Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

Чакайте сега и аз да се впиша в редиците на болните  Митю одържа цялата есен и зима само с някакви вяли кашлици и сополЕта, само с билкови сиропи. Дори големия есенен грип тръшна всички у нас, без него! Но сега си е болничък. Температура и кашлица, друго няма, но и Крум е така, явно това е "модерно" този сезон. Сополите не ги броя изобщо 
Иначе си е екстра детето, много му харесва градината, приятели, социален живот... Вече започва да се споменава рождения ден... ще трябва да се мисли торта 

Памперси не ползва, много рядко има инциденти нощем, преживява се... На пролет подхващаме анти-памперс кампанията при Крум... Надяваме се на добри и бързи резултати... Имайки предвид, че във всяко отношение на развитието Крум се представя коренно противоположно на брат си, значи ще успеем от раз (Щото с Митю мнооого месеци се мъчихме)

М, да, да питам... вашите деца колко ядат? Щот' Митю има апетит, хапва си, в детската ядял всичко, ама все пак, като седнем на масата - Крум яде повече от него, а и си е доста хилавичък Митко. Не че се притеснявам... точно аз от слаби деца не се тревожа    ама ми е странно че яде по 3 лъжици. Междувременно почти нищо и никога не давам да се яде извън основното хранене. В градината също не дават.

Гали, подхвана болната ми тема, за яденето
Диди яде вкъщи и на градината, но пък толкова се разсейва. Постоянно трябва да й напомням, гледай си в чинията, дъвчи, приготви си хапка. Би била много щастлива, ако аз я хранех с лъжицата, но не ми се иска да придобива такива навици. Зелениите много не ги тачи, но пък е фен на суровия лук

Другият ми проблем е, че в градината задължително им дават десерт. Като питах защо, иначе яденето нямало да бъде пълно. То пък щото като им дадат една шоколадова бисквита пълна с какво ли не, много хубаво ще се допълни яденето сякаш Както и да е, засега не можем да намерим друга градина и ще си ходи в тази. Но за вкъщи сме се разбрали, понеже тя и вкъщи започна да търси десерт, естествено, че десертът са ядки и семена и евентуално сушени плодове. И то десерт се полага, само ако си е изяла яденето и не й е стигнало. Т.е. вариант да си остави половината ядене в чинията и да иска десерт няма Засега удържаме положението

направо ми се плаче на тема ядене
Павел не обича храната и това са точните му думи. Като трябва да сядаме да вечряме все казва "пак ли ще ядем, нали вчера ядохме..." постоянно го гоня със залъци и лъжици и се чудя как да го залисам и какво да му обещая за да лапне. Не му давам умишлено нищо между храненията и ви казвам ако аз не му сложа нещо в устата може и цял ден да не яде няма храна, която да го изкушава. Всяка сутрин тръгваме на градинка с уговорката да кажа на лелите, че той нямало да яде Иначе там казват, че ако му хареса яденето си хапвал, ако ли не не знам дали гладен стои А в къщи онзи ден след поредния набутан залък от моя страна отговора му беше "ще повърна вече от тази храна" Не го блазнят нито шоколади, нито плодове, нито торти  Преди няколко дни пазарувахме и си поиска ягоди, хапна същия ден с желание (бяха си хубави) на другия ден не пожела да ги опита.
Не мога да кажа , че е слаб, по-скоро дребен! Боледува в рамките на допустимото, градинските вируси не го подминават но е пълен с енергия и весел и жизнен. 

Едно питане към майките на момченца - заголихте ли пилетата  Моя син все още отдолу на главичката е захванато и при последната консултация казаха, че и тази линия която е отдолу (на бг се казва юзда май) е по къса и трябвало да се отреже защото ще му пречи, та ни насрочиха операция, но се отложи понеже детето се разболя. Та има ли някой подобен проблем ако може да сподели

Та наоплаках се  Пожелавам на болните да оздравяват барзо, а на здравите да не се разболяват!

привет и от мен,
нещо никак не ни напредва темата за съжаление съм ви изгубила дирите на повечето,
но днес и аз да се разпиша.

