Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

margita9, много се радвам,че  в тази тема с включи човек "от другата страна на медала".   
   Горещо се надявам и госпожите на моето дете да полагат подобни усилия. 

     Не мисля.Даже напротив.
    Нашите така ни спестяваха подробностите,а и не само.А после изведнъж ни ги казаха,когато организирахме специален разговор със тях.Зачудих се,защо не ни бяха информирали по-рано?А на всекидневния ми въпрос "как беше днес?" обиновено ми отговаряха  уклончиво :"ами,вие си го знаете."
    Ако имахме повече иформация за държанието му в градината,това щеше да допълни картинката,както и да я направи по-ясна,за нас родителите и за специалистите,които диагностицираха и работиха/работят с детето.

    Споделям ти нашия личен опит,който разбира се не е универсален.Но пък може да ти е полезен до някаква степен.

    Ние с мъжа ми се опитвахме да обясняваме на госпожите ,как по-добре да постъпват с детето в тази или онази ситуация,но имам чувството,че те не ни взимаха много насериозно.(Макар че не мога да не отбележа,че едната много се стараеше да вникне в ситуацията).
     Тогава ние организирахме среща на нашия психолог с госпожите и директора на градината.И определено този разговор донесе голяма полза за всички. Просто изведнъж видях,как на учителките им се промени погледа в/у детето.
    А преди това (и директорката го призна) сина ми е бил възприеман,като много разглезено,палаво и инатливо дете с изоставане в говора.

     В предишната тема потребителката Kezaja писа много полезни препоръки за учителите на такива деца.Ще се постарая да ги открия и да ги цитирам за теб. 
 

  Ето открих търсеното!Още веднъж благодаря на Kezaja!   

"Ето някои препоръки към учители на деца от аутистичния спектър в детска градина и училище. Аз се опитвам да ги въвеждам в училище...ама....много трудно..., но не се отказваме:):


В клас ученик от аутистичния спектър, е удачно да седи най отпред и често въпросите трябва да се насочват към него, споменавайки имото му, за да му помне да не „излиза” от урока. За случаите, когато детето се разсейва, си изработете с детето негласен сигнал (например, нежно докосване по рамото). Децата от аутистичния спектър разбират всичко буквално, нуждаят се да се поощрява тяхното абстрактно мислене, което позволява подобряване качеството на комуникация.
Децата със синдром от аутистичния спектър толкова лесно се претоварват със стрес от околната среда и имат толкова дълбоко нарушена способност за междуличностни взаимоотношения, че правят впечатление на “крехка уязвимост и покъртителна детска наивност. Когато тези младежи се сравнят с техните неувредени връстници, става ясно “колко са различни и какви усилия трябва да правят, за да живеят в свят, където не се правят отстъпки и от тях се очаква да се приспособяват”.
Учителите могат да играят много важна роля при подпомагането на децата от аутистичния спектър да се научат да възприемат света около тях такъв, какъвто е. Тъй като тези деца не могат да изразят своите страхове и тревоги, по силите на възрастните е да могат да направят до голяма степен значимо за тези деца да напуснат безопасния вътрешно ограничен живот и да преминат в неопределеността на външния свят. Професионалистите, които работят с такива подрастващи, трябва да организират подходящо обстановката и да дадат тази стабилност, която им липсва. Трябва да се използват творчески стратегиите за обучение на тези деца. Това е особено важно за улесняване на успехите при усвояване на учебния материал, а също така и за да се помогне на тези деца да се чувстват по-малко изолирани от обикновените изисквания на всекидневния живот.

Децата с такъв проблем трудно се организират, независимо от нивото на техния интелект и/или възраст. Дори пълният отличник, който притежава фотографираща памет, може да не бъде в състояние да си спомни да донесе в училище молив за писане или заданията за домашна работа. При такива случаи трябва да се дава помощ по възможно най-ограничен начин. Стратегиите за справяне с този проблем могат да включват действия, като: да се накара ученикът да залепи на корицата на тетрадката си рисунка на молив, да си води списък от домашните задания и др. Винаги поощрявайте ученика, когато си спомни нещо, което преди това е забравял. Никога не го мъмрете или не му "опявайте", когато не успее да се справи. Да му четете лекции по въпроса не само НЯМА да помогне, но дори може да влоши нещата. Възможно е ученикът в този случай да започне да си мисли, че не може да запомни какво трябва да свърши или да донесе. Такива ученици имат като че ли най-разхвърляния или най-мръсния чин в цялото училище. Тези от тях с най-мръсните чинове трябва да се подпомагат при честото почистване на чина, за да могат лесно да си намират нещата. Просто запомнете, че по всяка вероятност ученикът не по свое желание е мърляв. Много по-възможно е той да не може да се справи с организационните си задачи без специални тренировки. Опитайте се да го приучите към подреденост, като използвате малки обособени стъпки.

