Безработица, собствен избор или съдба ?

Освен това се намираме по средата на див капитализъм.Има още доста вода да изтече, докато махалото се успокои.

Andariel - да си стиснем ръцете? С всичко което сега написа съм съгласна.
А темата май беше за това, колко време е нормално човек да е без работа, не точно за безработицата.

Ами Ирен, то е неразривно свързано това и с безработицата.Няма Нормално и Ненормално тук.Има различни обстоятелства.За мен е нормално и година да е без работа.Факт е, че понякога внимателното подбиране води до просперитет, друг е въпроса кой как може да плати за това време/сиреч-каква е цената и до колко имаш силите да го направиш също-щото да те сочат като мухльо, защото на втория месец не си започнал каквото и да е също е унизително точно толкова, колкото и да се хванеш какво да е, за да доказваш на някой нещо си.Няма такова нещо като Нормален и Ненормален период за стоене без работа-всеки си знае дереджето.Освен това не сме ние тези, които трябва да се  врем и да броим трохите в дома на този човек и да го упрекваме.Аз например съм доволна за изядените трохи, и хич не ми пука за какъв е спряган бил тогава мъжа ми, факт е, че точно този му ход донесе успехи.А това, че ние сме си платили цената за това в онзи период си е лично наш дерт, не касае съседката, нито тинкърбелчето, нито който и да е друг.
Още един факт-съпругът ми бе 6 месеца, колкото и ненормално да ви се струва на вас-без работа Именно поради безработицата в разгара на кризата.И съм ужасно благодарна, че не се хвана на втория месец на една от сламките, които бяха просто смехотворни и щяха да го запратят в нищото, а има смелостта и силата да изчака до тогава, докато не види смисъл.В противен случай означаваше да заплюе всичко, което е постигнал и да си скъса дипломите и сертификатите, които между другото струват Много пари.Само за това, че е инвестирал в себе си има една миза на заплащане, която БГработодателя все още трудно оценява.Факт е, че поради тази причина той работи главно за чуждестранни работодатели.

разбира се, нямаме какво да делим... поне за момента! 

Виждали сте див капитализъм.

виждаме го реално тук и сега.
някои сме чели също, в дивия запад не сме живели иначе, така е.Но има матрРиал по въпроса.

Всъщност сигурно си права, тъй като регулация на пазара има, но на никой не му дреме да я спазва + яка дискриминация към определени групи. Но поне имате достъпно здравеопазване и никой не оспорва нуждата от помощи за безработни и това никак не е малко.

До това не съм се докоснала, с изключение на ражданията ми-бяха по пътека, но е спорно, смятам че там съм извадила голям късмет.Не знам кое му е достъпното, в 6.30 да звъня на спешен педиатър и да ми казват-ще чакате до 19.00, защото след 19.00 ви поема той, а до тогава е личния.Също и 4 дена цифром и словом бяха нужни с дете в криза да обикалям по дъждовете за един лист хартия наречен болничен, който кел файда, че ми дадоха-той се представя веднага на работодателя принципно. Ама това е друга тема.Не си ли финансово обезпечен и сравнително независим-вадиш парите и получаваш въпросната помощ.Помощи...също не съм запозната-ни от първа ръка, нито съм се интересувала в случая и не знам.Може би...може би...

Отново тема с опити за странни обобщения.
Няма нормално, няма ненормално, особено що се касае за работа по време на "криза" в БГ. Всеки се простира според чергата си, както са го казали и много други преди мен.
Само искам да кажа отново, че такова нещо като високоплатени служители, големи компании, чуждестранни работодатели и други любими словосъчетания от приложението на Капитал - К3, те такива животни виреят само и единствено в София.
Няма "големите градове", "малките градове", има София с нещо като пазар на труда, нещо като избор и т.н. и някакви случайни позиции тук-таме из останалата част на България в някакви си големи или малки населени места .....Така че стане ли дума за работа, директно предлагам темите още в заглавието да се обозначат за Сф ли става дума или за друго място, защото наистина разликата е от небето до земята и няма какво празни философствания само .....

