Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

Катина, какъв точно котешки нокът даваш? На колко големи деца може да се дава?

Рони, не е нещо трудно... Ще те питат да разкажеш за детето, какво е преживяло след като се е родило.
Може да вземеш епикризи, защото може да искат да ги видят.
Ще те питат за поведението, в какви случаи как се държи. Това прави ли, онова прави ли.
Детето го наблюдават. Ще му дадат разни неща да си играе. Гледат как си играе, как се отнася към непозанти, към нова стая, обръща ли внимание, ако го извикаш и ей такива работи.
Не е като да си на изпит, спокойно.
И отговаряй както си е, за да добият лекарите правилна представа.

Момичета, май всички сме с оголени нерви като жички на ел.кабел. Мъничко докосване - и експлозия! Това е не само, защото страдаме поради състоянието на децата си, но и защото живеем в отровна психологическа атмосфера. Чета англоезични сайтове, подобни на нашия и не намирам такова страстно до ожесточеност противопоставяне на различните виждания. Аз лично не виня никого и не се опитвам да убеждавам никого в безсмислието на нещо, което той/тя се опитва да направи за детето си. Доколкото се намесих за ендоскопиите, то бе заради професионалните ми познания за това какво представляват, какво могат да дадат те и какви са ползата/рисковет. Моля, да не започваме пак да обсъждаме това! Иначе, всичко което не вреди на детето, което има потенциал да помогне на някое от децата и успокоява родителя, защо не?
А сега ви изпращам нещо за Луис Карол, което прочетох неотдавна. За да се поразсеете, спомняйки си за този, вярвам любим автор на много от нас, който с голяма вероятност е бил от нашия спектър.
Луис Карол (1832–1898), авторът на “Алиса в страната на чудесата”, който е бил англикански свещеник и в същото време математик, фотограф и учен е бил отегчителен като лектор. Често прекъсвал речта си, ако нещо привличало вниманието му. Той бил надарено в интелектуално отношение дете, което до 12 годишна възраст се обучавало в семейството си, което имало 11 деца. Осем от тях, включително Луис заеквали (от тях шест били момичета, при които заекването е рядкост). В последно време учени, анализиращи творчеството му и известни неща от неговата биография го определят като аутистичен савант. Забележително е, че подобно на много аутистични деца, той имал метод, по който можел да назове деня от седмицата, отговарящ на всяка дата. Изобретяването на неологизми (изобретяване на несъществуващи думи), които изобилстват в книгата му се счита за характерна аутистична черта. Той не създал семейство и предпочетал компанията на децата. има данни, че е страдал и от епилепсия.

Одеве се замислих,защо все сме майки тука,а няма например бащи?

Защото е бг-мама, а не бг-татко Но има и татковци, Вълкът с дълъг ник и други, по-рядко мяркащи се.

Добър вечер и за много години. Доста се е изписало...
Някой може ли да ми каже за какво става въпрос в статията от тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=557840.msg17542354#msg17542354

Искам да споделя с вас този линк.
http://blog.brain-and-mind.bg/2009/07/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D … %81-%D0%B0%D1%83/
Много хубаво и подробно описано.
Ако случайно не сте попаднали на него в интернет.

Eто, ако се абстрахира човек от грешките в съгласуването и вероятно зле преведени думи от ел. преводач все пак става повече от ясно каква е основната идея.

Ваксина и аутизъм: голяма измама
Bouchra Ouatik
Прес
 
Спорният проучване свързва аутизъм и ваксини е свързан с измама. Така казва British Medical Journal (BMJ) този месец в поредица от статии, които се сложи край на драмата, която продължи 12 години. Резултатите от изследването вече са били обявени за недействителни от научната общност, но ние вече знаем, че на неговия автор, Андрю Wakefield, е измислил резултатите от нулата.

През 1998 г. британски лекар Андрю Уейкфилд е заявил, че ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) ваксината се прилага при кърмачета, причинени аутизъм. Той публикува изследване на 12 деца, които той твърди, стана аутистичен малко след получаването на ваксината. Въпреки това, тези 12 случая са били фалшиви, журналист Брайън Deer намерени в BMJ. Според журналиста, д-р Уейкфийлд е финансиран от анти-ваксина, която отдавна е изготвянето на групов иск срещу производителите на MMR. Това проучване трябва да служи като доказателство. Лекарите също така планира да предлага на пазара своите собствени ваксина като алтернатива на MMR.

След твърденията на д-р Уейкфийлд, ваксинацията курс срещу морбили, рубеола и паротит е паднал в няколко европейски страни, особено във Великобритания и Ирландия, което е довело до възраждането на инфекциозни заболявания в някои региони.

Д-р Ерик Fombonne, психиатър от университета "Макгил", е един от многото учени, които са се опитали да се провери дали съществува връзка между аутизъм и ваксини. "През 2004 г. беше направено заключението, много ясно, че всички изследвания по този въпрос се позволи да отхвърли хипотезата за Wakefield," каза той пред La Presse. Този специалист аутизъм и широко разпространени нарушения в развитието, изразява съжаление, количеството на ресурсите, които са били инвестирани в противоречие с работата на Андрю Уейкфилд, а не за постигането на напредък аутизъм изследвания.


