Един въпрос към бивши пушачи или с половинка отказала цигарите

Хич не се превземам, наистина ми се догажда, особено от долнопробни цигари... А дъха как смърди на пушача не е истина просто...

Значи не съм само аз да се превземам от миризмата.
Не пуши покрай мен мъжът ми, даже не казва, че отива да пуши, да не ме изкушава. Много ми се радва, че не съм пропушила, казва че постъпвам правилно. Като му се допуши - излиза навън /ние сме в къща/ и си пуши.
Когато други пушачи пушат покрай мен, не ми пречи толкова, дори правя изключение и разрешавам вкъщи да се пуши в дневната, проветрявам повече и така.
Притеснява ме повече това, че се предаде така лесно, а пък така високопарно говореше как е признак на слаба воля да не отказваш цигарите. 
Абе с две думи разочарова ме, това ми тежи.

Някъде имаше статистика, че браковете на пушач с непушач се разпадат 2 пъти по-често от еднакво мислещите
Съчувствам ти, знам как смърди пушача на непушач, особено на отказалия се
Съвет не мога да ти дам. И двамата пушехме, но като се събрахме, аз забраних да се пуши вкъщи (в моята къща никога не се е пушело). Само на балкона и навън. После аз спрях като забременях, а мъжа ми един ден някъде в 3-я ми месец, когато му казах, че ми смърди Още не е пропушил отново, но си мисля, че ако се върнем към началното състояние, то ще трябва да пропушим заедно

Да, щеше да е поносимо ако бяхме пропушили заедно, но не искам да се предавам и аз, просто не съм такава, инат съм, упорита като магаре, толкова усилия да хвърля на вятъра...
Иначе ако изпуша 1 кутия и вероятно няма да ми е гадно, а ще почне да ми харесва.

Защо трябва да се предаваш? Защото мъжът ти е пропушил. В края на краищата, сте отделни същества, макар и половинки. Не мога да разбера защо отказалите се смятат, че целият свят трябва да спре да пуши. Аз отговарям за себе си. 

Защото неговото пушене ми пречи, дъхът му е лош и ме отвращава, дрехите му миришат на цигари и ми е неприятно, когато дойдат гости и ако се пуши вън - той излиза заедно с другите пушачи и като си вземат и чашите, и откарват почти цялата вечер вън, а аз заедно с останалите 1-2 броя непушачи си стоим вътре и се чувставме като изолирани някак от соновната част на компанията.
Затова и разреших пушенето вътре докато имаме гости.
Целият свят да прави каквото си иска, мен ме интересува ние двамата да сме на едно положение - пуша/ не пуша.

   И аз имам един въпрос към бившите пушачи. Защо ги дразни това, което и те са правили? Аз предполагам, че защото им се пуши и на тях, друга причина не виждам!Защото дори когато не пушех ,никога не са ми пречили цигарите и дима им! Защо с такова настървение се нахвърлят отказалите се  на пушачите?

Да, точно това е, предполагам де, една от причините, поне при мен  
А на мен ми е интересно - мъж пушач имала ли си докато не пушеше ? Щото и на мен не ми пречи, че повечето ми приятели пушат, пушат пред мен и не ме дразни, но с мъжа ми е друго.
Не е дима, а миризмата на пушач, което ме влудява в мъжа ми, комплексно е, хем ме дразни, хем ме изкушава тая миризма, но дъхът му не ми харесва, вкусът на целувките също. Не мога да го целуна вече, неприятно ми става, за жалост.
С останалите пушачи нямам никакъв проблем, пушат си покрай мен, ако много се задими - пускам аспиратора и толкоз.

    Като се оженихме, мъжът ми пушеше по две кутии цигари, аз не! Аз пропуших 10 години по-късно! После той ги отказа и стана кошмар, непрекъснато мърмори колко гадно било, да мирише на цигари! Но в същото време мрънка и за винаги отворените врати, балкони и прозорци!Няма угодия!

Боже, това при мен не би било възможно, ако не пушех, никога не бих си взела мъж пушач. Аз понеже пушах, избягвах целенасочено непушачите мъже, те и не се лепяха много де  , но всичките ми гаджета са били пушачи.

