Януарската тайфа стяга се за веселба

Бейбиблу честито и от мен   
Назраве дружина -  днес понеже е с повод можем да му отпуснем края 
Дани  Наистина липсваш на отбора 

Siska не знам къде, как и колко си качила...но изглеждаш превъзходно...ще каже човек, че имаш най-спокойните и кротки деца...винаги с грим и прическа...ей такива жени харесвам...

Честито и от мен на Бейбиблу- много, много се радвам  
Сиска- страхотно изглеждаш, а Боги и Диман са двама гооолеми сладури

Честита рожба на Бейбиблу!!! Да ви е живо и здраво детенцето и да сте много щастливи цялото прекрасно семейство      

Сиска, наиситна изглеждаш перфектно, а дечата са бонбони  

Мони, направо ми се дорева като прочетох за вашите драми  . Не знам какво да те посъветвам, понеже нямаме опит все още с ясли, градини и пр. Но явно е факт, че детето не се чувства добре там и всичко, което прави, е с цел привличане на вниманието. На твое място, бих го спряла от ясла, поне на този етап. А и Лорини е права, че появата на бебето може само да усложни ситуацията. Аз именно поради тази и други причини, предпочитам децата да растат заедно, без каката да усеща липсата на внимание от най-близките поне докато се адаптираме. Не е за пренебрегване и факта с носенето на вируси в къщи от по-голямото дете, така че аз още като разбрах, че съм бременна, бях твърдо решила, че Александрина няма да ходи на ясла, въпреки че беше записана и приета.
Все пак ти си знаеи най-добре как стоят нещата при вас, пожелавам ви по-малко такива негативни емоции и по-бързо адаптиране  

Честито на Бейбиблу.   Живо и здраво да и да радва много мама и тати.

Сиско страхотно изглеждаш и не ги виждам всички тез кг, за които говориш. Супер си си.
Мони   и аз се чудех обаче защо не го махнеш от ДГ? Не знам на мен ми е кофти да го пратя догодина, тъй като бебето ще е вкъщи и ме е страх да не го възприеме като един вид, че го гоним заради бебето. ДГ няма да избяга и няма проблем да изгуби 1,2 години. Пък и така или иначе съм си вкъщи.
Хайде и от мен наздраве за Бейбиблу...

Честито бебенце на Бейбиблу! Да е живо и здраво, да папка много и да бъде радост и гордост на мама и татко! На мама бързо възстановяване! 

Моник, много мъчно ми стана като прочетох поста ти! Аз също бих те посъветвала, ако можеш да го гледаш, да не го даваш на ясла. 
Ралче, бързо да се уреждат нещата и скоро - в собствено жилище!
Лорини, много е нежна Катерина, дали по памперс само, по блузка и ботушки, или с официална рокля - все е много красива! Честито й кръщение! Аз, когато се роди Ивайла, не извиках нито майка ми, нито свекърва ми да ми помагат, защото не исках да ми се моткат наоколо, но сега като си помисля, сигурно би ми било ужасно неприятно, ако, живот и здраве, когато Ивайла има бебета, не ме извика да й помагам. Това по повод на терзанията ти заради бабата и кръщенето. Синът и дъщерята ще ги кръщаваме заедно, не знам кога. И на мен ми се иска да са само най-близките, но съм сигурна, че ще се домъкне цялата рода.  Да споделя едно мое наблюдение: колкото и да си дават вид, че не е така, мъжете са много привързани към майките си, много ги уважават и много се влияят от тяхното мнение.
Патилинка, какво става с вас, преместихте ли се? Как е в новата къща, ама ти сигурно нямаш още нет.
Еспа ми липсва много. От време на време наглеждам красотите и вкуснотиите й в блога й.
Данинце, много време мина, засрами се и пиши по-често! 
СиСиТу, много сте готини и тримата! Изглеждаш чудесно!
Елена, съчуваствам ти много!  И моето свеки ще идва за Коледа сигурно и въпреки че е добра жената, все пак ми е по-добре когато я чувам само по телефона. 

Ние по културни мероприятия не ходим, но си имаме "домашно кино", гледаме я Стъклен дом, я От местопрестъплението. Сега почнах една турска сапунка по Нова.

