Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

margita9, опитвам се да ви разбера.Доколкото разбирам заявявате готовност да приемете детето ежедневно в ДГ до обяд - нали.Това е прекрасно  .Тук сте за да четете и събирате информация с която да помогнете на детето, или по скоро да се научите как да му помогнете - чудесно  .
Вие пишейки тук имате желание да ни попитате нещо, нали.Как да ви помогнем?

Благодаря ви за поканата да приемате ежедневно детето в детската градина - вярвам, че родителите му ще се възползват от това 

Снежа63

Какво да кажа/напиша...освен, че не ти се сърдя, приемам мнението ти, разбирам, че прие страната на майката  и го отдавам на това, че тя е една от вас...
Базата ти от информация и доводи за да достигнеш до тези квалификации е доста малък и ако, аз ги приемам, защото появявам разбиране...дали и с други ще е така? А, ако се окаже, че не си права и не ги заслужавам? Какво ще направиш тогава?
Защо е толкова лесно да намериш нещо у някого  и да си срешу него, защо за това,  дори не са ти нужни факти и причини, достатъчно е някой нещо да каже...и този някой, ако е такъв какъвто си ти , с ужасна за приемане диагноза...всичко останало е без значение.
Ако някой приема детето ти с предрасъдък би се разсърдила...не е ли същото твоето  отношение към мен с тези квалификации...без да ме познаваш...не е ли предрасъдък?
Но,  нито аз/ние,  нито вие...а, децата най-малко имаме нужда и полза от такива квалификации, независимо от коя страна и към кого се отправят.

Първата година,  когато нямаше места в центъра детето посещаваше ДГ през цялата седмица.
Посещенията му се ограничиха заради центъра.
До обед...наистина опитахме всичко за да го преспим. Затова и предложихме на родителите ако имат възможност...да го звемат на обед,  беше молба от наша страна, не и наложено насила. Нямаше и елемент на съпротива от тяхна страна.
Ако, бяха казали-не,щяхме да търсим други решения...

Интересно ми е как вие с вашите очи виждате проблемите с пребиваването на децата ви в ДГ.
И виждам, че има неща, за които имате напълно основание...но, ми се иска да видите, че и за нас има трудности, и на нас не ни е лесно.И ние тепърва се учим.
Искам да разберете, че желание от наша страна има, старание също. И ние както и вие сме против формалната и документната страна на нещата.
Смея да кажа, че едва тази година успяхме да се преборим с това и за първа уч.година имаме наистина индивидуална уч програма, съставена от нас и ресурсният учител.За първи път ние и специалистите работим в екип. Анализа е адекватен и отговаря на действителното състояние на детето.Има график за срещи на екипа и те наистина бяха проведени, преди всичко беше само протоколи и се налагаше само да се подписваме.Аз отказвах известно време, дори се наложи да пиша обяснения, следващата година се подписах с особено мнение.
Сега имам една идея, споделила съм я с ресурсната...но, още е в детайли.Когато е готова ще я споделя в темата.
И точно си мислих...нещата започнаха да се подреждат...и сега се появи проблема с родителите...проблем за който дори и не предполагахме, че може да възникне, защото се познаваме от доста време, какво се случи така и все още се питам?
Защо сега, аз съм си същата от преди 2 години, защо чак сега...?
Търся идеи и всичко, което би ми било полезно, в работата с детето...а, защо не и в общуването с родителите ...това,  май ми е по-необходимо в момента!


Peo, благодаря за разбрането.
Това искаме и аз/ние. Ако с всичко, което написах до сега са останали съмнения...то, наистина ще ми е необходимо огромно търпение, защото пътя ще е дълъг!


Ivaila:  Мъдри мисли и афоризми
--------------------------------------------------------------------------------
Хората са упорити, алогични и егоцентрични. Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре. Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания. Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите, но следват само победителите. Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине само за една нощ. Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!

Приятна вечер на всички!
 

Здравейте. Пи6а ви като 4овек и от двете страни. Имам син с диагноза Аспергер синдром и работя  като помо6тен у4ител в специализиран отдел за аутисти към основно у4или6те. Много е трудно и от двете страни и сигурно е о6те по трудно когато има и конфликти. За времето в което работя като помо6тен у4ител не сме имали  конфликти между родители и персонала на отдела, дори напротив. Вси4ки са се обединили и работят за да се постигнат възможно най добрите резултати. Информацията е ежедневна както от у4или6тето така и от дома на детето. Искренно се надявам, 4е родители и у4ители 6те намерят сили в себе си и 6те забравят за малко себе си, своите 4увства и вълнения и 6те успеят да работят заедно. Само това 6те помогне на въпросното дете.
Kezaja, не си спомням дали ти писах, но синът ми има6е о4евиден напредък след  Biofeedback терапията. Благодаря ти за информацията   

Рео,

Това е страхотно! Детето се научава все повече да се концентрира, нали?
Опитай, направи един час сесия и върху себе си и ще усетиш как точно действа:)

Сподели, моля те, как е организирано обучението при вас?
Има ли специализрани училища, как се определя кои деца да посещават масово?
Каква е разликата?
Синът ти в какво училище е и какви са предизвикателствата?

