Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

Интересна статия.Харесва ми.Мисля, че ключовата дума е прекалено хвалене.Децата копират модела на поведение научен в семейството.Както и да се стремим да го възпитаваме, то ще види повече от нашия модел на поведение, отколкото от преките изисквания и прякото ни държание към него.

Дано по бързо Таня се включи с мнение, тя е най опитната и най изчелата такъв тип статии.

От личен опит мисля, че на децата като нашите им е необходима похвалата, стига да не е прекалена.Когато не са се справили е необходимо да им посочим грешките без да ги обезсърчаваме и да им покажем правилният вариант на поведение.
Констанца, би ли разказала повече за трудностите, които изпитвате в училище.Моето дете също е първи клас, отложен една година и можем да споделим опит.

Благодаря за линка-беше ми изключително интересно да го прочета!

Катина би ли обяснила по подробно за чесъна в ухото който слагаш и дали си чела за олио с чесън което се капе в ушите?

Здравейте,

надявам се това да ви е от полза:

На 16.01.2011г. екипът на ABC-BG, проведе изпит на първото Терапевтично куче в България за работа с деца Аутисти!

Кучето се кава: "Алма" и е осиновено от приюта в Сеславци на 5 години. След първоначална корекция на поведението в следствие от нелеката му съдба, бе обучено по високите стандарти които се изискват за едно ...терапевтично куче.

Кучето ще е от помощ за психолози и физиотерапевти в трудната им работа. За повече информация може да се свържете на посочените телефони или на страниците на списание "Моят приятел кучето"!

За АБС:

Нашият екип:
Д-р Татяна Гетова - ветеринарен лекар , етолог, кинолог , главен треньор
Ивайло Тодоров - детски психолог
Валентина Христова - треньор
за повече информация -0886 55 24 19

Дороти писа за него в месечната тема етоЗа олио с чесън не съм чувала, но олио в ухото е при отит, чесън за гърло, а ушите, носа и гърлото са свързани така, че звучи много логично.Аз съм си слагала чесън в ухото при зъбобол и ми минаваше.Разрязана на две скилидка чесън се превързва към възглавничката на палеца на крака и така се спи - за синузит.
Някой ме беше попитал миналата страница какъв котешки нокът ползвам.В момента един американски си го поръчах от Херб, но не съм доволна от действието му.Слабичък е.Купувах си от тук този и беше в пъти по мощен.Цената също е в пъти повече  .Гледам продават го вече и в билковите аптеки насипно (билката), но надали има същия ефект, като дивия.Котешкия нокът е диворастяща лоза в Андите.Култивират го, но му е по слабо действието от натуралния див.

Аз просто исках да видите статията,защото на мен ми хареса.Защото просто попаднах на нея,ровейки в интернет.Но какво значи хареса ми.
Не,не ми е харесало , а просто ми даде отговор за нашият случай.Не,че не го знам.
Но описаните неща...всичките,са просто като писани за нас.
Тъжно ми е и да,депресивно.Тежко и трудно.

Не съм я прочела с оглед и подтекст,че такива деца не се оправят.Не.
Аз я четох като текст,който все едно е писан за детето ми.
Не съм пророк и не знам какво ще стане с него.Ще се развие ли,няма ли,ще имаме ли напредък или не.За жалост никой не е такъв пророк.
Каквото можем правим.
От началото на януари съм по институции,за да се боря за него.

Виждам,че в държавната градина напредък за 4ри месеца няма.Даже напротив,наблюдавам регрес.Там не желаят такива деца.Виждам го всеки Божи ден

Днес го взех на обед(иначи стои цял ден)изключително изнервен беше.Толкова нервен,че не знаех как да подходя.За да го успокоя.Не знам какво му е,защото не говори.
И само с мила дума и нежен тон,успях да възвърна спокойното му държание.
А какви нерви и сили ми коства,не е истина.
След тази статия гледах клиповете в ютуб за едно момче споменато там.Сляпо момче-аутист гений.Пианист.Наистина свиренето и паметта са му гениални.Но за сметка на другото.
В един от коментарите на клиповете срещнах мнение на потребител:" Грижите за такива деца,са до гроб,до края на живота"
Отново си поплаках и си казах,че щом Господ ме е дарил с такова дете-ангелче,ще трябва да му благодаря и да продължа по този път завинаги.

