(Био) зеленчукова градина 6

Веселчето Здравей!
За сорта на ряпата ще трябва да погледна на пакета. Иначе, тя е един от малките ми провали. Същите репи на магазина и съседите стигат до 50см, а моите най-големи нямат и 20. Икономисах компост и така се получи . Е поне няма да ям само ряпа цяла зима, както стана с марулите на пролет и лято.
Патладжана и краставиците са някакъв местен сорт от семена made in china. Но са добри, доволен съм.
Мулчирането с полиетилена го копирам папагалски от другите. Причината за ползването му я виждам в това, че пази влагата през пролетта и есента, ограничава преовлажняването и предпазва от ерозия на почвата през лятото, подтиска развитието на плевелите. Като недостатък виждам по-бавното загряване на почвата през пролетта. Освен това, голите охлюви го ползват за прикритие на есен и се множат на воля. На лехите с полиетилен ми се наложи да засаждам зелето поне 3 пъти тази есен, докато на откритата минах почти без загуби на разсад.
А за буболечки и болести и аз имах в изобилие. Даже още ми настръхва косата като си спомня. Това е индикатор за отглеждането на неподходящ сорт или за неправилно отглеждане на растенията или за нарушения в баланса на средата или за всичко това заедно. И така. Българските ми доматите  от сорта "на дядо от село" имаха мана и върхово загниване. Местните черита бяха непукисти в това отношение. Краставиците имаха брашнеста мана и пълчища листни въшки. Пипера (и българския и местния) имаше листни въшки. Тиквичките имаха мана. Патладжана го ядяха някакви жълти космати буболечки. Не беше колорадски бръмбар. Тук не е разпространен. Пролетните репички бяха нападнати от молци. Есенното зеле голи охлюви и листни въшки, ряпата - мишки.
Как се борех. За маната пръсках с отвара от пелин и полски хвощ. Помагаше, но трябва да се пръска често и обилно. Върхово загниване беше от много влага. Бях се олял с поливането. Всеки път като поливах краставиците и хайде и 2 лейки на доматите. Когато спрях, нещата се пооправиха. Жълтите буболечки ги чистех на ръка когато ги забележех. Молците ги игнорирах. Но най-голям проблем ми бяха листните въшки. Пръсках с отвари от лайка, картофени листа, пелин, полски хвощ, чесън, лук, сапун. Не помогна. Не знам защо. Може и концентрациите да са били неподходящи. Пробвах и с тютюнева отвара. Най-вероятно съм я направил много силна и изгоряха листата на тестовите растения. Изхвърлих я, не я ползвах. Много късно чак на есен пробвах вода от дървесни сажди. Оказа се доста ефективна. Но трябва да се внимава с концентрацията, че лесно гори листата.
Та след като се провалих с пръскането започнах чистене на ръка. 2 седмици по час-два сутрин и вечер. Ужасна работа. Появиха се калинки да помагат. Но аз докато разбера как изглеждат яйцата и ларвите им унищожих няколко дузини. Така също и няколко от ларвите на хищните мухи погубих. И изведнъж в средата на юни листните въшки изчезнаха. Ама всичките . Не знам какво стана. Вероятно ще да е от времето, защото се появиха чак на есен - октомври. Есента напръсках зелето 2 пъти със саждената вода и нещата се понасяха. Охлювите ги събирах сутрин на ръка.
Краставиците ми бяха много сладки. Като бонбони почти. Това направи впечатление на всички, които ядоха от тях. Този факт и това, че имаха ужасно много листни въшки ме навежда на мисълта, че корените им не работеха добре . Когато корените не работят, растението произвежда повече захари отколкото протеини и се получава дисбаланс. И всички смучещи и гризящи гадини от околността пристигат на пир. Да в прородата болните и слабите не оцеляват.
Корея е малкото братче на чичо Сам. Каквото стане там при вас. Бързо го довличат и тук. Уж не обичат много Америка, а попиват всичко като гъба. Плодове, зеленчуци, зърнени, месо - всичко е менте. Корейското телешко, отгледано с ваша ГМО царевица минава за 1 качество и му искат 50-80 $ за кило. А по рекламите на американското пък, едни зелени поляни, едни зализани крави и осмети фермери. Ех мечти мечти... А най-лошото е, че вече 2 пъти попадам на откровенно фалшиво БИО(органик). Единият път моркови с вкус на машинно масло, втория път на ябълки с бял прах по тях и изразен химически вкус.

Привет на всички!
Вчера ми донесоха бидон пластмасов с канелка и днес най-после ще купувам зеле - незнам дали съм закъсняла, но мисля, че не съм, съдейки по топлото за сезона време. Купих за мъжа ми от Алати една джаджа маркуч с хармоника за преточване на зеле, да не се мъчи да смуче и духа Принтирах си вашите рецепти и за първа година ще слагаме кисело зеле.
Веси, много късно, но ти отговарям, че джумерката (звучи смешно) е пръжка - мазничка с месце - по нашия край така се казва. Употребява се също и като прякор за някой човек - шушумига, майтапчия, зевзек и т.н.
Със сигурност няма превод на английски
Приятни занимания през почивните дни от мен за всички!

