Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

  • 94 030
  • 732
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 1 738
Икея,
Щракни на линка, който съм сложила под заглавието и ще се озовеш на точното място, където ще видиш Бонита Дарула (авторката на писмата). Необходимо е само да дадеш някакъв е-мейл и веднага ще започнеша да получаваш вного акуратно по едно писмо седмично. Аз, разбира се, бих могла да пускам във форума  от време на време по-интересните, но едва ли ще е удобно, защото сигурно не всички мами знаят добре английски, за да ги четат. А те са наистина полезни. Дори да си чел много, Дарула някакси ги резюмира, а и тя самата се грижи за брат аутист.

# 616
  • Мнения: 36
Искрени благодарности към всички вас,че ми се отзовахте и ми обяснихте какво да направя.    bouquet

# 617
  • Мнения: 3
 Здравейте на всички!!!
  ТЕМАТА:ТОТАЛНА ДЕТОКСИКАЦИЯ И ХЕЛАТОТЕРАПИЯе моя.Не е на ,,някоя майка,,(аз съм младеж)Grinning
 Всичко което съм написал е на базата на моя опит,събиране на информация и споделяне на такава с хора които имат близки с това заболяване.Аз съм на 28 от София.Тази тема е пусната първоначално в Клуба за борба с рака в clubs dir.bg,впоследствие я видях в някои други форуми и сега тук и като прочетох отзивите реших да се намеся и да дам разяснение.
 Не съм медицинско лице и нямам опит в лечението на аутизъм следователно.Но невробиологията ми е страст затова реших да споделя и синтезирам всичко което знам за детоксикацията на организма.А детоксикацията и хелетотерапията имат ПЪРВОСТЕПЕНО ОТНОШЕНИЕ към аутизма.Защото при аутизма лечение няма -лечението е в детоксикацията ,която от своя страна постепено ще подобри неврофизиологичните параметрии и дейности и според мен ще се стигне до пълно излекуване.Не отричам конвенционалните методи на лечение както и други алтернативни терапии.Не претендрам за изчерпателност и точност.От ккакто съм написал статията до сега откривам и редица дребни корекции както и разни допълнения.Като цяло държа да подчертая че темата е предназначена и за онкоболни защото интоксикацията има отношение и към карциногенезета.И още нещо - едва ли някой лекар невролог или специалист по аутизъм ще ви даде адектватен отговор за евентуална ефективност на този метод защото не знам в България да има невролози-натуропати.Защото това е натуропатия.Която е доста развита на запад.В крайна сметка решението е изцяло ваше.А за да е правилно нека хвърля известана светлина по някои въпроси.
 Сега конкретно за въпросите:дали детето ще яде ,,пестото,,
  Пробвайте:ако не помогне не би трябвало да вреди.За за избегнете неприятния вкус не го правете с лимон и чесън.Но бразислкия орех който има селен и лененото масло-0мега 3 са важни за мозъка.Наистина детоксикацията на централната нервна система е трудно нещо.Конвенционалните средства не вършат добра работа заради това че преминавата трудно кръво-мозъчната бариера.Но листата на пресния кориандър имат такива фитохимикали които извеждат токсините от мозъка.
  За разхлабителното:-
   Дадох пример с трифала защото има много полезни свойства към други части на човешкия организъм.Това е меко разхлабително-не предизвиква диария.Не е пургатив.
  За абсорбент- не е задължително да е хлорела- пектина върши добра работа,който го има в най голямо количество в ябълките(не ги белете)
  Другото на което искма да акцентирам е глутатиона-без високо ниво на глутатион няма лечение според мен.Точно той е ключовата молекула която е най важния антиоксидант и детоксикатор на организма.Но тъй като взет перорално не върши работа и не се абсорбира най добрия начин за покачване на нивото му са -N ацетил цистеина ,който може да намерим във всяка аптека (ACC) ,някои храни също покачват глутатиона като киселото зеле и сока от него,който има отношение и към дисбактериозата.
 Това е засега от мен- успех в лечението.

# 618
  • Мнения: 3
Селма,благодаря за линка.Сестра ми живее в София и посещава хомеопат от доста години. Казват,че била една от най-добрите.Тя е разговаряла с нея и ще ни приеме след месец. Казала е,че е имала успех с деца,които не говорят.Още не сме й казали,че сме с ГРР,скоро получихме диагнозата,но си мисля,че поне няма да му навреди...А тя е била педиатър и се е обучамала по чужбините..Ще се консултирам и ще споделя.

