Здравейте, нова съм във този форум и това ми е първият пост. Имам проблем и не знам дали съм уличила раздела, но все пак ще пиша, защото просто нямам друг избор.
Бременна съм. Бащата не иска и да чуе. Той е (беше) най-добрият ми приятел. Виждаме се рядко и направихме грешка. Той не иска да запазим бебето, а аз съм твърдо решена на обратното. Трябва да уточня, че съм на 20 год., учех - прекъснах, работех - шефа ми искаше да е с мен, понеже отказах - уволни ме. Нестабилна съм финансово и сама не мога да гледам дете. Семейството ми ще ме подкрепи, но ще е ужасно разочаровано. Ако имах мъж или приятел поне щеше да е по различно, но аз съм сама. Как да им обясня? Какво да кажа, по какъв начин и кога?
И така 5та г.с. - сама, без мъжка подкрепа, без семейството им изобщо още да знае, съм твърдо решена за запазя бебчето си. От тук на татък какво да правя? Страх ме защото не съм самостоятелна по никакъв признак, а и не съм убедена, че съм способна да гледам дете сама. А и какво ще кажа на детето ми като порасне? "Татко ти беше грешка, сега го няма" ? Очертава се самотна майка.
И все пак чета коментарите ви, вълненията, мненията и се чувствам страшно нервно-превъзбудено-щастлива. Усещам неща, за които може би е още рано, но все пак... придърпване ниско долу в корема, виене на свят, гадене, болки в кръста, често пишкане (много често). Може и да си въобразявам защото знам, че съм бременна, но е толкова хубаво това ново чувство.
Реших да пиша тук, защото първо съм много объркана, второ няма човек на който да споделя.
Съжалявам, че стана малко дългичко и благодаря на всеки направил си труда да го прочете.
Бременна съм. Бащата не иска и да чуе. Той е (беше) най-добрият ми приятел. Виждаме се рядко и направихме грешка. Той не иска да запазим бебето, а аз съм твърдо решена на обратното. Трябва да уточня, че съм на 20 год., учех - прекъснах, работех - шефа ми искаше да е с мен, понеже отказах - уволни ме. Нестабилна съм финансово и сама не мога да гледам дете. Семейството ми ще ме подкрепи, но ще е ужасно разочаровано. Ако имах мъж или приятел поне щеше да е по различно, но аз съм сама. Как да им обясня? Какво да кажа, по какъв начин и кога?
И така 5та г.с. - сама, без мъжка подкрепа, без семейството им изобщо още да знае, съм твърдо решена за запазя бебчето си. От тук на татък какво да правя? Страх ме защото не съм самостоятелна по никакъв признак, а и не съм убедена, че съм способна да гледам дете сама. А и какво ще кажа на детето ми като порасне? "Татко ти беше грешка, сега го няма" ? Очертава се самотна майка.
И все пак чета коментарите ви, вълненията, мненията и се чувствам страшно нервно-превъзбудено-щастлива. Усещам неща, за които може би е още рано, но все пак... придърпване ниско долу в корема, виене на свят, гадене, болки в кръста, често пишкане (много често). Може и да си въобразявам защото знам, че съм бременна, но е толкова хубаво това ново чувство.
Реших да пиша тук, защото първо съм много объркана, второ няма човек на който да споделя.
Съжалявам, че стана малко дългичко и благодаря на всеки направил си труда да го прочете.