2. Децата с такъв проблем имат проблеми с абстрактното и концептуалното мислене. Някои от тях по всяка вероятност достигат известна степен на абстрактно мислене, но повечето не успяват никога. Когато е наложително да използвате абстрактни понятия, използвайте визуални знаци за подсещане, като рисунки или написани думи, за да подсилите по този начин абстрактната идея. Избягвайте да задавате неясни въпроси, като "Защо направи това?". Вместо това кажете: "Не ми харесва, че ти тръшна учебника си, когато ти казах, че е време за физкултура. Другия път сложи учебника внимателно и ми кажи, че си ядосан. Как иначе ще ми покажеш, че не искаш физкултура или че не искаш да спреш да четеш?". Избягвайте да задавате дълги и отвлечени въпроси. Бъдете възможно най- конкретни при всичките си разговори с такива ученици.

3. Учестените необичайни действия или лошо поведение показват повишен стрес. Понякога този стрес е предизвикан от загуба на самоконтрол. В повечето случаи стресът може да се намали само когато ученикът се изведе от стресовата ситуация. В такива случаи трябва да се разработи специална програма за подпомагане на ученика да влиза и/или да остава в стресовата за него ситуация. Много удачни при това могат да бъдат "безопасно място" или "безопасен човек".

4. Не възприемайте лично лошото поведение. Детето с такъв проблем не е манипулативен схематичен човек, който се опитва да ви усложни живота. То рядко, дори никога, не е манипулативно. Обикновено лошото поведение се дължи на опитите на тези деца да изживеят минали събития, които са конфузни, объркващи или плашещи за тях. Вследствие на тяхното разстройство децата с такъв проблем са егоцентричини. Повечето от тях изключително трудно разчитат реакциите на другите.

5. Използвайте и обяснявайте речта буквално. Докато не узнаете възможностите на детето, избягвайте:
• Идиоми (фразеологични словосъчетания), като "секна ми дъха", "ще се гръмна", "крайъгълен камък";
• Двусмислици (повечето вицове са двусмислени);
• Сарказъм – например, да кажете "Чудесно!", когато детето е разляло бутилка кетчуп на масата;
• Умалителни имена;
• Псевдоними.
6. Запомнете, че тези деца не могат да използват различини изражения на лицето или други знаци на общуване. Повечето с такъв проблем също трудно разбират изражението на лицето или езика на тялото.
7. Ако усетите, че ученикът не е усвоил урока, разделете го на по-малки порции или го представете по друг начин, например образно, устно или физически.
8. Избягвайте да го претоварвате с вербална информация. Бъдете ясни. Използвайте къси изречения, когато усетите, че ученикът не ви разбира добре. Въпреки, че той вероятно е чул задачата и е внимавал, може би не е разбрал вашата основна идея или не може да извлече важната информация.
9. Подгответе предварително ученика, когато ще се правят промени в обстановката и/или дневния режим, като събрания, идване на нов учител или изменения в учебната програма. За да го подготвите за промяната, използвайте написано или нарисувано разписание.
10. Учителят може да се опита до ръководи поведението на такъв ученик, но ако този подход се използва неправилно, детето може да започне да има поведение на робот, да промени поведението си само за кратко време или да реагира с някаква форма на агресия. Използвайте подходящи за възрастта положителни поведенчески процедури.
11. Изключително съществено е постоянното третиране и съдействието от всички околни.

12. Знайте, че нормалните за нас нива на слухово и зрително възприятие могат да се възприемат от ученик с такъв проблем като твърде високи или твърде ниски. Например, тихото бръмчене на луминисцентното осветление може да е изключително смущаващо за някои от тях.

13. Ако вашият ученик говори непрекъснато на една и съща тема, спори постоянно с едни и същи изрази или задава едни и същи въпроси, вие чувствате нужда да го прекъснете. Това може да доведе до безкрайни молебствия от страна на детето. Тези прояви могат да се спрат, като се продължи разговора чрез логично издържани аргументи. Предметът, за който говори детето, не винаги е предметът, който го безпокои. По-често това е начин детето да изрази чувството, че е изгубило контрол или че се смущава от някого или нещо в обстановката.

15. Ако вашият клас иска да играе на игри, в които се участва по двойки или става избиране на партньори, помолете някой по-милозлив ученик да избере за партньор съученик с такъв проблем, преди да е започнал изборът на партньори между останалите ученици. Обикновено при такива игри, детето с такъв проблем остава само. Това е много лошо, защото детето би могло да напредне много, когато има партньор.

16. Когато оценявате уменията или знанията, не правете прибързани заключения. Например, той може да е "математическа фурия" по алгебра, но да не може да пресметне колко ресто трябва да получи в магазина. Или може да има невероятна памет за книги, които е чел, за чужди езици, които е чул, или за спортни статистики, но все още да не може да си спомни да си донесе в училище молив. Нестандартно развитите умения са характерен белег този проблем.

