КИНО клуб 2

Много хубав филм.
За сецната с огърлицата на мен ми хареса момента в който Алисия не можа да си я закопчае и за част от секундата аха! да се обърне към Девлин се усети и го отбягна.

За онези години е съвсем нормално 'любовта да спаси света". Даже като се замисля, до преди десетина години си се следеше клишето... по-скоро европейските филми бяха тези, в които се показваха нещата от живота и любимата умира накрая...

Много красива Ингрид... като малка (малка, малка... 12-13 годишна да съм била), съм си мислела че Ингрид Бергман и Ингмар Бергман е един човек.   Просто различните хора са смотолевяли името по различен начин.... 

Да ви препиша нещо от книгата, точно по повод  как чичо  вижда филмоправенето.

Трюфо си умува нещо и му подмята репликата:... Incidentally, one play on words I rather like is your own saying: "Some films are slices of life. Mine are slices of cake."

На което А. Хичкок отговаря:
 I don't want to film a "slice of life" because people can get that at home, in the street, or even in front of the movie theater. They don't have to pay money to see a slice of life. And I avoid out-and-out fantasy because people should be able to identify with the characters. Making a film means, first of all, to tell a story. That story can be an improbable one, but it should never be banal. It must be dramatic and human. What is drama, after all, but life with the dull bits cut out. The next factor is the technique of film-making, and in this connection, I am against virtuosity for its own sake. Technique should enrich the action. One doesn't set the camera at a certain angle just because the cameraman happens to be enthusiastic about that spot. The only thing that matters is whether the installation of the camera at a given angle is going to give the scene its maximum impact. The beauty of image and movement, the rhythm and the effects-everything must be subordinated to the purpose.

Големец!

   Абсолютен големец.  

  Тези афоризми сигурно пак са от интервютата му с Трюфо :

  "Всички любовни сцени, които започват на снимачната площадка, завършват в гардеробната."

  "Винаги съм казвал, че жената трябва да бъде като добър филм на ужасите: колкото повече места остават за въображението, толкова по-добре."

    "Никога не съм казвал, че всички актьори са идиоти. Аз казвам, че с актьорите следва да се обръщаме както с идиоти."

    "За мен ‘Психо’ беше голяма комедия. Трябваше да бъде."

     "Дължината на един филм трябва да е директно свързана с издръжливостта на пикочния мехур на нормалния зрител."  

     " Дисни е най-добър в избора на актьорите. Ако някой не му харесва, просто го изтрива. "


   А Ингрид Бергман е ненадминат идеал за актриса. Има си някои актьори, на които си струва да видиш всички роли, дори и второстепенните, самата им поява в някой филм моментално вдига качеството на творбата.  Много талантлив народ са шведите. По-късно като гледаме "Марни", Типи Хедрън също е от шведски произход...Все красиви и талантливи.
  Ето какво пише за Ингрид : "Това, което я отличава от актрисите в Холивуд в началото на кариерата ѝ е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси."

Случайно наминах да видя докъде сте стигнали с Алмодовар /него го дискутирате нон стоп/и какво виждат очите ми:Дискутирате Хичкок(моя любим )Не мога да ви чета сега точно,но ако позволите може да пусна и аз някой мой коментар...

Бий, добре си дошла

Сега първо да си призная,не съм гледала всичките филми на Хичкок(срааам ),но наистина съм гледала повечето от тях,някои признавам по няколко пъти.Всички филми харесвам,а и музиката в тях.
И въпреки всичко си имам няколко най..любими....( Vertigo,Rear Window,To Catch a Thief,Psycho,North by Northwest
Много искам да гледам The White Shadow(1923,знам,че не е целият)но де такъв късмет..
Vertigo е наистина първият модерен така да се каже филм на Хичкок,следван от Psycho и The Birds.Много ми е трудно да тръгна да анализирам Вертиго,по..добре май..и да не се опитвам..
"a meditation on the destructive power of romantic illusion"
Знаем,че във филмите на Хичкок нищо не е така както изглежда в началото.Същото важи и за Vertigo. Първия път като го гледах тоя филм не ме грабна особено,явно не го разтълкувах добре.. .
Видя ми се хаотичен с това тичане по тия стълби нагоре,на места наивен с тая обсебваща любов към една жена,вярно динамичен,но същевременно и скучен.Филмът е с изключително загадъчна атмосфера обаче.
Филмът е пълен с образи, сцени и камерни трикове. А музиката на Bernard Herrmann е изключителна,от самото начало те дръпва. Ох,не мого да анализирам и туй то.. Дайте вие...

