Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

Стани, чудесно е, че се включи,  за госпожиците.

Диди все още я е страх от децата /непознатите/, предполагам все още я има и езиковата бариера, не е много уверена в речниковия си запас на френски. Иначе на градината ходи с желание и участва в дейностите там, поне според учителката.
Ето днес например бяхме на площадката /беше 22 градуса / и 5 минути стоя до пързалката и само наблюдава какво правят другите. Като отидох при нея и й казах, или да си играе, или си тръгваме, чак тогава се престраши да се качи на пързалката. И винаги е така. Е после не иска да си тръгваме, но това е друг въпрос

   На Павел в рими определено му е по-лесно  а като пее и някоя дума не е запомнил и си измисля негожи думи    Относно общуването ме кара мен да заговарям децата или да поискам нещо от някого и чак тогава и той се отпуска   
   А иначе гледа ужасно много филмчета  опитвам се да го ограничавам , но не много успешно 
и по повод на детските разсъжденя както и Мале сподели да ви кажа последния бисер , момченцето от филма "книга за джунглата" се казва Джунгла   
   И пример за това колко му е богато въображението - оцветява всичко в различни цветове примерно знае че кончето е кафяво но му прави главата зелена, единия крак розов, другия жълт и така натък. В началото се притеснявах и го карах да ги прави каквито са реално, но като виждам, че различава цветовете и така се кефи си го оставих да прави каквото му харесва 

Много е хубаво, че темата се пораздвижи
   

Чета, чета и викам и аз да се включа най-накрая 

Мартина знае много стихотворения и песнички, в детската ги учат, въпреки че сама си решава кога да ми ги каже. Като я питам какво са правили в градината, отговорът е "Нищо"  И вечер, като тръгна да я приспивам и тогава се сеща да разкаже. Дяволчето само се чуди как да не спи 

Много обича да рисува, чак се чудя на кого се е метнала  Рисунките й са по-скоро драсканици де, обаче оцветява много хубаво, не излиза от очертанията и много се старае. Даже ако излезе някой път малко и започва да се ядосва 

В градината много й харесва. Има си вече приятелчета, дори и гадже, което я обичало и я целувало  Разправя, че се боричкат и аз й се радвам, а мъжО ми вика: "Радвай се сега, че след 10 години като ти каже, че има гадже и се боричкат, хич няма да ти е смешно" 

Всичко иска да прави сама - да се облича, да се съблича, да си мие зъбите, да се търка с гъбата в банята, да се храни - всичко. Което знам, че е добре, но когато бързам за някъде направо се побърквам. Чак ми се сърди като й помагам и ако й сваля примерно анцуга, за да стане по-бързо, тя си го вдига и след това сама си го сваля 

За говоренето - не спира да й мели устата. И заплашва, и прави забележки, опасна е  Памерсите ги махнахме миналата година по това време. Даже като ни се наложи една операция ми се скараха в болницата, че нямала памперси, как щяла да пишка след упойката 

С яденето сме добре, яде всичко, добре се храни, но като си науми, че не иска нещо, няма начин да й го напъхам в устата. Ама не се и опитвам. Просто не й давам сладко и други боклуци между храненията и като откаже, знам, че наистина не е гладна. Няма смисъл да я насилвам.

Лъчезар оцветява по същия начин  Мисля, че е правилно децата да се оставят да оцветяват и рисуват така както ги виждат нещата. Аз веднъж го попитах защо оцветява нещо си в този цвят и той отговори "Аз така го виждам!" Оставила съм му пълна свобода за творчество, много обича да оцветява и рисува с водни боички. Може цял ден това да прави.

Напълно съм съгласна. Диди пък в повечето случаи оставя главата бяла, защото цвета го свързва явно с дрехи, шапки и т.н. и обяснява, че иначе например на кончето щяло да му е топло С оцветяването и изрязването супер се справя, дори с изрязване на кръгове, но за рисуване и моделиране хич не я търси. Творчеството й обикновено трябва да е подкрепено с шаблони. Чак малко се притеснявам понякога, не че аз съм голяма художничка

Между другото днес се рових в нета и открих едно занимание, което ми се струва, че ще е интересно. На половината лист се рисува половин дъга, сгъва се и ето ти тебе цяла дъга Нещо такова: http://alphamom.com/family-fun/holidays/st-patricks-day-craft-rainbow-prints/

