Само аз ли се почувствах обидена или...?

Проблемът не е, че някой ще се сблъска с хорските предразсъдъци. Проблемът е, че тези предразсъдъци оказват влияние върху живота му. А защо е така, всеки сам да си отговори.

Ако детето ми беше заченато ин витро щях да му кажа с най- голямата усмивка и щях да го направя най- приятния момент от живота му. Никога, ама никoга не съм си и помисляла, че това може да го нарани. Темата опеделено ме накара да се замисля и за пореден път осъзнавам, че болни, недорасли, кухи, нещастни, циркаджийски мозъци има и могат да създадат несъществуващи проблеми.

Какво значи за предпочитане?

За мен осиновителите са хора, преглътнали егоизма си, в частта му да пожелаят дете, което не носи техните гени.
Същото е и с онези, които ползват донори.

Това са две различни неща и на този въпрос няма универсален верен отговор. Всеки сам си решава.

Гос`жа Мафани, мен пък още по-малко ме интересува кой ме заобикаля Права сте, че е важно кой ние виждаме, но съгласете се, че понякога, заобиклаящите ни колкото и да не ги отразяваме, се случва да повлияват на някои събития в живота ни. И нямам предвид ние да им го позволим, допускайки държанието или думите им да ни повлияят. Но както и да е. Нещата са индивидуални.

Вселена, аз мисля, че който трябва си е отговорил, за другите може би няма значение....

П.С. Еееее, гос`жа Мафани, стига с този егоизъм де. Това е егати клишето.  Желанието да се възпроизвеждаш в основата си е егоистично, та за какво говорим? Да решиш да осиновиш или да ползваш донор не е само въпрос на отказ да си възпроизведеш гените, не се заблуждавай. Малко са хората, които биха го направили, ако имаха друг избор. Виж, да осиновиш без да имаш репродуктивни проблеми и това да е единствения ти шанс за дете - тогава да, бих приела мнението ти. Ама всички знаем, че тези случаи са рядкост.
Осиновяването и ползването на донор е нещо свързано с много по-дълбоки емоционални дилеми, не са само гените.

 sixsens, като човек узнал за осиновяването си от "доброжелател" и минал по пътя да приеме това като нещо нормално, а не като петно на челото и означаващо 1/2 човек, съм наясно, какво влияние може да има всеки страничен фактор в живота ти.
Както и всъщност какво малко значение може да има, стига да не му позволиш, да ти влияе негативно.

Сигурна съм, че е така. С последното изречение съм абсолютно съгласна, но за да го постигнеш, се иска нужната основа, не става ей така, при всеки, нали?
Всъщност, аз не разбрах кое в моите изказвания провокира това ти обяснение, понеже аз не съм казала нещо различно от това, което ти твърдиш. Между другото, прочети ми предния пост, редактирах, след като прочетох сегашния ти. И ми е много интересно на какво се основава твърдението ти за егоизма. От позицията на осиновено дете ли смяташ така или някакви други фактори има? Не се заяждам, наистина, интересно ми е. Дано не се засегнеш от въпроса ми. Ти самата си пример как нечие вмешателство е повлияло по един или друг начин на живота ти.

Твърде лични са впечатленията ми защо осиновителите са хора надрасли егоизма си.
Не съдя от това, че съм осиновена. Когато това е станало ин витрото е било на две години и непознато у нас.
Да кажем имам няколко примери в обкръжението си на бездетни двойки, които борят или не стерилитета, успешно и недотам, с признаци на успех и пълен неуспех, ако не се приеме Закона за сурогатството.....Мнението им за осиновяването е крайно негативно.
Знам че, това не е представителна извадка, но все пак показва нагласата на няколко добре образовани, млади двойки.

Много добре разбирам авторката Който не е минал през репродуктивни проблеми, няма как да знае какво й е. И мен ме жегва цялата история със Сияна, но може би по-скоро се натъжавам, отключват се мисли в главата ми, които иначе гледам да не допускам. Може би не е здравословно да го гледам тоя сериал, знам ли
Иначе в инвитрото аз не виждам нищо лошо,обаче за съжаление действителността не е толкова розова. Точно тук във форума четох за някакво момиче дето майките в парка я отбягвали, понеже детето е от инвитро. И аз останах втрещена, но явно не са всички толкова широкоскроени.

охххххх, тук наистина е пълно с хора, дето хал хабер си нямат....

вижте, от 5 години се въртя в кръговете на хора с репродуктивни проблеми. чула съм и съм видяла много. и съм пределно наясно, че обществото ни е все още силно неграмотно и силно нетолератно по отношение на стерилитета и асистираната репродукция.
все още е срамно за много двойки, ако се разбере, че имат проблем със забременяването. особено в по-малките градове. все още е виновна само жената. все още ин-витрото е черна противоестествена магия. все още децата, заченати инвитро, са генетични уроди, изкуствени и със сигурност нещо не им е в ред.