Бъдете положително настроени!
Бъдете градивни!
Бъдете гъвкави!

Децата с такъв проблем, представляват особено голямо предизвикателство сред учителската колегия. Най-често техните съученици ги считат за особено странни и ексцентрични личности. Неумелото им поведение в обществото често ги поставят в ролята на “жертвено агне” или “черна овца”. Към техните нестандартни прояви се добавят несръчност и натрапчив интерес към определени неясни за околните неща. Децата със синдром на Аспергер не могат да разберат същността на човешките взаимоотношения и общоприетите правила на обществото, наивни са и очебийно не им достига здрав разум. Тяхната непреклонност и липсата на възможност да възприемат промените прави тези деца особено уязвими и склонни към стрес. В същото време те (повечето от тях момчета) имат средно или над средното ниво на интелигентност и силна механична памет. Те педантично и последователно следват собствените си интереси, което по-късно в живота може да доведе до големи постижения."

Добре сте дошла Г-жо Щерева в нашата тема......
Понеже сте чели назад и мисля сте видяла някой от постовете ми / пише си ,че съм Поли и съм от Разград,едва ли не сте ме познала / сте наясно вече ,че съм една от майките ,които пишат тук . Много сърцераздерателни постинги сте изписали за пред майки ,които не Ви познават и вземат всичко написано от Вас за чиста монета.....В никакъв слувай нямам намерение да превръщам темата "Аутистичен спектър.Аутизъм-тема 15 " в трибуна на личните ни нападки и разногласия една към друга , искам само да Ви кажа ,че ние родителите на Дани далеч не сме така взискателни към Вас както ни изкарвате,знаем си детето и възможностите му .Голяма част от поста Ви е доста лицемерен ,без да искам да Ви обидя ,в действителност нещата са далеч по различни и Вие вообще не сте така заинтересована както твърдите. Когато подобно на Селма аз се опитах да разговарям с Вас и да Ви обесня как точно може да подхождате към детето и как да се занимавате с него ,Вие ми казахте-цитирам дословно"не си ти тази ,която ще ме учи как да си върша работата"......казах Ви ,че вашето отношение и дискриминацията Ви спрямо Дани ме нараняват ужасно и повече не мисля да търпя подобно държание от Вас,тогава последва едно крещене и грубо държание от ваша страна , и не смейте да отричате ,защото имам свидетел ,психоложката от център''Емилиян" беше с мен и чу всичко.....Спирам до тук и искам съвсем добронамерено да Ви кажа ,не тая никакви лоши чувства към вас и ако се опитате да влезите в контакт с нас и да разговаряме ,а не като ни видите да ни избягвате - ето това би било най-доброто за Дани !!!
Извинявам се на всички майки   - Простете ми ,че си позволих да пиша за  личната ни история,мислех да си примълча ,но след втория постинг на госпожата не се сдържах....
Точно в предната тема наскърбена и огурчена безкрайно от перипетийте с ДГ споделях болката си с Вас,търсейки съвет и изход от създалата се ситуация .......

Поли,

Ние, майките те разбираме 100%, но не може да се случи съсщото и с учителите на децата ни, особено на този етап, когато нашите деца, които включваме  в образователняи процес, са част от преходния етап от "дискриминирано отношение към всички различни" към "включващо обучиение и подкрепяща среда", защото:

1. Обшеството ни, включая учителите все още е незряло;
2. "Подкрепящата среда",час от която трябва да са преподавателите на нашите деца, обучени и знаещи добре в какво се изразява "подкрепящата им роля" в процеса на в"включващото обучение", не са обучени и никой не им казва какво да правят.

Затова, ние родителите се обучаваме, ставаме все по- обучени и самите ние влизаме в ролята на "обучител" за учителите на нашите деца, като им казваме какво да правят- как да предеставят децата ни пред останалите със силните им страни, как да подходжат към тях и разделят инструкциите на малки части, как да подхождат, когато децата ни са видимо изнервени от ситуацията.

Учителите на нашите деца в такива моменти се напрягат и заемат отбранителна позиция- Какви са тези, просто родители, които си позволяват да "обучават" тях, педагозите, с дългогодишна практика, без да си дават сметка, че тяхата дългогодишна практика не включва практика с деца, изискващи специално отношени и подход- Деца, към които обществото трябва да се пригоди и не може да се изисква от тях- те да се нагодят към обществото , поради спецификата на "специалните им потребжности".

Чест прави обаяе на преподаватели, които започват да проявяват интерес - как да подхождат с нашиет деца...и кога!

Аз лично, за д апостигна донякъде адекватно отношени към сина ми в училище, минах през всички кръгове на ада- молби, обяснения потребностите на сина ми, че неговото отношение не е насочено лично къ учителите, а е част от спецификата на състоянието, кавги в училището, наставления, после отидвам и обяснявам..почти молби, после отивам и заплашвам със зам. министър на образованието, с министър, уведомявам по всички етажи на йерархията за дискриниацията, на която е подложен синът ми и грубото нарушаване на гражданските му и кондтитуционни права....накрая, вследствир на Националната Информационна Кампания за аутизма, която старторахме през м. Септември 2010 г., ми позволиха да заведа психолог, който да проведе "обучение" на иначе, смятащите се за обучени класна, директорка и зам. директорка.

