Един въпрос към бивши пушачи или с половинка отказала цигарите

Не пушех общо 15 месеца - докато бях бременна и докато кърмех.
След това веднага се върнах към гадния навик, никога не е стоял въпроса за това, дали да ги откажа.
Но аз също пуша единствено на открито, никога - в къщи и, слава Богу, доста по-малко от преди.
А въпреки, че съм пушач, в одимена обстановка не мога да вирея - ресторанти, барове, кръчми, в които се пуши - няма ме там.

Chanel, Не се сърди,   и той не пуши вътре ама аз имам силно обоняние, дори като е пушил навън като влезе в стаята ми мирише на цигари. А цигарите си ги подбира, сега е на някакво кафяво Море, не миришат по принцип гадно, но си е цигара. Пък и на открито да пуши, дъхът му си е цигарен, дразни ме.
Как`Сийка, вярно е това за нетолерантните пушачи, винаги има някой приятел, който да предложи услужливо цигара, той така и пропуши, да прави компания на брат си, да не излиза да пуши сам, пък и от стреса покрай смъртта на свекъра ми, насъбра му се.
Аз пък имам приятелка, която като дойде на работата ми да ме види и правя по кафе и тя: "`Айде да пушим"   Хем знае, че вече не пуша, и винаги предлага цигара, уж да услужи, абе направо си е изкушаващо.
Но и аз съм бивша пушачка, и аз дори съм пушила на два три пъти по една цигара, но колкото да се убедя, че това не ми харесва, не изпитвам старото удоволствие от пушенето. При него е различно сякаш, затова и пуснах тема, да видя има ли и други като мен или като него. Той е от тия пушачи явно, дето спират временно и продължават да бленуват цигарата. Дори ми разказва, че сънува как пуши.   А на мен ми е напрво гадно да пуша и да дишам дим вече.
La Sombra ние и двамата ги спряхме точно с електронни цигари. После спряхме да пушим и електронните.

Hear Again точно там е работата, че ги отказахме заедно, ако бях само аз  щеше да е различно, пък то двамата - и се подкрепяхме взаимно и беше много лесно, а сега...

٠•● Dega ●•٠ ей това не разбирам, та ти си ги била отказала, как може да се предадеш след 15 месеца непушене, не се ли убеди калко е по - хубаво да не пушиш ?

ПП Аз си мисля също, че с пушенето си ме дразни точно защото съм бивш пушач, хем ми е гадна миризмата, хем ми е позната и ми напомня всички навици свързани с цигарата. Когато той пуши примерно сме навън на двора, аз започвам да се чудя къкво да си правя ръцете, усещам се че ги стискм една в друга, щото искат да държат нещо, абе изобщо възвръщам си стари мераци, дето бях решила, че съм преодоляла отдавна. И моята воля изпитва по тоя начин, щото засега ми е гадна миризмата на цигари, но знам че ако изпуша една кутия и няма да ми пречи вече, а ще ми хареса 

У дома пуша само аз,,ММ е непушач.Пуша само на терасата,обмислям варианта за ел.цигара,защото идва зима,а не ми се виси на студа.
Успях да не пуша 3 месеца, с Табекс, но пак започнах.

От април месец не пуша. Спрях ги с Табекс. Припушва ми се често,но държа фронта още. Никога не съм пушила у дома си. Излизах на терасата и на -20 градуса. Мисля, че ще ги откажа завинаги... Не съм от хората,които се из...рат на метеното. Особено като зная колко трудно ми е било.

Не. 
За щастие, ги намалих доста. Сега една кутия ми стига за 5 дни.
Но си спомням, че когато запалих първата цигара след дългото въздържание, ми се стори че свърши прекалено бързо.  - толкова се бях затъжила. 

Ох, и ти ли, Бруте ..  
Мъжа ми и той така: Много ми е хубаво, чак ми се припушва още една цигара почти веднага  

Аз пък точно когато трябваше да ги спра, не можах - докато бях бременна, после заради кърменето. И чак сега не пуша, когато вече всъщност е най - невредящо за детето, направо баси овцата съм..

