Детето ми е със синдрома на Даун. На 6г.и 5м. Вчера минахме комисия за отлагане за постъпване в първи клас. Тя не може още да говори. Речниковия й запас е малък, употребява една дума, която е предназначена за няколко неща, заменя звукове. Препоръката на комисията беше да се работи за раздвижване на езика. Моята молба към логопедите е, ако имат възможност да ми запишат упражнения за раздвижване на езика. Предварително Ви благодаря!
- Публикувана: 14 март 2005, 10:51 ч.
- Последно мнение: 7 май 2007, 11:50 ч.
Консултация с Логопед
във вашия случай никой не може да ви покаже каквито и да е упражнения без да е видял детето, а и това не може да стане във форума за съжаление. вие до сега ходилили сте на логопед? Ако не, най-добре е веднага да започнете работа със специалист, защото е пропуснато много време и се нуждаете от компетентна помощ 
Здравейте! И аз се нареждам на опашката за координати на логопеди, работещи с малки деца (0-3 г.)
В няколко от постингите видях описана ситуацията с малкия ми син и отговорите на специалистите бяха "Консултация с логопед"........... нещо ми стана много притеснено.......
Ще помоля и за информация за цени на прегледите
, тъй като до момента не видях такава.
Благодаря предварително!
В няколко от постингите видях описана ситуацията с малкия ми син и отговорите на специалистите бяха "Консултация с логопед"........... нещо ми стана много притеснено.......
Ще помоля и за информация за цени на прегледите
, тъй като до момента не видях такава.Благодаря предварително!
Здравейте! Синът ми е на 2 г. и 9 мес.
Не може да се каже, че проговори рано, но общо взето в рамките на нормалното.
Проблемът е, че при изговаряне на С,З,Ж,Ч,Ш,Щ и понякога Т, езикът му не е зад зъбите, а стърчи между тях и се получава едно съскане.
Според Вас има ли нужда от логопед?
В момента посещава детска ясла докато навърши 3 години, но незная дали в яслата изобщо има такава услуга.
Какво мислите Вие? Блатодаря предварително!
Не може да се каже, че проговори рано, но общо взето в рамките на нормалното.
Проблемът е, че при изговаряне на С,З,Ж,Ч,Ш,Щ и понякога Т, езикът му не е зад зъбите, а стърчи между тях и се получава едно съскане.
Според Вас има ли нужда от логопед?
В момента посещава детска ясла докато навърши 3 години, но незная дали в яслата изобщо има такава услуга.
Какво мислите Вие? Блатодаря предварително!
Здравейте Димова, не сте регистрирана, не мога да ви изпратя координати на колегите
За Катрин - този проблем няма да отшуми от само себе си, затова е добре да го заведете на логопед - при някой, който няма да ви каже,че трябва да чакате, докато стане на 5 години. Междузъбното положение на езика е факт, свързан с начина на дишане и хранене на детето, така че колкото по-рано, толкова по-добре и по-бързо ще се реши проблемът ви
За Катрин - този проблем няма да отшуми от само себе си, затова е добре да го заведете на логопед - при някой, който няма да ви каже,че трябва да чакате, докато стане на 5 години. Междузъбното положение на езика е факт, свързан с начина на дишане и хранене на детето, така че колкото по-рано, толкова по-добре и по-бързо ще се реши проблемът ви
Цитат
Цитат
Цитат
За Катрин - този проблем няма да отршуми от само себе си, затова е добре да го заведете на логопед - пшри някой, който няма да ив каже,че трябва да чаката, докато стане на 5 години. Междузубното положение на езика е факт, свързан с начина на дишане и хранене на детето, така че колкото по-рано, толкова по-добре и бо-бързо ще се реши проблемът ви
Много Ви благодаря
Наистина почти всички ме убеждават, че това ще се оправи от самосебе си, но явно не е така.
Ще го заведа при първа възможост, само че при кого? Май ще трябва да препрочета форума.
