Делене на деца /братя или сестри/, как се преодолява, как се прощава

baibibi, на таз мома не и трябва "просто мъж", а поне такъв, който може да готви.

Кофти ми е, че и аз ще се включа в темата, но за жалост фактите са си факти. При нас не се касае точно за родителите ни, но баба ми (от страна на майка ) зверски ни дели с брат ми. Той не е приет в нейната къща, той е лошият и винаги предпочитаната съм била аз. Обаче от ситуацията честно казано брат ми не страда - нито аз нито той я обичаме тази жена. То историята е много по - от рано : Когато майка ми се жени за баща ми, баба ми е била против и 5 години не я е погледнала. Всъщност аз се запознах с баба си на 5г и реално си спомням всичко. После, когато брат ми се роди, а той имаше известни проблеми след раждането бях свидетел когато каза на мама да го остави - за какво и е това дете  и така от самото начало не го приема. Добре, че майка ми не е същата 

Ако някой има проблем с авторката, има опция за изпращане на лично съобщение.

Такава тема имаше преди май... Не помня.
При мен - дядо ми делеше мен и племенницата ми. Във всичко, навсякъде, пред всички. Бях малка и много ме болеше. Като почина дядото, не пророних и една сълза за него.

Майка ми, въпреки, че дядо ми е делил по същия брутален начин нея и брат й, е съумяла да не му подражава и никога не е делила мен и сестра ми. Вярно, тази последната е отвратителна, но когато има нужда от помощ майка никога не й е отказала. Има си много кусури жената, но евала й правя за това.

По друг начин стои въпроса с родителите на съпруга. При тях това е патология. За по-малкия - всичко. За по-големия - при всяка възможност обиди, подигравки( не само словесни), унижения.
Нужно ли е да казвам колко го е боляло мъжа ми за това тяхно отношение? Родители като неговите никога не бях срещала...
Прекъснали сме всякакви контакти с тях от месеци. И за да напомнят за себе си, скоро получихме от тях колет, в който имаше... пилешки ребра. Хем да не се минат, хем да покажат на мъж ми колко им е "мил", хем да се сетим за тях.

Да ти кажа, като чета, се замислям, и се обърквам.
Доколкото разбрах, вие си купувате апартамент, а те-на сестра му, вие си купувате вила, те-на сестра му. Къде е проблемът-че не са дали пари за имотите и на 2те си деца ли, а едното е прецакано, че си е изработило и купило само ?
Това ме кара да мисля, че сестрата е несамостоятелна, неутвърдила се в живота, явно не се оправя добре самичка и родителите се чувстват по-длъжни за нея. Още повече- като е стара мома, сигурно и я съжаляват, може да й търсят и мъж. А за сина си не се притесняват, понеже явно е доказал, че може и без тяхна помощ.
Противоречиво ми е мнението, хем имаш право, хем не, според мен.
Донякъде по-обгрижваното дете е по-съжаляваното, в чиито сили не вярваш, може и точно това отношение да го е направило несамостоятелно.

svetla темата я пуснах не за да се съдим взаимно, а да си се оплачем и да ни олекне, че не сме сами 
Темата тръгна много добре, знам че всеки може да изкаже мнение, но не ми се иска да се превърне тук в спор, кой е прав и кой не.
Щом има оплакване, значи ни тежи отношението на родителите по някакъв начин. Нека тук да намерим отдушник и разбиране. 

Няма значение как децата са придобили имотите си и колко имат, родителите имат две деца и са длъжни НАРАВНО да
подкрепят двете си деца.
На мен лично ми е много противно това отношение, само защото едното дете не се оправя дай да му помогнеме, другото да се оправя както може, то ще успее. Родителите са създали две деца, не едно, нали така?

Съгласна съм, виж темата си върви добре, не виждам някъде гръмки обвинения и нахвърляния, с малки изключения.
Че родителите са длъжни наравно- да, на теория, по писано и неписано право така е.
Но различията в самите деца не обуславят ли различно отношение към тях ?
Ако дъщерята им е мрънкалка, черногледа, която изисква съчувствие към себе си, нищо чудно дори без да се осъзнават да се държат по-различно.

