когато първото дете е биологично, а второто осиновено

Аз също нямах майчини чувства в началото, въпреки че съм родила щерката. След около 4-6 месеца вече се тресях от обич към нея, но преди това по-скоро ми пречеше .
Така че разлика май няма! Грижата за детето отприщва майчините чувства в една жена. В това съм твърдо убедена!

Klimt, ти сама стигна до извода Аз само ти подсказах

 Грижата за детето отприщва майчините чувства в една жена. В това съм твърдо убедена!

[/quote]

и аз съм на същото мнение 

То грижата за детето отприщва и бащините чувства в татковците. Смятам, че бащи ,които са се грижили за децата си, ги обичат много повече, от такива ,които не са.

Здравейте,
май и аз съм от тези дето май могат да се изкажат по темата.
Две деца в една къща са просто две деца в една къща. Е вярно дошли у дома по различен начин. Имаме повече и по-интересни теми за разговор. Двете са моми, така, че темата за раждането я разказвам, като предстояща и на двете. темата за осиновяването, решихме с каката, за сега да не я говорим пред малкото, но въпреки това в нейно присъствие се е говорило и тя със сигурност знае, но до сега не е коментирала.
Що се отнася до любовта и чувствата. И двете ги обожовам, но разбира се по различен начин. Някога по-рано съм го споделяла, ще го повторя- любовта към осиновеното ми дете сравнявам с любовта към съпруга ми (за протокола - много го обичам) - човек с когото си избрал да споделиш живота си. А любовта към малкото сравнявам с любовта към мама (и нея много обичам) - тя е даденост, нея не съм я избирала, но я обичам.
А възпитанието, то е според човека.  Как да кажа, едната чува от веднъж, другата след сто повтаряния, не знае защо се карам..... Няма да казвам коя коя е ....

Ти си щастлив човек - поне едната те чува, мен в къщи никой не ме чува, дори кучето не ме брои за слива 

Ох, колко ми е трудно да се изразявам, когато липсва интонация и контакт с очи!
Климт, когато ти написах, че целувките и наказанията са по равно, нямах предвид , че ги раздавам едновременно. Исках да кажа, че АКО е нужно получават наказание според белята, без значение роден или осиновен. И понеже малкия все взима учебниците на бате (да знам и аз), разхвърля му гардероба (и аз искам новата риза), чопли го и го закача докато е на компютъра (дай аз да стрелям малко) се получава така, че все на малкия се карам. Ако обаче не му се скарам за постъпката му, баткото ще е в правото си да се разсърди защо не съм се намесила. Когато малкия грабне нещо от ръцете на бати и избяга в другата стая, бате го настига, взима си нещото, Боян писва, че бате му е взел еди-какво си моята реакция е винаги една и съща - това е на бате или бате го е взел пръв и няма значение дали ти ще пищиш или не, я по-добре да вземем другото нещо... Това ми поведение разбира се може да се разглежда от различни гледни точки, но никога не съм нагаждала реакциите си в споровете между двамата, изхождайки от мисълта за осиновяването на малкия.
А за да избегна ревността на големия, не съм си позволявала докато се занимавам с Боян да казвам на Саши: Я иди до магазина или изхвърли кофата, или сега не мога да се занимавам с преразказа ти и задачите по физика. Казвам: Разглеждайте малко снимки на компютъра или се боричкайте малко, че трябва да свърша еди-какво си. Когато Боян тръгна на градина, ангажимент само на бате беше да го прибере и те започнаха да си правят празници от градината до вкъщи - днес сокче, утре зрънчовци, третия ден люлки...
Ей такива ежедневни дребни нещица, които създават връзките между всички нас. И най-важното според мен - децата винаги знаят кога са виновни и ако родителят сгреши, тогава се чувстват неразбрани или пренебрегнати заради другия. Ето това е най-трудното, с което трябва да се справим. Моят баща единствен родител за мен и брат ми, успя да се справи и между нас нямаше ревност и съперничество за вниманието му. Вярвам, че и аз успявам с моите синове, въпреки пубертета и осиновяването.