В гнездата на розите ми има опадала орехова шума. В лехите с чесъна и лука има опадали листа от дюля. Чудя се дали да ги оставя да топлят на растенията или да ги изчистя? Вие как мислите?

Все се каня като слагам зеле за кисело да сложа една помпичка за пречистване водата на аквариум, да ръгна щепсела в контакта и след месец да я спра. И все не се наканвам.

И аз се чудя кое е правилно,Лейди Л.Ако оставиш листата и падне дълбок сняг-те се напластяват,прилепват едно за друго като мушама.Плевелите-жълти,хилавки идват пролетно време отдолу.Но пък и чесънът може да го отнесе.Не е кактус все пак-да нараства по 20 см на нощ...
А ако одрапаш шумата и дойде минусова температура без сняг.Пак лошо.
То,аз не знам колко е долната температурна граница на оцеляване на чесъна..Вили,Ани споделете ,моля...
......Хайде от вас джумерки,от мен-цвръцняк(косачка  супа).ПрОкарна,киселка ..да върви мръвката по-лесно.
Куркума-ти,супи няма ли да предлагаш на Чифлика?Ние тук за активно градинарство говорим ,а ти-ще ги отбиваш хората по пътя,първо барбекю,после да си берели зарзават.Ха,па да видим кога се наядеш у Куркума и си затопиш чиния с краешник дали ти се рАботи.
След обилен обяд хората стават философи,а не градинари.Полягат леко на сянка...
Предлагам-първо ги вкарваш да поплеват,окопаят,прекарат по количка фъшкия до полето и после глезениците.Скари-мари...Като се изпотят.
Manandy-същата картинка бях и аз.Успокоявах се до едно време,че съм била био-чиста,та за това събирам гадините.След това видях увеличените популации на мравки,въшки,щипалки,трамвайчета.Полях ОТГОРЕ с тор от червено месо.
Та,нахраних грешната част на веригата.Пиши-полезно забавно ми е да чета постовете ти.
Вълк- Ще го снимаш обаче съоръжението,нали?

Вес, аз съм бивш конструктор, но бивши конструктори няма. Каквото и да видя, веднага започва да ме човърка мисълта кавно може да се направи от него, за какво може да се използва, как може да стане. как може да стане, ама с най-малко пари, електроенергия, или с най-малко труд. А не може ли съвсем без труд. на дъното на аквариума има край на маркуче, с което помпичка смуче вода и увлича лайницата им и неизядена храна по дъното. Помпичката е над водата, и изпуска изсмуканото върху една цедка. На зелето и цедката не му трябва. На пръв поглед всичко е наред, ще засмуква най-солената вода отдолу и ще я хвърля отгоре, което е и претакането. Остава открит въпроса как ще се отрази соленото на помпичката, ще я повреди ли, и ако я повреди, колко време ще издържи да работи.
Ето тая помпа например е с прекалено голям дебит, 350л/час. В моя бидон 220 литра водата е около 100л, значи за 15 минути ще я преточи всичката. Връзваме го към един часовник за дневна-нощна за електромер, в 0ч да почва да работи и в 00.15 да спира /разбира се, че на нощна енергия/.

Относно съоръженията, моля ви се дайте идея какво да направя със стари авто гуми, ама да е красиво, защото  са ми поне 10 в мазето.

Запас на метала по прочност,издръжливост..спомняш ли си,Вълк...
Основният жабуняк се получава в бидона точно отгоре на повърхността на саламурата.Млечнокиселата бактерия като че ли там се множи най-силно.Трябва цетка.
Ако може помпичката не да бълбука постоянно,а да пуска периодично един голям въздушен балон.Пльок,пльок през 30 мин.

Ти говориш за помпичката, която нагнетява въздух да бълбука. Нейната цел е да обогатява водата с кислород. Аз ти говоря за помпичка, която смуче от дъното и излива отгоре, върху повърхността. Даже като ти се допие зелева чорба, само си държиш каничката под изходящата струя на помпата, да ти е напълни.

Ама загледах се в аквариума до крака ми.И той-за претакане.
Логичен си,Вълк.Трябва ти помпа за соленоводни риби-повърхностите на апарата ще имат антиерозионно покритие.
Колко солено е морето?

Вес, пише, че е 3,5 %, а пък аз препоръчвам за зеле 4 %. Почти съм сигурен, че маслините и зелето първоналчално са приготвяни с морска вода. Тя, маслината иначе няма ядене. Намерили са на прибоя няколко маслини, изкиснали се колкото време е нужно, и така се е почнало.
Абе, Вълчо, що си не преливаш с кофата? Колко му е? За две седмици работа е.
А на чифлика ми ще е основно работа и малко софра, естествено.

