КИНО клуб 2

Еее, нека си остане North by Northwest, моля ))

Съгласна съм да добавим и Марни. Ако искате може да ги разредим... два филма, Алфред, два филма, Хичкок....
 роднина, милиционер, роднина, милиционер...    

   Добре, Седларов, добре.  

 Продължаваме си значи с Хичкок. "Марни" ще го включа след Anatomy of a Murder (1959).

  Подредих ги- куче-касичка, къща-касичка...:

   Hors-la-loi (2010)/ Извън закона

  The Maltese Falcon (1941)/ Малтийският сокол  

  Notorious (1946)/ Небезизвестните

   Se7en (1995)/ Седем

Anatomy of a Murder (1959)/ Анатомия на убийство

 Marnie (1964)/ Марни

 Biutiful (2010)
  
  The Hustler (1961)/ Играчът на билярд

  North by Northwest (1959)/ Север-северозапад

  Stand by Me (1986)/Бъди до мен

  Dog Day Afternoon (1975)/ Кучешки следобед

 The Conversation (1974)/Разговорът

Чудничко...

Hors-la-loi (2010)/ Извън закона

   Това е вторият филм от замислената трилогия, в която режисьорът Рашид Бушареб разказва за съдбата на африканските народи от бившите френски колонии.
  От двата заснети филма, аз харесах повече първия-  Indigènes (2006)/ Дни на слава. Или "Туземци", както е френското заглавие. "Дни на слава" е горчиво-иронично, защото тук славата за едни, е позор за други. Има връзка между двата филма. Същите тези "туземци"- алжирци, тунизийци и мароканци, както и мъже от Чад, Заир и Сомалия, които са  основния  състав на Първа Френска армия и са се сражавали срещу Германия, след края на Втората световна са масово преследвани и избивани, заради борбата им за независим Алжир.
  Вторият филм започва там, където завършва първата лента - 8 май, 1945 година. Светът празнува победата над нацизма, а по улиците на Сетиф се извършва едно от най-жестоките престъпления срещу човечеството- френската жандармерия смазва  мирна демонстрация на хиляди алжирци, излезли да скандират : "Свобода! Достойнство! Независимост !". Французите потъпкват думите върху собственото си знаме- "Свобода, равенство, братство! ", удавяйки в кръв многохилядната тълпа. Стрелят на месо, влизат в домовете, избиват наред....За една седмица жертвите са десетки хиляди...Цивилизована Франция никога не би могла да измие това кърваво петно от лицето си.
  Сценариите и на двата филма са на базата на множество интервюта, които Рашид Бушареб прави с  очевидци и участници в тези събития. Може да се смята, че лентите са исторически достоверни. Въпреки че и в двата филма персонажите са донякъде героизирани, историческите факти са показани точно, макар и пристрастно. Все пак режисьорът е алжирец.



  Първият филм е по-добър. С него е открит фестивала в Кан през 2006 година, предизвикал е бурни овации, и петимата актьори имат колективна награда за най-добра мъжка роля.
  Под френски флаг загиват хиляди африкански мъже, които и в армията са били смятани за второ качество хора. За тях не е имало повишение във военен чин, независимо от проявения героизъм, преглеждали са пощата им, дори войнишкият им порцион е бил различен. Унизени, изпращани винаги на най-рискованите операции, пушечно месо. Филмът завършва с тези кадри :


 "През 1959 година във Франция беше прокаран закон, който замрази пенсиите на ветераните от бившите френски колонии, тъй като им бе дадена независимост. През 2002 година, след безкрайни изслушвания  и натиск от цяла Европа, правителството реши да изплати пълните пенсии. Но следващите правителства отказаха да ги плащат."
 
  В тази статия прочетох, че президентът Жак Ширак гледал на закрита прожекция филма и няколко месеца след това била приета поправка в закона за  пенсиите за ветераните от войната. Ветераните от бившите френски колонии се изравнявали по права и пенсии с французите. Но дали се спазва тази поправка, не се знае.

  Хареса ми началото на филма, документалните кадри.  

 

      8 май, 1945 година, Париж.  

 

      
      
      Същият ден, Сетиф.