здравей Анда, на тази възраст някой казват, е нормално децата да се страхуват. По дебелите книги даже пише, че е желателно да се отиде на къмпинг, да се ходи по тъмно в гората., Децата проявяват нещо като интерес към страшните неща - но при всяко е различно. Ти си човек с голяма фантазия, направете карнавал, отидете на страшно място със специална мисия, в която главният герой да е детенеце. Само внимавай страхът да е в допустимите граници на приемливото за детето, ако прекалиш. може да стане по-лошо, може да откаже да говори и други лоши неща. И мойе да я запишеш на спорт - лек, които изисква смелост - като плуване, и/или на танци или балет или пеене - каквото там и е интересно, заради изявите пред публика
Благодаря ти, Нинннна. Моите опити да я "престрашавам" общо взето не водят до особен успех, особено тези тип "въвличане в страшни ситуации" като тъмно в гората и прочие. Плаши се още повече.
Опитвам следните неща (засега без особен ефект):
1. Периодично я хваля колко е силна, как ме е наборила и т.н. Кефи се, но не виждам трайно да се възприема като силна.
2. Опитвам се да играем на малко по-момчешки игри, защото тя иначе е с пластелина, с кубчетата, куклите и пъзелите. Топките и мечовете са мое предложение, на второто се играе само ако има за спасяване малко зайче, да кажем, и само ако аз играя с нея.
3. Разказвам за децата на страшните неща - бебе тигърче, малкото чудовищенце, дето го било страх от момиченца. Амииии интересно й е, обаче не става по-смела. Например всички кучета я плашат, може най-малкият дакел да е, тя се вкопчва в ръката ми. Казвам "бебе куче", тя самата си измисля история как отивало при майка си, ужким всичко наред, ноооо на втория завой виждаме пудел и историята започва отначало.
Карнавал трудно ще направя с тази цел, има голям страх от маски, откакто я заведох в Националната галерия на изложба на магическата маска - имаше много кукерски и тя още потръпва при споменаването на думата "маска". Абе шубелийка е.
Не се страхува много от разни традиционни неща като змии, тъмно и т.н. Обаче от високо, от животни, от непознати, от маски - както казах, дори от лошите в приказките - изобщо не ми дава да й чета приказки, в които по нейно мнение има страшни работи. Няма "Червената шапчица", няма "Трите прасенца". Пепеляшка и Палечка до побъркване.
Идеята за спорта е добра, само да тръгне на детска градина.
Опитвам следните неща (засега без особен ефект):
1. Периодично я хваля колко е силна, как ме е наборила и т.н. Кефи се, но не виждам трайно да се възприема като силна.
2. Опитвам се да играем на малко по-момчешки игри, защото тя иначе е с пластелина, с кубчетата, куклите и пъзелите. Топките и мечовете са мое предложение, на второто се играе само ако има за спасяване малко зайче, да кажем, и само ако аз играя с нея.
3. Разказвам за децата на страшните неща - бебе тигърче, малкото чудовищенце, дето го било страх от момиченца. Амииии интересно й е, обаче не става по-смела. Например всички кучета я плашат, може най-малкият дакел да е, тя се вкопчва в ръката ми. Казвам "бебе куче", тя самата си измисля история как отивало при майка си, ужким всичко наред, ноооо на втория завой виждаме пудел и историята започва отначало.
Карнавал трудно ще направя с тази цел, има голям страх от маски, откакто я заведох в Националната галерия на изложба на магическата маска - имаше много кукерски и тя още потръпва при споменаването на думата "маска". Абе шубелийка е.
Не се страхува много от разни традиционни неща като змии, тъмно и т.н. Обаче от високо, от животни, от непознати, от маски - както казах, дори от лошите в приказките - изобщо не ми дава да й чета приказки, в които по нейно мнение има страшни работи. Няма "Червената шапчица", няма "Трите прасенца". Пепеляшка и Палечка до побъркване.
Идеята за спорта е добра, само да тръгне на детска градина.
Здравей Anda,
от една страна е добре детето да се страхува, за да може да развива чувството си за самосъхранение, но от друга страховете явно при вас са повече и са спирачка за изявата и инициативата й. Може да пробваш да говорите за всяко нещо, което я плаши, но това би провокирало донякъде тези неща да се затвърждават като усещане и спомен.
Опитай да "степенувате" страховете и уплахата й - напр. "Сега колко те е страх (или колко се уплаши)? - голям страх, малък страх, "страшец"... да се съсредоточи повече върху това доколко наистина е уплашена, а не колко е страшно нещото насреща и това да я "блокира". Когато започне да говори за себе си и се опитва да го изрази с повече думи, ще разбере, че нещата не са само "много страшни" и са много различни като характеристика и усещания, т.е. палитрата на собствените й усещания може да я накара да не изпада само в паника, а да я накара да мисли и за други неща. С малите страхове може да се борите като ги..."преборвате" като на игра, а с големите - може и по-нататък.
