Отиваме си в България 2- реалности ....

  • 69 544
  • 1 441
  •   1
Отговори
# 855
  • Мнения: 407
Ами някои хора не се сприятеляват лесно. Аз като се замисля нямам приятели в България. С малкото които имах отпреди почти загубихме контакт. Ако се върна някой ден ще трябва да се сприятелявам наново. То май и като се замисля повечето хора с които се виждам в България като се върнем ги познавам оттук. А и не ми се вярва някой да се върне в България заради старите приятели или да чака на тях да му направят живота щастлив.

# 856
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 204
Ами не бих казала, че който и да е, би бил способен да направи нечий живот щастлив. Но аз пък съм късметлийка да имам такива приятели в България, където никъде по света тепърва няма да имам. Знам, че там има няколко души, на които мога да разчитам на 100 % по всяко време и във всякаква ситуация. На роднини - не, но приятелите ми са безценни, да са живи и здрави. Те са моето семейство, което винаги ме посреща с радост и при което се връщам с огромно желание всеки път.

# 857
  • Мнения: 940
'Кафе с мед', много точно си го казала Peace И аз имам такива приятели в България - като семейство са ми. Тук никога няма намеря такива, но сякаш и не търся чак толкова близки контакти.
geripetrowa , успех с адаптацията Hug

# 858
  • Мнения: 3 367
изцяло се чувствам в Бг като кафе с мед, като мисля обаче, че един човек съвсем спокойно може да направи щастлив друг, но това е тема на друга ода.
в холандия перманентното ми чувство беше на живееща сред постоянно депресирани хора. направо ми действаше заразно. никога не съм виждала на куп толкова много тъжни, унили, строги хора. и времето им е такова. брррр  Sick. това са си лични усещания, разбира се и не е никаква статистика.

пс. днес прекарах един прекрасен следобед със съфорумка, която за тази седмица ще ме дундурка, и се чувствах много щастлива. тук дори и времето да се развали пак не ми е гадно. не мога да си го обясня, наистина. и в Бг времето направо лети, докато се обърна и минаха 4 месеца откакто съм тук Shocked. в холандия това време щеше да ми се струва, че е било мъчително и кошмарно бавно, протяжно, сиво, мъртво и адско.

# 859
  • Мнения: 703
Ами не бих казала, че който и да е, би бил способен да направи нечий живот щастлив. Но аз пък съм късметлийка да имам такива приятели в България, където никъде по света тепърва няма да имам. Знам, че там има няколко души, на които мога да разчитам на 100 % по всяко време и във всякаква ситуация. На роднини - не, но приятелите ми са безценни, да са живи и здрави. Те са моето семейство, което винаги ме посреща с радост и при което се връщам с огромно желание всеки път.
Радвам се,че има и други като мене,и моите приятели в БГ са незаменими.. Peace

# 860
  • Мнения: 7 605
Палмира, радвам се че се чувстваш добре! Синът ти как се чувства, ти нали се притесняваше как ще се адаптира?

# 861
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
хей, палмира! ама ти още ли си там? Laughing Laughing Laughing  bouquet

# 862
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 204
И моите проятели в България са незаменими, тук ги няма никакви.

# 863
  • Мнения: 289
приятелите са незаменими в  БГ, защото са от детството, училище, студентството ,  тук няма как такива приятели да намерим вече, дърти магарици сме, всеки с деца -няма време

# 864
  • Мнения: 1 472
Приятелството се храни със спомени.
На новите познанства им трябва време да съпреживеят и пострадат, да се порадват и да помечтаят заедно. Който иска да има приятели, трябва да има търпение и да допусне нещата да се случат.


# 865
  • Мнения: 703
приятелите са незаменими в  БГ, защото са от детството, училище, студентството ,  тук няма как такива приятели да намерим вече, дърти магарици сме, всеки с деца -няма време
Joy NaughtyКой е дърт бе?Дърти сме били...40 и нагоре е супер възраст... Laughing

# 866
  • Мнения: 3 462
Joy NaughtyКой е дърт бе?Дърти сме били...40 и нагоре е супер възраст... Laughing
  bouquet
Познавам моята приятелка от 4 години. Започна работа при нас. Приятели можеш да намериш винаги. Стига да случиш на човек.

# 867
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 204

Приятели можеш да намериш винаги. Стига да случиш на човек.
Да, разбира се. Но проверените не ги срещаш под път и над път. А и се "проверяват" с години. Общи преживявания, спомени, хубави и лоши моменти. Но най- вече човек трябва да е "способен" да съхрани едно приятелство и да създаде условия за стабилността му. Ако ти не си в състояние да отговориш с всеотдайност, не очаквай да го имаш. Ще имаш само познати за лаф. Да, такива винаги има.
Аз намирам, че хората в България са често груби и първични като поведение. Но пък ако докоснеш някого истински отвътре, способен е да ти отговори с искреност и всеотдайност. Няма подправени любезности и лицемерни усмивки, по-истински са ми хората. Знаеш от кого какво да очакваш.

# 868
  • Мнения: 407
Аз специално предпочитам неангажиращи приятелства или по скоро познанства, без някакви големи очаквания. Аз специално винаги съм се разочаровала от така наречените близки приятели, които допускаш до себе си и на които си разкрил душата си. С най близките ми приятели вече не си говорим. А и друго което съм забелязала е че хората са толкова заети и като че ли си търсят приятели от които може да имат някаква полза. Никой не си губи времето с празни приказки. Ако нямат полза нямат и време да се виждат с теб.

# 869
  • Мнения: 166
venus не така песимистично. ПО принцип ако един приятел ти е истински не е нужно да му сеотчиташ всеки ден и да му разказваш, какво що е станало. С него дори и след години да се видите ще се чуства човек така, сякаш вчера за последно са били заедно.
Аз имам случай с моя приятелка  от първи клас, която се премести след 2 години в друг град, поддържали сме връзки с писма и сме се виждали лятото като е при баба си, но после след като дойдох в чужбина бяхме изгубили контакт и преди 2 години успяхме да си възстановим връзката и с нея така си се чуствам сякаш никога не сме се делили. МОга да си говоря за всичко, да си обсъждам всичко.
И аз съм на мнение, че в чужбина дост по-трудно се създават приятелства, а и наистина възрастта има значение. Не е съшото да се запознаеш с някой във училище или университета и да се опитваш да завъзржеш контакт с някой във фитнеса.
А и много зависи от манталитета на хората в страната където си. С чужденците доста по-лесно се завързва връзка, от колкото с местните, защото просто има човек повече общи проблеми. Тук примерно са достта затворени хората и трудно допускат някой до себе си, но ако имат някакъв интерес биха го направили  Confused

Общи условия

Активация на акаунт