Седмица след това, отношението към сина ми- от учители, директор, съученици и родители се промени като към пълноценна и равноправна личност!
Самооценката на сина ми се повиши!
Той започна да мисли, че може, стига да иска!
Започна да бележи дори на самостоятелна работа и контролни от най- вискоките бележки в класа!

В началото на 21 век, ежедневната бпрба на родителите на специални деца в България с целия заобикалящ свят, може да се сравни с борба, само през време на война!

Пожелавам на родителите да се запасят с многот търпение, енергия, сили, четене и борба- гъвкавост в синтациите!
На учителите пожелавам да си дадат сметка, че застраховка срещу "специално дете" няма и когато Господ им изпраща специални деца, вероятно ги изпитва и в случай, че не желят да поемат изпитанието, може да им го поднесе по начин, че да не могат да откажат!

Г- жо Маргарита,

На 30 Април 2011 г. от 10.30 часа в НДК, Фондация от родители на деца от аутистичния спектър от страната "Стъпка за невидимите деца на България", сме поканили специалисти от чужбина, които ще представят АБА терапията- ранна поведенческа терапия за интервенция на деца от аутистичния спектър за изграждане на мотивация и постепенно постигане все по- добро ниво на контрол у децата от спектъра, така че- ще бъде полезно за Вас и всички, които обучават деца с аутизъм, да присъстват на обучението.

Ще присъстват и кадри от педагогическите факултети на всички университети в страната, тъй като предстои въвеждане на магистърски програми за обучение на специалисти- за работа с деца от аутистичния спектър.

Входа ще е свободен!

Здравейте!

Поли79, здравей!

Причината само да чета и да не пиша във форума дълго време,  бе точно тази...да избегна,  не- личният момент...а, нападките.
Личният момент няма как да се игнорира.
Но, нападките...могат и не само, когато не се включват в една дискусия, могат да се ограничат, ако няма начин да се избегнат...като се ползва опция-лични/ когато си във форум и тема/

Аз,  не случайно споменах, че това е моята/нашата и по-точно моята версия, моята гледна точка на нещата.
Пределно бях ясна, че приемам съществуването на твоята/вашата гледна точка и тази на действителността.
И дълбокият смисъл на поста бе, че не се прави опит от моята/нашата и твоята/вашата гледна точка, заедно да се стигне до действителната...която, ако както твърдиш, не е моята/нашата...означава, че не е и твоята/вашата!
И докато се опитваме да си наложим взаимно гледните точки...Дани ще порастне...
Нямам намерение да се оправдам или на всяка твоя нападка, обида дори клевета да предлагам доказателство, защото,  ако ти имаш свидетели...логично е да има и такива в защита на това , което говоря аз...!
Оставям на всеки четящ и пишещ в темата да прецени кой е прав и кой крив...
Аз не съм се включила в темата, нито да нападам някой, нито да се оправдавам, нито да показвам колко съм велика или идеална и перфектна в работата си като учител и конкретно с Дани.
Намеренията ми бяха и все още са,  да споделя и моята/нашата гледна точка и позиция, да потърся коректив, ако се наложи,  успешни модели и практики.
Наистина...аз съм от другата страна, няма как да усетя сложността и дори болката от цялата ситуация, детето ти да е с такава диагноза...но, и аз съм майка, имам чувства и мога да проявя разбиране.
Факта, че не сме безразлични на ситуацията, не сме заели една удобна позиция...да се усмихваме и да сме хубави и удобни в действията си за вас...предпочитам да сме дейни и активни, дори и с грешките,  които може би допускаме по пътя, който извървяваме с Дани и неговото обучение. И ние с Дани вървим за първи път по този път...
Повече от сигурна бях, че ще съм/сме от губещата страна...и може да ти прозвучи невероятно...но, важното за мен/нас бе, че все пак ще има поне един, който ще спечели нещо.
Печалбата, победителя в една такава ситуация...не съм нито аз нито ти, печалившият,  трябва да е Дани и това може да стане само,  ако взаимно не се борим с гледните си точки...
Аз/ние сме готови на такава стъпка...а, ти?
Аз приемам, че всяко ваше действие е в  зависимост от нашите/моите действия или бездействия, приемам дълбоко емоционалният момент и отпечатък...можеш ли да кажеш това и за себе си, защото ако,  това е вярно за нас логично е да е вярно и за вас т.е  всяко наше действие е в зависимост от ваше такова...
В началото , след като прочетох отговора ти...си казах...защо ли ми трябваше, не ми стига, че в градината ме упрекват, сега и да го чета по страниците на темата...но, може би така, погледнат и прочетен проблема от повече участници, по-лесно ще намерим...онази трета, действителна гледна точка!
И една лична молба...обръщай се към мен с Маргита9 или просто Марги.