Привет и от нас!
Последно май по Коледа се включвах
Ние сме си добре със Станислав.Той ходи на градина(когато е здрав), а мама си седи у дома(засега).
От Коледа като го почна това дете все през 2 седмици се разболява и все не се знае точно какво е.Добре че мина само с 1 АБ.Ама преди 2 седмици 2 пъти осъмнахме в спешна помощ-единия път заради много висока температура, която от нищо не искаше да спадне, а на другата сутрин заради кашлица-цяла нощ от 9 до 4 сутринта кашля и нищо не ми спираше кашлицата.В болницата му сложиха 1 инжекция Урбазон и му мина за около 5 часа.После с инхалации и за 2 дни се оправи.Ама на градина почти не ходи цяла зима.А там му харесва много.има си приятелчета и приятелка
Песнички и той знае много и даже е доста музикален, иска и на народни танци да ходи, но още му е рано.Също така докато беше болен го научих да брои до 100-така му мерех температурата-слагам термометъра и броим до 100, иначе не иска да държи термометъра под мишницата.Освен това вече познава всички числа от 1 до 10 като ги види някъде написани и някои от буквите.И с цветовете е добре, т.к. разбрах, че доста от децата в групата му не ги познават.Обаче не иска да оцветява, явно не му е интересно.
За храната-яде колкото мен, че понякога и повече, но е 15 килограма.За това пък доста висок.Ама с нашите алергии и непоносимости менюто ни е доста различно от това на другите деца, добре че в градината му ми разрешиха да му нося хляб и му готвят само позволени неща.И че не е капризен на ядене.Само като види, че някой яде шоколад почва да плаче, ама в един био магазин му намерих шоколад за вегетарианци, в който няма мляко.
За нощния памперс- мислях да чакам и аз до лятото, ама той сам се отказа от него в средата на февруари.Една вечер каза, че не го иска и дотам.
Това е засега от нас.

Привет 

В градината все ми казват госпожите, че Жорко научил стихчета, но като го питам в нас да ми каже или не иска или казва до някъде и другото го забравил. Той брои до 10, но винаги забравя чифрата 4  Знае първите букви на всички от семейството и се научи да пише неговата буква. У нас не оцветява много, защото Николчето и тя се включва и почва едно драскане по леглата, масата и даже по стените, та за това много рядко им давам да рисуват.

За шоколада - аз му давам шоколад, но сега ще купувам кокосово масло и мисля да правя домашен шоколад с него(кокосово масло, какао или рожков и мед/агаве, по желание може и малко мляко и смлени лешници). Дано му хареса, че и той все мрънка за нещо сладко, та поне да е полезно.

А Зара  като  рецитира или  пее пред  публика  малко  я досрамява  и  си  мрънка  доста,за  разлика  като  сме  навън, така  ме  е  срам  понякога  че  само  я моля да  спре,имам чувство че  сме  на  манифестация за 24  май   ,днес  на  спирката  с  една  баба  си  пяха  заедно  детски  песнички  и я шашна  че  знае  азбуката , брои  и и  до 12  на  немски  и  като  започна  и  на  български вече  беше  туше  бабата   . Днес  са  учили  нотите  и  много  се  кефи  да  ги ръмжи,а  на детската  площадка  зад  градината  им все  едно  пъпа  и е  хвърлен,дори  и  два часа  да  стоим  на  друга все  там  си  иска.
Днес  трябваше  да  я изследваме за  муковисцидоза, трябваше да  се  изпоти  доста  и  изкачвахме  и  слизахме  стълби,и  спомените  от  преди  почти  4 години  се  завърнаха  отново като  я чаках  нея да  се  появи  
Избягвам да  купувам  сладко вкъщи че  докато  не  се  изяде  всичко не  се  мирясва  и  манджа,колкото  и да  е  любима  и вкусна  не  се  наблизва,за  това  и  наблягаме  на  плодове,когато  иска  сладко  и се  предлага  банан  или  ябълка,ако  не  иска  чака  основно  ядене  и  така....
и  случка  ни  се  случи  покрай  слушането  на  радио  докато се  стягаме  сутрин за  градина - чу  за това как във  Франция били  убити  3  деца и  много  беше  потресена, започна  сама  да  си  обяснява  че  сигурно  бил  ловец човека  който  ги  е  убил,че  нали  ловците  са  с  пушки по  приказките,сърцето  ми  се  къса  като  трябва  да  и  обяснявам  колко  варварски  може  да  постъпват хората,а тя допълва  че и  животните така и  един  низ  от  философии  и ние,та  МаЛе не  сте  сами    
айде  вие  че  аз  сама ще изпиша темата  

Мая , не спирай, толкова ми е интересно да чета за Зара Браво на нея и за азбуката и за цифрите  . Тук градината не се води част от образователната система и затова никой не ги учи нито да броят, нито да пишат букви. Това правят в предучилищната, която започва от 5 навършени години. Диди хич не е по броенето, с мъка до 5 брои, и колкото и да се опитвам на игра да учим цифрите, винаги започва да пуфти и да се върти и т.н. като стане дума за математика