да, знам, че тук всички са идеални - мислят правилно, позитивно, толерантно, политически коректно. ама навън не са така - повярвайте ми. знам какво говоря...

Джам, остави, няма смисъл. Всеки си гледа от неговата камбанария и не иска да вдене какво му се говори. Да се радват, че не им се налага да се сблъскват с всичко това, за което  говорим.

Мафани, много можем да си говорим за осиновяването и хорските нагласи към него, особено от страна на хора с репродуктивни проблеми, но виждам, че е безпредметно. Уважавам мнението ти. Имаш право на него. И да ти обяснявам какво е да не можеш да заченеш и да не искаш да приемеш, че осиновяването е може би последния ти шанс, няма да разбереш. Не говорим да го отричаш категорично, а да ти е нужно време да узрееш за този избор. Нужно ли е да споменавам, че именно осиновяването, когато няма друга опция, може да бъде крайно егоистичен акт? Едва ли не - утешителна награда...като не мога да имам мое, в краааааен случай ще си осиновя....това не е егоистично викаш? А да ти минава през ума, че нещата не опират само до родителите и техния егоизъм? Защо всички забравят детето, това не мога да разбера. Аз лично смятам, че ако едно семейство не е готово да осинови дете, не е сигурно, че ще се справи и ще го заобича и т.н. и т.н., то категорично не трябва да осиновява. Защото вредите и за двете страни, особено за детето, могат да са огромни. И именно, когато доста хора не се решават на тази крачка не го правят, щото не могат да си надскочат егоизма. Точно напротив - надскочили са го и са помислили за детето, не за себе си. Не при всички е така, разбира се, но все пак хората не сме по калъп, нали?
И пак да кажа - за хора надскочили егоизма си, в смисълът който ти влагаш, можем да говорим, когато тези хора решат да осиновят без да имат репродуктивни проблеми и без да имат свои биологични деца. Ей тогава можем да говорим за висша форма на алтруизъм и благородство. Останалото е просто бутафория. Много ясно, че някой осиновил ще ти каже - ми няма значение, че не е наше, нали е дете...Ама той си знае как е стигнал до тук, колко е мислил и премислял и в крайна сметка е стигнал до дилемата - или оставам без дете, или осиновявам. Аре ся кое е егоизма? Ще имаме ли участник познал верните килограми? Не при всички е така, но при повечето - убедена съм, че нещата са точно такива.

jam, не мисля, че всички, които пишат в темата хал хабер си нямат.
И около мен, има хора, много хора и то мои близки познати, приятели и колеги, които са с репродуктивни проблеми, подлагащи се или вече подложили се на процедури. Имам понятие за какво иде реч, много добре при това. Видяла съм какво е да ти побелее косата след третото ин витро, видяла съм всички тревоги, мъки и надежди, разочарования и събиране на нови сили и пари за нов опит. Радостта от положителния тест, радостта от раждането, любовта с която се обгражда малкото човече. Не казвам, че живея в по различно и толерантно общество, живея в обществото в което и вие, просто досега не бях се сблъсквала с такова отношение за което говориш по повод на ин  витрото. Но, разбирам, че нетолерантност и нетолерантни хора винаги ще има, независимо за какво става въпрос. Просто не мислех, че и ин витрото попада в категорията на заклеймените и срамни "неща". Това е! За мен е неразбираемо, не мога да си представя, че има толкова закостенели хора.

sixsens, и си права и не си, по простата причина, че хората са различни(както сама казваш) и колкото хора-толкова и мнения. Моите родители бързо са взели решението за осиновяване, нямали са дилеми и страхове, избора им е бил осъзнат и са го направили с желание, голямо при това. Майка говори за самия акт, като за най щастливото събитие в живота си. Казва изпитах такова чувство, което не може да се сравни с нищо друго на света. Татко пък казва, винаги съм искал да имам момиченце и си имам теб, нищо друго не искам. Ама те са си такива хора, добри и обичливи, в тях няма капка егоизъм. Не го казвам, защото са мои родители, цялото ми обкръжение може да го потвърди. Просто съм имала късмет да попадна и да бъда отгледана от хора, които ме обичат и биха дали живота си за мен. Няма да казвам колко са се тормозели от разни подмятания на колеги(особено колежките на майка ми), познати и съседи. Ноооо....за мен акта на осиновяването си беше напълно нормално нещо, бях на 12г. когато разбрах, майка ми обясни и това беше. Тя и по рано се беше опитвала да говори с мен, но аз бях малко захлюпена и не я разбирах напълно. А и тя търсеше точните думи може би. Докато дойде момента да узная и какво, това не промени нищо-нито за тях, нито за мен. Дори връзката ни родител-дете стана още по силна, ако е възможно изобщо това. Но така е при мен, при други не е. Аз застанах лице в лице с "доброжелателите" си и ги сложих на място. Обаче познавам и хора, които осиновяват наистина като краен компромис, като последен влак, който могат да хванат. Опитали са какво ли не и след като нищо не помага, махват с ръка и.....а познавам и такива, които за нищо на света не биха осиновили, защото за себе си знаят, че не могат да обикнат чуждо дете, осъзнават го и не желаят да предприемат крачката, разбират, че така няма да помогнат нито на себе си, нито на детето...
Тук имам особено мнение обаче. Познавам много добре жена, която няма репродуктивни проблеми и макар да може да има деца, не направи постъпки за зачеване. Взе решение да си осинови. И си осинови детенце. Иииииии........просто не ми се говори........но алтруизъм и благородство са думи, които тя не е виждала написани дори на хартия...Темата дори е болезнена за мен...просто по добре това детенце да беше отгледано в дома от който беше взето, само това ще кажа...

