КИНО клуб 2

Нали, Соня? Като решил да подражава, та се отплеснал съвсем. За мен този филм беше без абсолютно никакво послание. Не ми каза нищо. Дас вайсе банд, за мен ще си остане Дас грьосе шайзе. Пардън май френч.     
 Съгласна съм за кинематография. Перфектна визия, инак. Не лош кастинг. Много ми хареса образа на младото момиче. Не помня името ѝ, дето с даскалчето там.
 Ще рефрешвам темата, чакам някой, който е харесал филма. Искам да видя и друго мнение.
Може, пък, аз да съм сляпа за този шедьовър.
  Поредният Оскар на вятъра. Сефте(иронично).
 

  Ако и другите му филми са от този род, само да взимат, а нищо да не дават на душата, /простете за тривиалния израз/, то да не си хабя емоциите с него...

Бях си написала мнението за филма предния път като щяхме да го обсъждаме и сега не мога да си открия файла

Откакто го гледах  си мисля от време на време за него и не мога да открия посланието. Много въпроси и нито един отговор. Знам, че е сниман първо цветно и след това е направен черно - бял, за да доближи зрителя максимално до тогавашната действителност. Някои от кадрите са невероятни иска ти се филма да спре и да гледаш кадъра колкото се може по дълго. Доколкото знам оператора е изучавал, работата на един от операторите на Бергмановите филми (Sven Nykvist).

И все пак най - лесното обяснение, което намерих за филма е как Ханеке е искал да ни покаже какво се е случвало в Германия в навечерието на Първата Световна Война и евентуално, на какво са били подложени децата , които после порастват и стават граждани на Хитлерова Германия.След последната сцена на филма, крайните надписи преминават без нито един звук. Един вид безмълвни сме за това, което следва. Не съм съгласна с това. Струва ми се прекалено лесно и елементарно обяснение за Хитлерова Германия и за възникването на фашизма и неговите последователи като цяло.

 Другото ми обяснение е, че филмът показва нагледно  как насилието ражда насилие. Децата са подложени на тормоз от възрастните и те отвръщат обратно и нещата излизат извън контрол. Но прекалено много символизъм и претрупан и труден начин за показване на нещо сравнително лесно.

Незнам дали забелязахте, че само децата във филма имат имена. Останалите са Баронът, Докторът, Пасторът, Учителят. Пак скрито полание на Ханеке, което ми е трудно да разбера?

Намерих си бележките та да добавя някои неща:
Има ли връзка между отношението на децата към бавно развиващото се дете с идеята на Хитлер за чиста раса. Знаем, че по късно тези деца и хора са преследвани и убивани в Германия

Въпреки, че не беше изрично казано, кой е виновен за тези инциденти, смятам че децата правиха тези неща, но заради възпитанието и примерите, които им даваха родителите им. Т.ест възрастните носят отговорност за това, което се случва с децата, за примерите които им дават и начина, по който ги възпитават.
Но да се прокарва макар и бегло идеята ,че така се загубва невиността (бялата панделка) и се появява фашизма, това ми е прекалено просто обяснение  за събитията след  1913-1914.
Мнението, че  фашизмът e резултат от лошо отношение на родителите към децата е неприемлива за мен и не мога да появрвам, че това е искал да покаже Ханеке..
Прекалено много актуални и днес въпроси за ролята на църквата, училището, родителите и нито един категоричен отговор.

Стана малко объркано, извинявам се което

Докато гледах този филм, през цялото време си мислех точно за такива дълбоки послания, като от поста на Alica. Но защо всичко остава някак изгубено и недоразвито? На мен това ми беше проблема. Твърде завоалирано. 

ТинаХрис, както някой каза по нагоре оставя те да си намериш своята истина. Маркира различни неща , според мен твърде много неща и филма заприличва на лабиринт, от който аз не можах да намеря изход  

Доколкото знам Ханеке обяснил, че филмът не е само за Германия, но филм за всяко място и не е само за фашизма, но  за тероризма и фанатизма навсякъде.
Малкото градче е място, където справеливостта не е възможна. Място, където Религията не е състрадателна (Пасторът),  Науката няма морал (Докторът) и Богатите(Баронът)  мислят само за пари. Децата няма как да протестират и отвърнат по друг начин освен с насилие ; с изключение на Доктора, те терозират невинни или тези, които са по - слаби. Проблемът е липсата на справедливост и невъзможността правдата да възтържествува.
Няма кой да накаже Доктора заради дъщеря му, Барона заради смъртта на работника ( пострадва сина му), Сестрата, която се прави, че не забелязва какво прави Доктора ( пострадва бавно развиващото и дете). Най - лошото е, че истината няма значение. Паторът знае какво правят децата му, но си затваря очите ...

аз не мисля, че киното трябва да дава точни отговори на въпросите, както и живота не ги дава. Затова харесвам и Ханеке и този филм също
Ханеке има много интервюта, гледайте ако можете, говори много увлекателно и обяснява всичко за филмите си

http://www.youtube.com/watch?v=I_ugQDUoz7M - тук говори за панделката

аз като гледах филма беше късно през нощта и леко ми дотегна, защото беше адски дълъг, а и си беше мрачен. но преживяването си струваше все пак

П.С. Целият филм е проектиран така, че да няма отговор. Самият Ханеке според мен също не знае сам за себе си, той е писал сценария все пак

  Алиса, хареса ми коментара ти. Засегнала си всички аспекти.
  За отношението на децата към болното дете- не съм сигурна, може би.

