Здравейте!
Дори не съм сигурна дали тази тема е за този раздел, но май не намерих по-подходящ!
Ще се опитам да бъда кратка. Отглеждам четирите си деца сама. До момента се крепях, с децата ми всичко е наред все още. Но вече съм абсолютно рухнала и физически и психически. Мисля, че дните ми са преброени. Не искам и да си помислям какво ще се случи с децата ми ако аз не съм между живите. До момента съм се постарала всичко с тях да е наред. Но от тук нататък... Не бих искала да бъдат пръснати из домове и да растат далеч едно от друго. Бих искала да осигуря семейство на децата си и те да растат заедно. Моля ви ми помогнете!
Дали има семейство, което би се съгласило да отглежда четири деца? Не ме разбирайте погрешно. Аз не искам да изоставя децата си или да не съм близо до тях. Но си мисля, че края ми е доста близо. До последния си миг искам да бъда до тях, но и искам да съм сигурна в какви ръце ще се озоват, ако мен ме няма. Ако има такова семейство, доколкото зная в момента се заплаща за приемен родител, върви си стаж, отделно се заплаща за отглеждането на децата. Още веднъж подчертавам, че аз ще бъда до тях до последно. Ще съдействам по всякакъв начин те да приемат семейството като свое. Освен това имам просторно жилище, където семейството би могло да дойде да живее. Надявам се това да бъдат хора, които много обичат децата и детския шум и които просто чувстват като призвание това да са сред деца... Ще продължавам да работя до последно и да правя каквото мога за децата си.
Моля ви ми помогнете! Не искам да минавам през институции. Бих искала да се запозная лично със семейство, което би искало да направи това добро за това четири дечица да си израснат в дома, в който са раснали и ако изгубят нещо, то това да съм само аз. След като се запознаем бихме могли заедно да отидем в институциите и да организираме нещата.
Мисля, че аз като майка на децата си и като човек, който до момента е направил всичко за тях имам право да избера семейството им приживе, а не да ги оставя на произвола на съдбата. Сърцето ми плаче като ги пиша тези редове и болката е ужасна...
Още веднъж Ви моля за помощ!!!
Дори не съм сигурна дали тази тема е за този раздел, но май не намерих по-подходящ!
Ще се опитам да бъда кратка. Отглеждам четирите си деца сама. До момента се крепях, с децата ми всичко е наред все още. Но вече съм абсолютно рухнала и физически и психически. Мисля, че дните ми са преброени. Не искам и да си помислям какво ще се случи с децата ми ако аз не съм между живите. До момента съм се постарала всичко с тях да е наред. Но от тук нататък... Не бих искала да бъдат пръснати из домове и да растат далеч едно от друго. Бих искала да осигуря семейство на децата си и те да растат заедно. Моля ви ми помогнете!
Дали има семейство, което би се съгласило да отглежда четири деца? Не ме разбирайте погрешно. Аз не искам да изоставя децата си или да не съм близо до тях. Но си мисля, че края ми е доста близо. До последния си миг искам да бъда до тях, но и искам да съм сигурна в какви ръце ще се озоват, ако мен ме няма. Ако има такова семейство, доколкото зная в момента се заплаща за приемен родител, върви си стаж, отделно се заплаща за отглеждането на децата. Още веднъж подчертавам, че аз ще бъда до тях до последно. Ще съдействам по всякакъв начин те да приемат семейството като свое. Освен това имам просторно жилище, където семейството би могло да дойде да живее. Надявам се това да бъдат хора, които много обичат децата и детския шум и които просто чувстват като призвание това да са сред деца... Ще продължавам да работя до последно и да правя каквото мога за децата си.
Моля ви ми помогнете! Не искам да минавам през институции. Бих искала да се запозная лично със семейство, което би искало да направи това добро за това четири дечица да си израснат в дома, в който са раснали и ако изгубят нещо, то това да съм само аз. След като се запознаем бихме могли заедно да отидем в институциите и да организираме нещата.
Мисля, че аз като майка на децата си и като човек, който до момента е направил всичко за тях имам право да избера семейството им приживе, а не да ги оставя на произвола на съдбата. Сърцето ми плаче като ги пиша тези редове и болката е ужасна...
Още веднъж Ви моля за помощ!!!
