Може ли да се предизвика раждане в 7.5 месеца?

Ти явно си си навила на пръста, че искаш да раждаш по-рано и това е. Каквото и да ти говорим ние тук за теб са приказки по телефона. Обаче е хубаво да се вслушаш. И ти и мъж ти сте големи хора и предполагам съзнателно сте взели решението да имате дете. И ако е така значи трябва да сте подготвени за всички неудобства. Наистина просто не си представям как въобще ти минава през главата такава мисъл. Трябва да си наясно, че от момента, в който си видяла двете черти на теста за бременност ти вече си на втори план. Детето трябва да е най-важното нещо в живота и на двама ви. А то иска жертви. И то големи. От тук нататък ще са все по-безсънни нощите и дните. Нали ти казах, че и аз бях като теб. През последните три месеца от бременността не си спомням да съм спала повече от 3 часа на денонощие. Обаче се справих. И всички тук са минали през това. И защо будиш мъж ти? Аз си гледах телевизия, сърфирах си из нета дет се вика и така ми минаваха нощите.
Моля те, в името на твоето дете да се вземеш в ръце, да се мобилизираш и да направиш всичко възможно да даше най-добрия старт на това мъничко човече. А не да се опитваш зорлян да го раждаш недоносено.

Кураж и от мен миличка!!!Всеки уважаващ себе си и добър гинеколог предизвиква раждане само при опасност за бебо.
Опитай се да се успокоиш заради малкото човече.

Според мен яко те тресе предродилна депресия.Като добавим и стоенето в къщи сама - това ти е проблема.Не си го изкарвай на детенце.Просто се разхождай повечко, и си намери някоя дружка, да се разнообразиш. Това от мен и всичко хубаво.

Добре,де ти на доктор не ходиш ли?
Той какво ти казва?Какви хапчета пиеш,за какво са?
Моят съвет е да потърпиш-бебето когато е готово ще излезе само  
Кви са тия приказки по-рано да извадят бебето  
Ми то ако искаше можеше да платиш някоя друга да ти го износи,баси  

А и не си мисли,че като се роди ще спиш  
Важното е да сте живи и здрави  
Моето дете е болно от месец вече, да не мислиш, че съм спала  
Всичко ме боли,не си единствената "мъченица"  
Хайде сега   Гледай напред и ... търпение му е майката  

ей малката бях качила 30 кила и криво ляво си ги носех и аз не спях добре 3 пъти и в болница лежа за задържане
имам идея я отиди в неонатологията и виж какво се прави с толкова рано родени бебета пък да видим дали още ще го искаш в главичката му да е забуче абокат цявлото да е в кабели и апарати да не може да диша само ти едвали си го представяш но аз този ужас го видях

Рано е. Всеки е минал по този път и ще ти каже, че не е лесно.
Принудително раждане може да се направи, но по здравословни причини, причини застрашаващи живота на бебето.
Естествено, че няма нормален лекар, който да се навие на израждане. С/у солидна сума някой може и да се навие. Но като си помисли за последствиетя едва ли ще стане.
Ако искаш здраво бебенце стискай зъби и изчакай още мъничко. Бебо може и сам да реши да избърза. Моята Дияна се роди 20 дена преди термина, но мъничка - 2.670кг

Не вярвам някой да се навие ......
Колкото по-дълго остане бебето в теб, толкова по-добре за него!
И не си мисли, че като се роди е лесно, после ще се молиш да влезе обратно в корема ти 
Стискай зъби и не мисли за такива работа   

Дай възможност на бебчо да порасне възможно най-много!!!

Аз мисля,че ако лекарят прецени ,че заради безсънието,нервите и други проблеми навреждаш на плода по някакъв начин ,би предизвикал раждане.Защото невъзможни неща няма.Въпроса е доколко са полезни.Все пак сънят е важен,той дава сили на майката да износи бебето.Но пък от друга гледна точка - много е рано за бебенцето,рисковано е!Стискай зъби,колкото и трудно да ти звучи,бори се до край и няма да съжаляваш !

БРАВО!!!!!! 

Само да се присъединя към останалите и да напомня, че в тези седмици от бремеността, бебето има шанс да оцелее, но може да има проблеми с недоразвити бели дробове, сърце, мозък. Точно в тези месеци органите се дооформят и ако няма медицински показания за страдание на плода е абсолютна глупост да се предизвиква раждане.
Само да ти напомня, че поставянето на бебето в кувьоз и подаването на кислород могат да доведат до изграяне на ретината и СЛЕПОТА, да не говорим за другите проблеми.
Синът ми се роди в началото на 9 месец и въпреки това имаше незатворена междукамерна преграда на сърцето, виждала съм бебета в кувьози докато 1 месец и половина бях в болницата, за да наддаде необходимите килограми. Не ти го пожелавам -знаеш ли какво е всеки ден да стоиш пред една врата и да чуваш днес е наддал 5 грама, утре - 10 грама и така повече от месец, като докато е в теб бебчето наддава по 200 грама на седмица.
При втората си бременост отново вдигах кръвно, не можех да спя от болки, пиех хапчета и се побърквах да не се случи нещо с бебка, но направих всичко възможно да дочакам заветната 40 седмица - всичко се понася пред ужаса да се роди по-рано детенце!
И сега пак не спя, мъчат я зъби, аз ходя на работа, съпруга ми и сина ми също не си доспиват, но всички сме толкова щастливи от това здраво и хубаво съкровище, че никой не прави проблем.
Говори със съпруга си, премести се в друга стая, чети книжки, попитай за по-серизони лекарства за болка, има много хомеопатични и за безсъние - но не раждай  по-рано, не си струва - тези неща са за малко, детето е за цял живот!

Намери си занимание, хем ще си уплътниш времето, хем може да си успокоиш нервите и да не ходиш постоянно.
Аз редях един огромен пъзел - 2 месеца с тоя огромен корем това правих. Сядах на възглавница, около мен възглавници и така.
Просто намери нещо да правиш, за да ти минава времето, да не мислиш постоянно за това. Да те пуснат нервите.

Не може ли да спите в различни стаи с мъжът ти за да да се будите един друг?
Преждевременното раждане не е решение.

Хайде и аз да ти се накарам.
Оплакванията ти няма да се уважат от никой лекар.А мъжа ти просто да иде да спи в друга стая.Останалото си е твоя грижа- това е положението.
Ще го изтъпиш, защото преждевременното раждане е нещо ужасно.
Моята дъщеря се роди в 31 седмица (не по мое желание),след 6-дневен престой в болницата.Тези 6 дни са най-тежките в моя живот, а престоят й в кувьоза още месец и половина (тежеше 1,480 кг.) завинаги ме промени.Моята приказка е с прекрасно развитие- детето се пребори  всички опасности.Сега е на 1 г. и 2 м. и е най-красивото човече на света, но аз още помня, още страдам, въртя се в един кръг, от който няма излизане и май никога няма да бъда същата.Същото е и с близките ми, които трепериха заедно с мен.
Мила, не си го пожелавай,моля те!