Благодаря,че ме изслушахте

Относно постоянното „бравосване”  на децата от спектъра - това е един от първите съвети които научих от терапевтаката и тя ми показа че наистина похвалата след справянето е страхотен стимул за детето. Освен това практически тян асочи вниманитео ми към  характерното за нашите деца липса на самочувствие и демонстрация на незаинтересованост или тотално игнориране ако смятат че няма да се справят със задачата. Така че и аз повтарям „чудесно – прекрасно”  много пъти на ден но според мъжът ми сме приличали на кученце и дресьора му гледано отстрани.

Според терапевтката ние трябва много внимателно поставяйки задача да следим рекацията на детето и да отличаване разликите между „ще се справи” ; „ ще се справи смалко помощ” и „няма да се справи”. Аз вече почти усещам разликата между последните две. Ако виждам че детето има колебания , изчаквам времето което инстинктивно усещам за колебанието и преди да се обезвери  му помагам съвсем малко , ако отново не се получава увеличавам „дозата” помощ. Ако виждам че просто не става показвам как и се старая с прости кратки дум да обясня защо така ( използвам познаните му „ключови” думи”). След това опитвам с подобна задача като проверявам дали и какво е разбрал .Винаги има „браво на теб или чудесно се справи”. Ако ли пък не оставям за друг път .

Детето обче „копира” подобен вид поведение, често по различни поводи ми казва „браво” или „прекрасно”, понякога в задачи , които правим заедно и той разбира от раз на 100% как стават затова ми "помага". Примерно побутва парченцето пъзел, показва отдалеч с прътче къде да сложа и тихо и деликатно  казва” ей там” . Като го сложа ме хвали.

Ако примерно детето ми сгреши в някакъв етап на задачата твърдо казвам : не е така, опитай пак, като не натъртвам на Не-то- защото то разстройва,  а на „опитай пак”. Последната опция да дадената задача винаги го оставям да направи сам – защото просто възможността е само една и той би трябвало да няма нужда от помощ ... винаги завършваме „с прекрасно се справи”. Това са съветие на терапевтката към които се придържам и за сега виждам че вършат добра работа – имаме комуникация, справяме със задачите , както и взаимопомощ с която синът ми се „чувства горд”  понеже малко ми е подсказал.

 В резюме може би мнението на Йеспер Юл и да е правилно, обаче не смятам че важи за нашите деца – с тях подхода не може да е „ галя и наказвам” едновременно.

Значи мами,днес бяхме в Св.Никола.Казаха,че едва ли е аутизъм,имало някои черти,определиха го със забавяне в развитието.Направи ми впечатление,че не са много наясно с хидроцефалиите там,ама те имат съвсем друга специалност.Казаха ако искаме другия месец да ходим на обследване.Казаха,че е добре да се работи с него.Но не препоръчват къде.Не знаят къде се работи  с толкова малки деца.Обаждахме се на логопед,сега чакаме да ни се  обадят,че са много претрупани.Да ви кажа аз доста се поизпотих докато бяхме там,а и той се поизмори след това спа дълго време.Сега си мисля,да попитам пак за логопедичната детска градина.Там какви документи искат?
Това е засега от нас.