При мен лично безработицата се задържа 7 месеца.С финансите не сме никак добре, но не можах да започна каквото и да е, защото детето е малко, записано на ясла, без вариант обаче кой да го взема, да го гледа, когато е болно и  т.н.Просто не можех да намеря  работа, която да свършва към 17:30 часа, за да мога да си вземам детето от ясла.
На настоящата ми работа съм взимала малката няколко пъти, понеже тя често боледува, а моят работодател казва, че детето няма място там и се принуждава да дава болничен.
И изобщо ми е много трудно всеки път да се моля като не знам какво за болничен.Вс едно аз съм виновна, че детето ми се е разболяло.И така се редуваме с мъжа ми за болнични и отпуски, да видим докога.

Добре де, ясно е, че парите и работата са чувствителна и емоционална тема, ама не разбирам защо се карате.
Ако един човек има доходи или може да разчита на някого, защо да не избира?
Ако изкарваш пари с работа, която не е обвързана с работодател или работно време, защо пък трябва да се пънеш да си даваш труда за някой друг?
Ако от седене вкъщи за повече време, не ти пада стандартът на живот /не драстчино/, какво че някой си мислел, че си мързел? Нали животът си е твой и семейството ти е ОК с това?

Интересно ми е хора с дипломи и чисто СВ, така да се каже, които остават без доходи, имат семейства да хранят и е почти невъзможно да живеят със заплатата на половинката, какво трябва да правят? Да живеят от заеми, половинката им да започне втора работа или да снижат стандарта до хляб и сол, за да не си опетнят СВ-то? Този казус ми е интересен на мен.

Този казус го има, разбира се.Пак ситуациите са водещи.Пак зависи.Има толкова много Ако-та...Въобще не иде реч за опетняване на СВ-то в тази посока, която ти си мислиш/или аз може грешно да разбирам/ а в съвсем друга.Ако СВ -то ти до момента е носило доход, който е завиден да го наречем, имаш на какво да се облегнеш в кризисни дни и да не бързаш да се хващаш на първото.Има тук и един завой, към една съседна тема, за 13-тата заплата.Може да си с изрядно СВ, да си лектор за чудо и приказ, да си всичко по- и най-, обаче има професии и професии и доходи и доходи.Хубаво е човек да е по-прагматичен в такава ситуация и ако има хоби, което не може да превърне в професия, която да го храни, то да си остане на ниво хоби, а да се огледа за професия, която ще му дава шанс да си упражнява хобито.Та казуси-бол, а кой как ще си изиграе картите си е отделен въпрос.Никой не отрича, че има ситуации, които са извън твой контрол понякога, но се излиза и то тях.Тук тъпото е , че някой дава квалификации за редно и нередно дори в такива неща като кой кога да работи и за колко, при все, че не касае неговото семейство това.

ако са били на добър доход, най-вероятно са скътали някой лев или пък са с добро кредитно досие пред банките и могат да разчитат на по-лесен кредит или овърдрафти за някакво време. Има нещо вярво в тоова за чистотата на СV-то. Ако аз съм работодател и при мен дойде да кандидатства за изпълнителска позиция човек, който довчера е бил началник, мнооооого ще се замисля дали да го назнача. Защото на този човек много бързоще му спадне мотивацията. Същото се отнася и за човек, който е с висше образование да кандидатства за нощен пазач. Вярно, гладът си е глад, децата трябва да ядат, сметките трябва да се плащат, но много рядко хора, които слязат на много ниска позиция, след това успяват пак да се издигнат - или свикват и се демотивират изцяло, или просто отсреща ги смятат за некадърници или ги подценявват.

Абсолютно е така. А може и да се окаже и по-добър мениджър от настоящия. Наблюденията ми показват, че хората, съкратени от ръководни длъжности,  много трудно си намират работа в момента. Дано тази ситуация скоро се нормализира, защото мои приятели са в това положение, а са изключително кадърни хора.

Финансово е по-достъпно. Аз сравнявам със САЩ, най-дивия от дивите капитализми, където едно посещение при педиатъра, ако нямаш застраховка, като едното нищо може да ти струва една седмична заплата. Лекарствата и изследванията - отделно. Застраховането също е по-евтино, като в България като си загубиш работата, не си губиш здравното осигуряване, което е факт в САЩ.

А качеството на здравните услуги е друга тема.