Ивайла не ще да яде. Хапва няколко залъка и това й е яденето. Брат й едно време омиташе всичко за секунди. И сега е така, само дето не му личи.  Като дойде свеки, сигурно ще дудне, че не ги храня тия деца.
Ивайла повтаря всичко, опитва се да пее. Най-любимата й песничка е Пипи на Йорданка Христова, а  англ. филмче  за Пипи може да го въртим с часове и няма да й омръзне. 
Някои от думите започнаха да придобиват нормален вид. Например "пака", вече се превърна в "шапка" .

Да е живо и здраво бебчето .

Сега по темите .
За яслите ,кошмарна работа наистина ,определено Моник , това е неговия начин за изрази недоволството си от това ,че е там ,те се чустват изоставени донякъде и някои дечица по-трудно преживяват това ,но според мен ,ако сега се откажете от яслата,втория път ще е по-трудно ,но  , пак си е до дете ,ака наистина се чуства зле няма никоя майка да си мъчи детенцето ,аз сигурно бих го гледала ,но ако е като моята и второ да имам ще вляза в лудница. Наистина опитай се още мъничко да му дадеш време ,да му обясняваш колко е хубаво там ,че има приятелчета , а ти отиваш да работиш ,за да изкараш парички за нещо негово любимо да се купи/ако работиш разбира се /.Много мъчно ми става така .
Моето дете също е станало много нервно и непрекъснато се тръшка за всичко и ,когато не и се угоди започва да бие и то доста силно  ,предполагам ,че е от възраста ,но не искам да и позволявам да се налага .Вечер си спи неспокойно , и дори преди две вечери в знак на протест от нейна страна предполагам ,защото не останах в стаята с нея докато заспи се наак.... и след кото я проблягох и отвово сложиш в леглото по-късно се и напишка и намокри всичко , е в такива моменти откачам ,защото знам,че го прави нарочно ,много трудно стана вереч слагането и в леглото ,за  да спи и протестира  .

Свекървите ,колкото по-далеч ,толкова по-добре ,определено не съм от хората ,които могат да се оплачат ,кой знае колко от това ,но все пак ,имах опита на съжителство със свеки 5 години и напълно те разбирам , а и особено на тази възраст  те стават ,като малки деца.
Сиска ,какво мога да кажа ,освен ,че за пореден път си толкова прекрасна и личи ,колко щастлива и обичана жена си имаш ,две прекрасни ангелчета, и къде са тия кг ,аз не виждам 

Културни мероприятия  от колко ли време не съм била на такива ?Последното кино беше преди повече от година , а за театър да не говорим ,нямам търпение да се потопя вече в работната атмосфера ,защото полудявам вкъщи.

Честита рожба на бейбиблу,да ви е жива и здрава и мнооого да ви радва

Хайде честито попълнение! Наздраве дружина, за някои по един млечен шейк

Наздраве и за Матеуса, че вчера беше именяк!

Нямя да изненадам никой като  кажа, че яслата е за краен случай на безизходица и ако човек може да си го позволи - детенце в къщи до близки хора. А за ситуация ново бебе и тръгващо детенце на ясла/детска - не бих си и помислила да го пусна, именно заради душевния му мир. Затова не пуснахме Никола на детска като се роди Матей. Минаха 4 месеца и ни даваха зор от детската да го пуснем. Ми пуснахме го точно за 2 месеца, от които му се събират 3 седмици да е ходил. Адаптира се без проблем, сълза отдели 1 и 2 ден само, после малко мрънкаше и на 2 седмица беше ок, защото знаеше, че ще го вземем, че няма да е изоставен, просто разбираше, когато му обясняваме, а не някакво бебе, което според мен преживява ужасен шок и сигурно си мисли, че майка му ще го остави. А да ми изтръгне някои детето от ръцете разстроено и ревящо и да го пъхнат в някаква стая и да ме прокудят, щото така ще свикне по-бързо и това е неминуемо зло,  - да, неминуемо зло е, ако нямаш друг изход. Но се вбесявам с това примирение, с този подход към тези малки същества. Така е било и така ще бъде, ще пореве, пък ще свикне. Защо? Нима нищо на никои не му казва от вътре, че това не е редно, че малкото човече страда и това е вашето дете, което разбира се искате да се чувства и да му дадете най-доброто. Навярно за мнозина съм крайна, но примирението и утъпканите методи ме побъркват. Та нима всеки не живее според собствения си стандарт и не желае да прави нещата, както му харесват? Пък да поставяш детото си в стресова ситуация, за да свиква - няма логика за мен. Моите ги гледам в къщи, защото аз съм вкъщи. Предпочитам да лудна и да ходя на трансплантация на нерви, но те да са здрави и ЩАСТЛИВИ. Връзваме двата края и винаги ще намерим начин да го направим - по-скромно или по-нескромно.