Мхъм, значи, детето ти ако не ти хареса по характер - да си троши главата, а?
Не става въпрос за различно отношение. Става въпрос за нещо съвсем различно.

Аз не съм съгласна, че родителите трябва да се отнасят и дават наравно на децата си.
Кой от каквото има нужда. Ако едното дете набляга на училището, а другото на спорта? Ако единият чете книжки, а другият иска повече играчки? Не можеш финансово да даваш еднакво, мотивираш според интересите.

По-късно е същото. Ако имаш внуци от едното дете, а другото не, как ще изравняваш това, което даваш? Или примерно едното дете има нужда от дом и трябва да го прибереш при теб, а другото- не. За всичко е така, но има ли разбирателство, никой не прави проблем от това

П.П. Не говоря само теоретично. Аз живея самостоятелно и доста далече от 19-годишна. Брат ми живее в една къща с родителите ми (друг апартамент, но една сграда- тяхната). Общо казано, помагат си повече- той на тях и те на него.

Е айде де, не се правете, че не схващате.

Това към мен ли е? 

Не не схващам, Китана. не съм била в ситуацията на момичето и изобщо не знам какво се очаква да напишем.
Просто си казвам моето мнение- ако позволяваш, де. Децата никога не се гледат еднакво и никога не се дава наравно, дори и родителите да са заедно и щастливи и братята и сестрите да се обичат и разбират. Това е. Който схванал, ок. Който не е, пак ок.

Не разбирам защо се докачаш. Да, към теб е.
Това, което казваш, е различно от същността на темата. Това казвам аз.

Извикай модератор тогава. Но освен твоят спам друг няма  

 
Спокооойно, дядо Коледа ще дойде и ще ти донесе хубав подаръък.
Гледай сега, не казвам, че си спам, казвам ,че има разлика между това да се отнасяш с хората (в случая - децата си) различно и да пренебрегваш тотално едното за сметка на другото.
Нямам против да го повторя още веднъж

Китана, много си досадна, честно... Не го казвам с лоши чувства. Имах едно време много хубаво мнение за постингите ти, но напоследък и ти мина от отбора на размахващите пръстче. Твоя работа. Не мисля повече да ти обръщам внимание.

С най-добри чувства и за последно: Искате да си галите главите и да си бършете сълзите, или искате мнението на пишещите от форума? Ако е второто- четете повече и пишете по-малко, ако не- направете си групичка и си пишете само "свои".

Лили - Лу характерите на децата са различни съгласна съм напълно, то и еднакви близнаци/близначки няма,
но от одителите зависи това, двете деца да не се почувстват пренебрегнати  
И двете деца трябва да се подкрепят морално, не зависимо кое от колко голяма подкрепа има нужда.
За материалните неща, е те трябва да се делят наравно, едното дете не е по-дете от другото или?
Ако едното дете следва и му се помага, трябва и за другото да има компенсация.
Радостното е, че тук в чужбина вече няколко пъти виждам как когато едното дете следва му се изчисляват парите и по-късно се възстановява подобна сума на другото дете.
Имам колежка пише в тетрадка, при спор я вади. Е не трябва да се издребнява на малки сумички като нея, но при по-големи е наложително.

Ако родителите имат два апартамента, а едното дете е затруднено, другото не, разбиа се че трябва да се свика семеен съвет
и да се реши проблема, или едното дете все тая какво му е мнението.
И това съм го виждала вече, едното дете получава празния апартамент, а този в който живеят родителите отива при другото дете,
но трябва цялото семейство да се съгласи, иначе изходи от такава ситуация много, наем, продажба на празния апартамент и разделяне между децата и т.н.
Ако родителите имат желание ще намерят начин да третират децата по еднакъв начин, ако ли предпочитат само едното
дете, пак ще намерят начин да обезнаследят или ощетят едното дете.
Като си позволиш да правиш две деца, трябва и да знаеш, че за да имате добри отношения не трябва да се ощетява едното по никакъв начин. За съжаление на много родители не им пука и след това се чудят защо детето им няма контакт с тях.
Ами за да се прекъсне контакт с родителите е нужна доста голяма причина.