# 619
  • Мнения: 1 738
Поли 79
Погледнах различни производства и се опитах да сравня съдържанието на отделните витамини. Оказа се досто сложно, защото в някои са в микрограми, в други - в милиграми, а в трети - в международни единици. Сигурно има майки, които са го направили и при това имат опит. Аз лично съм давала на нашето дете "Саностол" и "Марсианци", но доста несистемно - повече, когато ходеше на детска градина и боледуваше много. Преди това не бе пил никога антибиотик, както и след като напусна детската градина (и сега, след като е вече ученик). Все пак важно е кой е,производителят, дали препаратът не съдържат изкуствени оцветители и аспартам.
Това, което ми каза синът ми обаче за нещо, което е чел отдавна е, че според някой си американски доктор, който имал син аутист и му давал мегадози витамини, временното засилване на симптомите било знак за започващо подобрение. Но сама разбираш, че колкото доктори, толкова мнения, което донякъде се отнася и за родителите. Всеки си е решил да дава нещо и се придържа към него дори, когато може и да се заблуждава, че помага. Но това ни помага да оцеляваме, надявайки се. Важното е да не правим нещо, което може да влоши нещата. Все пак според листовката Киндер фит е за трениращи някакъв спорт деца и е естествено да засилва енергията. Затова мисля, че може да опиташ с по-малка доза.

# 620
  • София
  • Мнения: 2 352
Миналата конференция доста обсъждахме това, което са чули присъствалите там - основно Таня ни преразказа  Hug.И по повод витамините намерих откъде знам за взаимодействието на витамините един към друг.Тогава съм го прочела, не съм се родила с това знание естествено.Вижте какво съм пейстнала, там съм дала и сайта откъдето го изкопах цък.Честно казано не ми се правят анализи тип Дорка14 на съответният витамин, но ако на някого му се разсъждава по темата - моля  Hug

Гледам откраднала съм го от някой форум, но намерих от къде пък те са го краднали  от тук    Wink

Последна редакция: пн, 24 яну 2011, 12:59 от Катина

# 621
  • Мнения: 1 738
Катина
Видях откъде "са краднали" и отидох още по-нататък. Открих, че всъщност тази концепция е руска и въз основа на нея се произвеждат таблетки "Алфавит" (фирма "Аквион"). Откровено казано, и вярвам, и не вярвам на руснаците. Май се състезават с американците в областта на натуропатията и мистиката. Както и да е, цената е прилична за огромните бройки в опаковка - 120-200 (тридесет и няколко - четиридесет и няколко лева). Били по три различни таблетки - витамини, антиоксиданти и минерали. Работата е, че са за хора над 12 годишна възраст. Предпочитам да си набавяме всичко това с храната и от време на време - с някои простички комбинации от витамини. Между другото попаднах на един много интересен материал на американски невролог за дисциплинирането на децата, вкл.аутистичните Като го смеля, ще го резюмирам и евентуално ще ви пусна линк.   

# 622
  • София
  • Мнения: 2 352
Чета сайта на наноком отдавна, още преди да започнат да рекламират тези витамини.Не се е появила статията там заради рекламата.
Казах си, че няма да ровча за витамините, но ме загложди да потърся находките на Таня по въпроса.Спомням си колко ровеше тя.......и се оказах права.Всичко си го има в биохимичната тема, не е забравила да сложи линковете.Щях да ги търся по постингите и в противен случай.Постнала е и наредбата за хранене с препоръчителният дневен прием по възрасти, както и сайтовете от които тегли информация.Наистина там е мястото - в биохимичната тема.Малко ми липсва времето, когато пишех и четях когато детето ми беше на диета.Славен обучителен период беше.Сега вече ръждясах  Whistling

# 623
  • Мнения: 1 738
Катина
Не е лошо човек да ръждяса напролет, ако разбираш какво искам да кажа. Надявам се, че имате добра учителка. Нашата е много специална, непррекъснато си сменя настроенията и нагласите и на таткото му е много трудно. В петък чела на децата "Майчина сълза" и била изумена от това, че нашето дете не се разчувствало. Очевидно изобщо не се интересува от характеровите му особености. Ние започнахме от няколко дни масажи на цялото тяло. Забелязали сме, че му влияят много добре (правехме ги редовно преди няколко години, когато дръпна напред) - освен, че му доставят удоволствие и се смее, му действат и тонизиращо. То си има обяснения - влияние върху невроендокринната система и оксигениране на мозъка от смеха. Мисля си дори, че тази хиперактивност на нашите деца е своего рода компенсаторен механизъм - доставят си нещо липсващо като напр. серотонин.