Въпреки че няма друго проучване е повторен констатациите на д-р Уейкфийлд, страхове, свързани с ваксината остават. Страна на Квебек федерация на аутизъм и други широко разпространени нарушения в развитието (FQATED) и Монреал Аутизъм, родителите са посъветвани да бъдат предпазливи по отношение на ваксините по принцип, но казват, че причина пряко аутизъм.

Премахнато

През 2004 г. журналист Брайън Deer са установени нередности в проучването на д-р Уейкфийлд. Миналата година, след разследване от страна на генералния медицински съвет, британски еквивалент на колеж на лекарите, Андрю Wakefield са били отстранени от професията. Медицинското списание Lancet, която публикува първоначалното проучване бе окончателно отстранен от записите си през февруари 2010 година.

Бившият британски лекар, който сега живее в САЩ поддържа позицията си на ваксини. В скорошно интервю по Си Ен Ен, той твърди, че е станал жертва на маневри фармацевтични компании.

Скъпа не е така.Просто не знаеш предисторията.Години наред си живеехме в симбиоза почитатели на диета и непочитателите.
Върни се назад една година по темите и прочети, ако ти е интересно от момента в който се отвори център Тацитус и появата на основателката му.От тогава е напрежението, но не към биохимията.За съжаление накрая стана много грозно  .
А относно Таня.Тя просто изпусна парата милата.Отнася недоверието ни към Мина върху себе си, защото като разумен човек е преценила, че биохимичния подход е добро решение, но някак си вече не вярват хората.

sweetasme
Отидох на дадения от теб линк на списание "Ум и душа", списвано от психолози, психиатри и лекари. Оказа се, че това списание (базиращо се до голяма степен на аналогично немско издавие), от което са излезли само няколко броя и има абонати, ще излиза вече само в електронен вариант. Бих му хвърляла от време на време по един поглед (за информация), но във фейсбука му искат абонамент. Така че засега няма да го правя (дори  да се отнася само до регистрация).
Материалът е съставен по писания на италиански автор. Мен лично не ме възхити. Струва ми се като моментална снимка или как се слага диагноза "аутизъм". Прекалено категоричен е и подобно на някои психиатри от "Св.Никола" цели да внуши на родителите на аутистичните деца, че каквото и да правят, няма да имат "нормалн" деца (в смисъла, който влагат обществото и психиатрите), отрича възможностите за развитие на тези деца. Да нямат илюзии родителите! Много от нас, обаче, както и родители на аутистични деца отвъд океана, са постигнали неща, отричани в тази статия. Не искам да описвам постижения, които ще подтикнат някои майки да се похвалят, а ще потиснат други. Аз продължавам да твърдя, че няма дете, при което да не може да се постигне напредък. Знам за две български "аутистчета" (момче и момиче), които нямат никакъв говор, но комуникират, пишеейки на компютъра. Просто на психиатричната гилдия и вероятно на част от психолозите, които още са обладани от идеята, че аутизмът е психическо разстройство, не им се иска да признаят "диверситета" (разнообразието) на аутистичния спекър и съществуването в действителност на гении, които не са роботи, а по-особено функциониращи хора. В никакъв случаи тези гении не са 25, а стотици и от векове.
Ако бях попаднала на такъв материал преди няколко години, щях да потъна още по-дълбоко в депресията си, но сега знам, че има светлина в тунела за всички ни!

Констанца, много добре казано!
Според мен всяко дете си има заложби, потенциал и това е нещото, върху което трябва да се фокусираме и да помогнем на детето да го развие.

Имам въпрос във връзка с поведенческите терапии:

Ние ходим на две различни места в момента. На едното място на детето му е трудно, чувства се притеснено и като на изпит, често плаче от безсилие и срам, когато не може да се справи със задачата си, буквално се страхува от нови задачи, напредва бавно, но напредва.

На другото място сме ходили само веднъж, аз като майка останах във възторг - нямаше плач, само усмивки и въпреки това детето ме изненада, показвайки неща, които аз не знаех, че може. Естествено се въодушевих страхотно, но после се запитах - дали тази терапия не ми харесва повече, защото е "пътя на по-малкото съпротивление? Дали бидейки майка не ставам най-лошия терапевт?

Вие какво мислите - трябва ли трудностите и плача да са нормална част от терапията? Трябва ли да стана майка-мащеха, за да помогна на детето си? Признавам, за поведенчески терапии почти не съм чела, от самото начало подхода там ме шокира - в моите представи беше неправилно да се казва "браво" на детето, защото по този начин то става прекалено зависимо от моето одобрение и защото "бравото" е снизходително, когато се хвали, да се хвали конкретно: "колко добре си написала буквата, много красива извивка" (примерно). Не че не искам и не казвам "браво", напротив - понякога като и е трудно и плаче едва се сдържам да не кажа на терапевтите да не ми я мъчат... Но наистина са ми много мътни тия води с терапиите...

