половата просвета, репродуктивни проблеми и осиновяване

Мен също много ме интересува тази тема. Моето момченце е още много малко и не водим този разговор, но искам да зная предварително как ще го водим като му дойде времето. С големия никога не ми е било трудно, защото той ми задава същите въпроси, които и аз съм си задавала, докато съм била малка и съответно и отговорите не са трудни. Виж с Боян е съвсем различно. Аз не съм била в неговото положение и нямам представа как би се чувствал и какви отговори би търсил, съответно - на каква плоскост ще се развива отношението му към секса и репродукцията.
Съгласна съм с Маймуна, че порасналите осиновени ще са ни от голяма помощ.

1. Никога не съм мислила, че мога да приличам на жената, която ме е изоставила и аз да постъпя така с детето си.
2. При мен осиновяването не е само поради репродуктивен проблем/няма открит такъв/, а винаги е съществувало като желание.
3. Когато бях в пубертета половото възпитание го нямаше никакво, но пък започвахме с държане на ръце в киното, а не със секс, затова трудно можем да се поставим на мястото на днешната младеж. Донякъде е правилно разсъждението, защо не са мислили като са ни правили, но пък и колко от младите мислят преди секс?! Затова е хубаво да наблегнете върху безопасния секс в разговорите си и с възможността за поемане на отговорност при евентуален гаф. Едва ли ще са смотаняци в очите на приятелите си ако използват презерватив например. Не разбирам защо мислите, че осиновените са някаква отделна порода и при тях няма същите въпроси както при другите деца. Е, вярно, че някак си порастваш на друго ниво особено ако се сблъскваш с подигравките на доброжелатели, вярно е, че се питаш защо си създаден, но точно в търсенето на себе си са направени най-великите открития, нали? Мисля, че осиновените са по-зрели от останалите на същата възраст и това може само да ви радва.

аз също никога не съм мислила че ще приличам на създателите си.Незнам защо,но у нас темата за секса никога не се е засягала.Майка ми дори не използваше тази дума.Секс и осиновяване бяха забранени теми.Учех се от съученици или от приятели.С две думи от всеки друг,но не и от който трябваше да ми обясни.Ще пиша повече вероятно утре че малкият е болен и с температура

„Защо не са мислили, като са ме правили?” Лесно им е на младежта днес, всичко учат, всичко им е поднесено изяснено, как ли пък старите не са се сетили, а : )  Ами не само те, много не са се сетили, защото хич и дума не е е отваряло по въпросите на половата просвета, която се придобиваше изключително от улицата и приятели. Много от другите дължат липсата на негативен опит не на сещането, а на случайност и късмет : )  Не беше често родителите да говорят с децата си по тези теми, в училище бяха табу.  Половата култура изисква определено ниво на образованост и сега. Същото е с хигиената въобще, с културата на хранене, с отношението по много въпроси от ежедневието ... въобще днес знаем повече за много неща, а и въпросът е как и кога придобиваш това знание. Едно е да си възпитан така, друго е по някое време като възрастен да чуеш, че еди как си ...

Малко в страни, но пример, който илюстрира тази разлика. По повод международния ден за борба със СПИН отчетоха, че в последно време тук се заразяват предимно хора на 40, по-малко на 30 и много по-малко 20-годишни, което се дължи на резултатите от т.нар. полова просвета и стабилно изградено отговорно отношение към безопасния секс в младото поколение. Т.е. не се правят на тарикати, че не било същото с презерватив ...
Освен това, сума народ, отглеждащ децата си, също ги е правил без да мисли, като продължава да не се замисля в процеса на родителстването ... което също е проблем за потърпевшите деца. Абе, изобщо, грамотност трябва и трябва да се мисли, особено когато информацията от натрупания опит е налице, но това не е лека задача : )

Аз в моите грешки не приличам на никой от в това отношение почти перфектните ми предшественици, е, те и в други времена са живеели ; ) Вярно, че го има и примера на порочния кръг при изоставени деца, отрастнали в дом, които на свой ред безотговорно (или по-скоро несъзнавано) създават деца, които оставят в дом, но в голяма част биородителите, оставили децата си за осиновяване, идват от семейство и в това отношение очевидно се различават от родителите си, нали? Безотговорното създаване на деца и/или изоставянето им може да се „наследи” от среда, възпитание, претърпяно отношение, но не от ген. И пак е въпрос на лично стечение на обстоятелствата и личен избор. А със или без връзка с „наследството”, изборът е много по-лесен, когато си информиран, когато си мислил по тези въпроси. Както са те днес : )

Аз съм далече от тия въпроси от страна на детето, но ако някой подрастващ сподели подобни терзания с мен в момента, в този дух бих коментирала. Чудя се, дали ще имам куража да споделя с порастналото си дете собственото си „немислене” в определени моменти, дали ще имам сили да съм достатъчно открита да подкрепя теорията с личен пример, а не с само с примера на био родителите, не че мойто е същото , разбира се. 
Ето, изтренирах се. Ако съм в грешка, казвайте, да не оплескам работата с някой тинейджър, не че ми се редят на вратата, де ; )

А на въпроса дали бих я осиновила, ако бях родила ... ами няма верен отговор. Такова „ако” не съществува. Никой не може да знае. Може би да, може би не. И аз се питам. Себе си. Понякога си мисля, че добре че така стана, че иначе щях да пропусна това съкровище. Но и това не е естествено, струва ми се ... Ако трябва да отговоря към днешна дата, бих добавила, че   „човек предполага, господ разполага”, така е станало, значи така е трябвало да стане; в някоя паралелна реалност може би би било друго, но ние живеем сега и тук и сме заедно. Другото е безплодно умуване, забрави го.

аз никога не съм мислила нещо такова.По скоро майка ми я беше страх понеже крушата не падала по далеч от дървото.Поради тази причина на моменти се държеше като луда