Селма , благодаря за отговора ти на моя въпрос.Благодаря и за съветите на Kezaja.
Повечето няма как да ги приложа в ДГ, но все нещо ще ни послужи.
При нас по график ресурсният учител трябваше да взема Дани от 10:30ч. / преди това има друго дете от друга група/...но, по мои/наши наблюдения,  Дани след 10:30ч. става по-раздразнителен, защото тогава шума в групата се увеличава,  тъй като започват свободните по избор игри на децата, затова помолихме ресурсният/ и екипа от специалисти/  той да бъде пръв, непосредствено след закуска., когато все още е по-концентриран.Предложението беше прието и сега е така.
Kezaja, благодаря за информацията за тази среща. Има достатъчно време, ще говоря с осталалите колеги и нашият екип и ще направим възможното според силите си да присъстваме.
Запозната съм с някои от работите на тази фондация,опита им да се даде повече информация и гластност на това, че тези деца съществуват и имат нужда и право на грижи и адекватно обучение и образование. Има някои примери, които дават в една от листовките си, които са по-скоро спорни...но, има и неща, които ние отдавна искаме и бихме приветствали, ако се случат. Ще спомена само някои от тях:
1.Откриване на специалности във висшите училища за квалифицирани кадри, които да работят с децас аутизъм.
2.Назначаване на адекватно ресурсно подпомагане от 5 до 25 часа седмично.
Това второто при нас ще е от огромна полза, защото за сега имаме повече от добър екип от специалисти и най-важното...на едно мнение сме по основните въпроси.
Но, времето, което са с Дани е недостатъчно.


П.П. Ако смятате, че моето присъствие в темата е незаслужено и излишно, ще проявя разбиране и няма да участвам.
Благодаря, че отново имах възможност да споделя.
Накрая една мисъл, скоро ми попадна...колкото и да мислиш преди да отрежеш, краищата пак ще са - два...

Приятен ден на всички!

За огромно мое съжеление единственно хора ,които познават лично мен и Вас margita9 биха могли да преценят кой крив и кой прав , тук обаче в нашето интернет семейство такива няма, затова Ви моля да престанете да лъжете хората и в никакъв случай няма да Ви позволя да ми предписвате обиди ,с които никога не съм си служила по Ваш адрес,нито с нападки .Така е в нашата държава,когато човек си потърси правата в държавна или общинска институция става неудобен,ако тава за Вас са нападки ,така да е ,за мен не са .....но аз най-отговорно Ви заявявам,че колкото и неприятно да е това за Вас аз ще продължа с цената на всичко,защото след моето дете с увреждане ще доийде друго и не искам нещата да се повтарят ,Вие трябва да го разберете това и да положите усилия да се промените .Повярвайте ,че много хора ще ме подкрепят ,вкючително и родители на други дечица от групата , в която сте учител.Пак казвам ,това не е някаква лична война ,Вие сте педагог в ДГ имате някакви задължения ,които трябва да спазвате спрямо всички деца!!! Даниел е едно от тези деца ,Вие сте неговата учителка ,той не е там за да го посещават единственно ресурсни учители , а Вие да стоите безучасна и нищо да не правите ,ресурсния учител е там за да подпомага вашата работа ,а не изцяло той и единственно той да се занимава/работи/ с Дани!!!Много Ви моля вразумете се и наистина приемете нашето дете като част от децата във вашата група,той е като всички останали деца и в никакъв случай не буен и агресивен ,не Ви създава чак такива грижи ,в подядъка на 3 .5 часа вторник и четвъртък,не очаквайте винаги някой друг да свърши нещо вместо вас,при условие че при добро желание и правилен подход дори и с дете като нашето нещата се постигат,десетки пъти по-бавно от децата в норма ,но се постигат!!!
Наистина слагам точка ,и мисля че влязохте в темата за да се информирате ,не за да се надхващате с мен....Интересно как за тези три години ,чак сега проявихте такава заинтересовамост,да се учите , и чак сега открихте темата ни тук ,след като аз реших да не бъда безучасна и да се примиря с дискриминацията и неприемането спрямо детето ни , но.....
Сега и аз имам една лична молба към Вас- четете и пишете , никой не може да Ви спре ,това е публичен форум ,но моля Ви повече не намесвайте мен или съпруга ми в постингите си ,все пак сте тук за да се информирате за необятното понятие аутизам ,нали така !!!

Маргарита,

Силна надежда за нас, родителите на деца от спектъра в България, е поста Ви!
И започвам да мисля, че в България нещата ще се случат по- бързо, отколкото си очаквах...