за храната - и Зари яде малко, доста малко, понякога може и да  успее да хапне повече, но пък има пълна свобода в това. Ако му се яде- яде. Старая се да му приготвям разнообразно ядене, доколкото мога ( готвя му отделно и за него винаги има нещо приготвено), но е на етапи. Вчера например яде само 3 лъжици. После му дадох кисело мляко и ябълка и това е. За количества - не сме ги променяли почти. Яде малка купичка около 200 грама, ако изяде всичко:))) В градината изобщо не знам дали яде...той казва, че изяжда всичко, но гледайки менюто - изобщо не мога да го повярвам. Някой път ме изненадва и си иска допълнитено, но виж плодове и зленчуци изяжда много. С по-малко от краставица голяма не мога да го излъжа, ябълки, малини, портокали, киви...всичко друго яде:) Напоследък много сладко му се яде....и яде не го спирам и за това. Ограничавам ама не забранявам:)
Ама си е хилавичък:)) висок е вече около 114 и е само 17 кг:)

За мъжкото му достойнство- още от бебе оголихме изцяло , в последно време беше залепнало по ръба, и когато отидохме на контролен преглед при уролога му (Който оперира бъбрека като беше на 4 месеца) го отлепи. Мазах с крем 2-3 дена , че мрънкаше, но не е имал проблем с това. Сега се мие сам, уролога ни каза, че дори сме закъсняли, че трябва сам да се оправя вече с  иделано миене...и макар, че отдавна знае как да се мие, сега след отлепянето го прави много добре, Всяка вечер при къпането , дори е изключително горд. Специално аз, много държа на идеалната хигиена и следя за това, тъй като пазим от всякакви инфекции, които едно нзалепяне могат да предизвикат. Може и да не съм права, но считам, че колкото е по-голямо детето ако се наложи да се извърши макар и елементарна манипулация (говеоря лично от нас дори, а не от доктор) може да е по-смущаваща за детето, затова предпочитам изобщо да не стигаме дотам. Макар че мисля че няам проблем за това, че е не отлепено по ръба:)))) Така че, Крис всичко  за късата юздичка съм го чувала много пъти и знам ,че им правят подобна манипулация, но по-добре пъряво посетете  и някой друг уролог-може да има и друг вариант.

Иначе при нас всичко върви мисля си нормално и естествено, ходи на градина, понякога боледува....понякога се лигави и не иска да ходи, друг път - не.. Следобед спи, но не винаги, много четем книги, играе предимно с колички и животни...напоследък се е разлигавил и плаче като се нервира , което е редовно...нетърпелив е, идва често през нощта и в нашето легло, държим се често за ръчичка, прегръщаме се....и се чудя, колко интересни фази има и етапи....и кога ще стане голям и ученик...и едва ли ще ме допуска до него  така близко....
но
това му е хубавото на родителството....свидетел си на порастването на най-хубавите деца 0 твоите:)))))))

Привет 

За храната- когато му се яде и е гладен изяжда всичко и иска допълнително, друг път изяжда някоко хапки. Никога не го насилвам, когато и колкото иска яде. Супи изобщо не иска да яде, но пък в градината ми казаха, че ги ядял, но искал задължително хляб. Сладко също му давам да яде, естествено го ограничавам.

Пишлето не  е забелено изобщо. Съвсем малко отпред и вече се чудя какво да правя. Нашата докторка е против насилственото забелване, четох и много статии, пак против това. Майки от чужбина също споделят, че не се практикува насилствено забелване там. За сега нямаме проблеми, но пък не  става ли късно  Направо изпитвам ужас от мисълта, че може да се наложи да го водим на хирург 

Жорко тази зима много боледува. През две седмици е с кашлица, бронхит. АБ също не ни се разминава. На градината му харесваше в началото, сега малко се дърпа и плаче понякога сутрин.
Там казват учителките, че  много слушал, но в къщи е ужасен. Инати се, напук ми прави, реве за най-малкото нещо, тръшка се, бие сестра си... Дано отмине този период.

И той идва понякога при нас в леглото, обикновено се събужда рано сутрин да пишка и иска после да си легне при мен. Никога не отказвам и си го гушкам, гушкам  Както казваш MaLe после едва ли ще ми дава да го гушкам и целувам, колкото ми се иска.