Дет' се вика къде го чукаш, къде се пука.

Ланг, за мен изобщо не си крайна, такова е и моето мнение. Но всеки си преценява сам за себе си според ситуацията, финансовите възможности, работната атмосфера. Аз съм на мнение, че яслата е излишна и се надявам да мога да я спестя на децата ми, живот и здраве. Виж градината е друго нещо, просто след определена възраст децата имат силна необходимост от това да са сред други деца, да се занимават, творят, играят.

Честито на Бейбиблу! Да са здрави цялото семейство.

Моник  . Ако можеш гледай го в къщи. Децата не свикват с яслата, просто се примиряват, че трябва да са там. Марти не е ходил вече повече от месец, но като чуе за градината почва с пълно гърло да вика "няма г'адинаааа" и почва да имитира плач - направо сърцето ми се къса...

Аз съм от Ракитово, роднините ми са там - това е почти 600 км от Варна, мъжът ми е от Габрово - всички са там, 300 км от Варна. ТУк нямаме един по-близък човек на когото да се обадя да ми помогне с детето. Работим само през деня, да не говорим за какви пари .......... Та и затова се налага свеки /която е пенсионерка и няма абсолютно никакви ангажименти/ да седи тук. Да не говорим, че изгаряше от желание да го гледа, а какво се оказа ...  .........влошихме си отношенията си с Веселин заради нея, направо е непоносимо.....
Другата седмица пак ще се пробваме с яслата  , дано да има по-голям успех.

Сиси, изглеждаш чудесно, а децата ти са прекрасни и двамата  .

Наздраве за Матеус! Да е здрав и голяяяям да порасне.
Ланг, напълно споделям виждането ти за отглеждането на децата, но като ти се обадят от банката, като отидеш в магазина, няма как да стане без пари. Щеше да е хубаво да имам друга работа, с възможности за смени и т.н. , но нямам в момента, затова ялсата е единствения изход, пред гледането от баба /за гледачка и не си помислям/...

Айде лека и приятна вечер.

Момичета, благодаря ви много за отговорите и за споделеното съчувствие, опит и съвети
Истината е, че си мисля, че ще ми е много трудно да се справям сама с двете деца - няма баби, да ни помагат (има де, ама едната работи, а другата е в провинцията). За мен това би бил най-добрият вариант, защото ми се струва, че ще ми дойде малко нанагорно-ще започна да се изнервям, от това, че искам, да се справя със всичките задължания, които особено в началото само покрай новороденото и домакинската работа и липсата на много сили и сън са доста, а искам да бъда максимално спокойна, за да мога да дам всичко от себе си Друг е въпросът, че, ако Преслав продължава да се тормози, аз няма да му помогна, като го карам насила да ходи на място, където страда, така че ситуацията си е доста деликатна А относно болестите-не е лошо да изгради малко имунитет, затова се надявам, че докато се роди бебето, има време да укрепне и да укрепне малко, но дали ще е така, идея нямам                                
Днес малко се обнадеждих, защото лелките казаха, че си е поиграл с децата и е хапнал филийка хляб , Мисля си, че ако до месец, няма промяна (изключвам болестите), ще се наложи да се мисли друг вариант Дано, дано да потръгнат нещата
Лорини, честито християнче
Елена, ама никак не е лесна твойта Гледай вие да се оправите с мъжа ти, защото няма по-важно от това , чуждата намеса няма да доведе до нищо добро, много са ми интересни такива хора-какво искат, че все се бъркат, където не им е работа, а не оставят другите да си живеят живота си спокойно Пожелавам ви много хармония и сили да преминете през това изпитание
Сиситу, много ми хареса историята с бибата   Дечицата ти са страхотни  Да сте живи и здрави А ти изглеждаш супер
Бейбиблу, страхотно, че вече гушкаш малката душичка Много гуш за героинята мама
Ягодка, дано Ивайла да прояде и да свикне по-бързо. Искрено ти съчувствам, Успех, мила
Копривке, Накри, Ланг и всички, които изпускам