Въпреки проблемите, които взаимно сте имали с Дани на Поли и която много обичам, и без да съм в течение в подробности на всичко , през които минава Поли с Дани, съм съпричастна към чувствата й, защото ги познавам от собствения си опит до болка и защото всички родители на деца от спектъра минаваме през тях.

Нямаше как ние, заедно с децата си , да не минем през сблъсъка с учителите, защото обществото ни, част от които са учителите и дирелторите на детски градини и училища, беше неподготвено и незряло за интеграцията на различните деца. До преди 15- ина години, те бяха дълбоко затворени в институции и интернати за различни.

С приемането на Националния план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета (2004-2007 г.) през 2004 г. започна поетапното въвеждане на интегрираното обучение, като първоначално то бе организирано в определените за пилотни детски градини и  училища във всяка област на страната.
През 2004 г. интегрирано се обучават 717 деца и ученици със СОП, а през 2010 г. – 8925 (по данни на ресурсните центрове). Анализът на тези данни показва нарастване на броя на децата и учениците със СОП с 12,4 пъти.

В началото на 21 век беше приета Наредба  за обучението на деца със СОП и интеграцията им в масови детски градини и училища, по- късно през 2009 г. усъвършенствана и заменена с Наредба 1 от 23 Януари 2009, но единствената алтернатива, която беше предложена на учителите в насовите детски градини и училища, като "включваща" и "подкрепяща" среда, беше педагогическия персонал на ресусрните центрове, като ресурсното подпомагане, Забележете, не е насочено към децата, а към Ресурсните учители, на които се дават 30 часа седмично за подпомагане на от 5 до 7 деца....И в крайна сметка, на дете със СОП се пада 4,2 часа седмично ресурсно подпомагане, като пък ресурсните учители тичат между няколко училища и децата в крайна сметка не получават и по 2 часа ресурсно подпомагане, което е равно почти на 0- като резултат и ефективност.
А и никой не е обяснил до момента презумцията на ресурсното подпомагане, касаещ децата от аутистичния спектър- а именно- интеграцията в масовия клас и група.
Всички останали допълнителни терапии- речеви, психологични и сензорни, подпомагат процеса на повишаване на уменията и адекватността, но единствено приобщаването в масовата и естествената им среда подпомага социализацията им- единственото общо между всички деца от спектъра и най- тежкия им проблем.

И децата и учениците със СОП остават изцяло на грижите на учителя, който никога не е обучаван за такава грижа, а дори и да е изучавал специална педагогика, не би могъл да обърне качествно внимание на детето със СОП и на останалите 25 деца....

Просто, нормативно действащата образователа уредба към момента, из основите си е порочна, тъй като е "преведена" от действаща такава в страни с утвърдена интеграция, в които е осигурена адекватна "включваща" и "подкрепяща" среда, която тук към настоящия етап е написана само на хартия.

И попадналото в масово учебно заведение дете от аутистичния спектър максимум на 2- ия ден става заплаха за цялото учебно заведение, защото няма кой да му окаже адекватна "подкрепа"!
Това е засега ситуацията!

Малко по- лесна е "интеграцията" на деца само с умствено изоставане, дислексия, дискалкулия, ДЦП, стига да са в чисти форми и нямат аутистична симтоматика, защото децата с тези проблеми  нямат така характерните за аутистичния спектър поведенчески проблеми, и ако ресусрния учител изпозлва и 4- те часа за дете с умствено изоставане или дислексия  например и го взема в ресусрния кабинет, може значително да подобри качеството на усвояваната информация. А иначе- децата не пречат в клас и за учителя е в пъти по- лесно...
За "включването" в обучителния процес на дете от аутистичния спектър, трябва да има съвесм адквата и подготвена "подкрепяща среда"- персонален учител, който да "се справя" нервните изблици на детето и го извежда, който да е преминал PECS обучение, вече съвсем утвърдено от специалисти по света като подходяща както за невербални деца от спектъра, така и за вербални, защото се подобрява "разбирането" за околния свят по- бързо, освен че невербалните имат шанс да проговорят по- бързо, преминали АБА обучение- ранна интервенческа терапия за изграждане на мотивация на деца от аутистичния спектър....

Иначе пък, за децата с ДЦП и увреждане на долните крайници, интеграцията би била напълно възможна, в случай че имаше достъпна архитектурна среда...
А през миналата година държавата ни върна 1,6 млн евро на Евросъюза, предназначени за изграждане на достъпна архитектурна среда..., но това са средства, които могат да се усвояват само по предназначение и към момента, няма заинтересивани политици , които да го правят....

А и за аутизъм нашето общество, включително учители, директори, лекари и родители, до скоро не беше чувало.....