Случи ми се вчера да вися към 5 часа в полето. Бивша слънчогледова нива, засята сега с жито. Житото поникнало, във фаза "вретенене", ако правилно си спомням от часовете по селско стопанство.
 По полето имаше разпилян слънчоглед с питите, много нещо. Покълнал. От скука пощех семки, а те повечето с коренчета - кълнове ядох демек. Здравословно, и утрепах времето.

Лелее, много сте модернизирани! Слагам зеле в 100 литров бидон, един маркуч има вътре, единия край на дъното, другия отгоре. И духаш. В началото веднъж на ден, като втаса - хич. И пак става.
Аз имам проблем с трушиите. Затискам с чиния, но отстрани изплуват парченца и омекват. Вие как ги правите?

Ние го правим в съд с тясно гърло - стъклен буркан от три или пет литра. Отгоре се слагат венче от вишневи, дюлеви, клончена или лозови пръчки, с листата. Не се пълни догоре, като сложиш венчето и долееш още вода, в стремежа си да изплуват, заклинват венчето на стеснението. Може да затиснеш венчето с плосък речен камък.
Ти нали събираш разни старинни работи, оглеждай се за плетени стъклени буркани, делви.
http://media.snimka.bg/2880/012014600-big.jpg (снимката е на Дръмон)

Веселче, чесъна и лука не се боят от студовете, ни най-малко! Нямат нужда от топла завивка. При луковете може и да има по някое премазано от сняг листо, но напролет започва вегетация отново и всичко се нормализира. Есенните листа е добре да се съберат и изгорят, или изхвърлят. Така, на повърхността на лехата, трудно ще угният. И са идеално убежище за пакостници като охлюви, стоножки, спори на гнилостни гъби.... За ореховите листа си спомням, че дори и в компостния куп не се слагат, вредни са.
Притеснявам се за салатите, прерастнаха, а така трудно ще изкарат зимата. Според технологията трябва да са добре вкоренени, с 3,4 листенца. Но топлата есен ги "издърпа".
Люб, с проблема се справяме с ... ядене. Няма да ни стигне трушията, както сме я почнали.

Ей, тая механизация и на претакането посегна !
Една канелка трябва на бидона или кацата и толкова. Слага се бидона на малко по-височко, на 4 тухли примерно, че да влиза под канелката кофа. Всяка вечер клякаш там, или си пренасяш столче. Докато се точи сока, си разпускаш от стреса, деня си осмисляш.

Вълкът е отговорил на Ljuboznatelna , ама писах, писах, че не ми се трие. Ей и аз:

За затискане на туршиите си оплитам нещо като кръгла мрежичка от лозови, или вишневи леторасли. Почти всеки съд се стеснява в горната си част, и затова напъхването на мрежичката е лесно, и по-важното - мрежичката остава, където сме я пъхнали. Отгоре И може да се сложи камък, за зелето. По-дребните зеленчуци тази мрежичка лесное  удържа под повърхността. Просто сама се запъва в стените на съда. Минимумът е 4 см саламура.
За туршии ползвам трилитрови буркани. В такъв случай върху зеленчуците поставям дюлеви листа, и отгоре им навивам една гъвкава лозова пръчка, напъхвайки я под гърлото на буркана. Така се получава лек пружинен ефект, който държи зеленчуците на нужната дълбочина. Вълк, 

С много думи описах, но е простичко, утре ще снимам и покажа.

Дюлевите и вишневи листа, както и клонките от тях и лоза, съдържат вещества (танини), които стабилизират туршията. Чрез тях се избавяме от разни синтетични стабилизатори  като натриев бензоат, калиев сорбат.

Люлин, за гумите:

- легнали, стават за кашпа. Малко са грозновати, де
- може, пак легнали, да се използват за попълване и укрепване на нивата на алпинеум. В такъв случай може и да са скрити
- може да се дадат на някой с каруца, но те ги предпочитат с джанти
- полузаровени изправени в земята, може да ограничат някаква площ - да кажем малко градинско фонтанче, езерце
- закрепени стабилно за някопе препятствие, пазят като буфер колата при паркиране на неудобно тясно място: да кажем на заден, без видимост. Даваш назад лекичко, докато опре в буферчето. Готово
- търсиш из нета организация за рециклиране и им ги предаваш. Много слабо верочтно да намериш, според мен  

Люлин, изхвърляй гумите по две по две в контейнер за смет, нямат място в градината под никаква форма и за никакви цели. Не знам точно как, но замърсяват околната среда. Затова преди години включиха в цената им еко такса, уж, че някой ще ги унищожи екологично.
Гърците дават по едно евро на изнесена от Гърция гума. Което означава, че екологичното им унищожаване в Гърция е по-скъпо от евро. Нашите роми ходят в Гърция, товарят гуми, носят ги у нас, изгарят ги и носят телта за скрап.
Ако пътувате към границата и видите черен дим да се изнася възбог, това е.