Благодаря!
 

margita9 , много лошо си ме разбрала.
Първо факта, че детето те приема, дори се опитва да "играе" с теб е много добре. Повечето от децата или не приемат човека или така да се каже му "влизат под кожата" и резултатите особено при първия случай са крайно отрицателни. Разбереш ли, че си нежелан някъде защото си различен е много лошо.
Хубаво е, че и децата възприемат детето/различно, но част от тях/.
Затова ти дадох примера с моето дете. Ако тази учителка възприемаше сина ми, тя щеше да му даде много, защото за него беше авторитет и той беше изпълнителен.
За родителите, напълно ги разбирам. Колкото повече детето расте, толкова повече различията се открояват, както и изоставането, особено в тази възраст между 4-7 години. Тези години са много важни, а детето е свикнало с родителите си и те трудно сами могат да го учат.
Едно дете на 5 години, вече почва да хитрува и да се налага. Трябва и други хора.

margita9 , мисля ,че съвсем човешки Ви помолих да не споменавате повече мен и съпруга ми /родителите на Дани / в постингите си !!! Ако не престанете , ще започна да пиша конкретни случки ,ще цитирам точни изрази ,които употребявате ,изказвайки се за синът ни ,и тогава на всички родители тук ще се изяснят много неща и ще им се разясни от къде идват проблемите Ви с нас ,които в момента не дуумеват в същност от къде товно идват конфликтите по между ни и повече няма да можете да ги заблуждавате в добронамереността си и заинтересованноста си към състоянието на Дани !!! Сигурна съм ,че тогава и Катина ще промени мнението си за Вас !!! Все още запазвам някакво самообладание и не съм започнала да разказвам именно защото не искам да Ви опетнявам репутацията като педагог,не това е моята цел и не исках да се стиха до конфликти !!!Чета и не вярвам на очите си ....в никакъв случай не съм конфликтен човек ,не водя битка с Вас ,Вие с държанието си и пасивното си поведение ме провокирахте да потърся правата на детето си и да Ви кажа всичко ,което съм премълчавала .....
Много Ви моля ,насочете вниманието си към това, за което влязохте в темата ни ,а именно да се информирате и да трупате знания за аутизма,не намесвайке нас родителите ,изкарвайки се жертвата ,много хора са наясно ,че истаната е съвсем друга !!!Аз знам ,че Ви е трудно с Дани ,нима на нас не ни е  ,нима ние сме знаели какво да правим ,как да се държим ,при добро желание всеки се учи ,най-лесното е само да се жалвате колко Ви е трудно и как не знаете как да се държите и да работите с детето ,защото не сте завършила такова образувание.... Няма да се примиря с това да заблуждавате всички тук и пак казвам ,че ще почна да разказвам от къде точно идват проблемите Ви с родителите на Дани . Моля Ви спрете се и не пишете повече за нас ,може да питате как да се държите ,какво да правите ,тук има много начетени майки ,които биха Ви дали напъдствия и насоки в работата Ви ,такива които нито веднъж не потърсихте от нас за тези три години !!! Катина попита с какви точно отговори можем да Ви бъдем полезни ,така че насочете енергията си именно там и питайте това ,което Ви интересува , след като от нас не можете да се учите , питайте тук !!!
Превърнахме темата в диалог между нас ,което е некоректно спрямо всички други потребители....