Иринче, аз съм в същият размисъл като тебе относно "твърдостта" на терапиите.
Много ще се радвам ако има повече споделени мнения и опит. Последните случки от нашият опит ще споделя довечера, защото искам днес да ги обсъдя с логопеда. Не ми се иска тя да ги прочете първо тук (става дума за Оля). Само накратко ще споделя, че в логопедичната група се отнасят меко с Криси и той буквално ги "финтира" и смятам, че нищо не научава там (изключвам спазването на общите правила, реда - с това е вече добре).

Преди години терапевтите в България са се обучавали по руската школа, която е тип Макаренко.Тогава са учили за аутизма по едно изречение, което е било нещо от типа - нищо не може да се направи с тези деца.Сегашните модерно мислещи и чели терапевти учат децата по друг начин - с похвали, със стимулиране, с награди.Аз лично смятам, че старият тип обучение е безсмислен, защото не учи детето на нищо, тоест детето се научава да изпълнява изискванията на терапевта, но без да е разбрал изискванията и да е затвърдил знанията.От друга страна да не забравяме и възпитанието на детето, което понякога се припокрива с макаренко метода.Не всяко нежелано поведение от детето се дължи на диагнозата, много голяма част са поведенчески прояви решими с възпитание.Трудното е обаче да намерим границата между поведение и проблем  .

Понеже не се изразявам добре, ще вмъкна цитат от един блог пост на Василена Доткова, много любима моя авторка, посветен на Йеспер Юл:

"Затова Юл също критикува бихейвиористичното възпитание, базирано на награди и наказания, при което детето усеща части от своето аз като отхвърлени и нежелани от родителите и получава сигнал, че за да бъде прието и обичано, е необходимо да ги подтисне. Авторът специално обръща внимание, че не само наказанието, но и прекаленото хвалене няма добър ефект върху развитието на детето. То поражда усещания от типа „Хвалят ме, защото правя, това което искат от мен, а не защото ме обичат.“ Също така хвалбата може да бъде ненужно покровителствена – например ако партньорът ви е приготвил вкусна вечеря, вие вероятно ще изразите благодарността си, а няма да кажете: „Браво на теб! Колко страхотно си се научил да готвиш, точно така се прави мусака, толкова си способен!“

Йеспер Юл съветва да запазим зрънце подозрение към всяко взаимоотношение с детето, в което то има ролята на обект. Той подчертава, че в съвременната психология, медицина и социология децата са социално компетентни субекти от момента на раждането си и още тогава притежават собствена стойност като индивиди, способност за познание и правото да бъдат и да изразяват себе си.".

Ето връзка към цялата статия: http://www.blizodobebeto.com/2008/12/28/juul/

Питах се защо отношението към нашите деца се налага да е различно, защо за тях "бравото" е полезно?

Иринче, аз викам сигурно по поне 100 пъти на ден "браво" и съм убедена, че това е стимулиращо и правилно. Аз не бих водила детето си някъде, където се чувства потиснато и няма да прояви това, на което е способно. За да покажат нашите охлювчета рогцата си, те не трябва да се страхуват. А що се отнася до отношенията с тях у дома, те трябва да преливат от прояви на обич и нежност. Достатъчно чужд е за тях нашият свят, за да се чувстват неуверено и с нас и да се стараят да ни угодят. По-добре  малко поразглезено, но напредващо, отколкото дисциплинирано и обърнато навътре и стоящо на едно място дете. Нашият татко се прави от сутрин до вечер на клоун, маймуна, мечка и т.н. Играят игри и детето има чувството, че са приятели. Мисля, че до голяма част дължим напредъка си на това. Има време за строгост и то е, когато детето ни повярва безрезервно, когато ни обикне (това е не само възможно, а реално) и иска да ни зарадва с постиженията си.
Аз не само не съм привърженик на немското виждане за отглеждане на децата ("Дете се целува, когато спи"), но и съм го отрекла от момента, когато забременях с първото си дете и започнах да се изживявам като майка.  Днешните психолози считат, че децата още вътре в утробата чувстват дали са желани и обичани, а в последните месеци на бременността дори чуват и започват да учат майчиния си език. Аз имам двама сина, които са обичливи, щедри и добросърдечни и наблюдавам как и малкото охлювче вече пъпли по техния път. Мисля, че освен наследствеността, има значение и това, че винаги съм им показвала и съм им казвала често, че ги обичам. С внучето играем от времето преди диагнозта игра: "Хайде да се гледаме в очите". После започнах да му пея: "погледни ме във очите и кажи, че ме обичаш...". Той започна да отговаря на поканата, а сега го казва без повод и с повод (много често, когато му приготвя нещо хубаво за ядене или направя нещо, което му е приятно).