Опа съм и повлияна от вашите хубави стихчета и най-вече от тази снимка на нашите гълъбчета написах неща за тях:
МАГИЯ
Животът им е любов, а любовта им живот !
Тя е магията, която ги взе в плен, от който не искат да се връщат.
Вървят по пътеката на живота омагьосани да виждат черното - бяло и да чувстват силата, която движи всичко около тях.
Благодарение на това вълшебство няма нещо, което да не могат да усетят или да почувстват, покривайки душите си с любовен воал.
Любовта им ги кара да живеят с ритъма на сърцата си, чувствайки целият свят до себе си.
Имам усещането, че само с един поглед могат да накарат света да им се усмихва.
Когато се погледнат и видят в очите на другия света - това не е ли магия?
Тази магия превръща обикновенния момент в миг на щастие. Прави така, че когато ги гледаш един до друг, сякаш стоят и слушат оная омайна песен, която съживява всичко около тях, а вятарът спокойно си играе с косите им.
Нима това не е магия, заради която са готови на всичко?
А когато дойде мигът да издишат последният си дъх, тогава ще видят цялото си съществуване и ще разберът, че са изживяли животът си пълноценно, защото са отдали частица от себе си на другия, защото са отдали любовта си.
Всичко това ме води да едно заключение - тяхната любов е магия!
Любовта без която не могат .......




Един жест, една усмивка, една сълза, една мечта, една надежда и всичко това е любов. Като летен ден се появява и живота ни озарява. Веднъж ме попитаха как си представям любовта и аз отговорих, че тя е нещо вълшебно, нещо красиво, като изгрев над морето и залез над планината. В любовта са скрити най-истинските преживявания, най-голямото себеотрицание, най-красивата радост и най-дълбоката болка. Любовта е тема, за която пишат писателите в техните романи, поетите - в нежните стихове, учениците - на чиновете. Но любовта не е само красиви думи, тя е мисли, чувства, живот. Тя е всичко, тя е слънцето, изгряващо сутрин и звездата, светеща нощем.