Майчета, пак ни друсна ток с високо напрежение! Няма нито една от нас, която да не е изживяла стотици подобни неща. Разбира се, че за хората, които са "от другата страна", е трудно да разберат болката ни, колкото и да са добронамерени. Но не трябва да затръшваме нито една врата, дори да се е открехнала на един лазерен лъч ширина. Така че, предлагам да тръгнем от частното към общото и нека Марги се учи, без да визира опита си с конкретното дете и родители. С времето все повече хора, вкл. и учители и доктори ще осъзнаят, че връщане назад няма. В щатите вече децата от спектъра са повече от 1 на 100 родени. Сигурно на всички ви е минавало през ума, че няма начин това да е свързано с някакъв фактор на външната среда, вещество, ваксина или каквото и да е друго. Променя се човешката генетика и може би някой - Бог ли, извънземна по-висша цивилизация ли, що ли са решили, че Хомо сапиенс се провали (алчност, злоба, бездушие, убийства, войни) и трябва да се промени. Това е еволюционна промяна - не с потоп или някакво друго бедствие.  Няма да минат и 20 години и децата, които ще се раждат, ще са 50:50, за да станат към края на века 70:20-30 в полза на децата от спектъра. Но това означава, че  иска или не иска обществото бариерата скоро ще падне. Тези, които имат "нормални" деца, с голяма вероятност ще имат внучета от спектъра. И това е за добро. Ако сега на нас ни етрудно да ги разбираме, а на тях - още по-трудно да разберат нашия свят, с времето ще стане обратното. Не знам на колко от вас е попадала книгата "Гъливер в страната на конете". Тя почти не е издавана , дори на английски език, защото е обидна за човешкия род. Там конете са благородниците, а хора живеят в кочини и се замерват с кал и други нечистотии. Аз я прочетох като дете и никога не я забравих. Дали и аутистичните деца не бележат създаването на нов човешки вид?!

В нашата детска градина правехме отвреме на време родителска среща - ние родителите с персонала обучаващ детето ни.На родителската среща обсъждахме плана за обучение на детето - предполагам имате такава индивидуална програма.Вижте тук дали нещо ще ви помогне.Педагозите ни обясняваха трудностите, които виждат в детето, препоръки от тяхна страна за справяне с проблема и препоръки от наша страна за същото.Поставяхме някакви цели, като на всички ни беше ясно, че не можем да очакваме кой знае какво.Целите ни бяха минимални и реални според възможностите му.Срещата беше без детето в удобно за всички време.Присъстваха ресурсният учител, психолог, логопед - целия обучаващ персонал.Какво може да направите обаче и ще ви е в помощ на двете страни - може да опитате да накарате детето да бъде постоянно с раничка на гърба с тежест - например бутилки с минерална вода.И в къщи и в детската градина да я носи, можете да успокоявате детето изкачвайки и слизайки по стълбите с него(моят син постоянно разхождаше госпожата си по стълбите за сутрешен джогинг).Може да му намерите стрес топка или тангъл.Всички тези неща успокояват децата с аутизъм.Госпожата на сина ми беше намерила вибрираща четка за коса с която му масажираше главичката - това много го успокояваше.Намерете решение за часовете на посещения на детето.Нека бъдат тогава, когато не е свободното време за игра, защото децата с аутизъм не умеят сами да си организират свободното време.Доколкото си спомням в ДГ има занятия и сутрин и след сън - два пъти дневно.
И двете страни проявявате желание за комуникация - направете го.Желая ви успех да намерте изход от напрежението за доброто на детето, и всяко следващо след него.За съжаление не вярвам да е единственото, а първото  

margita9 , децата със СОП носят най голямо лично удовлетворение на педагозите, защото всяка една малка стъпчица за нас е гигантска за тях.Децата със СОП са най голямата гордост на директорката на ДГ на сина ми.Ако желаете можете да потърсите помощ от тях .Имат многогодишен опит с деца със СОП.Нямате си на идея колко са отзивчиви.Пишете на мейла - ще ви помогнат  
Всъщност влязох да ви предложа да прочетете тази статия.Това нарушение е основното нарушение в аутизма.Много хубави идеи има в статията, за съжаление я няма все още качена като линк в първа страница в темата.Взимаме си забележка и ще я качим тези дни 

Не зная Констанца. За мен тази тенденция е плашеща.
Лошото е и когато си и един от първите от масовостта.
Никак не е добре, да се чудиш какво да правиш с детето си. Да мислиш постоянно за утрешния ден и да не виждаш изход. Нито можеш да го впишеш сред децата, а за утрешния ден?
Може би затова често ни "друска ток с високо напрежение".
Не зная за в бъдеще как ще е, но днес нямаме избор. Децата ни трябва да се впишат в тази среда, поне малко.
Аз в противен случай не виждам как ще водят самостоятелен живот/поне до някъде/.

Снежа, за съжаление ние българите сме езичници. Включвам себе си в най-висока степен, защото целият ми смислен живот е минал в атеистичното време. Много малко са българите, които наистина вярват в Бог и в доброто, в смисъла на случващото ни се. Нещо, което други народи приемат като изпитание, ние възпримаме като наказание. Затова приемаме с недоверие и неща като "индигови деца" и  състоянието на нашите деца като болест. Разбира се, тревогата за бъдещето, неяснотата ни съпътства и в нашия дом, но се опитваме да се шегуваме. Говорим си за нашето "извънзмемно", което отглеждаме и което може би ще се застъпи за нас, когато дойдат "неговите" от космоса. Казваме си, че сме между избраните, които отглеждат децата, слагащи началото на новата земна цивилизация. Ами представи си, че след време "нормалните" ще бъдат малцинство, а нашите странни и толкова добри деца ще са двигателя за развитие. Те вероятно и сега контактуват едно с друго, но ние нямаме сетива, за да го усетим.