Klimt , здравей и добре дошла тук.   Била съм в твоята ситуация .   Голяма биологична дъщеря на 18 и желание да осиновиш.  Когато малката дойде в къщи , въпреки голямата радост и разбирането на каката имахме и много деликатни ситуации , но всичко се превъзмогва , а къщата така се пълни с врява и дребни неразбории , че е по-скоро мило отколкото напрягащо.
Четенето или по-точно изчитането почти всичко тук ми помогна много , за да  съм наясно от какво има нужда едно малко човече получило за пръв път обич и семейство на две и половина години.   Консултирахме се и с психолог , преди идването на Ивка в къщи , как да тушираме още в началото предполагаемите пристъпи на ревност и в двете. 
Сега вече в нас е манджа с грозде , защото се появи още една девойка / изтърсака Мики / , и нови консултации с психолог . Но те са , за да не сбъркаме ние нещо , иначе децата ни станаха задружни и единни срещу нас докато ние умуваме и се чудим да не сбъркаме нещо в отношението си към тях .  Ако имаш конкретни въпроси съм насреща и с радост ще ти отговоря.

Здравейте, и от мен нас също ни чака такава ситуация .Ние със съпругът ми сме кандидат осиновители и един биологичен  син на 8 години .Искрено се надявам да нямаме много проблеми с адаптацията на децата  .Когото стане ще търся съвет от вас.

Мъжът ми се разколеба и ми е адски криво и не ми се пише в темата.
Нещото което ми дава надежда е, че никога сме нямали противоречия за важните решения в живота ни и се надявам, че и този път ще бъде така. Ще трябва да изчакам, сам да узрее за идеята, а до тогава ще трябва да си наложа, да спра да мечтая.

Здравейте, и аз май мога да помагам в тая тема. Отдавна не съм се включвала, че много работа напоследък. И малко съм изпуснала като цяло как върви живота във форума, ама ще наваксам 
Ние сме в ситуацията - биологична кака и малка осиновена. Много мога да напиша, за това, как просто двете ми дъщери са си мои дъщери, независимо от това как са дошли в дома ни.
 
При нас беше малко по лесно преодоляването в началото на момента, че на Магито трябва да се отделя повечко внимание, все пак каката беше на 14 години и ясно осъзнаваше ситуацията. Но си мисля, че и по-малка да беше, като види едно уплашено зайче, което не знае като го гушнеш и целунеш как да реагира, пак щеше да реагира така.
А, за карането, ами която не слуша си отнася кавгата ( ама нещо напоследък малката по-големи бели прави и все тя отнася високите децибели).

Та, в общи линии, темата е дълга и не може с един пост да се обхване всичко. Обещавам да се включвам по-често вече и да помагам с каквото мога.


Надявам се, че ще четеш. Когато ние осиновявахме малката, мъжът ми също се стресна, започнаха едни колебания - а дали ще ги обичам еднакво, а дали ще се справим, а дали ...... един куп глупави въпроси и разсъждения, въпросите, които ние си задаваме преди да изразим желанието си, терзанията, които те вълнуват сега - ами мъжете после почват да ги изказват. Така че е нормално и той да реагира по някакъв начин. Така както ти отвори темата, да да събереш мнения, да изкажеш притесненията си, така и него го тормозят същите въпроси. Но той не пише по форуми, а изказва колебанията си пред теб. Говорете, разсъждавайте и ще стигнете до решението. И то ще е ясно осъзнато и ще направите вярната крачка.

Маня, радвам се да те видя, прати много поздрави на Мама Галя и дай някакво инфо за тях, че ми липсват много 

Чета. Благодаря ти!

Здравейте, ще споделя и нашият опит. Надявам се да е от помощ. Имахме 3 биологични деца и осиновихме 4-то. Малката е най-послушна. Когато имаш повечко деца нямаш проблем на кой да се скараш . Все някой е в грешка. Това е шега разбира се.  Моя съвет е  "Не го мисли чак толкова".  Човек реагира по различен начин, в различни ситуации. Важно е да сте справедливи. Цялата история за нашият осиновителен процес можеш да прочетеш тук http://svetoslava.info/. Дано да ти е от полза. По важно е добрината и семейната среда , която ще дадете на едно детенце. Успех

s_j74   в сайта си излагаш информация която е далеч от истината.
   Плашиш хората с невяра информация - как може да напишеш , че в момента има повече дела за  разсиновяване  , отколкото за осиновяване.    И  че осиновяването е  "дълъг, мъчителен и неприятен процес  "
и подготовката на документите ти и специално препоръките - кому са нужни толкова  много  ?   и като е толкова трудно и  мъчително - ти с 3 деца за 1 година осинови - е това ли е трудно  ?
Не подвеждай  кандидат осиновителите - не са необходими препоръки от колегите /  може да искат хората конфиденциалност/