Познавам една излекувала се анорексичка, беше инструктор по Йога и Тае Бо във Варна, после се премести в София, но не знам в кой спортен център. Изглеждаше страхотно, кипеше от енергия, а тялото и беше изваяно и имаше страхотно оформени мускули. Дори имаше после едно интервю с нея в списание- Ева. Винаги е казвала, че благодарение на спорта е оживяла и се е излекувала.
Ива се казва
Ива се казва
Познавам Ива, тренирала съм при нея. Не можах да повярвам, че това момиче в това тяло и с този спортен дух се е поддала на това психическо заболяване. Защото анорексията и булимията са заболявания на психиката. Познавам анорексички, все още живи, благодарение на някоя приятелка, която си жертва времето и част от живота, за да я спаси от собствената и простотия. Да, крайна съм, но това е доказателство, че което човек може да си причини сам, никой друг не може да му го направи.
Аз не исках да отслабвам, бях си слаба и преди това, но след това посещение си възстанових нормалният режим на хранене.
Моята майка осъзна, че реално има проблем, когато вече се събуждах, ставах и падах, нааквах се.... Това вече нямаше как да го скрия и да замажа с някаква лъжа! Истината е, че реално и аз за себе си не бях болна! Просто бях "красива и слаба" ! Отричах и пред себе си дори, че не се хранех! То много странно започва всичко и докато се осъзнаеш, вече има проблем, а и колкото и хората да ти говорат ти си склонен да отричаш всичко! Аз август месец, ходех с пуловер, все ми беше студено, криех се, хвърлях храна в тоалетната, лъжех, че ям! И така после и менструацията ми спря, аз лъжех, че ми идва всеки месец по часовник..... и тогава почна да ми пада и косата! Тогава вече се стреснах и си дадох сметка, че имам проблем! Историята е дълга, но попаднах на една много добра лекарка, която ме разтърси добре и ми отвори очите! То не може някой напрекъснато да ти седи падарин... Не си спомням вече, но помна, че майка ми правеше чушки със сирене и това беше първата нормална храна която почнах да поемам след месеци на неядене или само на една ябълка! Помна, че все ми казваше колко съм грозна вече, че не съм аз, че няма нищо женствено в мен,че само очите ми са останали, а аз се сърдех и им казвах, че са болни и не разбират! 
родителите научават последни 
Радвам се, че това е зад гърба ти...спираме по темата 