Интересно е включването на margita9. Аз дори си мислех, че трябва родителска организация да посети вашият град. Много ми беше странно, защо това дете миналата година е имало право да посещава 2 пъти детската градина до обяд, в дните, когато е бил там ресурсният учител. От началото на тази година поради реорганизации правото на детето да посещава детска градина е ограничено до 1 път в седмицата. Ние накарахме майката да потърси правата на детето и да му осигури всекидневно посещение на ДГ. Не мисля, че детето може да научи много от педагозите или да се подготви за групова работа за 1 ден престои в седмицата. Все пак детото става в предучилищна възраст.
И в други градове има ресурсни центрове, но там детето ги посещава извън учебните заниятия. Оптималният вариант е до обяд на детска градина, след обяд в ресурсен център. Гледала съм сайта на вашият град и се чудех от 9-10 детски градини как не се намира една градина за това дете...

И детето посещава градина 2 пъти в седмицата до обяд, ви работите с колежка, т.е виждате детето 1 път в седмицата за 3 часа, от които то 90 мин е с ресурсен. За вас остават другите 2 часа - толкова малко време не знам как успяхте до го научите на няколко неща.

Не мисля, че спора е за интернет, има комисии и те да решават, има Наредба за обучение на деца със СОП, има родителски организации, които добре познават правата на децата. И нека компетентните органи да преценят дали са спазени правата на детето.

Ако това не е ефективен начин на подпомагане да се направи нещо поне за следващото поколение... Но както Кезая е написала първите наредби са от 2004 година, 6-7 години не са малко, и в някои места има резултати, в други няма.

И не съм съвсем съгласна, че няма обучения - когато дъщеря ми беше в държавната ДГ всички учителки преминаваха през няколко обучения, имаше такива безплатни за тях курсове, те ходеха след обяд. Но се оплакаха, че нищо не научават и им говорят теоретични неща. Има и много платени курсове, които не са скъпи. Всяка градина има допълнителни мероприятия и може да прецени дали от таксата да отдели за посещение на курс. Но трябва и малко желание, не може всичко готови и за по-лесно детето минимум на градина.

Мисля, че това е достатъчно.
Последното може да го използвате, ако сте имали желание.
То е изключително важно за деца аутисти.
Да се говори за дете, без разрешение на майката най-малко е недопустимо.

поли79, признавам...ако, участвахме в диалог или дискусия, можех  да се надявам на % дори и минимален на някаква заслуга, постижение или дори временнен положителен резултат...но, при тази постановка на нещата, при този дори не и спор...а, монолог с крайна осъдителна присъда/ виновна, дори и въпреки наличие на факти за противното/...приемам...нямам никакви шансове.

И ако твоите битки са срещу някого  и нещо, в случаят мен...смятай я за спечелена!
Предавам се...

Моите битки са за нещо и някого...и мисля да продължа да насочвам усилията си в тази посока.

Може и да съм сгрешила някъде по този си път, може и пак да сгреша...но, винаги ще се опитвам да намеля най-верният и правилен път!


TanyaMG, никой не е ограничил правото на детето да посещава ДГ и през 5-те  дни от седмицата.Три от дните Дани посещава център. Във вторник идва ресурсният  учител.
До обед е на ДГ, защото не можем да го преспим. Той до обед е достатъчно уморен от шума в групата и оставането му определено няма да му се отрази добре.
За вторият ден, четвъртък, който може да идва на ДГ...нито,  аз нито, колежката е заявила, че не желаем детето. Дори преместването на графика на психолога  /логопеда, идваше през седмица в четвъртък/ бе направено по наше предложение да е точно в четвъртък, когато Дани може да го ползва.
Защото предната уч. година графика на психолога  беше понеделник...Дани го няма...обаче какво от това.
Лично ние с колежката се надигнахме срещу тази формарност на този график.
Няма да превръщам темата в следствие, и на всяка наистина...лъжа , че дори и клевета да отговарям,  защото не се чувствам виновна.
Фактите са съвсем други.
Знам, че от позицията на родители някои наши решения ви се струват неприемливи за вашето дете...но , в групата има и други деца.
Само ще споделя личен опит, като родител...
И двете ми деца посещаваха ДГ в която работя. не са били в моята група, защото възрастта не отговаряше.
Не съм се ползвала с никакви привилегии.знам, че ви звучи невероятно...но, е така.
Когато сл.обед,  не бях на смяна и отивах да го прибирам от ДГ, се дразнех от такива  неща, които,  като учител смятах, че правото за решение е мое...пример: запасваха най-горната му блуза в панталоните....като учител и аз го правя,  да не им са голи кръсчетата. Да , но ето,  че като родител това ме дразнеше.
Затова в практиката , когато дойде ново дете , говорим с майката има ли някакви изисквания и предпочитания...и, ако заяви такива се съобразяваме с нея.
тъй като в град като нашия има много ДГ ...а, малко деца...работим по поръчка, кой каквото иска и както го иска, е в рамките на закона и правилата.

margita9, ето тези неща казвам, че трябва да ги дискутирате с хората, работещи с детето. На мен ми е странно и защо на детето  е предложено да посещава специален център сутрин и така го лишават от правото да ползва детска градина. Предполагам, че защото е малък и не е могъл да работи след обяд. И майката  е трябвало да избира дали специална помощ в центъра или на градина. Но все пак в този център са могли да го взимат от 15 или от 15,30 часа, след кратка почивка. Може да ходи там всеки ден за по 1 час, вместо 3 дни за по 3 часа и т.н. Много неща могат да се напарвят като се гледа детето.

