Любители на котки - тема 45

  • 39 080
  • 728
  •   1
Отговори
# 390
  • София
  • Мнения: 40 958
tania67, може би има нещо вярно в това, което пишеш.

Торо беше невероятно любвеобилен, оставяше се на децата да го галят и мачкотят, спеше с малкия. Единствено се опита да драска и хапе когато се опитвахме да го обездвижим на рентгеновата маса.
Не беше толкова малък като го спасихме, може би на няколко месеца. Мъжът ми леко се дърпаше за неговото прибиране у дома, но ми беше мъчно за котето. А мъж ми поставих пред свършен факт. Торо примираше да ходи да се гали и гуши в него. У нас живя почти година. Подарихме го на приятел. напълно се беше възстановил от полета от 4тия етаж, и физически и емоционално.
Скоро ходихме на село и веднага отидохме да видим Торо. Не ни беше виждал няколко месеца. Не се влизали в двора на къщата, извикахме го. Той веднага дойде и излезе и започна да се гали и "говори". Новата стопанка каза, че ние сме единствените "чужди" хора, при които ходи.

# 391
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 745
Котките са много паметливи животни. Помнят ако ги нараниш, или им направиш добро. Сега я виждам Кети - ходи след мен като кученце, все ми мърка, говори ми. Толкова е благодарна, че сме я взели... И въпреки големият си страх когато я взех от улицата, нито веднъж не ме одра или ухапа. А цялата трепереше от страх. Преди малко имах гости - гледам нашата се сприла зад хладилника от страх да не я вземат. Като заминаха и я изкарах, толкова силно замърка, че се чуваше и в коридора. Усеща, че малкият я обича и си играе с него, дава да я гали по корема и търпи той да вика, подскача и прави челна стойка до нея. Ако й омръзне, просто отива под масата на спокойствие, но не е посегнала нито веднъж.

# 392
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Таня, страхотна красавица! (дано не бъркам пола, че още се ориентирам и тепърва запомням рошковците).

Ами, такава е статистиката от нашия котешки архив - мъжките все са се падали проклетии и шантави, а женските - кротки, кротки... Сега и Флорка е с много благ характер, глезла голяма се оказа. Сякаш наистина е благодарна, че сме я взели, както казвате - по-ниска от тревата  Laughing

Последна редакция: пн, 13 дек 2010, 12:39 от елхичка

# 393
  • Мнения: 0
Добро утро на всички мацурашки  smile3503 smile3503

По повод разискваната тема, за паметта на котараците, се сетих за това клипче.

http://www.youtube.com/watch?v=Sv2Tg-mQTYA&feature=related

Е, не е пример за типичен домашен любимец, но все пак е КОТАРАК...

# 394
  • Мнения: 4 116
[... човек може да има един куп теории как да ги гледа, докато не му се падне някое по-инатливо и ги разбие на пух и прах.  Характерът не може да бъде пренебрегнат изцяло - гледала съм различни котки и дори при еднакво гледане, всяка е имала различни реакции. За разлика от кучето, котката е много по-своенравно животно и доста по-неподатлива на "командване".



Абсолютно съм съгласна!!!!
Имам 2 деца, възпитавани по един и същи начин - едното е кротко и добричко, другото инат и кривотия  Laughing И с котките е така - всичко си е до характер!

Танче, котето на  бабата е хранено с гранули, но от най- евтините. Не знам дали няма да им се нахвърли  на тези. Взех й Уискас. Дано да е добре котанчето ...

# 395
  • Мнения: 4 785
Аз днес си поплаках за Мако, защото днес ми беше официалното дипломиране, а Мако учеше с мен  Crazy Всички учебници от зимния семестър имат кални котешки стъпчици...неговите  Cry И винаги лягаше върху книгата да ми пречи - там където чета, там лягаше  Laughing И на държавния ми беше трудно, че не го виждам върху учебниците ми, е тогава вече ме тормозеше Зак, но не беше същото. Та с Мако щяхме да се дипломираме с дружни усилия  Heart Eyes

# 396
  • Мнения: 1 175
Добро утро на всички мацурашки  smile3503 smile3503

По повод разискваната тема, за паметта на котараците, се сетих за това клипче.

http://www.youtube.com/watch?v=Sv2Tg-mQTYA&feature=related

Е, не е пример за типичен домашен любимец, но все пак е КОТАРАК...

Всеки път ме разплаква това клипче. Много обичам лъвове, страхотни животни са! Но държа да подчертая, че от дивите котки това е възможно само с лъвовете. Те са единственият член на семейство котки който в природата живее в група, а не като единак, и затова са много социални и общителни и се привързват силно съм семейството си, било то лъвско или човешко. За който обича големите котки, препоръчвам книгите на Джой Адамсън, вчастност "Лъвицата Елза". Адамсън е живяла в Африка и изучавала големите котки отблизо, като е отглеждала сирачета до пълното им порастване - лъвчето Елза, леопардче, гепарди. Невероятно пленяващи книги, описващи истински случки.

# 397
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
Дидитка - и за Пипа, гепардката ...страхотни книги...прочетете ги
моите се загубиха някъде...майка ги е дала на комшийчета сигурно и не са ги върнали и тя не помни...
Прекрасни черни и не само котета...супер снимки...