Костанца,
 

Права си, но не искам моето дете да е "жертва" за човечеството.
Прочетох статията. Поне за моето дете има доста истина.
Мисля, че не трябва да оставяме и децата да компенсират с други умения/поне не напълно/ в противен случай трудно ще ги научим на рационални неща.

Здравейте!

Снежа63, няма проблем.
Важно е да започнем да се разбираме и не визирам само конкретният случай с теб.
Говаря за нас учителите и вас родителите, защото ако уеднаквим езиците си, възможностите си и очакванията от това полза ще имат само  децата. Да, те са вашите деца...но, те са и наши, колкото и да звучи невероятно това. Може и да има учители, които непроявяват разбиране и съпричастност...но, не всички са такива.Не бива да се слагат всички под общ знаменател.Учителите...те не разбират и край...!
Предполагам,  защото се сблъсквате навсякъде с това неразбиране и неприемане...и ви се струва, че важи за всички с които влизате в контакт.
Разбирам, че ви е трудно...но, погледнете с доверие към тези, които се опитват да ви помогнат да извървите този труден път с децата си.

поли79,болката и гневът от това ,че ще е с теб и с най-обичаното същество- детето,  са много силни емоции.Те затрудняват възможността да видиш, че около теб все пак има протегнати за помощ ръце, има очи, които искат да видят ситуацията през твоите, пресъхнали вече от сълзите, които си изплакала. Пречат ти да видиш, че не си сама.


констанца, благодаря за думите ти. Усетила си това, което искам да кажа и покажа най-вече.

Разбира се, че за хората, които са "от другата страна", е трудно да разберат болката ни, колкото и да са добронамерени. Но не трябва да затръшваме нито една врата, дори да се е открехнала на един лазерен лъч ширина.

Катина , благодаря за идеите и за статията.
По повод на срещите с екипа от специалисти...вече споменах, че за първа уч.година всичко е точно така, както трябва. Преди дни се събрахме и приехме резултатите от анализа и най-хубавото е ,че нямаме никакви различия по отношение на детето.
Изобщо...така се зарадвах, че нещата тръгнаха в правилната посока...добър екип, конкретна работа, видими резултати, детето с удоволствие общува с всички ни и ...както се казва от нищо-нещо...проблем с майчето.
И с това ще се справим...

"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." Уолтър Липман
Тази мисъл е много вярна...но,  мисля,че в нашият случай...не е приложима...ние сме изключение и ако я приемем за правило...то, тя е това изключение, което потвърждава правилато.
Вие- родителите , ние-учителите и всички специалисти...трябва да мислим еднакво и тези мисли трябва да бъдат,  не колко сме прави и велики, мислите ни трябва да бъдат за децата.
Може да ви звучи високопарно и неискрено...но,  е така.
Няма да убеждавам никого в това, което пиша. Всеки има право да се съмнява.

Приятен ден на всички!

margita9 , както казах опитвам се да ви разбера.Аз имах и все още поддържам прекрасни взаимоотношения с терапевти и преподаватели на детето си.Опитвам се и вас да разбера, но ми е трудно.
Не разбрах какво търсите, какво желаете и как да ви помогнем.Добре дошла сте в темата, имаме взаимна полза вие от нас и ние от вас, но не разбирам на какво дължим удоволствието да общуваме с вас.Противоречите си - хем всичко е прекрасно и нямате разногласия за детето, хем проблем с майчето
 Звучите така сякаш сте тук да се оплачете от майчето  
А детето посещава само веднъж седмично за три четири часа ДГ, защото..................Колкото и да се опитвам да ви разбера аз съм майка и не бих могла да разбера какво ви пречи, че майката на детето иска той да посещава градината повече време.

Относно това, че трябва да мислим еднакво за детето Уолтър Липман е прав.Не бива да мислим еднакво.Науката се развива именно защото някой мисли различно.Обучението и лечението на тези деца зависи от това някой да мисли различно.Факта, че в момента ме четете се дължи на това, че Джон Атанасов и още много такива като него са мислили различно.Ако всички се опитвате да научите детето на азбуката - няма да има кой да го научи на цифрите, защото всички мислите еднакво за азбуката.Майката е в правото си да мисли различно, вие също.Затова се слушайте дотогава докато се чуете.