  Bee., и аз много харесвам филмите на Хичкок. Не съм успяла да изгледам всичко, но ще наваксам. В Замунда ги има повечето .  
  Онази вечер гледах  Омагьосан (1945) / Spellbound. Когато гледам лентите му, изпитвам особено чувство на задоволство. Все едно общуваш с някоя колоритна и загадъчна личност, от която очакваш във всеки един момент да те изненада, но в същото време се чувстваш уютно с нея, имаш и доверие и си напълно сигурен, че няма да те разочарова. Това, което най-много ме дразни в съвременното холивудско кино е, че то сякаш подценява зрителите си, да не говорим, че даже и не се интересува особено от тях.  При Хичкок не е така, той с всеки кадър контактува с теб, отправя ти послания, въпроси, предизвикателства...Проявявайки взискателност, дори педантичност в творбите си, той не само остава верен на себе си, но и поставя високо зрителската си аудитория. Още със започването на негов филм изпитвам това усещане за комфорт, за предвкусване на нещо много приятно и любимо, както при хубава музика или книга.
   Хичкок всъщност е един от най-големите романтици в киното. С това вярвам ще се съгласят хората, които познават добре творчеството му. Сега разбирам защо Трюфо така се е влюбил в неговите ленти, защото изповядват едно и също верую, колкото и тривиално, толкова и вярно- любовта е в основата на всичко. Така е и в ранните му ленти - хубав пример е   Spellbound (1945), и последните му- Марни (1964) . Холивуд с неговите сладниково-сълзливи романтични комедии и драми е създал един стереотип на романтиката. Истинската романтика не е само в целувките, сълзите и сополите, но много малко режисьори умеят да я покажат.  
   А при Хичкок освен тръпка, има и неподражаем хумор, ярък индивидуализъм, богато въображение, чувствителност, интуитивност, остър ум...Просто великолепно !  
  И освен всичко това, което е напълно достатъчно за да бъде един филм добър, филмите на  Хичкок са  новаторски за времето си, в кинематографично отношение са много оригинални, експериментира с начина на снимане, с декорите, с монтажа. Както много режисьри се учат от Бергман ( да кажем - учат, че копират не звучи добре   ),  така "се учат" и от Хичкок. Но той е първият, оставил е безценни уроци на по-посредствените негови колеги. Да, той няма "Оскар" за най-добър режисьор.  И правилно, "Оскарите" са за простосмъртните творци, нека си се състезават, щом това ги стимулира. На Хичкок не му трябва някаква си статуетка, за да бъде велик. Той Е велик.  

  Една статия по въпроса, може да сте я чели - „ОСКАР” НЕДОЛЮБВА ГЕНИАЛНИТЕ . Не че ги недолюбва, просто геиалността на подлежи на класации и награждаване.  

   В златния руски торент сайт има The White Shadow :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1814877

  
  

Благодаря за линка!
Ох,обичам Хичкок и тия агатокристовски сюжети,в които ни вкарва и нас самите.Ето затова(заради близостта и лесната  идентификация с героите явно е любимец на доста киномани.(А и присъствието на такива  брилянтни актьори като Cary Grant, Grace Kelly,Gregory Peck ,Ingrid Bergman, Anthony Perkins и естествено най..любимия измежду тях- Джеймс Стюарт

Гледала си отново Spellbound,разбирам.Тази лента ме оставя объркана.
Гледала съм го 3 пъти и всеки път си тълкувам сънищата различно.Тук Бергман не ми харесва( Не ме бийте,моля)
Аз бих гледала лентата на части,така впечатленията и оценката ми е по..пълна и положителна.
Доста смущаващи скокове от едно време в друго обаче,гениални бих казала трикове със камерата и светлината, тотален сюрреализъм( естествено Дали,ах ).Освен това имам доста резерви -като че ли Хичкок и Селзник са се хванали открито за гушите....а намесата на Селзник е доста осезателна,мен лично ме дразни ,както при Ребека примерно...

