Ами по-скоро не докато е дете,а когато стане разумен човек се проявяват тези черти. Спрямо приятели, сред познати, дори спрямо роднини
- Публикувана: 22 ноем. 2010, 15:57 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2011, 19:54 ч.
Големия Дебат: Едно дете ... или две?
Ами точно това обясних преди малко - детето се учи още от раждането си да споделя с брат,сестра. Едно е да споделяш за няколко часа играчките си с някое дете, друго е да споделяш всичко. А още повече се научаваш да разграничаваш това,че не трябва да има само за теб,а и за останалите. Купи ли се на теб, трябва да се купи на всички останали и обратното. Но в този смисъл разбира се ще намеся и самите родители. Не всички спазват "правилото" каквото за единия, това и за другия. Така че както каза и AnMary
Всичко е до възпитание. Познавам доста "разнумни" (пораснали), сами деца, които не проявяват такива черти.
Първосигнално човек е егоист- заложено му е в природата. Така е и оцелял.
На второ четене идва самият характер на човек, семейната му среда, отношенията с останалите деца в семейство и с родителите....и още 9876543210 фактора.
Само един бегъл пример- най-малкото от три деца в бедно семейство, износвало винаги от по-големите, играло винаги с техните играчки...На 40 граби от живота с пълни шепи, но само за себе си. Крие се от собствените си синове, когато яде шоколад в кухнята.
На второ четене идва самият характер на човек, семейната му среда, отношенията с останалите деца в семейство и с родителите....и още 9876543210 фактора.
Само един бегъл пример- най-малкото от три деца в бедно семейство, износвало винаги от по-големите, играло винаги с техните играчки...На 40 граби от живота с пълни шепи, но само за себе си. Крие се от собствените си синове, когато яде шоколад в кухнята.
Определено най-голямо влияние оказва възпитанието , което ти дават родителите, но въпреки това моето мнение е,че по-често срещано явление (егоистичното) се проявява точно при децата, които са без братче или сестриче.
И според мен това с егоизма са някакви легенди.
Въпреки че я виждам Габи, че е свикнала цялото ми внимание да е за нея.
От друга страна аз почти цял живот съм деляла стая с брат ми и съм виждала, че има някакво по-различно отношение към него.
И може би оттам идва моя егоизъм, който много хора са забелязали.
Откакто се отделих от нашите, докато се омъжих, гледах предимно себе си и да си взема от живота това, което ми е било отнето при бедния ми живот с нашите.
Въпреки че я виждам Габи, че е свикнала цялото ми внимание да е за нея.
От друга страна аз почти цял живот съм деляла стая с брат ми и съм виждала, че има някакво по-различно отношение към него.
И може би оттам идва моя егоизъм, който много хора са забелязали.
Откакто се отделих от нашите, докато се омъжих, гледах предимно себе си и да си взема от живота това, което ми е било отнето при бедния ми живот с нашите.
Реших да са две. Към момента съм по-изнервена и сприхава от нормалното, често настроението ми е в двете крайности, понякога ми е ужасно трудно и се чувствам безсилна... Естествено като ги видя двамата, търкалящи се по спалнята и заливащи се от смях, си казвам "За това си струва."
Колкото и тривиално да звучи...
С едно е по-спокойно, но с две вкъщи е по-уютно...
Колкото и тривиално да звучи...
С едно е по-спокойно, но с две вкъщи е по-уютно...
dunaika, макар че при моите деца разликата е голяма, нервите ми също са опънати до крайност. Добре, че съм гръмогласна 
Когато родих сина си, дъщеря ми беше първокласничка. Бях си у дома, помагах
Тя като бебе нямаше колики, изобщо, но пък при сина ми беше ад. Гушнала съм го, той реве и се гърчи, а аз си мисля "ами ако бяха две, три... или породени"
Когато родих сина си, дъщеря ми беше първокласничка. Бях си у дома, помагах
Тя като бебе нямаше колики, изобщо, но пък при сина ми беше ад. Гушнала съм го, той реве и се гърчи, а аз си мисля "ами ако бяха две, три... или породени"
, а дъщеря ми се опитва да ми подражава. 
Добре,че вкара малко реализъм в темата,че от романтиката и розовите химери за две-три- четири деца ми идваше в повече. 
То вярно,че форума е да си почешим пръстите.Преди време имаше една тема колко деца искате да имате и там почти всички искаха 3 деца.Интересно ми е,ама досега за толкова години съм виждала само три семейства с по 3 деца и то вторите са близнаци или децата са от различни бракове.Много се радвам на многодетните семейства и се възхищавам на смелостта им,ама да не забравяме стандарта си и че живеем в БГ.
То вярно,че форума е да си почешим пръстите.Преди време имаше една тема колко деца искате да имате и там почти всички искаха 3 деца.Интересно ми е,ама досега за толкова години съм виждала само три семейства с по 3 деца и то вторите са близнаци или децата са от различни бракове.Много се радвам на многодетните семейства и се възхищавам на смелостта им,ама да не забравяме стандарта си и че живеем в БГ.
Моята реалност е различна от тази на подвикващата, леко изнервена майка на две деца.
Така че, всеки с неговата си истина.
С две деца ми е по-лесно отколкото с едно.
Със средно голяма разликата са и №1 е самостоятелно от към елементарни грижи като обличане, къпане, бърсане на дупе...
Само с едно дете бях постоянно заета с него и бях негов постоянен партньор в игрите. Сега двете могат да играят с часове без да имат нужда от това, аз да се включвам непосредствено в играта им.
Около мен все повече семейства са три деца. Явно живеем в различно обкръжение.
А дали е романтика, химера, в розов или лайнян цвят, животът с, без, с едно, с две, с три деца е, както си го направихш.
Така че, Inkа, сподели, когато или ако имаш още едно дете. Мисля, всеки е имал разни теории, които се оказват пълни заблуди преди да има дете, преди да има второ...
Така че, всеки с неговата си истина.
С две деца ми е по-лесно отколкото с едно.
Със средно голяма разликата са и №1 е самостоятелно от към елементарни грижи като обличане, къпане, бърсане на дупе...
Само с едно дете бях постоянно заета с него и бях негов постоянен партньор в игрите. Сега двете могат да играят с часове без да имат нужда от това, аз да се включвам непосредствено в играта им.
Около мен все повече семейства са три деца. Явно живеем в различно обкръжение.
А дали е романтика, химера, в розов или лайнян цвят, животът с, без, с едно, с две, с три деца е, както си го направихш.
Така че, Inkа, сподели, когато или ако имаш още едно дете. Мисля, всеки е имал разни теории, които се оказват пълни заблуди преди да има дете, преди да има второ...