# 624
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
констанца, масажите не са само това, което пишеш. Децата ни понякога имат сензорен глад - потребност да докосват, да усещат, да слушат и често пъти стереотипната игра е израз на тхната автостимулация... Ние го четкаме нашия разбойник с една четка за хирурзи, и той в повечето случаи много харесва, а понякога не ни дава, явно има някакво пренасищане.
Друг път сам иде с четката и си иска.
За масажите - беше показал на баба си как да му масажира краченцата, хванал й ръката и натискал къде му е приятно. Също така ни показва, че иска масажи и на главата, над ушите, в слепоочния дял.
Като почна да се говори за терапиите аз се обадих за сензорните проблеми и сензорната интеграция, ама кой да чуе, някак си е по-успокояващо за психиката ни да даваме на децата хапове.
Много дълбоко ни е вкоренено, че лечението значи някакви илачи, които се пият и мажат, а то не е точно така, не само за аутистите, ами и за всички хора.

# 625
  • София
  • Мнения: 2 352

Много дълбоко ни е вкоренено, че лечението значи някакви илачи, които се пият и мажат, а то не е точно така, не само за аутистите, ами и за всички хора.
Ей от това схващане според мен са се родили ДАН докторите.Защото е по лесно да се търси физическа причина, а пък на тях (ДАНовете) какво им пречи да ровят - на влагат собствени средства, а трупат пачки.От друга пък гледна точка - нека има и ДАН лекари - понякога попадат и на нещо полезно и тук таме имат находки  Thinking.Ако има някаква физическа причина за състоянието на аутистите някой ден ще я открият именно тези доктори, но смятам, че все още са далеч от това.
Това си е мое мнение моля, не го приемайте с обида Hug
Споделих ли с вас, че моят син е хипосензитивен не само физически, а и откъм емоции.Търси си белята и има нужда от нея.И същевременно изпитва страх от прекалено емоционално натоварване.Дозирам му и това - силна емоция съобразена с предпочитанията му  Crazy
Констанца - на първа страница на темата има един мой пост като цитат в който е описано какво правим в домашна обстановка за сензорните масажи.Синът ми е хипосензитивен - тоест изпитва необходимост от физическа активност.Виж дали нещо от тези неща, които правим  ще му хареса на внука ти.Знам, че когато сте правили масажи - те са помогнали за бързият скок в обучението за който разказваш.Просто го знам.От опит  Wink

# 626
  • Мнения: 1 738
Катина
Права си за целта на масажите. Синът ми е много повече навътре от мен във всичко по отношение не само на педагогическите и психологическите, но и на терапевтичните подходи, въпреки моето мед.образование. Както мисля, че вече споменах, на нашето дете му сложиха на 2 месечна възраст диагноза ДЦП и докато изчезнаха всички спазмотични проблеми в дясната ръчичка и краче, таткото правеше на детето с часове специализирани масажи и гимнастики. След светлия период от около две години, когато си мислехме, че всичко е наред с изключение на говора, дойде тази диагноза. Таткото започна масажи с четка и едни дървени колелца (руски). Тогава и нашето дете имаше хипосензитивност. И обонянието, а сигурно и вкусовите му усещания бяха слаби. Доставяше му удоволствие да му разтриваме силно ушите. Вече не иска. Сега обонянието му е като на животинка - помирисва предварително всяка нова храна и е доста ящен. Всички в къщи ядем едно и също - тази вечер например нудълз с поливка от доматен подлютен сос с канела (мое производство). По-нататък можете да обмените опит с таткото. Той научи детето да кара колело (с много зор), ролери и наскоро го качи на зимни кънки.