Най-вероятно първата година е било оправдано да е 3 пъти в центъра, предвид и че е бил малък, но лека-полека времето в детската градина може да се увеличава.

Снежа63, здравей!

Разбира се, че желание имаме и се опитваме да му намерим адекватно приложение.
Съгласна съм, че за едно дете дори и да не е със СОП, не може да се говори без разрешение на родител.
Аз споменах, че ще предложа и споделя професионалната си съпричастност, а тя е свързана не с мое лично, а чуждо дете.
Споменах името му и то на галено,/ доста по-назад в поста и ще си призная, че се зачудих дали да го направя,  дори и така...галено Дани/защото
1. Помислих си...като не го назовавам, ще се приеме, че едва ли не това е просто един нерешен проблем или трудна ситуация...
2. Ако го спомена, пак ще има някакъв упрек...и може и с право...затова реших да ползвам само името-  Дани, не са споменавани имена на родители, град ,име на ДГ, име на група, учители, екип и изобщо друга подпомагаща за разкриването самоличността на детето информация...и, съм убедена, че ако не беше Поли79 вие нямаше да знаете нищо повече за това дете освен, че това е Дани на госпожата.

Осветляването на детето и на който и да е участник в този ситуация...пречи от тук нататък да има обективност.
Превръща ме в госпожата, която е ... ...а, не потребител от другата страна на медала.

 margita9 , моето дете ходеше в обикновенна детска градина от 3.5 години по цял ден от първият ден.
Разбира се, нямаше друг начин нито за мен, а и за градината/тогава просто се затваряха, защото нямаше достатъчно деца/.
Едната му учителка много ми наподобяваше на Вас/тя ходеше на работа 6 месеца от възможни 12/болничен/ и когато се появеше просто ми обясняваше, че детето ми не е за там.
С другата учителка се разбираха много добре и както тя казваше "това е бодигарда ми".
С децата нямаше проблем.
В тази градина дори и само да присъстваше, той научи много повече, отколкото за следващите събрани в една в Дневния център/да не кажа фатални/.
Детето е дете и когато го представят нормално, когато му обърнете внимание, дори и като педагог, не учител е от голямо значение.
Фактът, че то Ви разбира и даже се опитва да Ви "манипулира" е много важен. Вие може да направите много повече при добро желание. Понякога само една усмивка е нужна и едно подаване на ръка.
Да обяснявате на родители какво представляват децата им е много груба. Ние всички знаем децата си и то доста добре.

Центъра е с ограничен капацитет. Затова и първата година не успяха да го ползват.
Затова, когато казаха дните в седмицата в които ще посещава центъра не сме се противопоставяли. Дори графика на екипа е според посещенията в центъра.
Ние неведнъж сме отчитали, че след посещението в този център има голяма промяна с детето...положителна и то защото това помага и на нас с работата с него.
Дискусия...да, хубаво е да има и имаше да преди няколко месеца.
После странно как нещата се промениха....
Имало е дреболийки в отношенията/ с бащата , защото с него бяха по-често срещите ни/но, бързо и лесно сме намирами решение.
Дори имахме случай в който бащата беше видял нещо , като пъзел, част от ситуация и картина, която го навела на разни мисли и то неприятни, сподели ...беше му обяснено,  защо сме постъпили така и бащата ми се извини за това, че е реагирал преди да му обясним.

Сега сме в отбранителна позиция и само се защитаваме...и много внимаваме да не ни обвинят за нещо ново...за какво...и ние самите не знаем.
Когато  кажем/ вече нищо не казвам и ето, че упрека е за мълчанието ми/, че е неспокоен и ни е било трудно да се спавим...веднага сме упреквани, че не желаем детето,  предлагат модели от центъра или от къщи.
Не се отчита спецификата на ДГ и групата.
В центъра с него работи специалист, в къщи е само той...в ДГ има една учителка, която се учи от интернет и още 20 / понякога и по-малко/деца и големите постижения се очакват точно от нея.
В къщи,  в центъра може да прави неща , които в ДГ- не...обстановката е друга, условията са други, знаете, че преноса на умения и знания  е затруднен.
Можем да бъдем полезни с адаптацията и социализацията му...там са и постиженията ни, които не ни ги отчитат...но, за мен е по-важно, че детето ги има и ги ползва тези постижения.
За мен е важно, че останалите деца го приемат , дори го обгрижват, не сме допуснали недоволен родител от децата в норма...защото и на това сме били свидетели, имахме родител/ от друга група/, който не желаеше такова дете със СОП до неговото.