  

  

  

   Оригинална е идеята на режисьора и в двата филма  да  снима едни и същи актьори, героите са с еднакви имена - Саид, Абделкадер, Месауд, Ясир. Както той самият казва по този повод  : "Исторически погледнато, това са една и съща група хора. Една част от тях загиват по време на войната, други оцеляват и след това се борят за независимостта на Алжир. Със същите тези ветерани от войната , сражавали се под френски флаг, Франция след това  жестоко се разправя като със свои врагове.."  
  Това, което не ми хареса във втората лента, е някак прекалената филмираност на героите и събитията. На места дори като екшън. Така е замислено, явно, но ми се струва, че повече документалност в произведения от този род е за предпочитане. Този филм за съжаление отстъпва във всяко отношение на безспорния шедьовър на Джило Понтекорво  Битката за Алжир (1966) / La battaglia di Algeri . Филмът на италианския режисьор е изумителен, великолепен. Той е от онези редки произведния, които вдигат толкова високо летвата, че трудно могат да бъдат надскочени.
  Въпреки това обаче, и лентата на Бушареб е ценна. Тя е актуална, казва нещата директно, човърка гузни съвести и разказва за събития, които не трябва да се забравят.

  

  

  
    
    Във война се потъпкват най-важните закони - хуманността, справедливостта, закрилата на живота. И дейците на Фронта за национално освобождение, и френските военни, проявяват еднаква бруталност. Всички военни закони и международни конвенции за правата на човека са нарушени, всичко е удавено в жестокост и кръв. На филма на Бушареб обаче му липсват онези точни и безмилостни диалози,  които в легендарната лента на Понтекорво ми направиха много силно впечатление.

  Може би първият филм за  Алжирската война е този -    Le petit soldat (1963)/ Малкият войник . Доста ми хареса, гледах го преди време. Заснет е само една година след провъзгласяването на независимостта на Алжир. Бил е забранен за излъчаване във Франция, каквато съдба е имал и италианският "Битката за Алжир". Въздействащ, с ясна позиция, има много силни сцени. А също и интересни диалози.  И актьори, разбира се.

   Струва ми се, че режисьорът на  Hors-la-loi (2010)/ Извън закона  в желанието си да направи филма достъпен за по-широката аудитория, е допуснал някои компромиси, от които творбата му е загубила. Уж научаваме всичко за живота на тримата братя, но образите им са някак незавършени, едностранчиви. Поне аз така ги видях. Абеделкадер е до такава степен отдаден на борбата, че е зачеркнал напълно личния си живот. Образът му е близък до този на най-големите фанатици, които в един момент загубват мярката. Саид е негова противоположност- личното му благополучие е решаващо. Месауд е между двамата- отдаден на идеята за освобождение, но и обичащ семейството си, разкъсва се между дълга към детето и жена си и този към Родината. Всичко това е добре, но във всеки един момент си личи, че е на кино. Последните сцени,  екшъна между полицията и бунтовниците, или тези преди боксовия мач, ми напомняха  холивудски филм.  

Аз имам проблеми с този тип филми... не мога да му се наканя да го гледам. Споменала си че първия е по-добър и освен това са свързани. Да те попитам направо: Струва ли си да гледаш този, без предходния?

    Вторият филм може да се гледа самостоятелно, без първия. Формално това са различни герои, нищо че са с едни и същи имена. Но иначе на мен първият ми хареса повече.
    Ако все пак ти се гледа филм за тези събития, "Битката за Алжир" от 1966 е най-доброто, което съм гледала. Но аз имам слабост към филмите на неореализма, това е любимото ми кино напоследък.

   
   

На мен филма ми хареса, заинтригува ме. Нищичко не знам всъщност за Алжир и битието му като Френски - протекторат ли, колония ли. Потърсих малко повече инфо след като го гледах, ще се опитам да гледам и другите, още повече, че Соня ги сочи като по-добри.
Спомням си, че и в "чакалът" - книгата, не филма - имаше някакъв герой, ненавиждащ Де Гол заради Алжир. Ще трябва да си позапълня белите дупки в познанията по история.