   За "корените на фашизма" и аз не съм съгласна. Не може щом стане въпрос за  насилие в Германия, веднага да се търси връзка с фашизма. Фашизъм е имало и в други държави. Както казва Пазолини в един свой филм : "... фашизмът, фашисткият режим, не е нищо друго, освен група престъпници с власт." Корените му могат да се търсят не толкова сред по-ниските слоеве на обществото, а във властта, в богатите и владеещите икономическата ситуация кръгове. Не знам защо критиците когато стане дума за немска действителност все търсят корени на нацизма...В Италия да не би да е било различно ? Или в Австрия ? Дори и в България.
    Фашизмът има своите икономически предпоставки най-вече- обеднялото население след войните, политическите боричкания и жаждата за власт и територии. Не съм съгласна, че един пастор, дето налага момченцето си с пръчки, прави от него бъдещ фашист. Предпоставки за бъдещо насилие- да, но другото ми се вижда твърде абстрактно.
   Иначе едни прости въпроси, на които не можах да си отговоря- какво стана в крайна сметка с доктора, децата му, със сестрата и болното и дете ?

 
 
  

Да, да, разбира се, че всеки трябва сам да намери отговора и т.н.
  Този и Забриски са филмите, които съм гледала напоследък, и за които само помня, че са  ме оставили куха, докато ги гледам.
 Както писах вече, уж имаме налице всички съставки, и драма, и страдания, и дълбоки отношени, и стоги родители, и наказани деца, и кофти подход към деца, етц., но не е забъркана добре супата. Това е.
 

Моя проблем с "Бялата панделка" е, че не мога да намеря отговора. А не мога да намеря отговора, защото не мога да избистря въпроса Прекалено много въпроси ме лутат в различни посоки и ми действа объркващо.

  Също толкова изгубена бях и аз.
 Хайде, няма ли някой, който да е харесал, харесал филма? 

аз ви чета с интерес, още не съм го гледала.  помня, че Biz го хвалеше много и затова предполагам, че тя ще даде положително мнение. аз вероятно ще се включа по-късно, когато намеря време да го изгледам.

   От друга страна пък- не винаги има отговор на всички въпроси, така е. И в живота е така, някои неща си остават нелогични, необясними, странни....Още повече, че този филм е разказ за отдавна отминали събития, за които се говори от уста на уста, нищо не е съвсем категорично, нищо не е документирано  максимално точно...

   Баронът, Докторът и Пасторът могат ли да се приемат като събирателни образи на цели съсловия, да кажем ? Може би затова са без други имена...олицетворение на повсеместния упадък на нравите в едно болно общество.

Не съм го гледала още, но четох много за него и ми е в дългия списък. Много хубави коментари от всички, довечера ще го гледам на Нетфликс.

Ханеке е ужасник с темите си, но как ги прави тези филми само... майстор е. Това, което успява да накара актьорите си да изиграят е впечатляващо.

Аз пак тук,да не ви изпускам от поглед.
В моя списък,следващия филм е "Funny Games".
Вчера гледах "Антихрист" и установих,че съм оперирана от всякакви емоции.
Нищо не ми донесе този филм,нито въпроси,нито отговори,нищо-освен красотата на пролога.
Както казах и на Джуди вчера,очевидно изобщо не разбирам от кино!
Да се брои за запис. 

Така е, но и сам той твърди: „Опитвам се да покажа насилието чрез това, което всъщност носи – болка и оскърбление на човешките същества” .
Направих си труда да прегледам някои негови интервюта и наистина обяснява всичко, както по-горе е отбелязала и zico2 . Забелязах също, че е следвал философия и психология   и отново сам признава, че като показва някакви ужасии, всъщност цели да провокира съпротивителните сили на зрителите, да зададе въпроси без отговор, провокиращи диалог...
На мен филмът ми хареса, макар че по-точно е да кажа "ме изплаши", защото в него под маската на миналото, всъщност сякаш виждам анализ на днешното общество, на възпитанието на младите и т.н... Ще кажете, че съм супер черногледа, но за съжаление имам някои наблюдения, които смея да твърдя, че превръщат филма на Ханеке в доста актуален   В тази връзка попаднах и на сравнение с "Догвил" на Ларс фон Триер...
На въпроса, защо филмите му са винаги изпълнени с тревога и подтиснатост, Ханеке отговаря:
"Публиката е привикнала само да се докосва до повърхността на нещата, това й поднасят телевизията и киното, предназначено за масите. Зрителите се дразнят, когато са изправени пред по-взискателен поглед към дълбините на нашето съществуване. Но тъй като можем да открием подобна взаимозависимост и в древногръцките трагедии, не е ли именно драмата призвана да изследва тайните на човешкото съществуване?!"  - този му възглед ясно прозира във всичките му филми, както и по-горе пишете и макар и да е тежко, не ни ли е все пак донякъде полезно?...
Кинематографията е нямам думи   , Свен Нюквист е намерил последователи  
И сега да се възползвам да си кажа, че неговото филмиране на романа на Йелфриде Йелинек "Пианистката" е рядък пример за великолепно пресъздаване на уникален роман на кино-лента