Преди известно време попаднах съвсем случайно на статия за Аржентина, та покрай нея се зарибих по едни много популярни там сладки. Естествено, че ми стана интересно, а и това толкоз популярно напоследък Дулче де Лече 
и в къщи стана „модерно“ покрай пай Банофи и разните карамелени кремове от тортената библиотека.
Зачетох се из нета и открих, че това са сладки много разпространени в Аржентина и Испания. Alfajor обаче в Испания, се нарича нещо съвсем различно от това, което в Южна Америка наричат със същото име.
Испанският алфахор (ударението е на последната сричка) е сладкиш, направен от мед, бадеми и подправки и обикновено се консумира покрай коледните празници.
Американският алфахор пък, представлява сладка с няколко слоя, по точно две кръгли сладки слепени с дулче де лече по средата (в най-популярния вариант), сладко или друг пълнеж.
Всъщност, пълнежът отвътре прави от алфахора алфахор.
Ето ги мойте, вече готови , или по-скоро полуготови
От исторически поглед, думата Alfojor произлиза от арабската дума със същото звучене, означаваща „пълнен“, „пълнеж“. От етимологичния корен на думата се предполага, че сладкиша е първоначално донесен от Средния Изток на Ибериийския полуостров, а от там, с колонизаторите в Южна Америка. Изключително популярен е в Аржентина и Уругвай, но може да се срещне и Перу, Еквадор, Парагвай и Бразилия.
В зависимост от покритието има разновидности на алфахора, „снежен“ (с пудра захара и белтък), „черен“........
Аз си избрах да изпробвам най-популярния вариант, като използвам варено кондензирано мляко, поради липса на оригинално дулче де лече, и кокосов шев отстрани (който предпазва крема от изтичане).
Ето и рецептата:
• 1 2/3 ч ч бяло брашно
• 2 ½ ч ч царевично брашно
• ½ ч л сода
• 2 ч л бакпулвер (аз сложих цял на д-р Йоткер)
• 1 ч ч меко масло (аз си сложих 200 гр)
• ¾ ч ч кристална захар
• 3 жълтъка
• ½ с л екстракт ванилия (аз сложих пакетче Йоткер)
• 1 ч л ром/уиски
• 2 ч л кора от лимон
• ½ ч л есенция лимон
• 1 дулче де лече/1 кутия сварено подсаледено кондензирано мляко
• ½ ч ч кокосови стърготини
Загряване фурната на 175 градуса. В купа смесване брашната, содите и оставяте настрана.
Отделно разбивате маслото със захарта. Като побелее и стане пухкаво, добавяте 1 по 1 жълтъците. Хубаво разбивате преди да добавите поредния жълтък. С последния се добавят и есенциите.
В брашняната смес оформете кладенче и внимателно изсипете маслената смес в него. Омесвате до получаване на ронливо тесто. Опаковайте в найлоново фолио и оставете да престои в хладилника от половин до 1 час.
След като се е охладило, разточвате с дебелина ¼ инча (около 7-8 мм, а аз до 5 мм ги докарах, защото не ги исках дебели) и изрязвате кръгове с диаметър 2 инча (демек 7 см, но аз ги правих с 6 см диам.). Поставете на разстояние от около 1,5 см едно от друго върху хартия за печене.
Печете от 7 до 10 мин до леко порозовяване. След изваждане от фурната преместете върху скара до изстиване.
След изстиването намажете лъжица от дулче де лече върху долната страна на сладката и слепете с друга, като сандвич, като позволявате на крема да излезе леко отстрани. Оваляйте с кокосови стърготини.
Ето и моите снимки:
Не бих казала, че това ще станат любимите ми сладки, защото аз поне усещам вкусът на царевичното брашно и това ми е странно, но са вкусни. И са различни, а аз обичам да опитвам нови неща. Есенцията от лимон, както и кората му, в съчетание с карамела и маслено тесто, гарнирани с кокос, няма как да не са вкусни.