Интересен ми беше Абделкадер като персонаж - от тези, за които целта оправдава средствата.
Някак си такива хора скапват и най-светлите каузи, защото осъзнаваш как започват да губят представа за границите.
От такива отдадени на каузата жертвоготовни патриоти накрая се раждат безмилостни диктатори. Ако надживеят революцията де.
Братчето-мафиотче, като че ли ми беше най-симпатичен. Но леко комичните образи, които играе във филмите на Люк Бесон малко ми пречат да го приема сериозно

  И на мен той ми беше най-симпатичен. На останалите образи нещо им липсваше сякаш. Той беше най-истински. А актьорът е чудесен, много му пасваше ролята.  

   Ако гледаш някой друг филм на същата тема, сподели впечатления. Този изглежда интригуващ, не съм го гледала - L'ennemi intime (2007)/ Лични врагове .
  

Отново със закъснение да се включа за миналоседмичния филм, Rope. Много интересно направен - анти криминале, започва с убийството и от самото начало знаеш кой е убиеца и въпреки всичко е пълен с напрежение. Без да искаме, сме въвлечени в симпатия за убийците, иска ни се да не ги хванат, макар да знаем, че цялото представление е за личното им (му) удоволствие. Всяко изречение има значение, почти всяка дума даже. Всичките препратки към Фройд бяха много забавни, черния хумор, за който споменахте беше на всяка крачка. И доколкото четох, и технически филмът е бил доста иновативен, включително и променящата се панорама на НЙ през прозореца като заден план. Да не говорим за гей елемента, направо невероятно за годините, в които е сниман. А кадърът, когато виждаме Брандън да слага въжето в кухненското чекмедже през отварящата се и затваряща врата?... Чуден!

Краят на филма беше определено двузначен - Рупърт седеше до сандъка с пистолета и въжето в ръце и без съмнение може да бъде уличен в убийството също, защото макар и да не беше участвал физически, беше го подтикнал морално.

Пак да кажа - всички от Хичкок май продължават да се учат. Голям майстор, как не съм го оценила по-рано не знам.

   Да, Рупърт навярно чувства вина. Морална, нали той им е бил учител, той е разговарял с тях на тези теми- за супергероя, който е над нещата. И колко беше прозорлив, веднага се досети, че те са стигнали твърде далеч.
   Много интересни въпроси поставя филма. Как понякога идеите, книгите, философските разсъждения, могат да се окажат зле разбрани, дори опасни.  
    
   А Хичкок е великолепен. Нямам търпение да стигнем до "Марни", ще го гледам пак. Този филм ме остави без думи от възторг, не знам и аз защо така ми подейства. Невероятен !

    Днес  Педро Алмодовар има рожден ден. Да е жив и здрав и още дълго да ни радва с филмите си ! Поздрав !  

Аз съм го гледала. Гледам филми на военна тематика, но този ме остави дълго време замислена. Общо взето французите са си защитавали Алжир и са си се борили за него като собствена педя земя. Мен лично филма ме потресе изключително много. Чела съм, слушала съм, но не съм виждала тяхната гледна точка. Не знаех, че е имало такава борба да се задържи тази територия. А сега жънат плодовете от тези борби - имат прекалено много емигранти от там...
Беноа прави невероятна роля, на военен, който отива с големи амбиции и в един момента загубва себе си в жестокостите на войната...
П.С. Трябва да си намеря поста от Гледах, харесва ми... за да видя какви са били първоначалните ми впечатления

Докато гледах Hors-la-loi се чудех как да го определя - като послание и история е много важен и трябва да му се даде добра оценка, но като филм в сравнение с това, което гледах в последно време не може да се каже, че е нещо особено. То май че така е при повечето исторически драми, които се опитват да пресъздадат реалността без украса. Аз сякаш имам повече предпочитание към киното, като изкуство и опит да погледне в човешката душа в ежедневна ситуация, отколкото като като журнализъм, за която цел естествено си има документалното кино. И затова някак си не съм привличана от автобиографии, освен ако не ми е интересно да науча повече за главния герой. Като например Delovely, филм, който изненадващо много ми хареса, но подозирам, че е било заради музиката и музикантите. Естествено Hors-la-loi е с много по-сериозна тема и това го прави по-важен сякаш. Но въпреки това не мога да кажа, че съм във възторг от този тип филми. Като че ли и затова и не гледах Хотел Руанда, не че не искам, ама има други които са ми приоритет. От друга страна гледах The Last King of Scotland и ми хареса, но ако не беше случайно, нямаше да е номер 1 в списъка ми.

