На Коледа забравих да сложа късметите.
Раздавах ги на 01.01 като томбола, кои каквото си изтегли.
Раздавах ги на 01.01 като томбола, кои каквото си изтегли.
- Публикувана: 20 дек. 2010, 18:24 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2011, 12:28 ч.
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 2
Ама те късметите на 01.01 се получават - обикновенно в баница 
Еее, значи не съм толко изтрещяла.
На Коледа забравих да сложа късметите.
Раздавах ги на 01.01 като томбола, кои каквото си изтегли.
Раздавах ги на 01.01 като томбола, кои каквото си изтегли.
Пак аз 
Та, по същество:
Тръгваме днес до М-тел да си подновявам договора. Киприм се както му е реда, вземам "всичко необходимо" /разбирайте памперси, мокри кърпички, вода, дрехи за преобличане и т.н. / и заминаваме. Отивам в съответния офис, малкия мрънкоти, докато мацката нещо цъка на компа и тъкмо сме пред подписване и ми искат документ за самоличност
Аз както обикновено нямам такова нещо в себе си 
Кога ли ще осъмна в някое районно
Та, по същество:
Тръгваме днес до М-тел да си подновявам договора. Киприм се както му е реда, вземам "всичко необходимо" /разбирайте памперси, мокри кърпички, вода, дрехи за преобличане и т.н. / и заминаваме. Отивам в съответния офис, малкия мрънкоти, докато мацката нещо цъка на компа и тъкмо сме пред подписване и ми искат документ за самоличност
Аз както обикновено нямам такова нещо в себе си Кога ли ще осъмна в някое районно
Айде и аз от вчера.
Ще водя детето за първи път на кино.
И разбира се освен билетите купуваме пуканки, вода, сок, чаша за сок и аз съвсем необмислено си взимам и кафе. Нося якета, чанта, + всичко горе описано и кафето го крепя едвам - едвам. Докато чакаме да отворят залата малката и се пишка, отиваме до тоалетна и ступвам всичко на един куп, оправяме се, и влизаме в киното, мен ме болят ръцете и пльоквам всичко на стола до мен, настанявам детето, слагам му очилата за киното, започвам да се суетя с чанки, палта, къде да ги слагам, гледам зад гърба ми един младеж чака търпеливо, защото няма и къде да седне, аз съм затрупала цялата му седалка. Извинявам се и започвам да оправям цялата кочина, мятам палтата на предната седалка , слагам кафето с поставката, вода и сок в чантата, а пуканките се разпиляха, айде започвам да събирам, охх милият умря от смях, аз от срам. Детето само припява, мамо не виждам, мамо, стола е голям, искам пуканки, искам сок, искам вода....по едно време бях пред нервен срив. Глътнах кафето на екс, с едната ръпа крепя очилата на детето, с другата му държа пуканките, а на ушенце обяснявам защо на Рапунцел и е толкова дълга косата. Въобще кино мечта, беше
Ще водя детето за първи път на кино.
И разбира се освен билетите купуваме пуканки, вода, сок, чаша за сок и аз съвсем необмислено си взимам и кафе. Нося якета, чанта, + всичко горе описано и кафето го крепя едвам - едвам. Докато чакаме да отворят залата малката и се пишка, отиваме до тоалетна и ступвам всичко на един куп, оправяме се, и влизаме в киното, мен ме болят ръцете и пльоквам всичко на стола до мен, настанявам детето, слагам му очилата за киното, започвам да се суетя с чанки, палта, къде да ги слагам, гледам зад гърба ми един младеж чака търпеливо, защото няма и къде да седне, аз съм затрупала цялата му седалка. Извинявам се и започвам да оправям цялата кочина, мятам палтата на предната седалка , слагам кафето с поставката, вода и сок в чантата, а пуканките се разпиляха, айде започвам да събирам, охх милият умря от смях, аз от срам. Детето само припява, мамо не виждам, мамо, стола е голям, искам пуканки, искам сок, искам вода....по едно време бях пред нервен срив. Глътнах кафето на екс, с едната ръпа крепя очилата на детето, с другата му държа пуканките, а на ушенце обяснявам защо на Рапунцел и е толкова дълга косата. Въобще кино мечта, беше
Ако не беше тази тема нямаше да си обръщам толкова внимание на изпълненията 
Сещам се от коледа. Половинката е от град на 300км от нашият...та за коледа бяхме там за два дена. На връщане по средата на пътя ни хвана сняг. Дребния рева почти по целият път и решихме да спрем за малко да го одуха вятъра барем се поуспокои. Двамата с мъжът ми буквално вече давахме на заето от ревовете . Спираме колата, слагам яке, шапка и подавам уморена детето на баща му. Той го пуска на земята - детето пищииии- неее неее туденоооо/студенооо/- споглеждаме се и половинката прави втори опит този път по настоятелен...реакцията е същата...секунди по късно нещо ме кара да погледна надолу и ... детето е по чорапи Няма да коментирам мъмренето което отнесох 
На следващият ден...някъде сме ходили пак в комплект тримата, слизаме от колата ще се прибираме прилично натоварени с торби, мятам детето на земята, нарамваме торбите и завлачвам детето към входа , че духа вятър. Стигаме до стълбите дребния пак нещо мрънка...поглеждам надолу- детето само с една обувка Мъжът ми този път само измърмори - ей сега идвам татко, майка ти все бос те води навън
Сещам се от коледа. Половинката е от град на 300км от нашият...та за коледа бяхме там за два дена. На връщане по средата на пътя ни хвана сняг. Дребния рева почти по целият път и решихме да спрем за малко да го одуха вятъра барем се поуспокои. Двамата с мъжът ми буквално вече давахме на заето от ревовете . Спираме колата, слагам яке, шапка и подавам уморена детето на баща му. Той го пуска на земята - детето пищииии- неее неее туденоооо/студенооо/- споглеждаме се и половинката прави втори опит този път по настоятелен...реакцията е същата...секунди по късно нещо ме кара да погледна надолу и ... детето е по чорапи Няма да коментирам мъмренето което отнесох На следващият ден...някъде сме ходили пак в комплект тримата, слизаме от колата ще се прибираме прилично натоварени с торби, мятам детето на земята, нарамваме торбите и завлачвам детето към входа , че духа вятър. Стигаме до стълбите дребния пак нещо мрънка...поглеждам надолу- детето само с една обувка Мъжът ми този път само измърмори - ей сега идвам татко, майка ти все бос те води навън Направо си го визуализирах!