А въображението няма граници. Питам я днес какво ядохте в градината. Ами ядки, какви ядки, Сини ядки

Мартина брои до 23  Научи се покрай песничката от рекламата на Макдоналдс с Поли Генова. Много й се радва като я пуснат и си припява. Какво й харесва толкова, аз не мога да я понасям тази реклама 

Павел също много я харесва и ме кара да му я пея до безконечност. Той брои на бг и на гръцки до десет като чат пат прескача някоя цифра и след 10 почва както му падне 12, 15, 14 и т.н  Знае почти всяка буква на кой е, като примерно буквата Т е на тати, а буквата И на тати Илия  може да си пише неговата буква, както и Т, М, А и Г (А на приятелката му Ани и Г на майка и Гери ) Много се занимава на една дъска с тебешири и сам ме кара да му пиша букви там
А в градинката не ги учат на ноти и букви, но пеят много песни, четат стихчета и приказки и играят много логически игри! А вчера имаха ден посветен на водата и бяха поканили и родителите за 1 час да поиграем с децата, беше много весело, бяха измислили страхотни игри свързани с водата. Павел игра много, но искаше навсякъде да съм плътно до него  скачен е за мен, което не е толкова хубаво....

И  при  нас  не  ги  учат  на  букви  и  цифри  в  групите ,само  големите *предучилищна* ги карат  имената  да  си  пишат  и  наблягат  повече  на  логически  игри,рисунки  и т.н. Английското  броене  и "английските" букви ,както  и  сега  ръмженето  на  ноти  идва  от музикалния курс, много  обича  да  пее  ,буквите  научи  от  играчка  с  една  песничка за тях  и  я назубри  без  да  разбира  ,преди  година  горе  долу се  появи  интереса  и  от  тогава  вече песничката  придобива  смисъл,като  учи   буквите постепенно коя коя е  и  как  се  пише и сега  пише  доста ,има  си  любими  буквички  и  създава  примерно  имена  за  играчките  си  така, на  нейния си  език,че  нали  е  скучно  да  има  само  немски ,български , английски  и  прочие та разнообразяваме  света  със Зарин  език самата  тя си  го  нарича Таматиш броенето  разбира  се  и  е  най- силно  на  немски,но  и  за  другите  се  старае, радвам се че си  имаме българско  училище и  като  утвърди  немското  писане  и четене  ще  ходи  и  на  българското,поне за  сега  това  са  плановете ,но  като  порасне ще  се  разбере  
Иначе  и  работата с  ръце  и  се  отдава  доста, реже  лепи  рисува,и  шие  дори( във  феиса   снимките  като  беше  болна) ,но  стана  топло  и  смятам  да  започваме  по сериозно да ходим на  плуване,а  и  по  голямо  колело  взехме  вече  че на  малкото  се  прегърбва много  и ... бе  малко  и  е  вече,та  и  там  ще  наблягаме  лятото  да  навикне  голямото колело.
Та  така  с  две  думи  
п.п. колелото вече отпада като  проблем, новото  днес  направо  и "заспа"  от  раз    

Диди още не се е качвала на колело, миналото лято така и не успя да завърти педалите, но мисля че това лято вече ще се справи и това ще й е подаръка за рождения ден

Ние чакаме сняг

Здравейте,

много, много отадвана не съм писала и тази вечер реших да видя дали я има още темичката за нашите юнчета. Стана ми много мило като видях на заглавната страничка на 30.06 снимката на моето малко Веселче.../там е на около година и половина някъде/ 

Ние по отношение на песничките и стихчета, май залагаме повече на пеенето...Има дни в които става и започва..целият път до градината с колкото глас има... Понякога взима една книжка и ми казва, че била книжка с песни и се започва... едни странни текстове, едно съчиняване пада... за мелодия да не говорим...

Що се отнася до броене...май до към 7 е добре, ама после отиваме на 11 или 12 направо ...
Буквите ги познаваме почти всички и знаем име или предмет със всяка от тях...

ето ни и нас:


поздрави и лека вечер 

Сега като видях сладката Веси и се сетих да питам мамите с момиченца станали ли са големи "кокетки" напоследък. Диди сигурно може цял ден да виси пред огледалото и да се гледа. Като и направя прическа и веднага тича да се види.

Вчера си наплюнчила устните и идва да ми се показва, че била много хубава, щото имала крем на устните. Редовно си слага стикери по ръцете като лак, а аз дори нямам лак вкъщи, т.е. не е видяла от мен

Ама то така ще е, като си имам женско