Нищо не казах за филма май, а повече за собствените си вкусове ...

   Понеже още сме на алжирска тематика, гледах   L'ennemi intime (2007)/ Лични врагове.

  Много тежък филм, трябва да се знае истината, но тук е представена жестоко. Има ужасяващи сцени.
  Един човек в коментара си за филма е казал, че това е френският "Апокалипсис сега". Напълно съм съгласна, филмът напомня донякъде лентата на Копола. Не е толкова добра обаче, няма ги Марлон Брандо и  Денис Хопър.  
  Още началните сцени шокират, на моменти бях готова да спра филма, защото ми се струваше  като  пропаганда в защита на френската позиция.  Алжирските партизани избиват жителите на едно планинско село. Но след това нещата взимат доста рязък обрат. Френските военни варварски  избиват деца, жени, мъже, изтезават ги по най-мъчителен начин....Ако трябва да сравня двата филма- Hors-la-loi и  L'ennemi intime (2007), смятам, че въпреки бруталните сцени, вторият е по-добър. Като начин да покаже какъв ад е била тази война, каква огромна трагедия. И всичко това с благословията на целия цивилизован свят, който си мълчи и не се намесва. Осем години се е водила една от най-грозните войни, а официалната позиция на Франция е била, че те просто "въдворяват ред и спокойствие" в Алжир, заради благоденствието на трудещите се алжирци.
   "Французите не се интересуват от чернокожите, за разлика от англичаните, които помагат на местното население да разрешат някои от проблемите си. Френския колониален модел се отличавал с по-оголено преследване на печалбата и незачитане на интересите на населението."
    
   Гея, и на мен ми хареса Беноа  тук. Но и другите актьори бяха на ниво, особено този, дето играеше сержанта. Филмът е заснет много майсторски, постоянен  фон са скалистите планини на Алжир. Смятам, че и в това отношение е доста по-добър от Hors-la-loi.
  
 Ето малко снимки : 1 , 2 ,  3 , 4 , 5, 6

  
   Аз харесвам съчетание от двете- исторически точни факти, пречупени през авторския поглед. Като да кажем "На Западния фронт нищо ново"(1930). Или "Пътеки на славата", "Железен кръст". Или един по-нов френски- "Весела Коледа". Разказват за реални събития и герои, но се опитват и да ги тълкуват, изказват лична позиция.

Здравейте, мили приятели на киното,

Предварително се извинявам за безсрамната само-реклама. Надявам се да не приемете включването ми за спам, а ако решите, че е неуместно, можете да го изтриете.

Тъй като видях, че обсъждате доста стари филми, към които и аз имам слабост, реших да ви насоча към онлайн кино-магазин кинеон (http://kineon.wordpress.com/): едно начинание, което започнах преди време, фокусирано изцяло върху кино литература и класически филми, подбрани по теми, режисьори и т.н. Каталогът е доста оскъден засега, отчасти поради ограниченото последователно издаване на стари филми в България (ще се учудите колко е трудно да се изнамерят и подберат всички налични филми на един режисьор, например), отчасти поради собствения ми резерв от време и енергия. Но крачка по крачка, надявам се, кинеон ще продължава да се обогатява (с нови заглавия, както и някои, които все още не съм намерила времето да кача - два филма на Хичкок, един на Кубрик, един на Хауърд Хоукс, няколко български...)

Скоро ще започна и публикуването на отделни есета за някои от филмите с идеята след време да има достатъчно контекст за всички заглавия. Ще се радвам на всякакви критики и идеи за подобрения, доколкото ми позволяват наличните ресурси.

Благодаря ви и съжалявам още веднъж за само-рекламата. Темата е страхотна и ще отнеме известно време, докато я прочета цялата.

Поздрави,

Марина

(използвам случая да благодаря и за убийствените рецепти в кулинарния форум, от които честичко си "открадвам" по някоя )

Соня, аз доста дълго докато гледах филма се чудих защо са го кръстили "Интимен враг". Общо взето края му беше много показателен - изясни ми заглавието, както и позицията на част от французите. Не мисля, че обикновените военни са искали да водят тая война и са искали така да протича. Просто са изпълнявали заповеди. Общо взето лентата те кара да погледнешш по-внимателно на проблема... Аз лично не бих повторила такъв филм...