Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

Заповядайте, мили мами, да прочете и четете и питайте и коментирайте и най-вече не се спирайте, борете се за децата си, не се страхувайте от диагнози-трябва много труд и упоритост:
http://www.autism-bg.com/diet_advices.html

Каква интрига се е вплела? Теб кой те спря да отидеш.Всеки си носи глава на раменете и си я използва според възможностите си.В този форум има теми за диетата, неколкократно даваме препратки за нея.На първа страница на аутистичната тема има линкове препратки за диетата.Там е събирано огромно количество информация.Какво ти пречеше досега да прочетеш.Има майки прочели всеки един линк пускан във всички теми за аутизма, както и всички теми за аутизма тук и в нета.Ти прочете ли всичко?

Харесаха ми чуждестранните гости в предаването.За мое съжаление не научих нищо, което да не го знаех преди гостуването им - прочела съм го преди това.Не дадоха празни обещания, не казаха ние лекуваме, казаха ние помагаме - което е факт.За съжаление ми се искаше повече да говорят, а не да я гледам как  слуша тя чрез преводача.Сигурна съм, че имаше още какво да каже.

Даже майка ми днес ми звъня да ме пита защо Алекс е при Гала без майка си  .Много сладко това дете бе 

В предаването д- р Кригсман каза, че не "лекува" аутизъм, а само коремчетата на децата. От такова лечение може да се случи да се нуждае дете, без значение дали е от спектъра.
Усман каза, че методите й са опит за лечение.
Т. е.- ако дете с аутизъм има гастроентерологичен проблем, възможно е да е нарушен сънят му от него и вследствие на лечението и излекуваносто стомахче, да се подобри сънят му и съответно- да стане по- податливо на терапевтична работа.

За да се лекува, първо трябва да има заболяване.

Съвет към родителите на скоро диагностицирани деца- не губете от ценното време на децата си, а търсете трескаво добри специалисти, които да работят с тях ежедневно.
Пробвайте всичко допълнително, което прецените, че ако не помогне, поне не би навредило на децата, но основно насочете усилията си в терапевтична работа.
Опитът с 10 годишния ми вече син сочи точно това. Същото ще споделят и родителите на другите по- големи деца, които са постигнали резултат, чиито деца са интегрирани в масови училища.

Като добавка към терапевтичната работа, не спирайте да използвати хранителни добавки, подсилващи мозъчната активност , имунната система, витамини и минерали.
Моето дете, в началния период на терапевтичната работа и когато най- силно се повлия и първият етап, в който силно дръпна в развитието си- беше 4- 5 курса Брейн Бустер- хомеопатичен продукт, който силно влияе върху активността на мозъка. С годините, през зимните месечи винаги давам Омега 3 (заради рибеното масло), комлекс витамини- особено, със заилено присъствие на витамин В. В магазините за хранителни добавки има много такива, които подсилват имунната система , паметта и концентрацията.
Имуната система е много важна!
Всички те, подпомагат процеса на учене и научаване.
 Академичната общност по света в последните години работи осноивно върху изследване генетичния характер на състоянието- унаследва се тип нервна система и се обединява изцяло върху терапевтичната работа върху мотивацията и процесът на учене!
Процесът на учене и търпение...

В университетските сайтове и академичната литература навсякъде назовават безглутеновите и безказеинови диети, както и нарушената биохимия в организма на децата от аутистичния спектър, като Анекдотно лечение!

baby80, в Пловдив нямаш вного възможности за диагностициране.Ние посетихме доктор Иванова в пхихо-диспансера.Други възможности са доктор Пискова и доцент Иванов, но те са невролози.