Просто щях да припадна от смях
Мия чинии, ама доста се бях вглъбила.
Гледам напред в стената и си мисля нещо, в дясната ръка държа гъбата, а с лявата се протягам към верото. Сипвам на гъбата, продължавам да мия. Не ми прави впечатление, че от гъбата не излиза пяна. Пак сипвам веро, пак мия. На около 10-тата минута се усещам, че вместо веро, сипвам от бутилката с олио, която съм сложила по незнайни за мен причини до верото.
Това е на първо четене, ако се сетя ще дописвам.
Гледам напред в стената и си мисля нещо, в дясната ръка държа гъбата, а с лявата се протягам към верото. Сипвам на гъбата, продължавам да мия. Не ми прави впечатление, че от гъбата не излиза пяна. Пак сипвам веро, пак мия. На около 10-тата минута се усещам, че вместо веро, сипвам от бутилката с олио, която съм сложила по незнайни за мен причини до верото.
Това е на първо четене, ако се сетя ще дописвам.
Ако не беше тази тема нямаше да си обръщам толкова внимание на изпълненията Сещам се от коледа. Половинката е от град на 300км от нашият...та за коледа бяхме там за два дена. На връщане по средата на пътя ни хвана сняг. Дребния рева почти по целият път и решихме да спрем за малко да го одуха вятъра барем се поуспокои. Двамата с мъжът ми буквално вече давахме на заето от ревовете . Спираме колата, слагам яке, шапка и подавам уморена детето на баща му. Той го пуска на земята - детето пищииии- неее неее туденоооо/студенооо/- споглеждаме се и половинката прави втори опит този път по настоятелен...реакцията е същата...секунди по късно нещо ме кара да погледна надолу и ... детето е по чорапи Няма да коментирам мъмренето което отнесох На следващият ден...някъде сме ходили пак в комплект тримата, слизаме от колата ще се прибираме прилично натоварени с торби, мятам детето на земята, нарамваме торбите и завлачвам детето към входа , че духа вятър. Стигаме до стълбите дребния пак нещо мрънка...поглеждам надолу- детето само с една обувка Мъжът ми този път само измърмори - ей сега идвам татко, майка ти все бос те води навън
Сещам се от коледа. Половинката е от град на 300км от нашият...та за коледа бяхме там за два дена. На връщане по средата на пътя ни хвана сняг. Дребния рева почти по целият път и решихме да спрем за малко да го одуха вятъра барем се поуспокои. Двамата с мъжът ми буквално вече давахме на заето от ревовете . Спираме колата, слагам яке, шапка и подавам уморена детето на баща му. Той го пуска на земята - детето пищииии- неее неее туденоооо/студенооо/- споглеждаме се и половинката прави втори опит този път по настоятелен...реакцията е същата...секунди по късно нещо ме кара да погледна надолу и ... детето е по чорапи Няма да коментирам мъмренето което отнесох На следващият ден...някъде сме ходили пак в комплект тримата, слизаме от колата ще се прибираме прилично натоварени с торби, мятам детето на земята, нарамваме торбите и завлачвам детето към входа , че духа вятър. Стигаме до стълбите дребния пак нещо мрънка...поглеждам надолу- детето само с една обувка Мъжът ми този път само измърмори - ей сега идвам татко, майка ти все бос те води навън Хи-хи-хи, това и аз го направих веднъж - слизам от колата, ботушчето на малката обаче паднало в суматохата и аз в калното и кишаво я влача да върви. Чак в магазина видях, че е по чорапче, а баща й вика: Аз се чудя защо една жена ни изгледа смаяно" Ми викам си на акъла, вместо да гледа смаяно да беше казала, а не да мъкна детето още. Вярно, че бяха 6-7 метра, ама то достатъчно да й се намокри крачето
С глас се смея 
Много забавни историйки сте разказали Снарки,после колко часа ми олио?
Не помня.
Но си спомням, че първо се смях с глас доста дълго на тъпотията си, после пък ме хвана срам.
17 ч, започва да се стъмнява, виждам коли с включени фарове и си казвам "О, аз моите май не съм включила!" . Мислено търся откъде да светна и...се усещам, че съм на тротоара и вървя пеша!
Снарки,карай-поне е било добре за кожата на ръцете
Няма я солта, , не мога да направя салата. Организирам цялото семейно войнство да търси, изпразвам шкафа на два пъти - няма!
Пъхнала съм я в хладилника
Друга изцепка беше, около Коледа, взех си детето от градина, обиколихме няколко хипермаркета.....по пантофи Бях пропуснала обувките.
Пъхнала съм я в хладилника
Друга изцепка беше, около Коледа, взех си детето от градина, обиколихме няколко хипермаркета.....по пантофи
Бях пропуснала обувките.