кавги, спорове и обиди (от първата до последната инстанция) До финал с ясен положителен резултат рядко се стига. Повечето се отказват омерзени и отвратени от човешката злоба и явното нежелание (доста често) да се види проблема. А ако все пак има резултат, детето ви може дори вече да не е в това училище и да ви се налага да започвате друга подобна битка на друго място(Добре дошъл Сизиф - винаги има място за още един). За 40 години се нагледах на такива лични битки. В 90 % от случаите резултатът беше само в полза на програмите за временна заетост на безработните строители, които отремонтираха изтърканите стълби на съответните учреждения.Тази схема важи не само за училищата, тя там даже е в много мека форма. Баста!!!
Ето защо смятам, че е време за конкретни, точни и изпълними предложения от голяма група хора!
Да, новак съм въобще във форума, защото нямам свободно време за ежедневно участие в подобни "говорилни". Признавам,че съм го ползвала като "консуматор" и съм черпила многократно много добри идеи по различни, важни за мен, теми.
Знам, че институциите не се поддават на размит и многопосочен натиск. В тези случаи резултат не се постига по нито един пункт от исканията.
Включих се в дискусията с надеждата да се инициира подписка, сдружение или въобще някаква организация, която да внесе предложение за периодичен стаж на училищните медицински лица в спешните отделения, съпътствано с кратък курс, така,че да им (ни) гарантира по-голяма увереност  и компетентност в критични ситуации.
Както казах по-рано, това може да става през лятото, поетапно(особено за големите градове), така че да не се нарушава ритъмът на работа на екипите от спешните центрове.(В смисъл не повече от 2 души да бъдат прикрепени към един екип).
Както казах, това предложение ми се струва конструктивно, целесъобразно, изпълнимо и не много скъпо за данъкоплатеца. Мисля, че добре това да се превърне в общодържавна практика.
С радост ще очаквам логично обосновани доводи за и против идеята!!!!
Споделям възгледите на инициатора на темата и по отношение на проблема с опасните съоръжения, но аз лично нямам конкретни и точни  предложения в тази посока. Поне за сега.
А те са важни, за да има резултат едно начинание.
А  тази дискусия започва да се превръща в махленска приказка на висок и не чак дотам стил.
За съжаление.

Да спомена в темата и за детенцето което се удави.
Децата са били на зелено училище в Банско и инцидента е станал в басейна на хотела.

Със сигурността на децата компромиси не бива да се правят.

Да разбирам ли, че близо 500 човека нямат мнение по въпроса?????
Май махленското чесане на езика е по-лесно, отколкото да споделиш серьозно мнението си, па дори и да е НЕ(обосновано, разбира се).
Sorry

Добър ден и от мен. Не знам дали това, което искам да споделя, е за тук, но поне малко да ми олекне.
И така, става въпрос за моя син, на 7 г. в час по Физическо възпитание- Г-жата го наказва на пейката заедно с друго дете, което не тренира и е освободено от занятия. Нещо се спречкват и онова го удря с ципа на жилетката си, точно до окото, на 1 см и щял  е да го удари директно в окото.
Моето момченце са разплаква, има кръв на нослето си, а оная/г-жата/, даже и не го е погледнала за какво става въпрос.
Та отивам аз вчера, да и потърся отговорност за случая и я питам-Кой има вината в този случай? Ами ако оня му беше изкарал окото, кой щеше да е виновен и тя ми вика най-нагло: Ами говорете с бащата!
Естествено, че говорих с бащата и на онова му вдигнах луд скандал.Едвам се удържах да не напиша рапорт до Директорката, у-щето няма да споменавам, но е едно от най-големите във Варна.

"Да разбирам ли, че близо 500 човека нямат мнение по въпроса?????
Май махленското чесане на езика е по-лесно, отколкото да споделиш серьозно мнението си, па дори и да е НЕ(обосновано, разбира се).
Sorry"
Всеки родител има мнение по въпроса.
Моето е, че е по- добре да се стори нещо малко, но конкретно и редовно, пред нищо, но иначе с голям потенциал и изречено с голям апломб.
Нищо не пречи да си формулирате предложенията, не са лоши, но за реализацията на всички тях, простете, съм скептична /особено за редовната проверка и практика на училищните лекари- че то в някои училища въобще такива не са налични, а и функцията им не е на ЦСМП, все пак/ и да ги отправите към този, който има власт да ги осъществи. Аз бих подкрепила такива предложения, които биха допринесли полза и могат да се реализират.
Те с нищо не пречат на посочените тук конкретни мерки, които пряко зависят от волята на родителите.
Двата начина се допълват, а не се взаимно изключват.
Не разбирам остротата тук по темата. Кое е "махленско чесане" и кому е нужен такъв изказ не разбирам? Това совсем серьозно го питам.   


/Имам технически проблем в момента с цитирането и емотиконите./

Извинявай, ама за какво ще и търсиш отговорност? Че не е седяла между двете деца на пейката, та да не се ударят случайно? Или че не е викнала бърза помощ, понеже имало ожулено с капки кръв по носленцето? Да, можело е да стане лошо, но е нямало как да се предвиди. А след като не е станало, какво искаш от учителката? Сигурна съм, че е погледнала какво става, видяла е, че няма опасност, но не е седнала да утешава младежа, както си очаквала.
Изобщо какво очакваш? Децата да ходят с усмирителни ризи? Когато някое дете удари твоето да го наказват с карцер? А когато твоето удари някое друго?
Би ли ми казала какво щеше да напишеш в рапорта до директорката все пак? А сигурна ли си, че твоето ангелче е било кротко агънце, докато другото злодейче се е опитало да го убие, или поне да му извади окото?
Честно казано, изумявам се понякога от реакциите на някои родителки.

От писане и заяждане по темата във форума нищо продуктивно няма да излезе. За нещастие едно дете си е отишло без време.
Какви са точно фактите едва ли някой във форума знае-дали е нещастен инцидент, правилно и адекватно ли са реагирали учителите и лекаря,можело ли е нещо да се направи или не.