Моник, имаш и моите силни прегръдки и подкрепа за Марти. И аз мисля, че ако имаш възможност си го гледай още малко в къщи, докато се успокои и след време пак пробвайте.
Божидар имам възможност да го пусна на ясла, всичко е уредено, но истината е, че намен ми се свиди- искам даму се порадвам още малко, а той да се порадва на безгрижие. Започне ли яслата, започва градината, училището и така свършва царството свободно.Понякога ми е много уморително, но пак си поемам тежестта да ги гледам двамата. 
Елена, 
Ягодка, на Божидар храненето е винаги с големи кандърми и молби- дойде ли време да яде и ми става лошо. Стиска устата, а аз тъпча, много рядко са случаите в които да изяде повече от 2-3-4 лъжици и то без проблем.  Дано премине бързо при сладката Ивка.

Момичета, благодаря за хубавите комплименти, радвам се, че не сте забелязали изваяното ми тяло на Амфора  Но обиколена с толкова деца как да се види наистина.  Няма да си казвам в такъв случай реалните килограми и ще ви оставя да си мислите, че съм висока и стройна като манекенка. 

Лека и мека, и за други- Наздраве!

Аз...като черна овца и с риск да ме оплюете съм ЗА яслата. Не съм спирала Хриси. Не ходи 2 месеца преди да родя и то по причини, независещи от нас - просто правеха ремонт на групата. Болести не ми е носил, то той физически е здрав. В къщи му беше скучно и там си се чувстваше идеално. Виж брат му е друга бира, дет се вика. Той чужди хора не търпи, непознати помещения също. Неконтактен и тн и тн...Днес като влязохме на консултацията с логопеда като писна - зор да излизаме. Утре не знам как ще изтърпи прегледа - има съмнения за проблем със слуха Вече ми писна от "изненади"...
Мони, на мен яслата ми беше помощник. Имало е моменти, когато съм искала да работи и събота и неделя Щом днес се е успокоил има надежда за светлина в тунела. Ако има съдействие и от страна на персонала адаптацията ще е бърза. За яденето - моя цяла седмица караше само на хляб...той не че е бил от ядящите...
Ели, за свеки не се оплаквай много, че и ти ще си свекърва Аз много си меря думите, че какво ме чака...с 2 снахи (тежко и горко им)
Ягодке, нямаш ли Пипи на български? Аз го имам, ама как да ти го пратя
За културния афиш - не се оплаквам. Веднъж годишно на театър. По-често ходим на оперета, че се сдобиваме с билети с намаление от "пинционерския клуб" Яд ме е, че на 26 -ти изпускам Исус Христос супер звезда, но нали на 25-ти е операцията и не знам кога ще ни изпишат...Ако има желаещи за други представления - ще свиркам.
Чау ви засега и НАЗДРАВЕ !!!

Моник, аз бих ти споделила опита си с 2 деца. Да останеш сама с двете и да няма кой да ти помогне е ад. Не говоря само за ежедневието на домакиня и майка. МНого е тънък момента, когато се роди бебето, баткото изведнъж ще започне да проявява ревност дори подсъзнателно и ще стане страшно. Защото ако той е вече малко по-голям и може да се оправя поне частично сам, то малкият човек ще има нужда от теб на 100%.
Аз минах през това с Калоян. А той дори беше доста по голям. Можеше да се оправя абсолютно сам с всичко. Когато се роди Ани той откачи, започна да  прави всякакви простотии за да ми привлече вниманието и това при положение, че баща му през цялото си свободно време, а то не е малко, беше с него изцяло за да компенсира. Започна дори да се напикава. Спря да яде. Аз просто не можех да я зарязвам всеки път, когато той искаше да си общуваме, той се сърдеше. Винаги избираше моменти от типа на кърмя я, приспивам я и той нахълтва с някакъв камион например или нещо подобно. Знаеш какво е с новородено. Тогава той не ходеше на градина защото имаха варицела и минаха 2 месеца докато се изчисти градината от инфекцията. Еееей, тези 2 месеца ми се сториха 2 години. На него също. Когато си тръгна пак на градина нещата се успокоиха.

Та, и за двама ви би било по-добре той да свикне и да се разнообразява там, а ти да си поемаш въздух поне денем.