Лъчезар проблем с храната няма мисля. Хапва си нормално, понякога по- малко, понякога повече. Не е лаком, слабичък си е, но е ОК според мен. Много е енергичен, все му се бяга, скача...
Сладко много обича, давам му по малко, не му е забранено. Но няма свободен достъп до сладкиши. Когато и ако преценя му давам. Мисля, че не прекалявам. Обича да си хапва плодове и да хрупа морков. Доскоро изобщо не ядеше плодове със семки (киви, малини, ягоди и пр), но тази зима доста кивита си хапна (той им вика кива ) Като цяло предпочита готвена храна, по- течна, което е добре.
Пишлето му е забелено откакто беше на 4 мес и се радвам, че стана така, защото да чукна на дърво не е имал никакви проблеми. Аз също много държа на изрядна хигиена точно там. И като MaLe смятам, че тези манипулации е по- добре да се правят, когато децата са по- малки. Сега вече всичко разбират и помнят и може би ще им е по- травмираща всяка манипулация.

Лъчезар също много обича книжки, научил е доста приказки наизуст. Направо ме изумява с неговата памет.

И така. Дано баба Марта спре да се сърди вече и да идва дългоочакваната пролет!

Точно поради тази причина изпитвам ужас от намесата на хирург. Макар че най-вероятно ще дойде и този момент 

Хи хи Мале, само 17 кг  ... Павел не помня от кога е 15кг и не мърда  
Аз също не го насилвам да яде, но ако не му дам изобщо няма да лапне
А относно мъжкото достойнство мин год. по това време някъде беше му го отлепиха, че беше съвсем малко показало се, като при вас може би Кори. Направи го детски хирург с един остър инструмент без упоика само му пръсна нещо да го обезчувстви, за една седмица се възстанови и беше ок. Тук също никога не са ме карали да го заголвам като беше по-малък. Но от известно време постоянно се попипва и се подръпва там и като го гледам че не е нацяло показала главичката и за това пак го заведох при хирург и той каза да го оперират, но този път с пълна упоика (( водих го и на уролог и той каза същото и каза  да го направим докато е по-малък Понеже отложихме операцията за сега, а по Великден ще сме си в БГ та мисля и там да направя още една консултация та да видим

    за всички пишещи и само четящи

Съветвам ви да се консултирате с уролози (детски), 
защото често пъти хирурзите предпочитат манипулации с инструменти и операции, вярно е че мякои пъти се налагат, те знаят по-добре, но има случи, когато манипулацията по отлепянето е около 3 секунди. Дори гледайки как става, се вижда колко е лесно.
Пак казвам, че всичко си е индивидуално, и може да не е само отлепване, но и цепване и юздички и разни други неща...но да не се мъчат децата, ако не се налага.
Има и разлика между насилствено, аз самата съм против, при всяко едно миене съвсем леко и внимателно се издърпва, измива...нещата се получават естествено без никакво насилие и болка. Единствено може да се наложи и то пак с издърпване оголването на ръбчето. Иначе при малки момченца често пъти се залепва пак, ако насилствено се оголва изцяло.
Но е вярно и е факт, че при по-големи деца, става по-трудно, травмират се, изживяват го...не искат да пикат, за да не ги смъди, чувстват страх и после дори измиването и хигиената ги плаши. Ама и аз да съм....щеше да ме е страх:)
Иначе ето го Зари:
казах само 17 кг защото е доста високичък:)



и
разбира се любимата баня, по мъжки с татко си. Толкова обича да се къпе, че няма вечер  да заспи без баня:) дори и да се приберем много късно и да го пренесем в леглото, събуди ли се скача да го къпем...ако ще и 2 часа да е:)



Много ще се радвам да сподлеите снимки на сладките юнчета, да видим всички колко са пораснали:)

Точно това правим откакто Жорко стана 2 или 3 месеца - при всяко миене леко и внимателно, съвсем лек натиск го издърпвахме и нищо. Не знам в нас ли е проблема или не 

Ех, че е хубаво пак да си пишем за дечицата

За десерта, вие сега да не си помислихте, че Диди у дома не яде нищо сладко . Аз съм против сладкото и то купешко да се приема като десерт, който трябва да допълва всяко ядене. Домашно приготвени курабийки, сухарчета, парче натурален шоколад или някоя домашна тортичка или бонбони да, но като самостоятелно ядене и най-често като следобедна закуска или за закуска и най-вече, когато има някакъв повод

По мъжкия въпрос, аз нали си имам и мъжко, тук не дават да се пипа. Гледат го при всяка консултация и още не е започнало да се забелва, но казват, че засега всичко е ок

За гушкането, и Диди ми е много любвеобилна, все гледа да ме гушне, да ме цунка...надявам се винаги да й е поне толкова приятно, колкото на мен

А тя напоследък много порастна и не само чисто физически, макар че е почти 15кг и 1м висока. Ако ви интересуват средните стойности за ръст и тегло за тази възраст, ще ви постна линк към тукашните. Диди е в златната среда. Започна да разсъждава като голямо дете и като изключим, че е все така стеснителна, е на мама голямата принцеса То и тя така ми казва, Ти си моята принцеса , направо ми напълва душата.