Надявам се да харесат и на вас
Източник ТУК
и в къщи стана „модерно“ покрай пай Банофи и разните карамелени кремове от тортената библиотека.Зачетох се из нета и открих, че това са сладки много разпространени в Аржентина и Испания. Alfajor обаче в Испания, се нарича нещо съвсем различно от това, което в Южна Америка наричат със същото име.
Испанският алфахор (ударението е на последната сричка) е сладкиш, направен от мед, бадеми и подправки и обикновено се консумира покрай коледните празници.
Американският алфахор пък, представлява сладка с няколко слоя, по точно две кръгли сладки слепени с дулче де лече по средата (в най-популярния вариант), сладко или друг пълнеж.
Всъщност, пълнежът отвътре прави от алфахора алфахор.
Ето ги мойте, вече готови , или по-скоро полуготовиОт исторически поглед, думата Alfojor произлиза от арабската дума със същото звучене, означаваща „пълнен“, „пълнеж“. От етимологичния корен на думата се предполага, че сладкиша е първоначално донесен от Средния Изток на Ибериийския полуостров, а от там, с колонизаторите в Южна Америка. Изключително популярен е в Аржентина и Уругвай, но може да се срещне и Перу, Еквадор, Парагвай и Бразилия.
В зависимост от покритието има разновидности на алфахора, „снежен“ (с пудра захара и белтък), „черен“........
Аз си избрах да изпробвам най-популярния вариант, като използвам варено кондензирано мляко, поради липса на оригинално дулче де лече, и кокосов шев отстрани (който предпазва крема от изтичане).
Ето и рецептата:
• 1 2/3 ч ч бяло брашно
• 2 ½ ч ч царевично брашно
• ½ ч л сода
• 2 ч л бакпулвер (аз сложих цял на д-р Йоткер)
• 1 ч ч меко масло (аз си сложих 200 гр)
• ¾ ч ч кристална захар
• 3 жълтъка
• ½ с л екстракт ванилия (аз сложих пакетче Йоткер)
• 1 ч л ром/уиски
• 2 ч л кора от лимон
• ½ ч л есенция лимон
• 1 дулче де лече/1 кутия сварено подсаледено кондензирано мляко
• ½ ч ч кокосови стърготини
Загряване фурната на 175 градуса. В купа смесване брашната, содите и оставяте настрана.
Отделно разбивате маслото със захарта. Като побелее и стане пухкаво, добавяте 1 по 1 жълтъците. Хубаво разбивате преди да добавите поредния жълтък. С последния се добавят и есенциите.
В брашняната смес оформете кладенче и внимателно изсипете маслената смес в него. Омесвате до получаване на ронливо тесто. Опаковайте в найлоново фолио и оставете да престои в хладилника от половин до 1 час.
След като се е охладило, разточвате с дебелина ¼ инча (около 7-8 мм, а аз до 5 мм ги докарах, защото не ги исках дебели) и изрязвате кръгове с диаметър 2 инча (демек 7 см, но аз ги правих с 6 см диам.). Поставете на разстояние от около 1,5 см едно от друго върху хартия за печене.
Печете от 7 до 10 мин до леко порозовяване. След изваждане от фурната преместете върху скара до изстиване.
След изстиването намажете лъжица от дулче де лече върху долната страна на сладката и слепете с друга, като сандвич, като позволявате на крема да излезе леко отстрани. Оваляйте с кокосови стърготини.
Ето и моите снимки:
Не бих казала, че това ще станат любимите ми сладки, защото аз поне усещам вкусът на царевичното брашно и това ми е странно, но са вкусни. И са различни, а аз обичам да опитвам нови неща. Есенцията от лимон, както и кората му, в съчетание с карамела и маслено тесто, гарнирани с кокос, няма как да не са вкусни.
Надявам се да харесат и на вас
Източник ТУК