Точно 
Аз ей туй не разбирам, ще се мъча аз като грешен дявол, нали си спомнях как ми се щеше да вия срещу луната  А първия път събиране с приятели - пийване, хапване, а няма цигари, ау - мъка, и след тия мъки ще си е направо капитулация да пуша пак.
аз така го възприемам, но при мъжът ми явно не е така, а просто начин да си докаже, че може да ги спре и понеже го доказа, сега може пак да почне 
И е убеден, че не е за постоянно, само малко ще попуши и ще спре пак.
И твърдеше, че само по няколко цигари, но вече пуши по кутия.
А вчера съм му изпрала кутията с цигарите в пералнята, заедно с горнището на анцунга, като съм отвикнала да ровя за запалки и цигари по джобовете...
И цяла вечер видях позабравените признаци на пушач, дето му се пуши, пък няма цигари, нервен, сприхав, ровичка за някакви останали цигари, ама пък не се даде и да отиде до денонощния на цигари.
Яд ме е също, че е убеден, че може да се контролира, а е видна, че не може.
Познавам пушачи, които могат и с една цигара на ден, и не им е усилие да се сдържат. Имам приятелка, която ги е спряла преди да я познавам дори, но от дъжд на вятър си запалва от моите цигари, ей тъй за кеф и компания, но това е веднъж на седмица, ей това е контролирано пушене, за кеф. Той обаче си става истински страстан пушач, както беше преди, и ме е яд че нищо не мога да направя, освен да му тънтоня на главата, което знам колко е дразнещо и гадно 

Щом аз успях, ще успееш и ти.
Кураж! След време ще се убедиш колко е било лесно всъщност. 

rosy, логиката на мъжа ти не я разбирам...Да се подлагаш още веднъж на борба със зависимост защото веднъж вече си си доказал, че можеш.Това си е чист мазохизъм. На мен ми беше най-трудна борбата с навика, а не с никотиновия глад. А си бях сериозен пушач, направо наркомания, нищо че пушех най-леките цигарки. Табекса ми помогна определено много.

Ами аз доколкото схванах логиката му, той смята да попуши малко и като реши в един момент да ги спре, просто ще щракне с пръсти и ще ги е отказал, според него вече ще е лесно и щом веднъж е успял, вече ще му е супер лесно пак да спре. 
Аз пък съм на съвсем различен принцип, избявам цигарите, че и пушачите, изобщо изкушенията свързани с пушенето, точно щото не си вярвам дотолкова, че да съм сигурна, че никога няма да пропуша, затова и се налага малко контрол.
Беше ме страх изобщо да взема цигара в ръка първите няколко месеца, щото ще я запаля. Сега преди 2 седмици пуших 1 цигара - ами гадно ми беше, даже не я доизпуших и направо изпаднах във възторг, че ми е гадно, а не хубаво.
Но при него е някак различно явно 
пък по принцип аз бях по - страстната пушачка - кутия на ден и то силни цигари. Той малко по - скромно.

Не съм пушила единствено, докато бях бременна и кърмех. Най -странното е, че тогава всички пушачи ме дразнеха със своята нетолерантност
и ми миришеха неприятно, единственото изключение беше мъжът ми
У нас димим само на терасата и в градината.

Спрях цигарите преди 6 години, а мъжът ми - година преди мен. В периода, когато само аз пушех, го правех в кухнята и проветрявах постоянно или на терасата. Бях ги намалила до 3-4 цигари дневно, но все пак пушех. Май той мърмореше, но вече не помня. И то мърмореше не толкова заради миризмата, а заради здравето ми. Истината е, че сега не мога да си представя как в къщи е било задимено, миришело е на цигари и т.н. 

Явно не му е дошъл моментът на човека. Помоли го да не пуши пред теб.  За дъха - аз винаги имам в чантата бонбонки.
Спирала съм ги и не ми е пречело, че другите пушат.  Но после постепенно - по цигара, две и айде пак. Като в началото, за срам, точно така постъпвам - дай една цигара. 

Преди да спра цигарите окончателно на няколко пъти спирах за по 6-8-10 месеца. Мъжът ми никога не е пушел и честно от сегашна гледна точка направо се чудя как ме е търпял. Такава смрад, сега ми се повръща - съвсем буквално - от пушач.
А причината да пропушвам - я сесия, я защото се карахме (тогава още гаджета), я .... просто ей така - днес да дръпна, утре цигара ... подлъгваха ме 
Сега ако мъжът ми вземе да пропуши сигурно ще имаме голям проблем. На твое място бих поговорила откровено и може да се опита да спре отново - нали има разни никотинови лепенки, дъвки...
Сега дори като мина навън покрай пушач ми става неприятно, в заведение повече търпя... но пък после всичко с което съм била облечена го пращам директно в пералнята.

И аз така  Е чак да ми се повръща - не (не обичам бившите пушачи като почнат да се превземат колко им мирише, как им се гади, как се задушават), но определено се чудя как не ми е правил забележка толкова години, че смърдя на пепелник, хем той никога не е пушил. На мен като ми се върна обонянието, разбрах колко се омирисват дрехите. Преди не ми е правило впечатление.