Срещнах на няколко пъти в различни американски сайтове информация за специално обучени кучета (кротки, поддаващи се на команди, непаниращи се в никаква ситуация - шумове, крясъци и т.н.) за аутисти. Твърди се, че децата прояват тенденция към проговаряне, намаляват тантрумите и са общо по-спокойни. Казват, че това се дължи на намаляване на нивото на стрес хормона "кортизон". Знае се, че нивото на този хормон при възрастни предизвиква ускоряване на дишането, кръвното налягане, енергията и всичко останало, необходимо за защита. Това е древна реакция при опасност - "бягай и се спасявай или се защищавай". Попаднах на тази информация търсейки нещо по-научно обосновано за връзката между кортизона. Ще продължа да сравнявам данните, но в по-сериозните публикации, които открих се твърди, че общото ниво на кортизона при аутистите е по-ниско отколкото у връстниците им и че именно ниското ниво е причина за бавното реагиране. Освен това бил нарушен денонощният ритъм на количеството му. Докато при осталите хора се покачвал през първите 30 минути след събуждането за половин час, при аутистите това ставало за 1 час, а покачването при аутистите било с 58% спрямо 10% при останалите. Също така вечер кортизонът бил по-висок при аутистите, което може да обясни донякъде късното заспиване и неспокойния сън. Ще ви разкажа по-нататък докъде са стигнали проучванията и имаа ли нещо наистина сериозно и обнадеждаващо в посока лечение. Разбира се, кортизонът е само един от хормоните ( произвеждан в организма от надбъбречните жлези). Има данни, че нарушението е в оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези.
Но едно добре възпитано и обучено куче със сигурност е нещо много хубаво, ако има кой да го извежда и ако човек може да си позволи да го храни както трябва (имала съм куче в продължение на 15 години и имам представа).

Аз като информация намирам

това: http://autismservicedogsofamerica.com/

и примерно това: http://www.psychdog.org/lifestyle_ChildrenwithAutism.html

Но в Германия гледах серия предавания, където не ставаше въпрос семейството да отглежда кучето, а кучето работи заедно с психолог/ педагог (не мога да се сетя кое точно) с детето. Сеансите бяха 3 пъти седмично и започваха с по 15-20 мин. и се удължаваха с времето.

Включваха леки занимания, игри и по-късно кратки разходки. В общи линии показаха, че децата са много по-спокойни и концентрирани, когато комуникират с кучето или са придружени от него навън. Също така показаха, че кучето много добре улавя настроението на детето и ако е тревожно в тренировката ги обучават какво да направи. Даваха 3 ситуации (до колкото си спомням) да уведоми родител, да предпази детето от нараняване (застава между детети и ръб, врата, прозорец, улица...) и да успокои детето (това кучето разбира в игрите -  кое го успокоява ).

Мами,според вас да ходим ли на обследване?

Да, вторият линк е добър, въпреки че не се споменава нищо за това, какво стои в основата на доброто въздействие на кучето върху детето. За тези, които не знаят английски, ще резюмирам, че това е разказ на майка на аутистично дете. Явно в САЩ става въпрос за индивидуални кучета. Те подбрали обучен Лабрадор, защото е голям, добродушен, социално свързан и верен. Нещо, което е особено важно според майката е, че кучето води детето през шумни места, така, както се води слепец, защото аутистичното дете изживява ужас от шумовете и виковете, които не може да отдиференцира и степенува. Другото е, когато е тревожно, да се притисне плътно до кучето ("Pressure" терапия). Можело и да побутне детето, когато чуе, че викат името му.Говори и за общо успокоитерлното въздействие, както и за субективното чувство за сигурност на детето (вкл.нощем) и на майката, че кучето ще помогне на детето при някакво бедствие (пожар и др.)
Нови са всъщност опитът за обяснение на въздействието и разполагането със специално обучени кучета. Иначе отдавна се пише за доброто въздействие на общуването с животни.

Когато се постави подобна диагноза някак функциите в семейството се поляризират - бащата работи като роб за да могат да се заплащат всички скъпи терапии а майките са тези които водят, присъстват на терапиите, провеждат обученията в къщи, четат къде каквото могат дза да помогнат на детето и така ... поне моето мнение е такова - не че бащите отричат или не приемат тези диагнози – те просто се борят на „друг” фронт с проблема.