И аз не чух нищо ново в това предаване.
Бих искала да обърна внимание на нещо, което за нас е доста познато и дискутирано, но за влезлите днес в темата е ново - в предаването не чух да се говори за сензорно-интегративната дисфункция.
Връзката може да изглежда и така - дете с повишена или понижена чувствителност на устната кухина, се храни неправилно, напр. само лесни за дъвкане храни, или дете с променена зрителна чувствителност може да избере еднаква по цвят храна. В резултат на системно небалансирано хранене, на несдъвкана храна, храносмилателната система може да се се докара до болестно състояние. С други думи, ако има СИД, трябва да се работи и за сензорна интеграция и за нормализиране на сензитивността.
Трябва да се гледа целия организъм, а не само отделни признаци.
Това, което ми хареса, беше казаното от Мина за майките - специалистите трябва повече да слушат майката, защото тя наистина забелязва най-много особености.
А що се отнася до нашенските гастроентеролози - моето дете се нуждаеше от хранене със сонда в бебешка възраст, пореди дефект на небцето. В детската гастроентерология имаше една - "д-р" Пантелеева - която отказваше да му поставя сонда, настояваше да го държа гладно, за да прояде, обясняваше ми, че детето си е мое и проблема си е мой, че ме мързи да го храня и всякакви такива...
И сега като слушам, си мисля, че може и от този глад да си е докарал някакви проблеми, било физически или психически... щото едно бебе не е нормално да гладува дори един ден, но аз трябваше да чакам да й мине смяната, че някой друг да му сложи сонда...
И ако хукнете масово на гастроентеролози, имайте едно наум с тази персона.

Видях предаването в "На кафе" и искам да споделя - ние не сме правили изследвания, дъщеря ми смята, че и без изследвания е ясно, че детето има проблем и че този проблем може да се реши с диетата, без лекарства. Вече писах, но пак ще повторя- от две години не ядем мляко и нищо приготвено от мляко- заместваме с млека от ориз, бадеми и др., не ядем хляб от пшеничено брашно- отново заместваме безглутенови, никаква захар и продукти съдържащи захар. Храната и е много еднообразна, но добавяме всичко, от което смятаме че има нужда към млякото или сокчето. При нас сериозен проблем е, че не иска да яде нищо готвено , никакво месо и никакви плодове и зеленчуци - всичко даваме под формата на сокове, булъони и твърда храна - кракери, бисквити, солети. И пържени картофи - всеки ден, имахме големи притеснения от това еднообразно хранене, но слава богу физически се развива добре и не боледува. Като развитие се доближава до това на показаното дете/ и на същата възраст е/. Основното според нас е работата със специалисти - при нас основно ABA терапия. А това, че в детската градина има деца, които не са на диета, но като развитие са даже по-добре от нас потвърждава, че решаваща е работата на специалистите .

mirca, а ти защо мислиш, че другите деца не ползват биохимичния подход. Той не е само диетата, даже диетата е само малка част, може другите деца да ползват витамини, минерали или анинокиселини, подбрани според техните изследвания?

firebird, а аз напоследък си мисля от къде идва сензорно интегративната дисфункция при малките деца, до сега се казваше мозъка..., е този мозък как се развива, нали точно с храната и витамините, минералите, анимокиселините...

На мен ми беше интересно да чуя пак за вит. Е тази година. Лекарката каза, че по техни наблюдения 97% от децата с затруднения в говора, свързани с това детето сочи котето, но казва ко... , тези затруднения са от областта на апраксия, диспраксия се подобряват от вит. Е, той отпуска мускулите и подоблрява движенията и чувствителността. И съм много доволна, че и моето дете се подобри от вит. Е, от там се подобри чувствителността, склоността да опитва храни и говора с изречения от 3-4 думи. Ползват се най-пречистените витамини, които се намират в търговскатта мрежа, за да е мах усвояването.

От едно интервю не може да се видят дори част от особеностите.

Да, темата не е информативна, търсете от хора прочели и проучили повече неща...

На конференцията присъстваше и Поли Томи, издател на най-голямото списание за аутизъм в Англия и тя също подкрепя метода. Разбира се заедно с другите терапии и обучения.