# 627
  • Мнения: 2 116
Здравейте!

Много се чудех как точно да се включа в темата ви...просто ще ви разкажа моят случай...
Имам две деца, които са в норма. Работя като учител в ДГ и от две години в групата си имам дете с аутизъм.
Когато детето постъпи при нас, дори родителите не бяха наясно какво му е. Виждаха само, че е различен. Ние го приехме след като в друга градина ги бяха помолили да го преместят.Не сме психолози, макар че,  сме изучавали и обща и възрастова психология когато сме учили и почти веднага установихме с колегите, че това дете е различно. Притесненията ни бяха свързани с това как да го представим на родителите, защото имахме неприятен опит преди това. Въпреки това решихме да говорим с тях. И за наше щастие бащата се оказа отворен към въпроса. Да го преспим на обед се оказа...мисия невъзможна и бащата се съгласи да го взема на обед.
Започнаха да ходят по изследвания и лекари и най-накрая установиха диагнозата.
В града ни има център за деца със СОП...но, местата са ограничени и нямаше възможност да го включат, не ползваше и ресурсен учител, защото не беше минал комисия.
И, така когато беше на ДГ ние се справяхме както намерим за добре. Никой не се заинтерисува...подготвени ли сме, работехме на принципа на пробата и грешката.
Следващата уч.година детето започна да посещава този дневен център 3 пъти в седмицата, и само един ден до обед идваше на ДГ. Назначиха и екип от специалисти, които да го подпомогнат в обучението.
Няма да описвам, че според документацията...всичко беше перфектно...практиката беше друга.
И всеки беше прав за себе си...от една страва специалистите, от друга ние...детето сякаш не влизаше в ничии сметки.
Защо приех това дете и това, че получава необходимата помощ само на хартия...толкова лично...може би,  защото искам да бъда учител...не гледач на деца.
Със съвместни усилия с родителите успяхме да сформираме нов екип от специалисти и работата започна наистина така,  както трябва. Направихме заедно индивидуалната уч. програма, работихме по нея, сега  отчетохме и резултатите от първият срок. Имаме идеи и желание да ги осъществим.
Пропуснах...децата от групата го приемат повече от добре. Знаят, че е различен...но, все пак е един от тях.
Какви са обаче трудностите:
1.Осведомяваме се , учим се сами...най-вече от интернет.
2.Базата не разполага с необхходими материали за игра и обучение.
3.Родителите очакват много повече от това, което можем да постигнем.И ако, наистина има резултати...това,  тяхно очакване се засилва непрекъснато. Започват да предлагат моделите и практиките и на нас и да ни търсят сметка защо и ние не ги ползваме.
Аз лично мисля, че е по-добре,  не просто да се копират и позват успешни практики...трябва да се търси полезността на средата в която се намира детето в определен час от деня и контакта му с друг човек.
Мога да продължа...но, сякаш стана прекалено дълго.
С една дума, разбирам, че ви е трудно, става въпрос за най-скъпите ви същества...но, говоря за себе си ...и на мен ми е не по-малко трудно.
И аз,  като учител се лутам сам сама из този лабиринт-аутизъм.
И ако наистина мислим за детето...трябва да се обединим срещу формалната част от решението но този въпрос от институциите,  не да търсим грешките си взаимно, да не се обвиняваме защото това огорчение неминуемо се отразява и на детето.
Ще се радвам, ако ме ориентирате към практики дали резултат, игри и занимания с които да направя престоя на детето в групата, нещо от живота на вашите деца в ДГ, полезен за него.
Детенцето ни се казва Дани и е на 5г. и половина, може би с това трябваше да започна.
Много е сладък и е голям хитрушко...при колежката...няколко милувки и знае, че ще се гушкат , няма да има задачи за него.
При мен знае, че с гушкане без гушкане...ще трябва да се опита да се справи с това, което искам от него- например да събере играчките в кошчето след като е минал и го е разпилял.Дори понякота отправяйки се към даден кът с играчки ме гледа за да разбере дали това правило, което изискваме от него да не разпилява и дъвче играчките...а,  да манипулира с тях и прави опити за игра...все още важи.Понякога си мисля, че това е някаква негова игра с мен.Ако, усеща присъствието ми близо до него или дори само погледа се опитва да прави нещата по начина, който ние му задаваме, така както ги изискват правилата на групата...така, както всички деца ги спазват.
Желая ви сили за справяне със всички дребни , ежедневни нещица.
Казват, че щастието е да преодоляваш трудностите, какво ни остава освен да се съгласим и да се вкопчим и в това, че след трудността ще дойде и момента на щастие.
Благодаря, че имах възможност да споделя.
Приятна вечер. Hug



Последна редакция: пт, 28 яну 2011, 19:48 от margita9

# 628
  • Пловдив
  • Мнения: 1 403
Margita,малко е да се каже, че съм силно впечатлена от поста ти.Огромното е желанието на всички пишещи тук родители е децата им да имат късмет да срещнат любопитни,търсещи и заинтересувани учители.Аз съм имала подобен шанс и съм дълбоко признателна на учителките на сина си.
Много полезни неща можеш да намериш на първа страница на темата.Пращам те да четеш с ясното съзнание, че информацията е огромна и че само силно мотивиран човек ще отдели толкова много време, за да я прочете и осмисли.За това по-добре е , когато имаш конкретен проблем в дадена ситуация да го споделиш, тук винаги ще се намери кой да ти помогне.

