Предложението за брак - не се случва на всяка

А, това е друго. Аз имах предвид чисто емоционалната страна на въпроса. На мен акъла ми е явно още на 15 и си мисля, че като говорим за любов, всички материални неща падат зад брода  Искате да ми кажете, че той, мръсникът, колкото и да ми приказва, че ме обича и иска да живее с мен, винаги има едно наум, че с мен апартаментът и колата от мама и тати при развод няма да дели. Ам'чи тя каква е тЪз любов тогава???  То вярно, че в днешно време жената може да е много по-добре материално от мъжа, но пък при развод тя  е облаготетелствана материално.....Сега вече схванах тезата на "официално" омъжените - един вид, че точно техният законен съпруг е изтрещял от любов по тях в един момент до толкова, че да спре да мисли за материалните (не)изгоди от брака.... А, да, оттам и тезата, че той поне в този момент е искал "да е с тази жена цял живот". Има логика, да. 

Калинке, говорим за двете страни.

Безспорно и за двете страни, но има ли мъж, който да получава издръжка от жена си след развода? Или да се нанесе в нейния апартамент с децата? Ако има са прецеденти.

Калинке, издръжка след развода получават децата. А при кого ще останат тези деца, решава съдът.
Намали малко гледането на американски филми.

А аз бих казала - той нека ми предложи да живеем заедно и да ми прави бебе, пък първо да минем през гражданското! Като е бял кахър, нека узаконим отношенията си, колко му е! Защо да не обърнем нещата така? Ако ме обича и иска да живеем заедно до края на дните си, да отгледаме деца и да съберем къща, какво толкова, защо да не ми предложи, пък аз да приема и да се оженим?
Колкото до бялата рокля, тя е метафора на узаконяването на връзката. Коя жена облича бяла рокля без да се е омъжила официално? Сключване на брак в гражданското може и без бяла рокля, дето се вика, и по джапанки може, ама обратното - жена да облече бяла рокля без да е минала през гражданското - не съм чула.

Ако майката не е психично болна или жена с много леко поведение, съдът по правило присъжда децата на нея. Американските филми са си американски филми, в реалния живот, в белите страни мъжът плаща издръжка на бившата си съпруга, в България - само на децата, и то символична....
Нали казах, че разбирам доводите ви ЗА брака, и в голяма степен се съгласявам с тях, защо сега захапахте мен? 

Е, може да си облича колкото си иска бели рокли и без сватба, защо?

Абе, хубаво е, да, да те обича, да го изкрещи на целия свят, да вдигнете сватба.... хубаво е, не може на хубавото да казваш, че е лошо

Е, кой те е захапал?
Аз лично, в последния си пост, ти поставих въпрос за размисъл - ако един подпис е бял кахър, защото голямата лобюв, деца и прочие, то какво толкова ще стане, ако ти предложи и се ожените като го положи той този подпис?  Или ти ще кажеш "сакън, ни щъ!"?  

Е как ще кажа, че не щъ, ако го обичам?

Що пък, да не кажеш ни щъ? Нали без брак, и с брак - все тая! Значи, не опира до "и без брак ни е добре, защото много го обичам", а "ако ми предложи, няма да му откажа, защото го обичам". 
както и да го въртим и сучем, предложението за брак е първи признак на сериозни намерения, дет` се вика, да му стиска да те поиска, пък после и от родителите ти, а не хоп-троп, ние се обичаме, живеем заедно!

Добре де, ама това не значи, че трябва да има някакво противопоставяне. Всеки е с разбиранията си,  с културата си, с мечтите си, с късмета и съдбата си, ако щеш. Не виждам някакви особени аргументи за спор, освен, ако не е идеята просто да спорим и да се противопостяваме Прекрасно е голямата любов да се декларира с брак. Но пък има хора, добре, де, хайде нека да са само мъже, които ей на - не щат да предлагат, ама пък си живеят с една жена до гроб... Свят голям, хора всякакви. Има място и за бракувани и за небракувани. Какъв точно е проблемът?

Като се замисля, май има голяма разлика.  С този подпис свързваш живота си по много начини.
От тук нататък всичко е общо.  Голяма хапка .  Не е като - Много се обичаме и припознати деца.