Може да я караш да ти помага или да те "спасява" от различни ситуации, напр. "Бързо ми помогни, че ще изпусна чантата, дърпай ме да тичаме, че ще ни изпревари...еди-кой си, дръпни ми ципа на якето, че са ми заети ръцете и др подобни. Постоянно й повтаряй колко добре се е справила и как ти си щяла да направиш беля, ако не е била тя. Самочувствието, че може да прави "неща" за мама и да й помага, освен че може да я направи по-самостоятелна, ще провокира и инициативата й.
Може да анализирате някои от малко страшните неща - кое те плаши в кучето - козината ли, зъбите ли, очите ли, лаенето... и после може да й предлагаш съответните предмети или материи или шумове с такива характеристики - напр. ако е козината - някакъв рошав плат, който да пипа, ако са зъбите - четката за коса, нарязаните картофи, натрошен лед..., ако е лаенето - може да й пускаш за малко запис на лаене на куче и да я питаш - сега това истинско ли е или идва от касетофона (или мобилния тел.) Т.е. Анна да разбере, че страшните неща поотделно не са толкова плашещи и винаги може да спре касетофона, да прибере (скрие) рошавия плат и др. Така ще осъзнае, че тя може да контролира и управлява плашещите елементи - ако я плаши - да спре касетофона и да види, че от нея зависи дали ще го пусне или не. Впоследствие, ще си даде сметка, че кучето, когато лае може да е страшно, но когато не лае... не е страшно и т.н. според това, което я провокира. Разбира се това са много конкретни примери, но вие може да си ги адаптирате към конкретните моменти. Най-важното е, когато говорите за това, тя да не е непосредствено уплашена и разстроена, а да е имала малко време да се успокои.
Тръгването на детска градина и общуването с повече и различни деца също може да й помогне.
Всъщност, ако развивате комуникацията и възможността й да говори за ситуациите и чувствата си, ще я насочите да изявява страховете си с думи, а не с паника и криене.
Може да прави страшните неща с дейностите, които обича - куче от пластелин - после ще го смачка и направи на ...топка напр., ще подреди пъзел със страшното "нещо" и после ще го развали и т.н.
Така ми хрумват и още неща, но са предимно общи, а детето си има своята индивидуалност, която ти, като майка познаваш най-добре и най-подходящо ще използваш. Дано да измислите нещо заедно
от една страна е добре детето да се страхува, за да може да развива чувството си за самосъхранение, но от друга страховете явно при вас са повече и са спирачка за изявата и инициативата й. Може да пробваш да говорите за всяко нещо, което я плаши, но това би провокирало донякъде тези неща да се затвърждават като усещане и спомен.
Опитай да "степенувате" страховете и уплахата й - напр. "Сега колко те е страх (или колко се уплаши)? - голям страх, малък страх, "страшец"... да се съсредоточи повече върху това доколко наистина е уплашена, а не колко е страшно нещото насреща и това да я "блокира". Когато започне да говори за себе си и се опитва да го изрази с повече думи, ще разбере, че нещата не са само "много страшни" и са много различни като характеристика и усещания, т.е. палитрата на собствените й усещания може да я накара да не изпада само в паника, а да я накара да мисли и за други неща. С малите страхове може да се борите като ги..."преборвате" като на игра, а с големите - може и по-нататък.
Може да я караш да ти помага или да те "спасява" от различни ситуации, напр. "Бързо ми помогни, че ще изпусна чантата, дърпай ме да тичаме, че ще ни изпревари...еди-кой си, дръпни ми ципа на якето, че са ми заети ръцете и др подобни. Постоянно й повтаряй колко добре се е справила и как ти си щяла да направиш беля, ако не е била тя. Самочувствието, че може да прави "неща" за мама и да й помага, освен че може да я направи по-самостоятелна, ще провокира и инициативата й.