# 629
  • Мнения: 2 116
Margita,малко е да се каже, че съм силно впечатлена от поста ти.Огромното е желанието на всички пишещи тук родители е децата им да имат късмет да срещнат любопитни,търсещи и заинтересувани учители.Аз съм имала подобен шанс и съм дълбоко признателна на учителките на сина си.
Много полезни неща можеш да намериш на първа страница на темата.Пращам те да четеш с ясното съзнание, че информацията е огромна и че само силно мотивиран човек ще отдели толкова много време, за да я прочете и осмисли.За това по-добре е , когато имаш конкретен проблем в дадена ситуация да го споделиш, тук винаги ще се намери кой да ти помогне.

Благодаря! Много мили думи...но, не мисля, че ги заслужаваме напълно. Ние само се стараем, опитваме се наистина да си вършим работата както трябва, независимо, че нямаме нито знанията, нито условията за това.
Ако се допитате до родителите на Дани, ще чуете много други неща...но, не и похвала за нас.
В началото дори им се сърдех, че не оценяват усилията ни...но, после започнах да ги разбирам или поне се опитвам...те са емоционално натоварени и няма как да бъдат обективни.
А и нали знаете , че има 3 гледни точки и страни...моята, твоята и действителната.Истината е винаги обективно представена през субективния поглед на наблюдателя.
Все някой търси пропуските на другия...ние- в родителите и екипа от специалисти и с-мата, родителите-в нас и екипа от специалисти и с-мата, специалистите- в нас и родителите и с-мата...единствено по въпроса за вината на с-мата сме единодушни...обаче, къде остава детето...?
В нашият случай забелязах нещо много интересно...
В началото без да ни познават и да се виждали как работим и приемаме детето...родителите демонтстрираха огромно уважение и благодарност за това което правим...с една дума бяха доволни и ние усещахме тази благодарност.Което е част от  мотивация да продължиш да бъдеш полезен на това дете. Сега с времето...независимо, че са свидетели на успехи благодарение на нас, и в обучението на детето и в начина на прием от страна на другите деца,  отношението им смени посоката...станаха прекалено взискателни към нас, всеки успех приемат като наше задължение, всеки опит да споделим нашата безпомощност понякога,  те приемат като нежелание от наша страна да работим с детето.
Аз лично започнах да се питам с Дани или с родителите му ми е по-трудно да работя?  
Пак казвам...разбирам ги , става въпрос за детето им...но...и ние сме хора с емоции и чувства. Много се чудих защо се получава така и стигнах до следния извод:
В началото те нищо не очакваха, после леко,  по-леко получаваха първите радости с успехите на детето...така желанието им постоянно и винаги да има успехи се засилваше и в един момент, ако се наложеше да споделим, че нещо не е както трябва...те просто не го приемаха и търсеха вината в нас. Всеки, който им представя нещата в по-розова светлина е добър...а, всеки който се опита реално да фиксира нещата...просто,  не иска да работи с Дани.
Пак стана дълго...
Това е моето виждане и аз съм наясно, че далеч не е самата  действителност...така изглеждат нещата през моето субективно възприемане и процента на обективност,  не е 100%

Ето и един въпрос...
Знаем, че родителите с такова дете са преживели и преживяват и ще преживяват много болезнено състоянието на детето си...трябва ли да им спестяваме някои дребни на пръв поглед неща от престоя на детето в ДГ?
Както се казва да ги щадим...а, когато щадим тях...полезни ли сме на детето?
Благодаря, че отново имах възможност да споделя, ще очаквам отговор!
Желая ви сили и повече поводи за усмивки...
Лека вечер!

П.П. Пропуснах да споделя нещо...от известно време се опитвам да изчета поне най-важните неща, които сте поместили...трябва съвсем отговорно да заявя, че няма да е зле и някои от така наречените специалисти да ви прочетат или да надникват от време на време в темата.
Толкова много информация и така изчерпателна и структурирана не съм срещала никъде.
Как не ви открих по-рано, а се лутах насам,  натам...почти 2 години?
Заслужавате поздравления!
И тъй като, аз съм от другата страна ...не ме разбирайте грешно...все пак съм само учител и независимо, че съм приела лично случая с моя Дани, нещата колкото и да са лични все пак си остават професионални, та ще се опитам да не минавам границата  в проблематика запазена само за родители.
Многословна съм...от професията е!
Лека вечер, отново!
  

Последна редакция: нд, 30 яну 2011, 01:29 от margita9

Общи условия

Активация на акаунт