КИНО клуб 2

    Гея, като каза за заглавието, "Интимен враг" е по-точно, да. Интимният враг е собствената им съвест, едва ли ще успеят да го победят.

  Иначе и в този филм данните за жертвите ми се струват неточни, меко казано. Много хора твърдят, че жертвите от алжирска страна са над милион, милион и половина, за периода от 54- 62 година. А загиналите френски войници, голяма част от тях младежи, доброволци, са над двеста хиляди. Твърди се също, че заплатите на тези френски доброволци са били много високи за онова време, неколкократно по-високи от тези на скъпо платени специалисти. Героят на Беноа също беше доброволец, в цивилния си живот се занимавал с индустриален дизайн.

  Накрая на филма казват, че Франция едва през 1999 година признава, че е водила война в Алжир, продължила осем години. Дотогава официално се е смятало, че това са "охранителни и умиротворителни действия" на френската армия, подпомагащи алжирския народ в мирния му живот.  
  
 Това, което изнесоха в края на филма като статистика, ми се струва нереалистично, на фона на събитията, които показаха преди това- обстрелвани с напалм села, изтезавани до смърт хора, ежедневни престрелки. Да не говорим, че е имало много терористични актове- и на ФНО, но и от страна на френските военни, при които са загивали стотици души и от двете страни.

   benita_, сайтът е много хубав. Попадала съм на него. Даже се чудех дали да не си поръчам книгата на  Трюфо за Хичкок, интервютата.  

Не знам, възможно е, не съм задълбавала в цифрите, всичко ми се струваше ужасно, мащабно и прекалено жестоко...

Не съм гледала другия филм, за който говорите. Но като се събудих тази сутрин се замислих пак за Hors-la-loi, че като не напълно запозната с конфликта, този филм не представи повече от историята на тримата братя и техните терористични занимания. Но дали цялата тази борба е спомогнала за постигане на независимостта, не стана ясно. Даже, ако се вземат предвид последните сцени с мирния протест, имам чувството, че искаха да покажат, че с тероризъм нищо не се постига и всичките тези усилия и лишения от страна на двамата братя са били на халос. Не знам, не познавам историята достатъчно добре да коментирам, кое точно е допринесло, но може би от там идва неудовлетворението ми от филма.

Съгласна съм.

Соня., благодаря. Ах, Хичкок и Трюфо, голямата ми мъка - тиражът е изчерпан и това, с което успях да се сдобия от Колибри, е последната хубава бройка (като не се броят двете разлепени издания, които сигурно все още си пазят някъде), върната от някоя от големите книжарници. За съжаление, засега издателството е решено да не пуска нови тиражи. Същото е положението и с двата тома на Тодор Андрейков (като от втория нямаха налична нито една бройка) с единствената разлика, че при тях има надежда след неопределено време да се пусне втори ограничен тираж. Предполагам, че в не далечно бъдеще и тези книги ще се търсят по антикварите...

Не съм гледала Интимен враг и да си призная алжирската война, меко казано, не е от най-силните ми сфери на познание, но ако позволите препратка по темата, сещам се за Малкият войник на Годар.

  И аз съм там някъде, между точките....


benita_  хубав сайт. Поръчах си книгата от библиотеката...

ТинаХрис, благодаря. Хубаво и ползотворно четене! Може да комбинираш интервютата с оригиналния им аудио вариант: The H & T tapes. Интересно е да се чуят двамата режисьори "в действие" - и нещо ми подсказва, че Хичкок хич не е харесвал преводачката.  

   Честит рожден ден, Тина !   

 Пожелавам ти щастие, щастие, щастие,....двадесет и четири кадъра в секунда !

Честит ден ден, Тине! Жива и здрава, да намериш много време да изчетеш всички нечетени книги и да изгледаш всички негледани филми! Много любов, много късмет и забавления!

Честито и от мен, Тина!

Живот като хубаво кино ти желая и много късмет, любов, щастие, приятни изненади и други хубави неща!

Благодаря ви, момичета! (О, чичо ми поднася розичка... )

Мда, обърнах нета да ти поднесе цвете Все размотава ръце, не държи нищо в тях Лош Уди

  The Maltese Falcon (1941)/ Малтийският сокол  





  Филмът ми хареса. Джон Хюстън е един от любимите ми американски режисьори. Тук аплодисментите обаче са най-вече за Хъмфри Богарт- Сам Спейд.
  Играта на Мери Астор не ми допадна много. Някак не ми беше симпатична.
  Останалите актьори ми харесаха.
  Сам Спейд никога не би взел за себе си статуетката, нали ? Макар и да се изкушава, няма да го направи. Не и във филм от онези години, когато в Холивуд е  имало правила как трябва да зъвършва една кинолента.   Етичният кодекс, приет още през 1930 година, гласял, че никое престъпление не бива да остава ненаказано от закона. Законът е над всичко. По-късно се появяват филмите за корумпирани ченгета.
   Силен дебют на Джон Хюстън. По-нататък се надявам да включим някои от по-късните му ленти в програмата.
  Направило ми е впечатление, че първите филми на много от големите режисьори са много силни. Да не говорим, че някои остават връх в цялата им кариера, както е например с "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс.







- Тежко е. Какво е ?
- От това са направени мечтите.