Не е само специалистите.Не е и само добавките.Както и преди съм писала - най важното е да разберем защо е необходимо да се изключи нещо, и защо е необходимо да се включи нещо.Много е важно също така да разберем какво е аутизъм, какво е СИД, какво е хиперактивност или хипоактивност или диспраксия или хиперлексия, каква е ролята на вестибуларния апарат, каква е нуждата от витамини, от минерали, от антиоксиданти, пробиотици, кандида и още много други неща като АВА, ПЕКС, метод Дейвис, Брей Джим и ............каквото там сме обсъждали в темите.
Чак тогава ще намерим пътя за справяне с аутизма.

Днес си взех последната епикриза на детето.Сменена му е диагнозата - все още не знам това добре ли е или зле.Силно се надявам да е за добро 

Таня, и аз мисля, че СИД е свързан с храненето по някакъв начин но не напълно.Като скачени съдове.Оправяш едното - оправяш и другото.
Помниш статията за хранене при деца с хиперактивност нали?

Ето това е най-важното, тогава ще може да се отсява бързо и да се разбира. Това според мен казаха и на конференцията, родителите да се учат, да четат и да се образоват. И Катина е една от доста челите   

Да, Катина права си че не е само едното или другото. Но лично аз някак до 5-тата година пренебрегвах добавките, защото не намирах качествени. И малко ме е яд, че нямах тази инфо, когато детето беше на 3 години, за да ги давам паралелно с терапиите и заниманията...

Браво Катина!
Действително ключа за справянето е разбирането!
Разбира се той е различен за различните хора в часност родители и семейства. Само, който не е преминал през него не знае какво е. За съжаление тук имаме една типична народопсихологическа черта да не вярваме на специалистите. Също напоследък западния свят ни предлага все повече личните си истории и почти няма сайт или метод, който да не стъпва на подобна маркетингова стратегия и факта обърква още хора. Всъщност знанието го има, но зависи от това кой на какво ниво е стигнал и какво чува и разбира. Този процес знаете се влияе изключително от фазата на траурна реакция на всеки един родител или семейство. Това поражда и множеството конфликти и спорове дори и тук в темата. Също е важно и да не забравяме, че аутизма, дислексията и подобни модерни думички са твърде голяма и апетитна торта и всеки иска да си отреже по-големичко парченце.
Това как да се съветват родителите и децата от спектъра е голяма отговорност, както и даването на надежди, чрез показването на случаи, които са излекувани. Защото не е ясно къде в спектъра е било дадено дете и защо.
Другата тенденция е, че смело се пренебрегва работата на специалистите в България. Ако си направите ревизия дори на писаното до тук може да видите развитие за последните години. Разбира се то не е съизмеримо с това на западните страни и то развитите. Интересно, защо винаги цитираме тях… Защото хората тук продължават да работят и търсят дори без да имат възможноста да пътуват и не са „боси” както се видя и в репортажа на гастро лекарите в Токуда.
Относно мненията на детските психиатри и екипите даващи диагноза може да се спори дълго, но специалистите разполагат със същите диагностични критерии и на доста места и тестове като по света. Няма как на един родител да е симпатичен човек, който казва лоши неща за детето ти. От друга страна е задължение да не се дават празни надежди, а да се обяснява обективно състоянието на деца със спектъра. Едва ли казват – не работете!
А последния факт, който мога да изтъкна е свързан пряко с логопедичната работа – много лесно е  „излекуването”, когато едно дете от спектъра е било терапевтирано интензивно няколко месеца, дори повече и са правени изключително трудните за постигане ранни интервенции и развиване на общуването, защото те са основните дефицити на нарушението. Радвам се на резултата после при проговарянето в резултат на витамини и добавки.

Много отдавна се опитвам да го формулирам това нещо в изречение и все не успявам.Благодаря 
Тук стигаме до необходимоста психолог да работи с родителите.И много отдавна съм се убедила, че тук имаме по добри специалисти от западните в много отношения, както и по лоши от западните.Обаче все още нямаме нужното знание и опит да ги преценяваме.