пп :
- "Лъвицата Елза"

—"Петнистия сфинкс"

—"Зовът на Пипа"

—"Кралицата на Шаба"

—"Приятели от гората"




Последна редакция: пн, 13 дек 2010, 19:00 от ИКСИ

# 398
  • Мнения: 1 175
П.П. Хванах я на радиатора  Mr. Green



Тук изглежда бая безопашата, но всъщност опашката й беше "паднала" между ребрата.
Много е смешна - лежи върху радиатора 3-4 минути, после скача долу и се изтяга на килима, да охлади задник, ето тъй:



като не изпуска от очи прозореца. После пак на радиатора, и пак на килима... Тежък живот  Laughing

ИКСИ, значи и ти си ги чела! Да, разбира се, и гепардката Пипа и леопардката Пени. Ще трябва да ги издиря и да си ги препрочета. Тогава ни ги даваха за лятната ваканция да ги четем (абе качествен материал ни даваха, като се замисля...) и си спомням, че по онова време исках да живея в Африка и да изучавам дивите животни.

Последна редакция: пн, 13 дек 2010, 19:07 от Дидитка

# 399
  • In a surreal moment!
  • Мнения: 2 038
Тъй, тъй..и аз исках Африка , ама стигнах пак до наше село , през 2-3 махали и вместо Пипа гуша Писанчо и Маша...и гледам анимала и умирам от завист...особено на Саба..ех до уши в лъвчета, ама не бара меко коремче като мен..хак и

# 400
  • Мнения: 4 116
Още една кандидатка за Африка, ама за малко, колкото да поснимам  Mr. Green Жегите не ми понасят.
А като ученички, с моята приятелка ходехме редовно до зоопарка да милваме лъвицата. Тя милата като ни се умилкваше, като котка  Laughing И ние провирахме пръсти и я милвахме като се търкаше в мрежата. Помня, че и зад ушичките я пипахме. Сега ако видя моите деца д аправят така, инфарк ще получа.
По същия начин си провирах пръстите при едно малко мече, бебе. Бебе, бебе.... колко да е бебе...  подавах му семки с устата и като ме захапа.. за малко да остана без пръст  Mr. Green

# 401
  • Мнения: 0
http://www.youtube.com/watch?v=-kPg7Jhctdc&feature=player_embedded

Ето още една подобна история... В наши дни, в Колумбия.

# 402
  • София
  • Мнения: 15 302
По мое време ги имаше само първите 3 книги. И трите съм ги чела(без да са били в списъка  Wink), но определено за лъвицата е най-добрата. Дори миналата година с Близначе писахме в темата за книгата  Grinning.

Трейси, честито дипломиране!   bouquet

елхичка, мъж е, макар и бивш  Wink.

# 403
  • Мнения: 0
Добро утро на всички мацурашки  smile3503 smile3503
По повод разискваната тема, за паметта на котараците, се сетих за това клипче.
http://www.youtube.com/watch?v=Sv2Tg-mQTYA&feature=related
Е, не е пример за типичен домашен любимец, но все пак е КОТАРАК...
Всеки път ме разплаква това клипче. Много обичам лъвове, страхотни животни са! Но държа да подчертая, че от дивите котки това е възможно само с лъвовете. Те са единственият член на семейство котки който в природата живее в група, а не като единак, и затова са много социални и общителни и се привързват силно съм семейството си, било то лъвско или човешко. За който обича големите котки, препоръчвам книгите на Джой Адамсън, вчастност "Лъвицата Елза". Адамсън е живяла в Африка и изучавала големите котки отблизо, като е отглеждала сирачета до пълното им порастване - лъвчето Елза, леопардче, гепарди. Невероятно пленяващи книги, описващи истински случки.
За сълзите в очите напълно те разбирам. Не мога да опиша какви чувства предизвикаха в мен тези кадри.
Опитвам се да намеря целия филм, но засега нищо... Аз не се отказвам обаче.
А книгите обезателно ще ги прочета. Издирвам "Лъвицата Елза". Вече прерових библиотеките на 4 роднински къщи. Резултат за сега няма.
Продължавам с търсенето.
Ето и едно ново фото. (Моето Иги, май е най- възрастно тук newsm78. Пу Пу Да ми е живо и здраво.)

# 404
  • Мнения: 1 175
За кандидатите за Африка, особено любителите-фотографи - препоръчвам ви видео играта "Африка":



Това засега ми начесва крастата, защото и аз в скоро време не се виждам яхнала джип из истинската савана. Играта е невероятна - ти си фотограф на National Geographic, отседнал си на палатка в саваната и получаваш различни мисии да снимаш дивите животни. Животните и природата са направени много реалистично, включително животните ги е страх като истинските и за да не ги изплашиш, трябва да се промъкваш тихо и да се криеш зад храсти. Имаш джип и с него кръстосваш из резервата, търсиш даденото животно, изчакваш момента, снимаш... Най-хубавите ти снимки ги публикуват в списанието. Голяма занимавка, и е много релаксиращо.

Общи условия

Активация на акаунт