Тъкмо го догледах днес и аз. Хареса ми. Много приятен трилър на надлъгването. Само Бриджит ме дразнеше. Героинята, самата актриса, всичко в нея. Останалите бяха чудесни. Кайро беше такава невестулка. Идеалната физиономия за този тип роли.
 Накрая, когато Хъмфри си дръпна опреснителния монолог и след това целуна Бриджит, се стреснах, че ще 'я пусне' да мине между капките. То цяла политика си имало как може и как не може.  И слава Богу, де. Щеше да ме издразни край в който на Бриджит ѝ се разминава.
  Много ми хареса отношението на Хъмфри към секретарката му. Как благо само ѝ говореше....
И изобщо, неведнъж съм казвала колко хубаво говоря по старите филми.

Хъмфри много приятен. "Твърде бързо ли говоря, синко, или успя да запишеш всичко?" (към стенографа).
 -Успях.
-Браво! Справяш се чудесно!
(цитат- неточен )
 Един лежерен такъв. Как смъкна палтото на Уилмър и му взе пистолетите... 

   Аз бих гледала и първата версия на филма, тя била доста по-свободна, необременена от цензурата. Имало доста сцени, които във втория вариант на филма са избегнати точно заради етичния кодекс на Холивуд.

Notorious (1946)/ Небезизвестните


  

  Великолепен ! Много ми хареса.
  Романтика, съспенс, черен хумор - любимите съставки на режисьора, и като добавим перфектните актьори, дори само няколко сцени  от този опияняващ коктейл са достатъчни, за да те омагьосат.

  Един от любимите ми диалози, в началото на филма :  

  -Тъкмо ще се реванширате за постъпките на баща си.
-Защо да го правя ?
- От патриотизъм.
- Повдига ми се от тази дума. Не, благодаря. Няма да се вържа на някакъв си патриотизъм или пък на патриоти.
- Защо ли си мисля, че не е така.
- С едната ръка размахвате знамето, а с другата бъркате в хорските джобове. Това е вашият патриотизъм. Задръжте си го... Върви си и ме остави на мира. Искам сама да си направлявам живота. Да си прекарвам добре. Това искам. Да се забавлявам с хора, които харесвам.  А не някакви двулични ченгета, които ще ме хвърлят на вълците.

  И точно това стана - хвърлиха я на вълците.
  
  Много хубав филм. При Хичкок всичко е в детайлите. Нищо не е просто така казано, или изобразено, всичко си е на мястото и си има определено значение. Уж дребни детайли, но казващи всичко. Например сцената с диамантеното колие.

  

   Помага и да си сложи скъпата огърлица, наета специално за случая,  но не забравя да спомене, уж между другото, че : "По-късно Девлин ще дойде да я прибере (огърлицата)...". При всички случаи това диамантено бижу е по-ценно в неговите очи от живота на Алисия.  Че коя е Алисия ? И тук един друг любим диалог , брилянтно красноречив :

   - Извинете сър, госпожица Хюберман иска да се срещне с капитан Прескот или с господин Девлин.
- Какво ? Тя тук ли е ?
- Да, сър.
- Ами поканете я. Не ми харесва, че е дошла тук. От известно време ме притеснява. Такъв тип жена..
- Какъв тип жена, господин Биърдсли ?
- Мисля, че никой не си прави илюзии относно репутацията и. Нали, Девлин ?
-  Не, никакви даже. Госпожица Хюберман не е била и никога няма да бъде дама. Може да си рискува живота, но относно въпроса дали е дама, не може и да се сравнява с вашата съпруга, сър, която живее във Вашингтон и играе бридж с други почтени и целомъдрени дами.
          
  Немците във филма ми бяха по-симпатични от американските агенти.  Точно след горния диалог следва сцената, в която Алисия им разкрива, че Алекс Себастиан и предлага да се омъжи за него. Значи немецът не се притеснява от репутацията и, за разлика от американските и сънародници.
  С изключение на Девлин, всички секретни ченгета  бяха двулични, безчувствени...Единият дъвче, докато Девлин притеснено му говори за Алисия. Другият говори неуважително за нея, подхвърля недвусмислени намеци ...

  

  

  

   Ингрид Берман е очарователна в тази роля. Най-интересното е, че героинята и Алисия Хюберман е жена с разпуснато поведение, разглезена, злоупотребяваща с алкохол и т.н. В същото време Хичкок е избрал точно Ингрид Бергман, чието излъчване е толкова целомъдрено, колкото на никоя друга актриса. Просто тя и проститутка да играе, и крадла, и каквато и да е пропаднала жена, лицето и говори съвсем друго - излъчва вродено благородство и доброта. Точно това е целял според мен режисьорът, гениален избор.
  Много ми хареса и Кари Грант тук.  Партнират си толкова добре, любовните сцени са великолепни, хармонията между актьорите личи във всеки кадър.
  За края на филма - мисля, че финалът е хубав, но донякъде е наложен пак от прословутия холивудски етичен кодекс. Девлин като добрия принц в последния момент дойде и спаси принцесата от смъртоносните лапи на нацистите. Така и трябваше да стане, ще кажете. Е, да, така става по филмите, особено холивудските, дори и в тези на Хичкок.  Той е един от най-интелигентните режисьори, много находчив, търсел е начин да бъде относително независим , но в някои случаи продуцентите са налагали своето мнение. Макар че, всички филми на Хичкок завършват оптимистично, може точно това да е неговият си завършек. Все си мисля обаче, че целият филм казва друго. Един драматичен финал ми се струва най-логичен. Но пък от друга страна, ако Алисия беше умряла, забравена, захвърлена като разчетена шифрограма....щеше да бъде много тъжно.