Преди няколко месеца специалистка с която сме работили намери смелост да си признае, че се е учила от нас родителите.Нужна е много сила на духа да признаеш такова нещо и да знаеш, че ще бъдеш разбран правилно.

Това го видяхме.
Но не пише какво може и какво не може да се дава.

Здравейте, диетата в детската градина спазваме като нося домашно приготвена храна. Това е възможно благодарение на разбирането, проявено от директорката, старшата сестра, учителките и лелята в групата, също така благодарение на разбирането от страна на районната инспекторка на РИКОЗ, пред която представих нашия случай със съответната документация.

Относно предаването На кафе: за да няма заблудени - аз нямам официално становище на специалистите от "Свети Никола", че сме надмогнали диагнозата аутизъм. Въпреки че вече няма аутистична симптоматика, Оги има много работа пред себе си, все още е на диета и процесът на лечение на установените биомедицински проблеми не е приключил. Но поглеждайки назад категорично мога да заявя, че преди две години не смеех дори да мечтая за това, на което се радвам сега. Безкрайно съм благодарна на Мина и на специалистите в център Тацитус - те непрекъснато ми доказват, че чудесата са възможни, на тях дължа щастието си.

Колкото повече центрове, специалисти и грижа, толкова по- добре!

Аз без диети, гастро- лечение и хелация, само с помощта на много, ама наистина много терапия и работа с най- добрите специалисти, постигнах с детето си- от 4 годишно обикалящо в кръг дете, пърхащо и не отговарящо на името си, сега 10 годишен, в 3- ти клас в масово училище ( без придружител в час, а само в голямото междучасие), прави самостоятелни работи в клас и контролни, справя се съвсем сам, без ничия подкрепа, дори без никой да го насочва какво се иска от него и преди около месец, имаше най- вискока оценка в класа, заедно с още 2 деца.
Разсъждава върху всичко и всяка дума, чието значение не знае, разпитва за обяснение върху словосъчетания, а когато види правописна грешка някъде, веднага прави проверка и я отбелязва.
Запален е по сметките, особено на календара- да връща дати и години назад или напред, но лесно сменя темата, щом го подтикнем- натрапчивите интереси със сметките са съвесм контролируеми. Сам определя програмата си за учене през тази учебна година, сам решава кой е първия предмет за подготовка за деня и сам определя кога се чувства готов, задължително обаче, след като е прикл'чил с цялото домашно.
Обожава обаче всичките си терапевти и терапии, треньорите си по езда, плуване и бокс, знае графика си, нолесно приема и промяна в него ( преди само 2 години, промяна беше почти невъзможна).
Търси помощ, когато не се справя с нещо ( за аутистично дете това е изключително много).
Дори сам решава кога не е в кондиция и по- добре е да пропуснем тренировка ( това е съвсем ново явление от последните 2 седмици).
Сяда на маса с възрастните и изчаква, дори и след като се нахранят всички. ( До преди година това беше невъзможно). Научил се е, щом ръцете започнат да "му пречат" и да чувства силен подтик да става, да се разхожда и скача, да натиска силно с ръце колената си и така овладява хиперкатовността по отношение н адвижението. Особено важно е, че успява да го прави в клас. ( Преди 2 години, беше невъзможно при условията на българското училище, да стои в класа, защото просто не можеше да седне- и буквално и преносно.
Преди точно 1 месец, посетихме с него държавно масово училище във Виена, за което имахме предварително разрешение, където самия директор сподели, че са на космични години по  отношение на интеграцията в сравнение със Щатите, но в класа, който се състоеше от 23 деца, 3 клас, имаше 5 интегрирани, от които едното от аутистичния спектър,с  2- ма учителя в клас, единият със специална педагогика, с кът за игра в класната стая и кът за почивка, вместо чинове, децата седят едно до друго и срещу друго на гоеми масички и по нищо не личеше кои деца са интегрирани и кои в норма. Учителите са между всички деца ендовременно, режимът е игрови- ако дете се измори, особено дете със СОП, отива в къта за игра или почивка, където веднага го рпидружава единият учител. И за всички деца работят стимулите- и за интегрираните и за децата в норма- така наречени.