СОНЯ,тук е и отговорът на загадката ти от другата тема...
 

   Да, загадката, точно.  


 
   Много са се намесвали продуцентите през онези години, направо са били нагли. В "Непознати във влака" е трябвало да играе друга актриса, Хичкок не харесвал Рут Роман и даже казвал ( май пред Трюфо), че му била натрапена от Warner Bros. "Ребека" завършва различно, не както в романа, "Вертиго" също има друг финал, различен от първоначалния сценарий. И почти всички филми, всъщност, то си личи.
   А точно заради този Селзник, човекът с големите възможности в киноиндустрията,    Дженифър Джоунс  напуска съпруга си  Робърт Уокър , и горкият актьор се поболява от мъка.

Е, бракове по сметка винаги е имало,Селзник се жени по сметка за Ирен и хоп -асистент на таткото-великия Майер в МГМ. и т.н.т..Бих казала еврейска предвидливост,но...по добре да дискутираме Хичкок,а защо не и някой от филмите му...  

Аа,сега прегледах назад в темата и видях,че си има програма:Se7en (1995)/ Седем е наред,така ли? 

Точно така, Вее. Но ако те напъва отвътре и ти се споделя каквото и да било, за който и да било филм- пиши на воля. Ще се включат и други и т.н. Няма ограничение за разтягането на локума. 

Решихме да си направим нещо като програма, за да имаме повод да си початим тук, дето се казва. Няма лошо ако сме по-активни и освен за седмичната 'задача' пишем и за други заглавия. 

    Bee, ето  за удобство, датите са ориентировъчни, не ги спазваме стриктно. Кой когато успее :

Se7en (1995)/ Седем - 10 - 16 октомври.

Anatomy of a Murder (1959)/ Анатомия на убийство - 17- 23 октомври.

 Marnie (1964)/ Марни 24 - 30 октомври.

 Biutiful (2010) 31 октомври- 6 ноември.
  
  The Hustler (1961)/ Играчът на билярд 7 - 13 ноември.

  North by Northwest (1959)/ Север-северозапад 14 - 20 ноември.

  Stand by Me (1986)/Бъди до мен 21 -27 ноември.

  Dog Day Afternoon (1975)/ Кучешки следобед 28 ноември - 4 декември.

 The Conversation (1974)/Разговорът 5 - 11 декември.


   Междувременно може да се мисли за нова програма, че тази скоро ще бъде изпълнена.  

  

Дано не уплаша някой, но за съжаление обяснението на Кевин Спейси накрая звучеше съвсем актуално. Огледайте се наоколо: трябва да се случи нещо наистина шокиращо за да се отърсим от плена на дребните неща, които са ни завладяли вниманието и да се захванем с разрешаването на сериозните проблеми! Имаме и пресен пример, както знаете, но не искам да злоупотребявам с тази трагедия. Друг е въпросът, че не сме длъжни да слушаме всеки, който си мисли, че има да казва нещо.

Кевин Спейси за има-няма десетина минути на екрана ме разби тотално първия път като гледах филма. Втресе ме от тази бруталност,жестокост,циничност,хладнокръвие,лудост събрани в едно.И на всичкото отгоре той си имаше и морално обяснение за всяко едно извършено от него убийство. Питам се все още,дали щяха да го хванат ако не се беше предал сам.
Едва ли.Но планът му беше изпипан от ..до и развоят на финалната сцена доказва това.Той спечели....
Е,какво значи?Злодеят печели,тогава,когато не му простиш ли? ,тогава,когато предизвикал и "ГНЕВА"  на Mills най -накрая спокойно затваря очи в  мазохистично опиянение,очаквайки да се случи това,което ТОЙ е предвидил и планирал.
Един истински Луцифер..

Извинете, ама в кой от посочените филми на Хичкок участва Кевин Спейси, че се намеси изведнъж в разговора?