Може да анализирате някои от малко страшните неща - кое те плаши в кучето - козината ли, зъбите ли, очите ли, лаенето... и после може да й предлагаш съответните предмети или материи или шумове с такива характеристики - напр. ако е козината - някакъв рошав плат, който да пипа, ако са зъбите - четката за коса, нарязаните картофи, натрошен лед..., ако е лаенето - може да й пускаш за малко запис на лаене на куче и да я питаш - сега това истинско ли е или идва от касетофона (или мобилния тел.) Т.е. Анна да разбере, че страшните неща поотделно не са толкова плашещи и винаги може да спре касетофона, да прибере (скрие) рошавия плат и др. Така ще осъзнае, че тя може да контролира и управлява плашещите елементи - ако я плаши - да спре касетофона и да види, че от нея зависи дали ще го пусне или не. Впоследствие, ще си даде сметка, че кучето, когато лае може да е страшно, но когато не лае... не е страшно и т.н. според това, което я провокира. Разбира се това са много конкретни примери, но вие може да си ги адаптирате към конкретните моменти. Най-важното е, когато говорите за това, тя да не е непосредствено уплашена и разстроена, а да е имала малко време да се успокои.
Тръгването на детска градина и общуването с повече и различни деца също може да й помогне.
Всъщност, ако развивате комуникацията и възможността й да говори за ситуациите и чувствата си, ще я насочите да изявява страховете си с думи, а не с паника и криене.
Може да прави страшните неща с дейностите, които обича - куче от пластелин - после ще го смачка и направи на ...топка напр., ще подреди пъзел със страшното "нещо" и после ще го развали и т.н.
Така ми хрумват и още неща, но са предимно общи, а детето си има своята индивидуалност, която ти, като майка познаваш най-добре и най-подходящо ще използваш. Дано да измислите нещо заедно
Здравейте! Досега съм влизала в сайта, но не се бях регистрирала - използвах го само като източник на информация.
Имам 2 деца: на 4г. 10м. момиче и 2г. 10м. момче. Според мен имам проблем с дъщеря си. Тя проговори късно на 3г - мое мнение. До тогава речника и беше доста беден - мисля че и дори сега е такъв. Освен това има проблем с изговарянето на някой звуци - шъшкаштите а понякога в бързината да каже нещо повтаря някой думи. Знаех че в детската градина ще мине логопед в началото на учебната година и помолих учителките за консултация. Той е казал че е малка - трябвало да навърши 5. Аз междувремено я записах на вокал - чувала съм че пеенето помага. Когато имат стихотворение тя пропуска думите които са и трудни за произнасяне или пък звуковете в думите. Освен това мисля че вече сама се усеща и се притеснява от това.
Преди 2 дена едната от учителките ми каза че вече е време да потърся консултация с логопед.
Искам такава при добър специалист. Досега в рода ни не сме имали такъв проблем.
Имам 2 деца: на 4г. 10м. момиче и 2г. 10м. момче. Според мен имам проблем с дъщеря си. Тя проговори късно на 3г - мое мнение. До тогава речника и беше доста беден - мисля че и дори сега е такъв. Освен това има проблем с изговарянето на някой звуци - шъшкаштите а понякога в бързината да каже нещо повтаря някой думи. Знаех че в детската градина ще мине логопед в началото на учебната година и помолих учителките за консултация. Той е казал че е малка - трябвало да навърши 5. Аз междувремено я записах на вокал - чувала съм че пеенето помага. Когато имат стихотворение тя пропуска думите които са и трудни за произнасяне или пък звуковете в думите. Освен това мисля че вече сама се усеща и се притеснява от това.
Преди 2 дена едната от учителките ми каза че вече е време да потърся консултация с логопед.
Искам такава при добър специалист. Досега в рода ни не сме имали такъв проблем.
Здравейте!
Аз имам едно въпросче.В една съседна тема се обсъждат някакви масажи на лицето на детето/не знам дали е правилно да ги нарека така/,които са полезни за проговарянето.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=97300.20
Интересува ме ако някой има по-подробна информация за такива масажи-как се прилагат и прочие.
Благодаря!
Аз имам едно въпросче.В една съседна тема се обсъждат някакви масажи на лицето на детето/не знам дали е правилно да ги нарека така/,които са полезни за проговарянето.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=97300.20
Интересува ме ако някой има по-подробна информация за такива масажи-как се прилагат и прочие.
Благодаря!