Галип, Сердар и Къймет – тримата са седнали в болницата….Къймет нарушава мълчанието….
Къймет: Съсипа дъщеря ми….Заради теб ще остане инвалид….
Галип: Ще се оправи…Няма проблем с краката….Проблемът е с главата й….
Къймет: Ти си виновен, че е болна….Заради теб, дъщеря ми за малко да умре…..
Галип: Аз ли…..Ако вместо да мислите само за собствените си интереси, бяхте й помогнали да разбере, че повече не мога да живея с нея…тази катастрофа нямаше да стане….
Сердар: Галип….Това ли трябва да говорим сега, когато Нурсел лежи вътре…..
Галип: Мълчете….да не говоря и аз….Стига вече….Достатъчно…..
Госпожа Къймет много нападателно обвиняваше до този момент Галип….След думите му….замълча….
Той стана и отиде при Нурсел….Помъчи се да се усмихне…..
Галип: Добър вечер Нурсел….Как си днес…..
Нурсел: /гледа тъпо и безизразно/….Тази болница ми действа на нервите….Дни гледам тези стени от това легло….Не издържам повече….
Галип: Утре идва лекар от Англия….Него чакаме….Ако не се налага операция, ще те изпишат…Нурсел….
Нурсел: Не ме оставяй Галип….Краката ми ме изоставиха…../хваща го за ръката/…..Не го прави и ти….Моля те…..Не ме изоставяй…..
Галип: Добре….Хубаво….Оздравявай по-скоро…….
Благодаря ти 