Сега, синът ми, ако почувства остра нужда за двигателна активност, казва "Ще поскачам малко , нали може?"- Като докато скача, се старае да няма неконтролирани движения, които все още "прозират", като остатъчен СИД.
Пита за всичко, което се случва около него и ако в някоя част, не е разбрал речта, пита отново, но само ако не е разбрал и мисли върху отговора ( до преди само 2 години имаше все още ехолалия и задаваше въпроси еднопосочно, без да чака отговор).

Е, това, ако не е успех, не знам!


На всеки родител, особено на скоро диагносстицирано дете, му се иска да се намери вълшебното хапче и детето се "излекува" от аутизма. Тази родителска болка и слабост се използва от недобросъвестни хора по същия начин, каквото е положението и с лечението от рак.
Защото много привлекателна е думата "лечение", терапия звучи като нещо, което отнема много време, търпение...и е така, а на родителите ни се иска да стане бързо и кошмара да свърши...
Специалистите казват, че до момента, единствено доказано е, че работи- терапевтирането- правилно, качествено, колкото по- рано- толкова по- добре- с обучение на родителите от самото начало- как да приемат състоянието, как да се държат с детето, по време на аутистични пристъпи, как да го представят пред децата, пред родителите, пред учителите...Това работи и по света, и у нас.

Чудесата ги правим ние, родителите, с вярата и търпението си! С помощта на терапевтите и учителите, с помощта на деца и възрастни, отворени към комуникация с нашите деца!

Щастието ни е вътре в нас! Ние го извикваме и нашето щастие е и нашето предизвикателство- нашите деца! Шанс им даваме с нашата вяра и много, много търпение...

Kezaja, всеки родител е видял различни неща. Няма нужда да бъдем спасявани или да ни се втълпяват неясно какви послания. Няма нужда от писма на фондация "Стъпка за невидимите деца", подписани от теб за изгонване на д-р Усман от България - http://invisiblechildren.dir.bg/_wm/library/item.php?did=525937& … 45789&dflid=3 . Дали това е предпазване на децата или опит да не им се даде още един шанс

Да, и моята дъщеря така подскача, да знам, че е от СИД, но не го считам за успех, а за още едно поле върху което трябва да работя. И съм пробвала всички терапии, които има в БГ до граници, които ми се считат разумни. И смятам да пробвам чрез биохимия.

Биохимичният подход е възникнал от родителите. В книгата на Лиза Люис се вижда много ясно как в Щатите са прилагали всички поведенчески терапии и децата са имали успех, но родителите са искали още. И това, с което са могли да се захванат е биохимията, без да си прекъсват другите терапии. Няма никакъв маркетингов трик в това, че хората първо са започнали да си говорят по форуми, после форумите са станали с много информация и тази инфо е обобщена. За това и биохимичният подход е много тактичен, те казват: това е теория... ние мислим..., видели сме го при голям брой деца... единственият доказан начин е поведенческата и логопедична терапията... В този подход е обобщен 15-20 годишен опит на родители, част ото тях лекари, университетски преподаватели.

Нека в България да не се подвеждаме и да започваме борба родители-специалисти. Някои деца имат късмет да започнат работа с най-добрите специалисти в старната си на 2 годишна възраст, други имат късмет да ядат само домашно приготвена храна на чист въздух, трети имат късмет родителите им да могат да пътуват навсякъде по света и да намерят за тях начин на подобрение. И когато сме толерантни и вземем по частица от всеки опит ще помогнем още по-добре на децата си.

В темата се хаби много енергия да се отричаме, а не да се опитваме да надграждаме. Нека подкрепяме хората, които искат да експериментират, може от това да излезе нещо добро за децата след нас.