Относно статията за ваксините и аутизма – преведени от Олиа за което благодаря  – май аз съм почти единствената в този форум на която детето е имало срив в следствие на ваксина. Каквото и да пише в тази статия обаче вярвам напълно на майки които казват- преди това детето беше едно а след това друго. Тези проучвания никога не бих могла да им се доверя на 100%. Знам какво преживах с дъщеря ни след поставяне на обикновенна ваксина срещу тетанус и как на мен лично таква  не ми  се посравя , затова съм убедена че организма на всеки реагина строго индивидуално ана таква  „интервенция”. А ваксините са си много сериозен препарат , никак не са толкова безобидни .

За това което сте писали за ученето на цифри-букви „гениалността „ при аутистите, ако и да е аутист сина ми , което не знам кога ще се потвърди или отхвърли,  със сигурност не е  високофункционален  ( простете ми,  моля ви , това к,оето ще напиша но бих предпочела обратното ) ... Това абсолютно в унисон със статията от линка на Пепи.Много е трудно да видиш как детето с месеци усвоява това което други усвояват за два пъти по кратко време. Нашите терапевт и логопед бяха абсолютно ясни и откровени - започваме с това от сега защото като стане на 6г. ще е късно на фона на  другите деца .За 9 месеца знае цифрите до 20, брои напред и назад до 10, отброява и после показва каква е точно цифрата, разбира че цифрата има количествено измерение но всичко това е следствие от доста труд. С буквите работим от месеци и няма развитие познава само А и О и то защото кабинета на педито е номер 325 – А, а буквата О е като закръглена уста. С 6-те съгласно които се опитваме да научим никакъв успех. Нареса ми написаното от Валенцето как  Бубка се е учила с аромати  обаче моят син заради СИД-а е много чувствителен към миризми и ако е нещо по силно просто има позиви на гадене.Така че трябва да търсим друг подход или да вървим по стандартния но с повечко труд.

Рони, доколкото разбрах когато ние се двоумихме , в логопедическа детска градина се кандидатства с заключение от ЛКК, че детето има проблеми с говора. При това ставаше въпос за заключение на педадодическа ЛКК а не направено от психиатър. Ако разполагате с ТЕЛК също.

За кучетата и терапиите при аутистите, колкото и да е добро кучето синът ми никога не би позволил куче да се доближи до него, само на котки, обаче за съажление те не се поддават на дресура за терапии.

Значи трябва да помислят да помислят да обучат котки .Аз съм чувала за вълшебните способности на делфините.
Днес моя Боци в св Никола подреди ринговете съвсем сам,пълзя като бебе половината време,игра с топката,драска по една дъска,която се трие,търча напред назад.
Сега мисля,къде да го водя на занимания.А с градината,какво ще правим незнам.Днес на доста въпроси отговорих там.абе определено вървим по бавно от връстниците,щеше ад е хубаво ако там правят и занимания.

re qe
Защо повече майките пишат във форума, може да има и други обяснения като например, че в част от случаите бащите са се оттеглили - официално (развод, раздяла) или не (затворили са се в себе си). Коментарът на един детски психиатър за това бе: "ами, случва се нерядко. Единият родител не издържа на напрежението и се оттегля, защото иска да се съхрани и да продължи живота си." При това, коментарът бе съвсем безстрастен - нито нотка на упрек по отношение на оттеглилия се. А какво става с този, който е останал и се бори (обикновено майката)? Първо депресия, после мобилизация да се справи, сменящи се периоди на надежда и обезсърчаване. И ако няма близки или приятели, с които да общува и споделя, се изчерпва. Наблюдението на един американски автор е, че периодът на изчерпване варира от 1 до 2 години. Така че, там където родителите са двама и са си поделили задълженията, е най-добрият вариант. Иначе - какво да направи родителят, останал сам, дали да работи и да остави детето си в дневен център/детска градина или да му се посвети?