 Между другото доста хора около мен отказаха цигарите, други продължават да пушат, когато аз спрях цигарите всички около мен пушеха, полека лека се присъединиха и няколко приятели, и мъжът ми. Никога не съм мърморила срещу цигарите или да давам акъл, не само че не съм го казвала, не съм го и мислила. Аз на своя глава реших да ги спра, не съм насилвала мъжът ми, дори когато той реши да опита, го разубеждавах, че при него няма да стане, щото е доста непостоянен, само ще купи скъпа електронна цигара /щото моята е от 15 лв. и с нея спрях цигарите, мъжът ми реши, че не може с такава, иска една от 120 лв./ и ще я хвърли накрая, просто не смятах, че е за него тоя начин, изобщо не мислех че той ще спре цигарите, не го допусках като вариант.
Обаче той ме изненада, пък усещането е супер, да се случи нещо неочаквано хубаво.
И гадният номер е, че тъкмо се зарадвах, че и двамата не пушим, гордеех се и с мен и с него, и хоп, той се "наигра" на непушач и си се върна към стария навик, дори не опита да се ограничи, дори не опита..
Все едно да реша да правя диета - първо аз сама, той солидарен решава също да се включи, аз щастлива че споделя вижданията ми, и така няколко месеца, обаче на него му омръзва и казва: "Еми браво, продължавай в същия дух, ама аз съм дотук".
Ако не беше ги спирал, нямаше да има проблем. Аз в продължение на 2 месеца не пушех, а той продължаваше да си пуши и изобщо не ми пречеше.
Тук нещата са до някакво усещане от моя страна като за прецакване, че и донякъде като предателство го приемам, абе не са добре нещата, оттам и нежеланието ми да се примиря с положението и естествено ме дразни миризмата на цигари само от него, щото като я подуша и всичко дет го изписах в предишните 2-3 изречения ми се превърта в главата и ми излиза пушек от ушите.
Колкото и да си кривя душата ми е криво, яд ме е на него, и се преплитат и много други неща, които също куцат и ми иде да го цапна с нещо - тиган например.

А бе, трябва всички да откажат цигарите.

Тц, не, трябва да си държат на думата  и не всички, мъж ми.

Дразни ме защото е малоумен и смърдящ навик, а за това че съм го правила - от сегашна гледна точка съм била глупачка. Дори когато пушех, пак ме дразнеше дима от чуждите цигари. Изобщо не ми се е допушвало откакто реших да спра, нито за миг, спрях да пуша удивително лесно, въпреки че пушех 10години преди това и то по много. Чудя се как да убедя един ден децата си, че цигарите са най-излишното нещо на света, нищо добро няма в тях; дори в алкохола виждам повече позитиви...

Мен ме дразни изключително много, когато наоколо има деца. За щастие, малцина от приятелите ни останаха пушачи и те винаги се съобразяват и не пушат в стаите или колите, когато се събираме с децата. Иначе ходя по заведения, в които се пуши и не правя забележки на никого. 

Слава Богу, не успях да се пристрастя до степен, в която да имам нужда постоянно да паля или рано сутрин първо да паля цигара.  От една година ми стои кутия цигари в старото скривалище в шкафа и нито веднъж не почувствах нужда да посегна. Просто ги преодолях.

И аз съм от тези,които пушат,а мразят да им мирише на цигари Мойто пушене въобще не го броя за такова,защото пуша само когато съм в компания,на кафенце,ако пия алкохол(това се случва веднъж годишно),просто пуша за кеф и удоволствие и няма да пукна ако обстоятелствата не ми позволяват да пуша определено време.Това за мен.Мъжът ми обаче си пуши кутийка на ден,та напълно разбирам Роси Боси какво я дразни.Всичко по него смърди на цигари,дори долната тениска.Купува някакви евтини боклуци от по 3лв.,които миришат гадно.Дъхът му също мирише на цигари.Гадно е,потресно е на моменти.Да го променям-тц,не става,пробвал е няколко пъти да ги откаже,но не му се получава.Или му е слаб ангелът,или не е достатъчно мотивиран,но досега не е имал траен успех.Наистина е малоумен и смърдящ навик,на всичкото отгоре цигарите станаха доста скъпи,та си е направо лукс да робуваш на този зависимост.