И с горното не си противореча, сблъсквала съм се с проблема на осиновяването лично, но не мислех, че и ин витрото върви по този път, защото нали все пак детето носи гените на двамата родители....нали все пак е износено в утробата на майка си...т.к. желанието на хората е наистина да се възпроизвеждат, да видят в детето си частица от себе си и затова си мислех, че в тази насока, обществото е по толерантно, ама явно не е.

sixsens, в твоя тон ще кажа, че хора, които не са готови да имат деца независимо как заченати- естествено, ин витро, осиновени, по-добре да останат без такива. И за тях добре и за несъществуващото също.
Не искам да обиждам никого с репродуктивни проблеми, но често превръщането на "искам дете на всяка цена" във фикс идея, е най-големият им враг.

Прочитайки израза "Аре ся", мислех да не коментирам, но...

Не знам дали осиновяването е последният шанс на някого да има деца и едва ли не, е нещо, до което човек трябва да прибегне след като, е пробвал всичко друго възможно, но да чуя думи като "Да, бе да гледам чужди копелета- мерси!", от хора искащи дете, не ми навява мисли да ги потупам по рамото. И същите тези хора, имат една единствена тема за разговор- невъзможността им да имат деца. /Лека полека останаха без приятели. Кофти, ама.../
Не, не деца, а ТЕХНИ ДЕЦА. Опитвам се да ги разбера, но не успявам. Признавам си. За мен това е висша форма на егоизъм.
Защо им е това дете? За да имат дете у дома, на което да дадат цялата си любов /това колкото и тривиално да звучи/ или да имат такова носещо задължително техните гени?
Трябва да ползват донор-Не! Остават без деца, защото не искат, роденото от нея да е от чужда яйцеклетка. Това ще е чуждо дете....


Дали е бутафория едно осиновяване- не знам. Може и така да е. То в този ред на мисли и едно ин витро е такова...Осинови дете, защо се подлагаш на разни процедури?



Проблемите са си ваши. Не, не тези репродуктивните, а вътрешните, емоционалните.
Начин да имаш дете, ако наистина искаш такова, винаги има. И да осиновяването е една от стъпките към това дете.

Пожелавам ти успехи в борбата с проблемите ти, независимо от какъв характер са те.
От мен толкова по темата. Няма смисъл да чета и отговарям на писанията на хора, които едва ли не те карат да се чувстваш виновен.

Ако жената иска да запази здравето си - осиновяване. Но както знаем, това е последната грижа на жена, която иска до роди на всяка цена.
Ако ще зачева с донорноски материал - също осиновяване. Защо да минава през бременност и раждане, така и така детето ще е чуждо. Предполагам, че е заради предразсъдъците, да я видят хората, че е с корем, че е раждала и т.н.

Осиновяването е висша форма на човещина, поклон пред такива хора.

По голяма глупост от това не бях чувала.
Знаеш ли колко много хора даряват пари на непознати да си имат бебе?
Или тези дарителски кампании са измислени?

Не искам да се заяждам, но точно на jam няма начин да не са й ясни нещата.

Иначе аз съм заобиколена общо взето от доброжелателни хора. Не съм имала проблеми с подмятания и коментари от роднини и познати.
Но комшийката ми баба Иванка примерно, която знае, че сина ми е заченат ин витро, беше много учудена че детето проходи на годинка и че сега говори като радио(т.е. развива се съвсем като връстниците си). Щото те "нали тези деца, дето  ги правели изкуствено, имали мнооого проблеми и не се развивали нормално" . Съвсем добронамерено и изнесох лекция по темата, не че ме слушаше много. Всичките и приятелки от квартала също стриктно оглеждат малкия при всяка среща.
Истината е обаче, че на мен не ми пука. И ще се постарая така да си възпитам детето, че и на него да не му пука.