Ето я, да я видите как се справя с ножа :

И Зари и Диди са страхотни 
а Зари наистина изглежда доста висок
Аз също виждам голяма промяна в Павел, стана много по-самостоятелен, рисува много, занимава се вече все по-често с тихи игри като пъзели и пластелин. Обича да ми помага като готвя, мия и слагам масата! Гушка се много и ме целува в устата (при което бабите му изпадат в ужас  ) Все още не се крием от него и голотата не му прави никакво впечатление 
И да си го похваля детето, мин. седмица в градинката трябваше да научат 1 стихотворение от три стиха от по 4 реда (на гръцки) , 2 вечери аз упорито му го чета, а той не иска да повтаря след мен и само ме пита дали съм приключила, че му се спяло  и на третия ден се оплаквам на баща му, че почвам да се притеснявам как ще я караме в училище и Павел както седеше на дивана и зяпаше телевизия се изправи и каза цялото стихотворение! Няма да ви описвам каква гордост и умиление ме обзе 

Хубавица и Диди,


Браво на Павел,

Зари въобще пък не се справя със стихотворенията и римите,
даже песничките ги е запомнил по смисъл и например пее:
"мама ми купи днес, книжка с картинки нова, разглеждам я и ми е интересно")))
приказките ги знае наизуст и ако започна да си измислям ме поправя,
ако го карам да ми разкаже обаче - ми казва ти я знаеш, чувал съм.... защо да я повтарям:)
и така...
напоследък го вълнуват някакви теми философски,
каза, че трябвало да умра, за да плаче за мен. така както Муфаса(от Цар Лъв), но после като се събудим и пуснем пак диска, пак ще ме има:)))) и така, говорихме надълго и широко после...но милата му детска главица вижда света по начин, по който аз вече не мога:)

Хайде , включете се и другите да засилим темата, та до юни да открием нова:)

Браво на Павел и на Лъчко за стихчетата и песничките
Да кажа и аз за песничките. Диди едва миналата седмица се осмели сама да изпее една песничка сама и то правилно . Не знам дали я знаете за "На ризката, на джобчето, скъсало се копчето..." И то съвсем случайно й я запях, защото се беше разшило едно от плюшените й зайчета и го шиех Обаче тя толкова я хареса, че ме накара още веднага поне 100 пъти да я повторя и после и пак и пак и така, накрая я научи. А преди това колко песнички умишлено съм й избирала уж да са по-лесни с по-малко думи, да се запомнят бързо, но не и не, все с мен, все с уговорки и то не всички думи ги повтаря
Та при нея съм забелязала, че всяко нещо така учи с много повтаряне.
Понякога ми е странно, че неща, които съм казвала по 100 пъти и вече съм спряла да ги повтарям, защото не се чуват, изведнъж я виждам да ги прави

Привет дами!
Помните ли ни?!Не съм писала може би от раждането на малката,но честичко се сещам за вас!
При нас почти всеки ден е нещо ново.Нели от ноември м.г. ходи на ДГ,бързо свикна за мое учудване (може би съм казвала,че тя се страхуваше от деца).Сега ако по някаква причина 1 ден не е на градина,поне 10 пъти ме пита кога отива.Стихчета и песнички казва,когато си мисли,че никой не я слуша,иначе много трудно да я накараш да ти каже.Със яденето и спането там няма проблеми.Когато си е в къщи винаги я слагам да спи на обяд (обикновено спи повече от малката  ).Много е внимателна към сестра си,помага,заиграва се с нея,но когато тя иска.Почти нон-стоп задава въпроси и не те оставя,докато не получи отговор  и е страшно общителна.
Айде стига съм си хвалила гарджето.Сега гледаме да сме на вън колкото може повече,но когато имам повече време ще гледам да се разписвам!
Целувки на всички!