Такива, които не са им предлагали, обаче са бракувани в коя точно графа влизат 

А тези, без брак, как свързват живота си? По малко начини? Или мислиш, че при нас няма общо, всеки си копа за себе си и си трупа в личната банкова сметка?
Аз съм от онези, на които предложиха и които отказаха.
За раздели не мисля. Ако дори за момент съм помислила за евентуален развод, то никога дори не бих заживяла с този човек, камоли да раждам деца, да теглим кредити и да купуваме жилища и да ги обзавеждаме. И собствеността ни е обща и без да сме женени. Всеки ден ми /по/казва, че ме обича и че иска да остарее с мен. Какво ми липсва? Аааа, да - бялата роклА. Как ли ще оживея без нея?!

Свързваш го по много начини. Както си го свързал, така го и развързваш. (Да не чуе дявол и дано не се случи на никоя от пишещите тук). Но се случва. На много хора. Сватба, кръщенета, табиети.... всичко, както си му е реда. И после - хоп - развооод. Та пак да се върна аз на началната си теза, ако бракът, макар и извършен по всички правила, не е за цял живот, за какво, аджеба да го сключваме? Отговор - щото като го сключваме си мислим, че е за цял живот не се приемат. По същата логика и хората, които живеят заедно без брак си мислят, че е за цял живот, и техния най-силен довод е, че заедно ги задържа наистина любовта, а не подписът...  Ноооо хората се разделят понякога, независимо дали са правили сватба или не. Някои едва след първата раздяла срещат истинската си половинка и остават с нея за цял живот. Други се разделят отново и отново. Някои се женят само веднъж, други много пъти, трети нито веднъж. Всеки е свободен да прави своя житейски избор, да греши, да носи последствията от избора и грешките си. Но и да бъде щастлив по свой уникален начин. Някой може ли да даде универсалната рецепта за щастие? Сигурно всеки има моменти, в които се пита: абе, дали не беше по-добре да пробвам другия вариант? или "Права беше майка ми като ми казваше да се омъжа за Пища Хуфнагел" 
Необходимо ли ни е да осъждаме чуждият избор, за да си доказваме всеки ден, че именно нашият е правилен?
Трябва ли задължително чуждият избор да е грешен, за да е правилен нашия?
Те се събрали да живеят заедно и той припознал децата, казват с пренебрежение семейните.
ОК. Така направили, обич, обич, ама... друго си е като си "с пръстен към мен прикован", както пееше Богдана. Обичат се, обичат се, колко да се обичат, като ТОЙ не и предлага брак. Цецо на Пена и предложи брак, а Грую на Мина така си живее с нея... И почват сега едни разсъждения защо Цецо така пък Грую иначе, пък колко ли е нещастна Минка, горката, чака тя, чакааааа, иска и се и на нея, ама Грую няма да я вземе... Аз лично не се наемам да гадая коя е по-щастлива, омъжената Пена или живеещата на семейни начала Мина, нито пък да си блъскам главата защо Цецо не се бои от брака, а на Грую му стиска чепикът и не ще да се жени ... Аз виждам само фактите, а според тях, както казах и в началото, хората се разделят, с брак или без. Или остават заедно. С брак или без. Защото бракът не е спасил нито една любов, нито едно семейство. Ако в един момент пътищата на двамата се разделят, те се разделят, независимо дали са семейство по документ или не са. В този смисъл бракът е просто тържество. Красиво тържество. Никой не спори. Прекрасно е да започнеш съвместния живот с едно такова тържество. Но това тържество по никакъв начин не оказва влияние на това  как ще се развият нещата впоследствие. По-важно е двамата да са наистина заедно в добро и зло.... за цял живот, а не просто да чуят тези красиви думи на сватбения ритуал....
По-безсмислено и по-изкуствено противопоставяне от това "с брак" vs "без брак" не се сещам.
Аргументите "щом се обичат и са щастливи заедно защо не се оженят" са просто игра на думи, ми точно защото "се обичат и са щастливи са заедно, защо пък трябва да се женят".
Просто бъдете щастливи по начина, който ви прави щастливи, и приемете, че щастието (както и много други неща в живота) има различни измерения за различните хора, нима е толкова сложно да се приеме това?